Забременяване след мъртво раждане

mimi8406 благодаря ти миличка, много се радвам за близна4етата  бравооо мила Дай Боже всеки му!
Първото ми детенце го родих по-естествен начин и сега исках така но уви................ наложи се секцио,защото имаше макар и минимален шанс   с тези единични тупкания на сърцето  и трябваше да се действа незабавно а и аз с този вътрешен кръвоизлив,който по-нищо незнаех че става нещо с мен ама по-нищо,нито кървях отдолу нито води .....нищо.....само болки,които не бяха и силни..........ужасно е... ей хора,такава мъка просто няма 

la vie est belle     аз съм постоянно с мъжът ми и Ели ,иначе и аз само плача и чета какво ли не,но файда няма само се допсихясвам а и неможем да върнем времето назад  Засега малко ми помага това че повече говорим с него и някак си след 12г брак станахме отново много близки,е да но на каква цена .

Нека Бог е с нас!

Весе, кураж и от мен!
Искрено съжалявам за детенцето ти и стискам палци бързо да се възстановиш!
Моят случай е идентичен с твоя, с тази разлика, че при мен от мотаене се случи най - лошото!
Ако имаш нужда да споделиш всички ние сме насреща! 

Veseto_, съжалявам за загубата на твоето малко бебенце! Сега трябва да си силна, заради другото ти детенце и ще ти кажа като жена преживяла този ужас преди 4 месеца и половина, че болката, мъката по изгубеното дете е голяма, но при теб нещата са по-добри, гледай от положителната страна на нещата, защото вече имаш едно детенце, което да ти дава опора и сили. Аз загубих моето първо бебче, нямам друго дете имам съпруга си и близките ми, но не е същото, децата дават кураж, а ти си благословена от Бог да имаш поне едно друго същество, което да те крепи, на което да дадеш още повече любов, неказвам че е по-малка болката, но поне е по-поносима поне според мен. Пожелавам ти да се възстановиш физически и психически по-бързо, знам че времето, което са ти казали ти се сструва мнооооого далечно, но то си тече и минава. Имай търпение, кураж и един ден ти пожелавам да гушкаш още едно бебенце, а на дъщеричката ти желая да е жива и здрава, да топли сърцето на мама и тати и само радост и усмивки да ви носи! Прегръщам те, мила и вярвай един ден и на нашата улица ще изгрее слънце!

П.С бих искала само да те попитам ти къде роди, в коя болница и в поликлиника ли ти следяха бременността?

Веси, съжалявам ... нямам думи ... знам как се чувстваш, знам за безбройните въпроси, които си задаваш. Толкова тежи това, неизвестното: защо, как, стана така... в момента съм бременна и от това неизвестно вече осем месеца треперя ли треперя и почти един ден спокоен не съм изкарала, чакам да родя и чак тогава да се успокоя. Но няма какво да направим, трябва да се примирим, защото нищо не зависи от нас - ама нищо. И през седмица да ходим на прегледи, пак може да се случи нещо - за жалост    Аз нямах мъртво раждане, но родих със секцио по спешност - малко красиво момиченце, което живя само 38 дни. Не бих казала, че съм преодоляла каквото и да  е било, но гледам да вървя напред, защото все пак трябва да живеем в този живот имаме хора до себе си, които разчитат на нас. Гледам да съм силна пред всички, но понякога се разпадам. Вече никой не ме разбира...но тук - тук е друго нещо. Тук са най-милите жени, които някога съм познавала, без тях сигурно нямаше да се справя. Обичам ги всичките 
За това мила Веси, радвам се, че със съпруга ти се разбирате и сте си упора един за друг - така трябва да бъде. Радвам се, че имаш и прекрасна дъщеря - да ти е жива и здрава. Вярвам, че когато му дойде времето ще си имаш още една жива и здрава рожбичка   ВЯРВАМ. Всчики го заслужаваме или мисля, че е по-точно казано - никоя от нас не заслужава да изпита такава загуба.

