Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.

Забременяване след мъртво раждане

257 537
1 649
1

# 1 335 16 март 2022, 21:36 ч.

Мнения: 324

Цитат на: Billybo в ср, 16 мар 2022, 21:02

Момичета, толкова хубаво сте го казали. За съжаление ставаме по-мъдри.
Синеочка, твоя опит с регресията ми стана много интересен. Ако искаш може да споделиш и повече и къде си я правила.

Регресията правих при https://www.facebook.com/lora.angelova.1088
Много съм доволна от нея. Много интересно беше. Аз не се страхувам да търся отговори. Беше много полезно защото ми излезнаха и други неща. Регресията правихме в търсене на отговор за нероденото ми дете. Излезна ми много интересно. Задават се въпроси и казваш какво виждаш, чуваш и усещаш. Задаваме много въпроси. Каза ми се да не питам, че не трябва да знам защо. Обаче, в последствие, питах и на друго място и ми се даде отговор, че тази душа ме е пазила и няма как да си сменим ролите. Аз нея да пазя. За това освободих я от дълг към мен. 😄 Ся като луда звуча ама беше много интересно. Чак по едно време се зачудих от къде ми идват тия неща да ги казвам. Защото то си хем в осъзнатост, хем работи неосъзнатото. Живота, в който се озовах бях малко момиче и майка ми беше починала.
Много интересно поне за мен. Simple Smile

# 1 336 18 март 2022, 19:46 ч.

Мнения: 70

Искам да благодаря на всички вас, които въпреки своята болка,винаги се опитват да вдъхнат надежда.Всичко ,което сте написали е така.Истината е че животът продължава и ние трябва да го живеем, заради себе си и семейството ,което е до нас.
Ако Господ е решил ...знаете , някой ден ...

# 1 337 20 март 2022, 23:40 ч.

Мнения: 12

Много мисли ми минаха през последните месеци през главата.Какво точно се случи,защо се случи,имаше ли начин да се предотврати.Отговорите не са еднозначни.А въпросите ще са си все там.8 месеца след раздялата със моя бебко започвам подготовка за ЗЕТ.Дали съм готова нямам представа.Физически може би.Психически не съм сигурна.Повечето хора около мен мислят че е грешка да опитвам пак.Казват ми не си причинявай това.Даже мъжът ми не съм сигурна дали е готов да застане до мен.Казва че много го е страх.И мен ме е страх,и то много.Дали изобщо пак ще забременея.Ако се случи дали пак няма да се повтори всичко.Ако пък не опитам имам чувството че предавам моето малко момченце което е там на небето.Винаги съм била толкова силен човек изпълнена със вяра и кураж.Но не и сега.Сега събирам малките парченца кураж и се опитвам да върна живота си .Искам да вярвам момичета че се случват и хубави неща.Преди дни почти се бях отказала когато синът ми който е на 7 ми каза :Мамо знаеш ли колко много те обичам,само ми е мъчно че бог ни взе бебко.Тогава разбрах,струва си.Струва си човек да преживее какво ли не във името на детето си .Преди 7 години ако се бях предала сега моят прекрасен син нямаше да го има .След много тежка бременност тогава се случи чудо .Сега ми остава само да се моля чудото да се случи пак.Подкрепа дали ще имам не знам.Но аз съм свикнала да се боря сама.Пожелайте ми късмет момичета.

# 1 338 21 март 2022, 07:53 ч.

Мнения: 6

Рени, пожелавам ти късмет и вярвам, че ще се случи. Вярвай и ти! 💗

# 1 339 21 март 2022, 14:09 ч.

Мнения: 134

Мен също много ме беше страх да не се повтори всичко, но си казах че няма как да имам дете ако не опитам отново. Казах си че новата бременност или ще приключи като предишната (за което се стараех да не мисля) или ще имам живо и здраво детенце, но ако се откажа ми остава да живея само с мисълта за миналото и че водена от страх може да пропусна шанса да имам дете. Стискам Ви палци всичко да е наред. Мислете позитивно 🍀

