Забременяване след мъртво раждане

  • 231 709
  • 1 439
  •   1
Отговори
# 1 380
  • Мнения: 41
Днес 15.10 е световен ден за възпоменание на бебетата загубени при спонанен аборт, мъртво раждане, SIDS и смърт на новородено. В 19 часа се запалва свещ, която се остава да гори поне час за възпоменание на всички малки душички, които не са с нас, но остават завинаги сърцата ни Heart

# 1 381
  • Мнения: 207
Здравейте,  момичета,  каня се да пиша от половин година,  за да споделя, че след загубата щасието е отново с нас, имаме момченце. Покрай ежедневието не ми истава времв, исках хубав и вдъхновяващ разказ да напиша, но накратко ще  е.
Пижелаеам на всяка една от вас, да намери мир в себе си и щастие отново. Прегръдки Heart
Попаднах на тази програма за жени, преживели загуба. Струва ми се интересна, а Таня следя от години във Фейсбук. Със сигурност бих се записала, ако имаше в по-ранен етап.
[url]https://www.yogastanya.com/store-2/p/pregnancyloss/url]

# 1 382
  • Мнения: 1 130
Здравейте. Искам да започна с това, че много се радвам, че в темата няма нови попълнения напоследък и се надявам все повече хора да се включват само, за да споделят, че имат живо и здраво детенце след загубата!

Днес е международния ден на майките, преживели загуба на дете, без значение кога (по време на бременността, мъртво раждане, в неонаталния период, като дете, тийнейджър, възрастен...). Реших да използвам този повод, за да споделя с вас нещо, върху което работя от няколко месеца.

През октомври месец стартирах блог, насочен към хората преживели загуба на бебе и тези с репродуктивни проблеми. Все още няма толкова материали, колкото ми се иска, но съм си обещала да съм по-активна откъм ново съдържание. Блога можете да откриете на адрес https://adispurplewings.wordpress.com/ , има и фейсбук страница със същото име като блога. За съжаление когато аз родих, сайта на Фондация "Макове за Мери" вече не работеше и не знам какво точно е било съдържанието там, но се надявам да успея да създам нещо подобно с този блог - да е място, където родителите, загубили бебе да се почувстват разбрани, не толкова сами и да намерят помощни материали. В този ред на мисли, ако за някого споделянето има терапевтичен ефект или вярвате, че е важно в такава ситуация човек да може да прочете за преживяванията на хора в сходна ситуация, можете да ми пишете във фейсбук страницата, на имейл адреса, посочен в сайта или тук и ще споделя вашата история (анонимно или не, както предпочитате). Също така ако има някакви материали, които намирате за полезни, можете да ми ги пратите. Старая се да искам разрешение от оригиналния автор преди да преведа или публикувам даден материал, но планувам просто да има и секция с линкове за статиите, за които не получа такова. (Преди повече от година бях публикувала тук един списък с въпроси, скоро смятам да използвам отговорите, за да напиша материал насочен към чисто организационната част на една такава трагедия и какво се случва в болниците обикновено)

Също така искам да споделя с вас и за инициатива, която Фондация "Нашите недоносени деца" започнаха миналия месец,а именно "Пурпурна пеперуда". Лилавата пеперуда е международен символ на загубата при многоплодна бременност, а от фондацията разшириха обхвата на кампанията като включиха и бяла пеперуда за загуба при едноплодна бременност. Идеята е родители, които имат нужда от това, да получават плетиво с пеперуда в конкретния цвят, като допълнение на безплатната психологична помощ, която от фондацията предлагат. Аз лично щях да се чувствам мъничко по-добре ако някой още в болницата ме беше "запознал" с лилавата пеперуда и се надявам тази кампания да достигне и до болничните заведения в даден момент. Повече за кампанията можете да откриете на следния линк https://premature-bg.com/news/dobrovolcheska-inicziativa-v-znak- … zagubata-na-dete/

Прегръдки на всички, бъдете здрави и нека бебешки/детски смях изпълни всяка къща! Heart Моят втори опит за бременност завърши с операция, заради извънматочна бременност миналия месец, но се надявам някой ден да дам братче или сестриче на оцелелия си близнак и да се включа, за да дам надежда, на всеки, който има нужда от това.

