Забременяване след мъртво раждане

Много съжалявам за загубата ви! Добре е, че.пишеш тук, ще получиш много подкрепа, разбиране и съчувствие. Хората, които не са го преживяли не винаги ни разбират или могат да ни подкрепят. Ние загубихме нашето момченце в 34гс.
Ти се направила всичко най-добро,  не си виновна за нищо. Обичала.си го и си го чакала, правила си изследвания и си се следила. Ужасно звучи, но в живота се случват ужасни неща, нямаме контрол.
Дай се време, тъгувай, тялото и душата имат нужда от това. На мен групата ми помогна много да осъзная, че не съм сама, и на други за съжаление се е случило и после са им се случили хубави неща.
Нормално е да мислиш.за следваща бременност, знаем че това не заменя загубеното дете, то остава в сърцето ти, но ще.донесе смисъл и радост. Дай си време.
И адмирации за свекърва ти, наистина е чудесно, че е била до вас и ви е дала добре съвети.

Става ми изключително мъчно като прочета, че още едно семейство е загубило детето си! Много съжалявам!
Тук всички сме минали през този ад и знаем какво е, знаем чувствата, знаем емоциите, всичко ни е до болка познато. Затова и тук можеш да получиш най-голямата подкрепа и да споделиш болката, страховете, най-тъжните и мрачни мисли. С теб сме!
Сета още всичко е много прясно, още не сте осъзнали какво се случило. Не спирай да си напомняш най-важного - ти като майка на това дете нямаш никаква вина за случилото се. Усетила си нещо, обадила си се, където и трябвало, но нищо не е зависело от теб. Ти си направила всичко възможно за детето си и дори за миг не си позволявай да мислиш обратното.
При мен се случи в 24 г.с. и лекарите ми казаха Ами случва се, ще си имате друго. Месеци не спях от чувство за вина, че съм пропуснала очевидни проблеми. Сънят ми се върна, когато след 4 месеца се видях с доктор Сигридов. Съветвам те да направиш същото веднага щом излязат резултатите. Вземи си всички документи и изследвания от бременността. При мен се оказа, че в 12 гс на биохимичния скрининг мозъкът на бебето е бил много малък. После е наваксал, но първоначално дейността е била близо до 0. Доктор Сигридов каза, че ако не съм била на лекарства за задържане, които се изписват след инвитро, загубата е щяла да се случи много по-рано. Имунната система е усетила, че има нещо и месец след спирането на лекарствата водите ми се спукаха.
В Майчин дом казаха Инфекция, но такава в плацентата не се установи.
Търси отговори на въпросите, винаги има причина за такава късна загуба.
Пожелавам ти много сили и търпение! Прегръщам те и ако прецениш и имаш нужда, винаги можеш са пишеш тук.

Здравей мила,
все едно четях моята история с малка разлика: при мен се случи в 39 седмица, при мен през цялото време беше мъжа ми и още , че го родих с епидурална упойка.
Констатацията на моята докторка беше същата както ти е казал твоя доктор, а именно че бебето си е притиснало пъпната връв и самичко си е спряло притока на кислород. Здраво и доносено бебе. Не го видяхме, защото не пожелахме. Питаха ни три пъти и ние все не искахме. Някак си искахме да го запазим всеки по своему в представите си. Също го кремирахме и лично аз разпръснах праха му 6 месеца след раждането му.Тъгувахме много двамата...
Започнахме опитите за следващо бебе веднага щом мина първия цикъл, но не се получаваха нещата и следващия и по следващия месец и така се изниза годината. Отчаях се, но мъжа ми все ми повтаряше, че ще се случат нещата, може би още не си готова хормонално и възрастта също. И така когато точно на Коледа преди 11 години си направих тест и видях отново тези 2 черти. Така точно година и 8 месеца след мъртвото раждане изгря отново слънце.
Няма да се отчайваш, бъдете винаги заедно рамо до рамо с твоя мъж, плачете, викайте, излейте този гняв във вас, защото всички тук знаем каква чернилка е вътре в душите ни, но имай ВЯРА! С всяко следващо дете ставаш по- богат и по- богат!
Един ден искам тук да се похвалиш, че си най- богатият човек на света! И ще стане, ще видиш!