П.С. Относно секциото не е необходимо да чакаш 1 година. Ние почнахме опити от 8-я месец, но стана точно година след като родих. Куинчето, дето ти е писала по-хгоре забременя 8 месеца май по-рано. Има доста темички тук за забременяване след секцио. Но не е необходимо да ги четеш сега - когато му дойде времето.

Всичко ще се нареди -ВЯРВАЙ. Бъдете Благословени цялото семейство - кураж мило майче  

Аз наистина забременях девет месеца след секциото, но лекарката каза, че като са ме срязали и матката ми се е сцепила! Имах доста контракции накрая и явно е повлияло на предишния разрез.
Затова вече не се обаждам, защото се оказа, че съм поела ненужен риск и само Бог ни е запазил от нещо лошо!
Въпреки, че съм чувала, за много жени забременели по - рано и родили без абсолютно никакви проблеми!

QueenBee  благодаря искам да те попитам , ако знаеш как се въстановява
матаката , какво предприе след твоето секцио? или е строго индивидуално(според мен)

svetl@ благодаря   ,ооооо изчетох доста материал за секциото и в крайна сметка стигнах до извода че всичко е Божа работа ,преди малко четох как една майка,след като е родила първото си дете със секцио след няма и 4-5м. била пак бременна,а най-шокиращото е че искала да роди по-нормален начин. Всички болници и отказали само една докторка се навила мисля че беше Св.Лазар(болницата) и родила все пак,но това са единични случеи,и мен това въоще не ме мотивира,както казах всичко е много индивидуално.

asselina   благодаря   водех си ЖК в Тина Киркова(там работи и моя доктор на който му имам доверие),минах и през двете Фетални Морфологии + скрийнинг,което знаете че не е никак евтино и всичко до последно си беше ОК,. Искам да отбелжа,че наистина дейстаха моментално в болницата,оперирал ме е завеждащ отделението+ моя доктор който му е асистирал ,а и се появих там тъкмо се сменяха екипите,които останаха с мен всичките по-време на секциото. Но но............ох просто немога и неискам да приема това че ми казват "така е трябвало да стане" е немогаaaaa............. 

Сега  искам да споделя нещо ,което прочетох вчера и се извинявам предварително ако са го пействали.

просто кажи "съжалявам"
не знаеш как се чувствам, моля, не ми казвай, че знаеш
има само един начин да знаеш - губил ли си също дете?
"ще имаш друго дете" - трябва ли да чувам това всеки ден?
мога ли да имам друга майка, също, ако аз отлетя оттук?
не казвай, че това беше "Бог е добър" - това не е Богът, който познавам
господ би ли целял да разбие сърцето ми и после да гледа как се стичат сълзите ми?
"имаш ангел в рая - ценно дете отгоре"
но кажи ми, на кого тук на земята бих могъл да дам тази любов?
"все още ли не си добре" - това ли е, което чух да казваш?
не! част от сърцето ми е откъсната и аз винаги ще чувствам болка от това
мислиш, че тишината е нежна, но тя ме наранява още повече
искам да говоря за моето дете, което си отиде през вратата на смъртта
не казвай тези неща на мен, дори наистина да ги мислиш
те не отнемат от болката ми; аз трябва да продължа през този ад
ще ми стане по-добре, бавно, но сигурно - и това ми помага да те имам тук наблизо
но простото "съжалявам, че ти загуби детето си" е всичко, което се нуждая да чуя
Гейл Фасоло

По отношение на възстановяването не съм предприемала нищо.
Доверих се напълно на лекарката ми, не мога да знам дали с ехографа е следяла състоянието на разреза, нищо не ми е споделяла. По принцип забременях на своя глава, не съм я питала дали може, понеже нейното мнение беше да чакам година и половина, което за мен беше немислимо. И все пак, когато ѝ звъннах да ѝ кажа какви съм ги надробила се зарадва, никога не ми е споделяла някакви излишни притеснения. Даже на един преглед спомена, че предния път била забелязала нещо си, на не знам си кое, но не ми казала, за да не ме тревожи и после всичко било наред.
За мен най - важното е да сме спокойни, доколкото е възможно по време на бременността, мисля че това е ключът към успеха. Аз единствено се притеснявах да не родя по - рано и то защото ужасно ме плашеше мисълта, че лекарката може да закъснее или да е някъде по - далеч и аз в това време да раждам нормално!
Да ме пита човек с кой акъл съм ги мислела тея неща, все едно така се ражда за два часа примерно.

