Забременяване след мъртво раждане

Не знаех, че е възможно да не може да се предизвика раждане и да се чака с дни.... Това е ад!
Не знам, ще видим какво ме чака утре... Как ще се събера да го премина не знам...
А от какво е била болката? Окситоцина? Казаха ми, че ще ме обезболяват когато е възможно.

Имах предвид болката от случилото се, аз неможах да стигна до окситоцин. Дано всичко мине добре за вас, колкото и странно да звучи сега в момента, знам че в такъв момент не мислите за себе си,защото не е възможно от шока, но вие сега сте най-важна и дано всичко мине добре и по-ест път се случат нещата

Ts.V, Madness88, искрено съжалявам за загубите ви!

Ts.V, аз загубих едното си бебе (близнак) заради инцидент с пълната връв в 36+5 по време на секцио. Хистология на плацентата не ми е известно да правиха в моя случай, защото аутопсията на бебето беше достатъчно показателна - хипоксия довела до асфиксия. За съжаление подобни проблеми наистина няма как да бъдат предвидени и предотвратени. За повторни опити - добре е според мен да се съобразиш с препоръките на АГ, но може едни три до шест месеца са нужни за физическо възстановяване. Психическото е друга работа. Ние чакахме година, но заради секциото нямаше как по-скоро. В началото на седмицата станаха три години откакто родих, все още нямам още едно живо дете, но при мен се налага инвитро така или иначе. Пожелавам ти при теб да се случи бързо като подновите опитите и макар да съм сигурна, че една последваща бременност ще е изключително стресираща и изпълнена с притеснение, важното е да е до ревлив,  пухкав финал.

Madness88, на първо място ти пожелавам физически да мине максимално леко. Не мога да си представя какво ти, защото както написах моята загуба беше по време на самото раждане. Но съм сигурна, че чакането докато родиш е агонизиращо. Съжалявам, че преминаваш през това. За виждането на бебето и погребение - направи както го усещаш. На мен не ми предложиха да си видя детето, твърде късно се усетих, че мога сама да поискам това да се случи и на мен лично изключително много ми тежи, че никога не го видях и прегърнах. Тежи ми и че отказахме погребение, но предвид ситуацията наистина нямаше да имаме сили за това. Помисли, обсъдете го с мъжа ти и вземете решение заедно. Също така напълно подкрепям съвета, който вече са ти дали - поискай да се срещнеш с психолог в болницата.

И за двете е валидно - ако ви е тежко, аз също много препоръчвам дългосрочната работа с психотерапевт. Това беше едно от нещата, които ме спасиха буквално.

Прегръдки на вас и на всички други в тази тема! Съжалявам, че сме тук, но се радвам, че се имаме една друга.

Благодаря на всички за отговорите! Аз това бебе го чаках 10 години. Преди 13г родих първото и после не се получаваше. Не сме правили изследвания,просто се примирих, че няма да имам друго дете. И изведнъж се получи, беше голяма изненада, така мечтано. Така за кратко... За това не мисля, че ще забременея отново, поне не и естеснвено вече. На 36 г съм, няма за кога да чакам нормално. Но надеждата,че пак ще мога да имам бебче може би ще ме изправи. Сега съм на дъното, срината, изгубена...
Вчера сглобихме леглото, почти всичко купих, подготвяхме се...

Madness, съжалявам страшно много, сърцето ми се свива. Аз родих нормално след като ми казаха, че няма сърдечна дейност. Гадно е, но аз се бях стегнала и мислех, че трябва да мина през това и да съм добре заради другото ми дете което има нужда от мен. Ако може, нека мъжът ти е с теб, или поне като родиш.
Аз поисках да си го видя и си го гушнах и това ми е супер скъп спомен. Също го снимах, да си го имам. Той беше част от мен и винаги ще бъде.
Мисля че персоналът в болницата беше по шокиран от мен и не знаеха какво и кога да предложат.
Ти направи това което чувстваш. После го кремирахме. Може да го погребете, ако така решите.
Ако имаш въпроси, притеснения или просто да поговориш, тук сме за теб.
И имаш време, ако решите да пробвате. Аз родих след 40. Рано е да го мислиш сега. Всичко Да е наред с раждането.

Много благодаря! Единственото за което мога да се хвана, за да се измъкна от тази мъка е детето ми. Обаче не мога... вкопчила съм се за бебето, искам си го, много го обичам. Не мога да се събера. Не искам да пусна тази така чакана мечта... Не знам как ще си гушна мъртвото бебе, ще полудея...Как ще го преживея... Това е адска мъка...