# 1 340 12 апр. 2022, 13:27 ч.

Мнения: 153

Здравейте мили момичета. Преди време съм писала тук. За съжаление и на мен ми се наложи да мина през ада цели 2 пъти 2019 и 2020г, като втория път беше кошмара на живота ми. Да събрах се, жива съм, дишам, съхраних се до колкото можах психически. 2021г. забременях отново и съм убедена ,че ще ме разберете през колко страхове минах отново и как не можах за миг да се отпусна. Всеки ден благодаря на Господ, че в момента едно шест месечно дете ми подарява всеки ден най-прекрасната усмивка. Благодаря всеки ден и си казвам, че той ми е най-големият дар. Да,но и почти всеки ден плача...плача, защото на гробищата е другото ми дете. Тя е моят ангел пазител убедена съм. Родих я в 26гс. Жива..но е била тук на земята само 55мин. Видях я за секунди и ми се искаше да я бях прегърнала и толкова много ме боли. От болницата така и не ми я показаха,а исках няколко пъти. Погребаха я служебно и за това изпитвам вина. Сърцето ме боли и от безсилие се чувствам ужасно. Толкова много ми се иска да мога за миг да я прегърна. Стана много дълго знам,но ми се искаше да си излея мъката пред вас. Никога няма да си отиде тая болка,а напоследък ме хваща много често за гърлото и ми идва да крещя. Когато отида на гробчето й се чувствам сякаш е сън. Гледам го и даже не мога да мисля. Когато порастне братчето й ще му кажа,че на небето има сестричка, която макар и да не можахме да опазим обичаме безкрайно. И също така искам да пожелая на всички майчици живи и здрави деца.

# 1 341 12 апр. 2022, 14:34 ч.

Мнения: 358

Здравей Pod_23. Прегръщам те и те разбирам. И е нормално болката да не изчезне, тя винаги ще остане с нас - болка и празнина.
Сега имаш и хубави неща, за които да се радваш. Според мен задължително е детето ти да знае за загубата на сестричката му. Това е важно за неговото психическо здраве - според книгите на Франсоаз Долто. То не пречи и сега да му споделиш, че той е твоето щастие, но понякога си тъжна защото ти е мъчно за неговата сестричка.
Не е време да се отдаваш сега на тази мъка и болка, така ще изпуснеш хубавите моменти. А тези мъници толкова бързо порастват. Според мен помисли за разговор с психолог - сега има и онлайн. Време е да се помириш със себе си и по-добре с малко помощ отколкото да страдаш сама. Ти си направила всичко което си могла, лоши неща в живота се случват.
Аз говорих с психолог, тук бяха споменали за регресия също, може и със свещеник да говориш. Някой които ще те изслуша и ще те преведе през това състояние. Имаше и някакви групови срещи в София.
Успех и радвай се на малките крачета и ръчички Simple Smile

Бъдете живи и здрави! Ти заслужаваш да си щастлива!

# 1 342 12 апр. 2022, 17:26 ч.

Мнения: 153

Цитат на: Billybo в вт, 12 апр 2022, 14:34

Бъдете живи и здрави! Ти заслужаваш да си щастлива!

Благодаря ти ,че ме прочете и ми даваш съвет и кураж, хубаво е, когато има кой да те насочи да гледаш позитивното в живота.🤍

# 1 343 12 апр. 2022, 22:38 ч.

Мнения: 358

Опитай да поговориш с някой психолог. Животът ни дава и хубави и тежки моменти, и трябва да се радваме на хубавите когато ги имаме. Много силно се надявам да успееш да прогониш мрака и да видиш светлината и топлината около теб! И ние всички тук сме с теб, защото знаем какво е това.