Veseto_, и аз раждах в Тина Киркова, но цял живот ще съжалявам че водих бременността си в поликлиника. Моето бебенце щеше да е живо, ако лекарката ми не бе пропуснала да спомене доплера, който можех да направя да се види че имам проблем с плацентата и да извадят моя син. Уви нямахме късмета детенцето ни да живее, но дано следващия път всичко да е наред! Мен ме изроди доктор Богданова, моят ангел хранител, който успя да спаси поне моя живот, защото никой не ми обръщаше внимание. Вече в Бълагрия лекарите са обърнали нещата на търговия, но както и да е неможем да върнем времето назад. Да сме живи из драви и скоро да се похвалим с нови бременностти, нови бебчета, в които ще се преродят душичките на нашите ангелчета!

Момичета, благодаря Ви че ви има, че сме заедно и се подкрепяме в трудните моменти, ако небяхте вие аз нямаше да съм това, което съм сега и нямаше да правя нови опите да забременея, но видях колко много силни жени има тук и са се справили и това ми вдъхна кураж и аз да продължа напред!  

И ето..... резултатите дойдоха.... 
Масивно заравяване на плода със Стрептококи тип Б ....
Пуснах нова тема в Бременност и Раждане/Рискова бременност
със въпроси по темата... Ще се радвам ако някой може да ми отговори и въобще незнам да как търся вина в някой след като немога да върна времето назад, никой не може 
Сега 2 месеца след смъртта на бебка можем да си правим ново само че 1во ще си правя изследване и лечение..
голяма мъка

la vie est belle , съжалявам за загубатата ти. Резултатите, които сте получили са ужасни, но за в бъдеще вярвай че всичко ще се оправи. Казаха ли ви на какво може да се дължи това заразяване на плода, от къде би могъл да дойде този проблем?
Заедно с теб съм мила и искъм да си много, много силна да вярваш, че всичко ще се нареди и че всяко зло е за добро! Когато нещо си отива, идва друго на негово място и когато чувстваш и виждаш как се тръшва вратата под носа ти огледай се, за да видиш отворения прозорец, през който да влезеш! Вярвам, че един ден при всяка от нас ще дойде щастието! Ние го заслужаваме! Прегръщам те!

Уффф, пак ми стана тъпо....защо списъка с почернени мамчета се увеличава!!!!
Веси, тъжно ми стана за теб, просто защото и аз преживях такъв ад преди около 4 месеца, няма такава мъка, празнота и какво ли още не, една такава загуба влияе ужасно, нямам думи да ти опиша просто. Вдигни глава и продължи напред, времето лекува, никога няма да забравиш, но поне болката ще бъде притъпена. Поне при мен е така, до някъде.....! Няма ден, в който да не мисля за моето момченце и няма миг, в който да се питам какво се случи и защо никой не казва какво точно стана и защото голямото име от Шейново не ми даде отговор на въпроса какво се случи, при условие, че се побърках от изследвания, болници и т.н.
Знам ли понякога си мисля, че всеки си има съдба и тази съдба понякога е много жестока, защо точно на нас ... на този въпрос и аз не мога да си дам отговор и до днес.
Важното е да знаеш, че има хора, които те разбират до болка и винаги ще бъдат до теб ако искаш да споделиш и да излееш мъката си, ние сме насреща и с каквото можем ще помогнем, па макар и само подкрепа в един сайт!
Дано поне малко съм успяла да те окуража, ние с мъжа ми ще започнем опитите след 1 година, така решихме просто много ни е страх да рискуваме, този път ще бъде различно!
Целувки мила и кураж!!!

Весе миличка, толкова съжалявам за детенцето ти  
Желая ти скоро да се възстановиш и да имаш здраво и усмихнато бебе. Нищо не можем да върнем назад, а и някой беше казал - Живота е за живите, колкото и да ни се струва трудно и невъзможно да преодолеем мъката си и да продължим напред. Усмихвай се заради малката си буболечка Ели.

Ла ви е бел, най-важното сега е ти да си добре и да се възстановиш физически, да пребориш гадните коки, за да си готова за една хубава и успешна бременност 

 
Така ми се иска да вярвам, че душичката на момченцето ми ще се прероди в друго мое детенце и ще се върне пак при мен...

Мен много ме бива по съветите, но да ви кажа честно момичета ужасно ме е страх от следваща бременност. Така или иначе е още рано, макар да ми казаха че след 4 месеца можем да опитаме пак, а вече минаха три... най-интересното е че имам чувството че в момента в който реша ще стане веднага... оф не знам, психясвам се:(

Прегръщам ви всички!

Благодаря ви от сърце  момичета ........ и се извинявам че връщам болезнените спомени на всички Ви отново,но незнаех къде да пиша,а имам огромна нужда,даже почнах  тетрадка да си водя (избива ме натам) а и да не хленча много много тук

Сега да си разкажа................
Преди 5 дни взехме караваната на моя свекър и отидохме семейно на един язовир,имах нужда да гледам пространство,природа да се усамотя и разсейвам едновременно,да намеря себе си и сили да продължа и приема това което ни се случи .Всичко мина сравнително добре,без ТВ и интернет ,абе не ми се прибираше,чувастах се добре и по-спокойна(доколкото може да се каже),но трябва да стягаме ученичката и ето само като видях сивите ни софийски блокове ме налегна отново болезнената мъка.....................  
....................и знаете ли научих се да се радвам на малките неща,които преди не съм им обръщала внимание.
Прегръщам Ви силно  

Veseto_, това, което разказваш, че сте излезли сред природата, сред дивото все едно разказваш за мен след моята загуба. Когато ни се случи най-лошото и загубихме нашето детенце аз и моя съпруг тръгнахме на разходки сред природата, сред гори и планини, там където няма хора, няма никой, който да ти задава излишните и дежурни въпроси като "ама какво стана?", "как се случи и т.н. Там беше моята утеха, там се чувствах добре сред чистия въздух, птичките и хубавото време. Наистина някак си природата те успокоява и ти дава сили, сякаш тя те подкрепя и лекува болката ти, колкото и странно да звучи. Сега вече съм доста по-спокойна, мина и малко време и като чели сега осъзнавам много повече неща, давам си сметка за живота и колко кратък е той. Живея в някакъв мой си свят и недопускам никого в него, но пак се подготвям за следваща бременност, която да върне отново усмивката на лицето ми, но тази истинската усмивка а не дежурната, лъжливата...Вярвам, че при всяка от нас ще дойде щастието. Пожелавам го на всички от все сърце. Прегръщам Ви силно всичките сладурки тук    

И аз искам да сподела моята мака загубих моята дъщеричка на 05.08.2011г. всичко беше добре нямаше никакви усложнения и в един момент ми казаха , че е мъртва.... Първите обеснения на докторката бяха че пъпната връв на малката е оплетена около врата и крачето.... Аз поисках аутопсия на малката и преди 1 седмица излезна и резултата който ме шокира и болката ми се засили Черепно мозачна травма и оток на мозъка...... док. като я попитах тя мълчи..... аз от своя страна съм уведомила прокуратурата и сега чакам резултати....Болката е голяма да видиш детето си само за миг ,а тя беше  най хубавото нещо...... доносена ,здрава ,3 килограма и 400 .Всеки ден се питам защо .... Само мисълта за бебе ме крепи .... Болката е голяма и разберам всички майки какво са преживяли казват ,че времето лекува дано да е така .... вече близо 2 месеца без моита дъщеричка ,но болката си е същата......