# 1 383
  • Някъде там...
  • Мнения: 3 995
Благодаря за включването! Аз се запознах с блога преди известно време, случайно попаднах на него, мисля, че през "Нашите недоносени деца" и много ми хареса.
От моята загуба минаха вече 15 години, имам две деца, но болката се появява периодично, заровена там някъде надълбоко. Борбата не беше лека. Още не мога да забравя как чаках цяла нощ да ми предизвикат раждането, на етажа под мен плачеха новородените, а момичето до мен се обясняваше по телефона как чака да й направят аборт, защото не иска бебето. И си мислех как аз никога няма да имам шанса да прегърна моите... И после как ме навикваха да мълча докато ме болеше от контракциите, за да не изплаша другите жени в патологията.

Пожелавам на всички ви сбъднати мечти под формата на малко вързопче! Бъдете здрави и не се отказвайте, там някъде ви чака щастието!

# 1 384
  • Мнения: 10
Здравейте изстрадали майчици, много четох тези дълги страници с тъжни истории... Sad Това нещастие се случи и на мен преди 3 месеца. Напълно безпроблемна бременност, 2 фетални морфологиите. Имах супер енергия и нямах грам контракции, бебето според моето АГ вървеше 5 дена напред  и.... 2 седмици преди третата морфология, всичко приключи в 30 сед спрях да усещам движенията на бебето, отидох на ехограф и чух страшната присъда..... Sad Неможех да повярвам как всичко може да приключи по този начин. Това ми беше първа бременност дълго чакана, след 3 годишни опити. Незнам как ще се справя с болката няма с кого да говоря за това, мъжът ми сякаш си мисли, че така ще забравим и продължим напред... На всичкото отгоре неможах да се повлияя от хапчетата за разкритие- 8 дни предизвиквахме раждане в МД и накрая ми се отлепи плацентата и се наложи спешно вертикално секцио... Sad След 2 месеца ставам на 35 и незнам дали да опитам отново и след колко време страх ме е да не стане същото.... Мисля да пусна панели за тромбофилия, др нз какво да изследвам??? Преди месец ми откриха Стрептокок от гр Б, нз дали той може да е причината или ниската плацента за която ми споменах, но тя така и не изкърви и не мисля, че от нея дойде проблема. Поста стана много дълъг, моля някоя майчица за съвет...

Последна редакция: пн, 22 май 2023, 00:04 от t.d.dimitrova

# 1 385
  • Мнения: 1 034
Здравейте изстрадали майчици, много четох тези дълги страници с тъжни истории... Sad Това нещастие се случи и на мен преди 3 месеца. Напълно безпроблемна бременност, 2 фетални морфологиите. Имах супер енергия и нямах грам контракции, бебето според моето АГ вървеше 5 дена напред  и.... 2 седмици преди третата морфология, всичко приключи в 30 сед спрях да усещам движенията на бебето, отидох на ехограф и чух страшната присъда..... Sad Неможех да повярвам как всичко може да приключи по този начин. Това ми беше първа бременност дълго чакана, след 3 годишни опити. Незнам как ще се справя с болката няма с кого да говоря за това, мъжът ми сякаш си мисли, че така ще забравим и продължим напред... На всичкото отгоре неможах да се повлияя от хапчетата за разкритие- 8 дни предизвиквахме раждане в МД и накрая ми се отлепи плацентата и се наложи спешно вертикално секцио... Sad След 2 месеца ставам на 35 и незнам дали да опитам отново и след колко време страх ме е да не стане същото.... Мисля да пусна панели за тромбофилия, др нз какво да изследвам??? Преди месец ми откриха Стрептокок от гр Б, нз дали той може да е причината или ниската плацента за която ми споменах, но тя така и не изкърви и не мисля, че от нея дойде проблема. Поста стана много дълъг, моля някоя майчица за съвет...

Горе главата! Докато дишаш има надежда, не се предавай! Най-добре е да се обърнеш към репродуктивен специалист, той ще даде най-адекватно мнение. Повечето хора правят така, не говорят. И аз никога, в реалният живот не съм говорила за това, всеки изживява болката си различно. На 35 си все още млада, мила моя.

# 1 386
  • Мнения: 46
Здравей!
 
Много съжалявам, че и на теб се е случило да загубиш бебче. Надежда винаги има! Това, че си загубила бебето въобще не означава, че няма да забременееш отново. Аз също имах безпроблемна бременност и накрая в 38г.с чух присъдата.
Съветът ми към теб е:
1. Успокой се. Приеми случилото се. Приеми го за нормално, защото да, случва се на не малко жени. Нужно е смирение, за да не продължиш да се тормозиш и обвиняваш както правят много майки, които години наред се тормозят. Те дори вече имат живи и здрави деца и продължават да мислят за загубата. Не позволявай това да се случи при теб.
2. Обсъди със следящия те до момента АГ случилото се. Той ще те насочи към допълнителни изследвания и ще си направите план какво следва от тук нататък. Ще ти каже кога да започнете опитите за бебе отново. Според мен щом си родила чрез секцио, ще ти препоръчат да започнете най-рано след 9 месеца.

Трябва да се успокоиш, хормоните да се наместят. Върни се на работа, срещай се с приятели. Ако ти се говори за случилото, споделяй. Не губи близостта с мъжа ти и не го вини за поведението му. Всеки преживява загубата различно. Повярвай на него също му трудно, но трябва да е силен и за двама ви.

Кураж, бъди силна! Ще ти се случи това което искаш, само вярвай!

# 1 387
  • Мнения: 1 130
t.d.dimitrova, съжалявам за загубата ти!

Добре си решила да се изследваш за тромбофилия, като тук искам да ти кажа, че дори и да се окаже, че имаш мутации пак не е гаранция, че това е причината за случилото се, освен ако не са установили тромб някъде (плацента, пъпна връв) или изоставане в растежа, каквото доколкото разбирам е нямало. Дали са необходими и други изследвания и какви само лекар може да прецени. За съжаление в не малка част от случаите на загуба не може да се установи причината или пък е в следствие на непредвидимо събитие като притисната пъпна връв примерно...

Страха преди следваща бременност е нещо напълно нормално. Аз все още се боря с тези страхове, но засега не се отказвам да пробваме отново. Всъщност каквото и да изпитваш в момента е нормално. Ако ти се говори за това - говори. Често околните няма да те разберат, освен ако не са преживели същото, затова моя съвет е ако искаш да си споделиш болката да започнеш с това, че не търсиш успокоение, а просто искаш някой да те изслуша. Аз лично съм голям привърженик и на работата с психолог (ако нямаш финансова възможност пак има варианти).

Относно мъжа ти - наистина мъжете и жените го изживяваме по различен начин, но и той страда. Моят съпруг примерно доста късно си каза, че не е искал да показва болката си, за да не ме товари допълнително и защото не е можел да понесе "успокоенията" на околните. Намерете вашия начин да минете заедно през това, колкото и трудно да е.

За съжаление доколкото знам след вертикално секцио се налага да се изчака повече време, аз бях с хоризонтално и ми препоръчаха да изчакаме 1 година. Отново АГ може да каже най-добре в твоя случай.

35 години не е присъда, но щом и първата бременност се е случила след 3 години опити, също се включвам в препоръката да потърсиш репродуктивен специалист.

Прегръдки и кураж!

# 1 388
  • Мнения: 1 686
Съжалявам за това, което Ви се е случило ;-(
Присъединявам се към всичко, казано по-горе за изследвания и лекари. Аз отделих почти година след загубата за най-различни изследвания, но пак не съм сигурна, че се разбра точната причина, много неща можеше да са. Дайте си време за тъга и НЕ се отказвайте. Страхът ще го  има винаги, но ние сме по-силни от него. Ще ви стискам палци! 

# 1 389
  • Мнения: 462
Здравейте изстрадали майчици, много четох тези дълги страници с тъжни истории... Sad Това нещастие се случи и на мен преди 3 месеца. Напълно безпроблемна бременност, 2 фетални морфологиите. Имах супер енергия и нямах грам контракции, бебето според моето АГ вървеше 5 дена напред  и.... 2 седмици преди третата морфология, всичко приключи в 30 сед спрях да усещам движенията на бебето, отидох на ехограф и чух страшната присъда..... Sad Неможех да повярвам как всичко може да приключи по този начин. Това ми беше първа бременност дълго чакана, след 3 годишни опити. Незнам как ще се справя с болката няма с кого да говоря за това, мъжът ми сякаш си мисли, че така ще забравим и продължим напред... На всичкото отгоре неможах да се повлияя от хапчетата за разкритие- 8 дни предизвиквахме раждане в МД и накрая ми се отлепи плацентата и се наложи спешно вертикално секцио... Sad След 2 месеца ставам на 35 и незнам дали да опитам отново и след колко време страх ме е да не стане същото.... Мисля да пусна панели за тромбофилия, др нз какво да изследвам??? Преди месец ми откриха Стрептокок от гр Б, нз дали той може да е причината или ниската плацента за която ми споменах, но тя така и не изкърви и не мисля, че от нея дойде проблема. Поста стана много дълъг, моля някоя майчица за съвет...
Съжалявам за това през което преминаваш. Този  стрептокок как го откриха чрез обикновена микробиология ли и последва ли лечение след като беше установен

# 1 390
  • Мнения: 10
Благодаря, за подкрепата на всяка от Вас! Чакам аутопсията, която се бави 3 месеца, нз дали изобщо са я направили, защото миналия ден, когото се обадих на телефон който ми даде секретарката, ме помислиха за доктор и ми казаха, че няма такъв случай.... Направо изтръпнах и след 30 мин ми намериха нещата, нз как стана.Колкото от стрептокока от обикновена микробиология излезе и се лекувах с Амоксигама, този месец ще видим дали се е махнал, четох много за него и нз колко може да е сериозен... По скоро за нормално раждане и предотвратяване на заразяване на новороденото.

# 1 391
  • Мнения: 462
Благодаря, за подкрепата на всяка от Вас! Чакам аутопсията, която се бави 3 месеца, нз дали изобщо са я направили, защото миналия ден, когото се обадих на телефон който ми даде секретарката, ме помислиха за доктор и ми казаха, че няма такъв случай.... Направо изтръпнах и след 30 мин ми намериха нещата, нз как стана.Колкото от стрептокока от обикновена микробиология излезе и се лекувах с Амоксигама, този месец ще видим дали се е махнал, четох много за него и нз колко може да е сериозен... По скоро за нормално раждане и предотвратяване на заразяване на новороденото.
Питам те защото аз съм с преждевременно раждане ....... в следствие на стрептокок.....лекарите ми казаха инфекцията е причината.....довел е до остър хориоамнионит

# 1 392
  • Мнения: 10
Лошото е, че тези изследвания ги правят 35-37 седм, когато вече е късно и трябва сами да си назначаваме всичко, четох за един случай в който плодът след аутопсията е бил разазен със стрептококи. Нз дали ще излезе нещо защото при мен след 8 дни плодът вече е претърпял тежка мацерация, др вариянт е сърдечен дефект, който не е видян на морфологиите... Ще споделя резултатите, ако дойдат скоро.

# 1 393
  • Мнения: 462
За съжаление по трудния начин разбираме, че сами трябва да си пускаме някои изследвания. другите микрота чисти ли са ти били

# 1 394
  • Мнения: 153
Здравейте прекрасни хора!

Много ми се иска да си излея болката тук с вас, защото знам, че ще бъда напълно разбрана. Не знам дали ще ми олекне,но започвам.. Тежък път извървях като всички тук , тежко беше докато прегърна живо и здраво дете. Благодаря на Господ всеки ден за него,но сърцето ме боли за изгубеното ми бебе. Много ме боли и не минава , не мога да си простя до ден днешен. Утре 05.06 стават 3 години от както родих моето момиченце живо в 26г.с. милото ми е било на този свят само 55мин. Не мога да си простя, че не ми я дадоха,не мога да си простя,че отказах да я погребем ние,не мога да си простя, че не си взех сбогом. Буцата в гърлото ми е голяма и въпреки, че изминаха три години ме боли колкото първия ден. Само си я представям колко щеше да е красива с рокля с две опашки и щастлива на третия си рожден ден. Искам да крещя от болка и мъка. Утре ще съм на гробищата като всеки месец на тази дата,утре ще сложа цветя за третият небесен рожден ден на моето момиче. Ако имате път, запалете една свещичка за нея в църквата. Благодаря,че ме изчетохте. Бъдете здрави и силни.

Общи условия

Активация на акаунт