Много съжалявам за загубата ти! Тъй като аз скоро преминах през същото мога да те посъветвам по възможност да ти сложат упойка. На мен не ми сложиха и трябваше да изтърпя всичко е такъв момент. Ако го чувстваш помоли да ви оставят време да се сбогуваш след като се роди, аз не успях, дори не го видях, защото знаех че ако веднъж го видя и прегърна няма да мога да го пусна. Единствено свекърва ми го видя и ми разказа какъв е бил, за съжаление не беше направила снимка. Ще те питат дали искате да го погребете, аз първия път като ме попитаха отказах, но свекърва ми настоя и сега съм и много благодарна. Тя организира кремацията без наше участие и когато сме готови ще се сбогуваме с него. Прави това, което ти казва сърцето. Знам че сега си в шок и болката е неописуема, няма какво да те утеши, няма думи които да ти напиша за да те успокоя. Просто знай, че аз, вярвам и всички тук, сме с теб и при нужда пиши. Нищо няма да върне нашите ангелчета, но помага да знаеш че някой разбира болката ти. Надявам се бързо да минат нещата утре. При мен след включване на окситоцина отне 5 часа до пълно разкритие, още 1 час беше самото раждане. Аз все още се възстановявам, но всеки път като почувствам болка от шевовете плача, защото тези мъки не доведоха до очаквания край. Бъди силна! Аз съм с теб! Ако искаш може да ми пишеш, насреща съм.

Здравейте, момичета.. и аз реших да споделя историята си. Преди точно месец и 3 дни спрях да усещам движенията на бебчо в 38гс. Писах на моята аг и тя ми каза да отида следващия ден на кабинет, понеже не беше на работа. След като отидох на преглед следващия ден, първо ме включиха на тонове и след 10 минутно търсене тонове не се намираха, отидох на ехографа и там тя ми каза, че няма сърдечна дейност. Веднага ми дадоха хапчета за предизвикване и още на вечерта почнах да получавам контракции. На следващия ден все още нямах разкритие, но имах ужасни болки, след което те ми сложиха нещо друго за получаване на разкритие и така след 40 мин. започна нормално раждане. От аутопсията излезна отлепяне на плацентата, моята дъщеричка към края не качваше много кг., но аг ме увери, че няма нищо притеснително. Седмица преди случилото се бях на тонове, и тоновете и на два пъти паднаха на 60, след което аз се притесних, но тя пак ме увери, че няма нищо притеснително и каза, че това е заради смяна на позата бебчо. Все се питам за отлепянето на плацентата.. това не се ли вижда на доплера? Всеки път на прегледите тя ме гледаше на доплер и все уш всичко беше наред.. а аз до колкото на знам на доплер се вижда състоянието на плацентата, дали е почнала да се отлепя и тн и също се вижда състоянието на пъпната връв. Не знам, все още съм в шок от загубата на моята принцеса, беше толкова обичана, искана, първото ми детенце.. Как се справяте вие? Имам чувството, че всеки ден ми става по-зле и по-зле.. Аз я видях когато я родих, но ми казаха, че е невъзможно за си я вземем..

mira, съболезнования за дъщеричката ти! Попрочетох няколко статии за отлепване на плацента и явно си е напълно възможно да остане незабелязано за съжаление. Също така не знам и колко бързо е възможно да се развие това състояние. Ако ти се споделя, в коя болница ти казаха, че не може да си вземеш бебето? От 12 години е в сила в закона, според който мъртвородените след 25г.с. бебета имат право на прогребение или кремация. Побяснявам като чуя подобно нещо, защото нямат право да решават вместо родителите дали да си видят детето или дали да го погребат.

По повод справянето - клише, но факт, трябва време. И то не време, след което ще "мине", а време след което се научваме да живеем с болката. Както ми каза моя терапевт в началото - този процес е на вълни. Един ден човек е малко по-добре, после пак е идва голяма вълна и му е по-трудно и т.н., и т.н. Аз писах преди 2-3 коментара, че на мен психолог ми помогна много, както и това да се свързвам с други хора в сходна ситуация. Да знам, че не съм сама, да мога да споделя и наистина да бъда разбрана. Няма да давам предложения за хобита, защото помня как мисълта ми не можеше да се задържи в нищо. Но все пак смятам, че човек трябва да се опитва да се разсейва и да не си сдържа сълзите, когато му се плаче. Процеса на скърбене е сложен, често дълъг и няма правилно и грешно в него. И това е напълно нормално, особено след загуба на дете.

Ts.V, браво на свекърва ти! Малко са хората, които знаят как наистина да подкрепят родителите в този тежък момент и се радвам, че с мъжа ти сте имали такава опора.

@2402, благодаря за подкрепата.. не знам аз след разговор с една моя приятелка останах с впечатлението, че на доплер можело да се види състоянието на плацентата и ако е започнала да се отлепя, понеже тя също е била с отлепяне и и назначили спешно секцио след като са го видяли. Аз все си мисля, че трябваше нещо да и светне в главата на моята аг, когато бебчо изоставаше в растежа, все я питах, но тя ме уверяваше, че всичко е наред.. Даже аз развих високо кръвно към средата на 8-ми месец и попринцип трябваше да я вадим секцио 2 седмици преди термин и на последния ми преглед, когато всичко беше наред я попитах нали за кога ще ми е секциото, тя ми каза “няма нищо притеснително, дай да почакаме още малко да порасне”. Забравих да спомена и факта, че точно преди да развия кръвно в 8-ми месец прокървях обилно и след прегледа тя ми каза, че няма поводи за притеснение, бебето е добре и не вижда от къде идва кървенето. На мен доста ми се искаше да направя погребение, да имам място на което да отида и да поплача, но уви когато ги попитах, думите им бяха - “абсурд, няма как, бебето ще се взима за аутопсия, няма как и след това да го дадем”.. иначе родих в аго на мбал Благоевград.

Edit: и както споменах това за последния преглед на тоновете, когато те паднаха 2 пъти на 60, също според мен повод за притеснение, но тя си беше позитивна. Аз разбира се доста се притесних от това, но и се доверих, все пак нали тя е лекар, но ето..

Момичета, как се погребва бебенцето? Дават ли смъртен акт, имена? Каква е процедурата?

Аз доколкото знам на акта за раждане на мястото на имената пишат “мъртвородено дете”, но това е всичко, което знам. Съболезнования и от мен за твоето бебенце, знам колко ти е трудно. Болката от загубата на дете е най-ужасна.. Все се блъскам и аз в главата защо се примирих с факта, че няма да ми я дадат, защо не настоявах още повече, но как да мисля трезво и как да споря с тях, предвид случилото се преди 5мин…

Не се обвинявай, така си го запазила с спомените си като ангелче. Аз знам, че душата ми ще се раздере като го видя. Това ще е в мислите ми цял живот, но искам. Толкова го чаках, толкова си го представях.... Как ще изтърпя тези болки, като знам, че не са за добро....
Не знам и с телцето какво да правим. Не мога да мисля трезво. Това да има детски гроб на мое детенце..... АД!!!

За погребението се ползва акта за раждане, който в случая се равнява и на смъртен акт. Както mira е казала, не се вписват имената на детето. Ако решите да го погребвате, питай в болницата дали могат да те свържат с погребална агенция, madness. Те вече трябва да знаят каква е процедурата стъпка по стъпка.

mira, ясно. Щом е имало множество проблеми, включително кървене е различна картинката. Но все пак не мога да кажа на 100%, че е недоглеждане, защото не съм лекар и в такива случаи винаги си остава неизвестното. Аз имам пълно доверие на проследяващия ме АГ, но въпреки това 3 години по-късмо продължавам да се питам дали нямаше нещо, което да подсказва за наличието на проблем. А за погребението- вината не е твоя. Разбирам те, и аз се обвинявам, че не си го взехме, но знам, че бях в шок, че бяхме притиснати да решим бързо и че не получих подкрепа в болницата.  Направихме това, което ни се струваше правилно в момента, а ти дори не си имала избор. Не се обвинявай. Трудно е, но се намират начини да си почиташ бебето и без да ходиш на гроб.

@Madness88, разбирам те, за това което каза да гроба, но знам ли… все пак си мисля, че на мен може би малко щеше да ми помогне. А до колкото до изтърпяване на болките, при положение, че знаеш какъв ще е изхода-ужасно е. Мен ме третираха ужасно в аго, дори не ме качиха в родилна зала, а долу, където лежат други жени с други проблеми и ме сложиха в стая там, в тоалетната да раждам.. мен много ме болеше честно казано и при напъването се развиках, при което лекарката ми се скара и ми говори “недей вика, ще изплашиш лежащите” .. ами тогава поне ме качи да раждам където му е мястото, не в тоалетната долу в клекнало положение.. ужас просто