# 1 344 13 апр. 2022, 09:42 ч.

Благоевград
Мнения: 3 640

Много е важна психологическата подкрепа.
При мен юли ще станат три години от загубата, но още тежи и боли. Майчиното сърце не забравя.
Септември започнах работа с психолог. Честно казано ми се отрази много добре. Направихме курс от 10 сеанса, открихме доста проблеми. С много от тях с времето започнах да се справям и да преодолявам. С други демони още се боря.
Минаха няколко месеца и в момента приключвам втори курс консултации. Чувствам се добре, паник атаките значително намаляха. Самата аз се чувствам по-уравновесена, по-спокойна и здраво стъпила на земята.
Когато ми представяха интервенции, обикновено интерясвах, плачех, виках, не можех да спя. Преди 2 месеца минах много тежка стимулация, много болезнена, но освен физическата болка, друго нямаше. Психически изобщо не съм усетила как премина цялата процедура, бях много спокойна.
Съжалявам, че по-рано не ме срещна живота с една прекрасна дама, която ми даде съвет за психолозите в тази фондация. Аз открих моя човек И съм благодарна, защото преминавам през мъката някак по-леко.
Препоръчвам ви, много е важно да се лекувате, защото бъдещите ви деца имат нужда от здрава майка, със здрава душа, защото душата като страда, страда и тялото.
Аз все още нямам живородено дете, имам си само една звездичка, но правя всичко по силите си да съм добре, когато някой ден Господ ме дари с живо и здраво дете.

# 1 345 4 май 2022, 11:45 ч.

Мнения: 49

Здравейте момичета. Мислих, че ще се включа в темата с хубава новина, но уви. След мъртво раждане в края на 38 седмица, успях да забременея отново след почти половин година опити, но моята едномесечна радост приключи със спиране на сърдечна дейност в 8 седмица Sad

Сърцето ми е тотално разбито. Защо трябва да мина и през това? Мъжът ми каза, че през този месец, все едно съм била друг човек, толкова съм била променена, окрилена от надежда, но сега съм отново в дупката. Постоянно мисля за моето момче и това събитие определено разрови раната ми. От 2019 се опитваме за второ дете. Минах през биохимична бременност, кухо яйце, мъртво раждане и сега мисед. Не спирам да ходя по лекари и да правя изследвания, но се чудя дали не трябва да спра, защото наистина нямам сили и психика вече, а съм на 38 г. Имам друго дете, на което не знам колко внимание обръщам, но определено усеща че майка му не присъства на 100%.. Прегръдки от мен и желая на всички нещата да се развият добре!

# 1 346 4 май 2022, 14:58 ч.

Мнения: 2 089

Цитат на: Ashi_ в ср, 04 май 2022, 11:45

Много съжалявам Sad

И аз бях в подобна ситуация - след мъртвото раждане имах една ранна загуба в 8 седмица. Следващата ми бременност беше успешна и родих на 41. Починете малко, но не се отказвайте. Успех!

# 1 347 4 май 2022, 15:07 ч.

Мнения: 324

Ashi_ съжалявам за загубата ти!
Не се отказвай от мечтата си да гушнеш бебе!

# 1 348 4 май 2022, 23:56 ч.

Мнения: 358

Ashi_, бих искала да мога да те прегърна. И аз съм в сходна ситуация в борва за второ детенце. Потъжи за всичките загуби, само така може да се продължи напред. А напред е каквото решиш - борба, почивка, или просто да се наслаждаваш на каквото имаш.
Аз от много ходене по доктори мисля, че повече си обърках тялото отколкото му помогнах, та всичко трябва да е умерено.
Прегръдки и съжалявам!

# 1 349 6 май 2022, 13:17 ч.

Мнения: 12

Ashi съжалявам за това което си преживяла.Не е лесно разбира се но всички се опитваме да продължим.И аз се надявах че ще опитаме отново.Но явно не е писано.Мъжът ми два дена преди трансфера заяви че не иска да продължаваме.За пореден път бях срината.И аз имам по голямо дете и полагам огромни усилия това да не му оказва влияние.Трудно е.Повечето хора не ни разбират.Чак на моменти се чудя аз ли не разсъждавам правилно.Всички ми казват забрави за това и си гледай семейството и детето.Не знам Ashi ти най добре ще си прецениш но ако много го искаш и имаш подкрепата на човека до теб не се отказвай.И разбира се не пропускай как расте детето ти.Аз лично вложих цялата си обич от загубеното дете към батко му.Сигурна съм че моя ангел от небето се радва на това.

Препоръчани теми

Клуб по Брейк/Хип-Хоп танци за начинаещи в София?

Мартенчета 2018

466
Родени 2018 г.

Съпруги на военнослужещи - 25

загубих бебето си в 26г.с

Причина:

Причина: