Здравейте,момичета.
Този път пиша за да дам лъч светлина,от който и аз имах нужда през 2020 година.Тогава бях писала историята си,как изгубих бебчето си в 36та седмица и как тази група ми вдъхна много кураж.
Вече си имам едно почти четиримесечно момченце,но няма да лъжа,че докато се случи чудото на 21ви февруари, не знаех къде се намирам.
След като загубих бебето ,се разбра,че съм с тромбофилия,пивишено TSH, занижени B12 и D3.Още повече се притеснявах,че и бях на почти 37 и с нередовен цикъл.Това ми беше първа бременност.След което единствено мисълта,че винаги най-много съм мечтала да стана майка ме изправи и накара да се стегна.
Колко отрицателни тестове и сълзи пролях,предполагам,че знаете и вие.След такава загуба всяко малко нещо те бута доста психически.Докато единственият тест,който дадох на мъжа ми да види първи,защото той ме накара да си го направя имайки предчувствие и защото аз бях малко вече психически рухнала, не се оказа положителен.И след първончалната радост се започнаха най-мечтаните и трудни девет месеца в живота ми. Изпълнени с много инжекции,лекарства,прегледи,изследвания,изкаран ковид,лоша микробиология,антибиотици и безброй безсънни нощи и стрес дали бебето мърда.Мисля,че от седми месец почти не бях спала,толкова ме беше страх да не се повтори същото.Единствената ми мисъл ден и нощ беше само дали го усещам.Наистина имах чувството,че се побърквам.
Искам да ви кажа,че за мен лично тези девет месеца бяха много дълъг,тежък и психически много труден период,но някак си ние сме направени да издържаме какво ли не и ако ми се даде шанс бих го повторила отново,защото последвалото щастие е несравнимо.
Надявам се и се моля за светли дни на всички ни,защото във всяка история се припознавам и затова всяка една от вас чувствам близка и желая въпреки трудностите да може да и се сбъдне чудото. ♥
Този път пиша за да дам лъч светлина,от който и аз имах нужда през 2020 година.Тогава бях писала историята си,как изгубих бебчето си в 36та седмица и как тази група ми вдъхна много кураж.
Вече си имам едно почти четиримесечно момченце,но няма да лъжа,че докато се случи чудото на 21ви февруари, не знаех къде се намирам.
След като загубих бебето ,се разбра,че съм с тромбофилия,пивишено TSH, занижени B12 и D3.Още повече се притеснявах,че и бях на почти 37 и с нередовен цикъл.Това ми беше първа бременност.След което единствено мисълта,че винаги най-много съм мечтала да стана майка ме изправи и накара да се стегна.
Колко отрицателни тестове и сълзи пролях,предполагам,че знаете и вие.След такава загуба всяко малко нещо те бута доста психически.Докато единственият тест,който дадох на мъжа ми да види първи,защото той ме накара да си го направя имайки предчувствие и защото аз бях малко вече психически рухнала, не се оказа положителен.И след първончалната радост се започнаха най-мечтаните и трудни девет месеца в живота ми. Изпълнени с много инжекции,лекарства,прегледи,изследвания,изкаран ковид,лоша микробиология,антибиотици и безброй безсънни нощи и стрес дали бебето мърда.Мисля,че от седми месец почти не бях спала,толкова ме беше страх да не се повтори същото.Единствената ми мисъл ден и нощ беше само дали го усещам.Наистина имах чувството,че се побърквам.
Искам да ви кажа,че за мен лично тези девет месеца бяха много дълъг,тежък и психически много труден период,но някак си ние сме направени да издържаме какво ли не и ако ми се даде шанс бих го повторила отново,защото последвалото щастие е несравнимо.
Надявам се и се моля за светли дни на всички ни,защото във всяка история се припознавам и затова всяка една от вас чувствам близка и желая въпреки трудностите да може да и се сбъдне чудото. ♥
Честито да ви е живо и здраво и много да ви радва.Аз също съм писала историята си през 2019 година много страдах много боли но знаех че трябва да се изправиме със съпругът ми и да продължим и ето ни сега вече и ние имаме бебче на 10.02.22г родих нашата дъщеричка Емма 4кг постоянно благодарим на господ че ни дари с това прекрасно ангелче тя е светлината на нашия живот просто е всичко за нас.И въпреки това постоянно си говорим за първото ни дете как щеше да навърши 3г и да е батко мъчно ни е много за него но определено от както имаме Емчето всичко е по различно няма го страха че няма да имаме детенце .Отностно бременността тези 9 месеца ми се сториха 9 години страх нерви, напрежение и само жени който са като моя случай ме разбират другите ми казват айде няма все така да е и ей такива,но те наистина не знаят за какъв ужас става на въпрос и по-добре да не знаят нито една жена не заслужава да мине през това каквото и да е направила голям стрес е рана за цял живот голяма мъка и се изисква много сила да се изправиш