Много благодаря на всички за подкрепата! Натъжава ме факта колко много сме... С мъжа ми се опитваме да намерим отново смисъла в живота, аз реших да отворя собствен бизнес и да се фокусирам върху моето психическо и физическо възстановяване, за да може час по-скоро да опитаме отново. Края на месеца съм на преглед при моята докторка и ще обсъдим какви изследвания да пуснем, най-вероятно за всеки случай ще пусна за тромбофилия. До тогава трябва да са излезли и резултатите на плацентата и може би картинката ще се проясни. Още веднъж благодаря на всички. Може би е странен въпрос, но от няколко дни ме мъчи, вие какво направихте с всички неща купени за детето като дрехи, количка, кошара? Ние за сега всичко сме оставили при баба ми, но скоро трябва да решим какво ще правим.

Аз бях купила много малко неща, събраха се в малка чанта. Моята загуба беше юли месец, на Голяма Богородица занесох бебешките неща в църквата и ги оставих там.
Бях купила възглавница за бременни, ползвах я точно 2 дни. В шкафа е, но мисля да я даря в БЧК. Все някой ще има нуждаещ се.

С нещата на бебето - и мен много ме мъчеше това, в крайна сметка ги дадох на сестрата на мъжа ми, която също чакаше бебе - то се роди 4 месеца след нашето. Интересно, част от тях тя ми върна след това за третото ми дете, за което нищо не бях приготвила, само исках да се роди живо. Направете така, както го усещате - това са само вещи - ако ви навяват лоши мисли, ги дарете, а когато се наложи пак, ще си вземете нови.

И аз се присъединявам да изкажа съжаление за това, през което са преминали всички момичета, които пишат тук.
Писала съм тук моята история преди 4 години, но сега съм с нова регистрация.
Истината е, че болката винаги ще я има, понякога ще се усеща повече, друг път по - малко.
В началото и аз се хванах за това, че само друго бебе ще ме измъкне от депресията и още след 4 месеца след загубата започнахме опити на пук на това, което ми казваха да чакам 1 година.
Моето раждане беше на термин, напълно доносено и здраво бебче, 3270кг и 53 см., което дори не видях. А това ми тежи най - много от всичко. Докторите дори не ме питаха дали искам да я видя моята принцеса. А аз всякаш нямах силата да кажа дайте ми я. И цял живот ще съжалявам.
Аз също имах среща с доктор Сигридов може би около 1 година и нещо след раждането. Тогава имах чувството, че съм на среща с някоя гледачка, защото той ми каза неща, без дори да е видял цялата докуметация. А след това просто ми посочваше къде са грешките. Според него детето е било с намалена мозъчна дейност и ако беше живо щеше да е с тежка форма на ДЦП. Следях се при 2 лекари, като едната беше с много добра апаратура и някак не ми се вярва да не е видала такъв проблем. Още повече как на всеки преглед се радваше много колко добре се развива бебето и колко отдавна не е имала толкова добре оформено и уж здраво бебе..
Но това сега няма значение. Тогава повярвях на Сигридов, макар да е казвал почти същите неща и на други пациентки. Той ми каза, че не съм от най - тежките случай и ако го слушам ще родя живо и здраво дете. А 4 години по - късно все още дете няма.  Аз спрях да отивам по доктори вече 1 година, защото животът ми се завъртя за съжаление в не добра посока и за момента тряба да оправя други неща, та чак тогава да мисля за деца.
Но още на 2 година след раждането за себе си приех, че аз дете ще имам, дори да не съм го родила аз. Реших да осиновим дете, вместо да се измъчвам по доктори и най - вече заради страх от това да не ми се случи още вендъж подобно нещо. И това е нещото, което ме крепи. Все някога ще имам живо детенце.
Нещата за бебето повечето дрешки, които имах, а също и завивки подарих. Новите дрешки, комплекта за изписването и всичко ново като шишета, та дори и  биберона оставих по черквите. Леглото и други неща са  прибрани в мазето и там нямам сила да погледна. Само знам, че са там, без дори да знам някога ще ми потрябват ли..
За себе си реших всяка година на рождената  дата на моята принцеса да оставям подарък на иконата в черква. Ако някога немога на самата дата, то при първа възможност. И тази година, плачейки оставих блузка и фиби за 4 г.момиченце на Света Богородица и я помолих да й ги предаде и да й каже, че цял живот ще я обичам повече от всичко. И вярвам, че тя ги вижда тия неща.
Когато видя нещо за момиченце и ми хареса, също го нося в църка. Това ми носи малко успокоение.
Другото, което ми носи радост е моето кученце. Тя се появи в живота ми, за да я обичам и съм сигурна че ми е изпратена от моята кукличка, за да не страдам толкова. И всеки, които обича животни може да си вземе и няма да съжалява.
Като съвет мога да кажа само да слушате сърцето си и да не спирате да вярвате. В момента само едната вяра ме крепи иначе до сега да бях откачила.

Аз реших, че на датата, на която родих, няма да работя.
Вечерта преди Илинден, на 19.07.2019 г. В 22.55 ч.
Всяка година на тази дата съм в отпуск. Сутринта отивам до църквата, оставям дрешки, четат ми молитва за здраве.
Тази годишнина ми беше много тежка, не знам защо така. Все си мислех, че с годините ще става по-леко, но тази година беше като напълно осъзнаване на реалността. Дете нямам вече 5 години. Аз също не го прегърнах тогава, щеше да ми е по-тежко. Не го видях, не го прегърнах.
С една позната бяхме с 1 ден разлика в термините. Тя си роди точно на термин. Когато видях за първи път детето й, беше на 3. Много беше странно преживяването. Опитах се да си представя как ли щеше да изглежда нашият син. Представям си го рус и зеленоок, като двамата с мъжа ми.
Хубавото е, че последните две години забравях датата на термина. Това е хубав знак за възстановяване.
Помага ми много и психоложката, с която работим вече 4 години. Нейната подкрепа ми дава сили да продължа напред.

signora_tina и на мен тази година ми беше най - тежко, може би след самото раждане. Предишните години не го мислех толкова може би. Но тази дали защото имам други проблеми и ми беше адски зле. В момента съм отново без работа, това също допринася. За тези 4 години смених 4 работни места, а това също ме спъва. Дори за осиновяване, защото всеки път тъкмо минат 6месеца и трябва да взема доходна бележка, се случва нещо и решавам да сменя работата. И се обвинявам, че не се върнах на работата си след раждането. Работех в малък колектив от 6 човека, банкова сфера. Заплатата не беше кой знае какво, но работата ми беши сигурна. Но няма да забравя думите на предишния ми шеф, който 2 дни след раждането, докато все още бях в болницата ми звънеше и питаше дали ще се връщам на работа, да знае какво да прави с жената, която ме замесваше..
Тия дуви тогава ми се забиха като пирон и направо изпитвах ужас да се върна при тези хора, които дори не осъзнават през какво преминах. Представях си как ме обсъждат, че ще се върна и след няколко месеца ще изляза пак болнични. Същия не взе на работа едно момиче, защото беше омъжена от скоро и щяла да излиза майчинство. А тя имаше проблеми и успя да забременее след години. Та знаех какво мисли и за мен. И не се върнах. Нещо, за което сега съжалявам. Но аз си го направих.
Новите колективи, новата работа всичко ме промени и вече не съм същия човек. Обнинявам се, че поне работа щях да имам. А хората питат имаш ли деца и като кажеш не, те гледат все едно си с единия крак в гроба. Реших да отида на борсата и да си почина няколко месеца, пък след това ще видим. На последна работа, на която бях по - малко от месец, на интервюто не спряха да ми казват как тепърва ще тряба да правя деца.. а на самото обучение, жената, която ме обучаваше като разбра, че нямам деца направи една физиономия, последвана, от това как казва на новите да изчакат поне година преди да излизат майчинство, защото било трудно за фирмата да търси по заместване хора. Наистина хората не се замислят с тия думи какво ти причиняват. Вече съм над нещата и не се впечатлямам уж, но пак ми остава горчив привкус.  Имам една скорошна случка от един чужденец, с който се засичаме няколко пъти през почивните дни. Ходим на едно езеро и си говорят нещо с мъжа ми, общи приказки на английски. И ни пита дали сме женени, при което казвам да, а деца имаме ли, казвам не. Обаче не спира до тук и пита отдавна ли сме семеъство, казвам 5 години. Тук вече последва отново физиономия на съжаление  и явно му стана неловко и каза тук мястото е много хубаво. Казах на мъжа ми, че сигурно изглеждаме много стари щом прави такава физиономия. Но той не се впечатлява. Не говори за детето, всякаш не страда. Не помни и датата, ако аз не я спомена. Когато започна да плача ми се кара и не дава да говоря за това, все едно не е било. Но той е друг типаж, не е като мен. Мисля си и дали сме един за друг, щом сме толкова различни. Та от всякъде ми е депресарско. Само кучето ми дава радост и то истинска. Приела съм го за дете и постоянно казвам, че най - хубавото нещо в моя ,, кучешки,, живот е едно куче.

Много е трудно. Аз също не се върнах на старата работа. Работех в голяма фирма, на позиция, която контактува с всички отдели и не си представях как обяснявам на 300 човека защо съм на работа, а не в майчинство. Шефа се опита да ме убеди, че работата, ще ми помогне да се възстановя. 1 година бях в неплатена отпуска за да мисля дали да се върна и накрая напуснах. Благодаря на Бог попаднах в страхотна фирма със страхотни шефове. Бяха до мен през цялата ми борба да стана майка, подкрепяха ме по всякакъв начин и дори когато забременях с успешната си бременност ме оставиха да работя когато и колкото искам от вкъщи без да кажат на никой какво става с мен. Така, че е важно да намерите правилното място и хора и тогава и другите неща ще станат по-лесно. По-добре да смените и да изчакате, отколкото да нямате подкрепа, защото за нас, които минаваме през този ужас е важно. 🤍

Здравей.Много подкрепа и най-вече разбиране и състрадание ще получиш тук защото историите ни са свързани все със загуба.1 много съжалявам за това което ти се е случило изживяхме същото със съпругът ми на 09.09.2019 година чухме думите няма тонове плода не е жив 😢и нашето беше момче много е тежко винаги като мисля или говоря за това се разплаквам нормално е въпреки че имам момиченце за което съм много благодарна на господ на 10.02 2022 ме Дари с най прекрасното нещо на света да родя живо и здраво дете моята Емма.Тя е страхотна обожавам я най скъпа ни е но не сме забравили и първото ни детенце няма как боли си ето минаха 5 години.През втората бременност много ме беше страх всеки ден всеки час минута и секунда да не стане пак така и слава богу не стана.Не се отчайвай не се обвинявайте напротив подкрепяйте се винаги и продълъжете напред трудно е но не се отказвайте от това да имате дете и не изпитвайте вина от това вие не искате сега че е станало така а сте си искали и преди това дете.Аз се успокоявам така- казвам си сигурно му е имало нещо и не са видяли и Господ е решил да го спаси от това да живее в мъки.Пожелавам ви много скоро живо и здраво бебенце и да сте много щастливи.Тук в групата не се познаваме но се подкрепяме повече от хората който ни познават.Те не знаят какво изпитваме само предполагат колко страдаме ние тук само си знаем. Дай Боже да не разбират повече семейства какво е това да загубиш детето си без значение мъртво родено или починало след това!

Момичета, здравейте. В момента съм болница, в 30г.с. Вчера не усещах бебето и днес сутринта дойдох на преглед. Бебето ми го няма вече... Не знам къде се намирам, ще полудея от мъка. Утре ще предприемат действия за разкритие и раждане. Как се ражда мъртво бебе? Как се изтърпява тази болка без бебенце накрая? Сърцето ми ще се пръсне от мъка...
На 2.09 бях на преглед и казаха,че бебето изостава с 4 дни и ми изписаха протеин. В четвъртък 10.10 пак бях на плеглед и казаха, че изостава с 8 дни, но всичко е наред. И в петък вече не го усещах. Какво може да е станало? За мен това изоставане има общо, лекарите твърдят, че било нормално да изостава с някой и друг ден.
Не знам как ще преживея утрешния ден... Аз искам да го видя, мечтаех за него. 10 години съм го чакала и накрая се случи чудо....и сега го няма....
Какви въпроси да задавам? Какви изследвания да искам? Бебенцата погребват ли се, какво се случва с тях като ги извадят?
Не мога да спра да плача, искам си бебенцето...Господи...
Душата ми гори.. Сега се замислих защо чак утре ще ми правят тези процедури, защо не го няправиха днес. От обяд са ме приели и само ми взеха кръв

Madness, плача заедно с теб! Толкова съжалявам за случилото се!
Аз раждах с напъни и им казах, че не искам да усещам нищо и ми сложиха спинална упойка в гърба. Бързо приключи, за няма и 10 минути. После може да те приспят, за да те почистят. Поискай си на другия ден хапчета за спиране на кърмата и в никакъв случай не си стискай гърдите.
Моята кърма веднага тръгна и ми дадоха лекарства за това и ги пих 3 седмици по схема Бромокриптин. Има и други, по-силни, май Достинекс.
За бебето - задължително поискай аутопсия, също така изследване на плацентата. Много е възможно там да получиш отговор защо се и случило това.
След това можеш да вземеш тялото на бебето и да си го погребеш. Аз моето не го взех, прецених, че ще ми е по-тежко да го преживея. Не съжалявам, че няма гроб. Така някак ми е по-лесно да знам, че е на небето, а не под земята.
Задължително си намери психолог, с когото да работиш. Ще помогне.
Аз бях като теб, чаках 2 дни да го извадят.
В коя болница си? Ако е частна болница, може да имат психолози на разположение и помоли да поговориш със специалист.
Още дълго време ще бъдеш в шок. Това е нормално. Страдай, плачи, това е твое право.
Ако можеш да избегнеш секцио, по-добре.
Ти имаш ли тромбофилия? Някакви здравословни проблеми? Високо кръвно?
Ако имаш въпроси, пиши, ще ти отговорим.
С теб сме!

Нямах никакви установени проблеми. Но за мен това изоставане в развитието, установено на 2.10 има нещо общо...
Много искам да го видя и да се сбогувам. Имате ли опит с това? Не знам как ще го преживея да го видя...
Казаха, че ще ме обезболят максимално. Имам 1 естесвено раждане без упойка и болката беше адска, но знаеш, че е за да видиш бебенцето си. Сега ще е кошмар просто. Ще ми сложат някаква таблетка сутринта за размекване на шийката, после някакъв балон, после окситоцин и така.
В частна болница съм. Надявам се да не е секцио, за да остане шанса скоро пак да имам бебе.

Много съжалявам за случилото се! Преживях същото преди година и 9 месеца, точно в 30 седмица.... При мен се оказа тромбофилия, която не бях изследвала преди това. Бях я отключила след 2-рата фетална морфология, за огромно съжаление. Дано се повлияете за ест раждане, защото мен ме срязаха вертикално по спешност и чаках година преди нови опити.Бебенцето не пожелах да видя, защото нямаше да е приятна гледка беше започнало да се деформира, 8 дена ме мъчиха за ест раждане. Болката беше неописуема. Пуснете си задължително според мен за тромбофилия изследвания, защото точно при нея всичко така се случва тихо и безсиптомно, имах прекрасна бременност и накрая такъв край. Много съжалявам, че трябва да го преживее те и че сме толкова много тук....