Забременяване след мъртво раждане

  • 231 719
  • 1 439
  •   2
Отговори
# 225
  • Мнения: 146
Аз си направих курбан за здраве,но не на 40 ден.след това ходихме на Кръстова гора с преспиване в деня на голямата молитва-петък срещу събота,и точно този месец забременях .Аз лично вярвам че не всичко е случайно,моля се само този път нещата да имат щастлив финал  Hug

# 226
  • Мнения: 646
Аз си направих курбан за здраве,но не на 40 ден.след това ходихме на Кръстова гора с преспиване в деня на голямата молитва-петък срещу събота,и точно този месец забременях .Аз лично вярвам че не всичко е случайно,моля се само този път нещата да имат щастлив финал  Hug

Ще има  щастлив край  Hug ...... Hug....... Hug

# 227
  • Мнения: 146
Аз си направих курбан за здраве,но не на 40 ден.след това ходихме на Кръстова гора с преспиване в деня на голямата молитва-петък срещу събота,и точно този месец забременях .Аз лично вярвам че не всичко е случайно,моля се само този път нещата да имат щастлив финал  Hug

Ще има  щастлив край  Hug ...... Hug....... Hug
Hug Hug Hug

# 228
  • Мнения: 2 802
Днес ми казаха,че на 40-ят ден от раждането трябва да отида на молитва в църква,въпреки че едното бебе беше мъртво,а другото почина няколко часа след това.Някоя от вас ходила ли е на църква след мъртво раждане?

Лично аз не съм, беше доста тежко да мисля и за това, но както казва blagovesna ... аз също ходих до там, но без преспиване, че вече си беше доста студено времето. Когато ходим на църква, паля свещичка. Но в крайна сметка е въпрос на избор!

# 229
  • Мнения: 461
Относно ходенето до църквата, след като се случи и нашата трагедия, аз и мъжа ми ходихме до Роженския манастир, до Седемте престола, в който отчето ми прочете молитва за здраве и за пречествине, като се се тя и още настръхвам, защото разказахме какво сме преживели и човека ми каза: "Недави детето в сълзи то е там горе и е добре бъди сигурна..." След това ми даде негова визитка и като прочетох името му щях да припадна...казваше се по същия начин както бяхме репили да се казва сина ни... Cry След това той ни каза да ходим в манастира Свети Мина и 3 год подред да ни пеят по цяла година за здраве и бебе, а на 3-та да занесем жива кокошка за курбан. Отидохме на 2 май и сега всяка година в продължение на още 2 трябва да го правим този обет. А по стечение на обстоятелствата или незнам Божа работа живот и здраве през май чакам да се появи нашето второ бебенце! Така че мисля че не всичко е случайно в този живот...

Всички ще успеем ще видите!  Hug

# 230
  • Мнения: 309
Момичета,за първи път чувам това че на 40 ден че трябва да се чете молитва в църква.В денят на смъртта на синът ми,беше последният път когато влязох в църква.Два часа преди да почине влязох да запаля свещичка за негово здраве,докато чаках доктора с когото имах среща за консултация относно състоянието му.В него ден се разсърдих на Бог,не искам и нямам желанието да влизам в църкви и да се моля...Не ме разбирайте погрешно,вярвам че има някаква сила,вярвам че децата ни са на по добро място,но не вярвам че църквата и поповете биха допринесли за моето психическо здраве.
На 40 ден направих струване,облякох едно момченце от главата до петите,раздадохме и това беше.Поп не извиках,само на погребението защото така държеше да е семейството ми.
Според мен е най правилно да се постъпи така както го чувстваме,а не както е редът.Всеки сам намира верният път за себе си,вярвам и в това че ако нещо те успокоява и ти дава душевен мир по добре го направи,независимо дали ще е молитва в Църква,или нещо друго.

# 231
  • Мнения: 991
Каквото и да правим обаче, трябва да имаме вяра!  Hug
Аз съм сигурна, че Бог ми е помогнал, макар и да ме наказа жестоко преди това!

# 232
  • Мнения: 15
blagovesna,asselina сигурна съм,че този път бременността и на двечките ще бъде успешна с по едно живо и здраво бебенце на финала. HugТова ме кара да вярвам,че и при мен и всички други момичета очакващи рожба Бог този път ще бъде с нас и ще изпълни нашите молби и ще ни дари  с по едно,а защо не и две бебчета.Казват,че най-хубавото в живота се придобива с цената на голяма болка и много търпение.Болката вече е изживяна...остава да се справя и с търпението Praynig,което мисля,че е по-трудната част.Но ще се борим..докато сме живи и докато има хора,които да ни подкрепят!

# 233
  • Мнения: 461
valeriangelova, мила ще ти кажа нещо от опит. Когато загубих бебето беше голяма мъка, болка, незнаех на кой свят се намирам, така както се чувстваш и ти предполагам. Казаха ми да изчакаме 3-4 месеца и да опитаме отново (понеже родих естествено) тези месеци ми се виждаха много далечни тогава, мислех че няма да доживея да дойдат, скоро няма да забременея, изобщо големи дерзания бяха...Търпението е нещото, което никога в живота си не съм притежавала, сякаш съм опрериана от търпение, във всичко съм сприхава и искам да стане на мига..., е ето на може би Бог ме научи да съм търпелива Simple Smile Сега ми трябва и много търпение докато дойде надявам се щастливият финал този път, но се опитвам да не мисля за времето като на нещо недостижимо. То си минава, тече си по един и същи начин, просто на нас ни се струва че времето е почти спряло. Ще се справиш и ти, сигурна съм и съм убедена. Сега преди всичко ти желая бързо възстановяване, после преглед при лекар и когато имате зелена светлина действайте! Стискам палци и скоро да ни зарадваш с хубава новина!   bouquet  Hug

# 234
  • Мнения: 15
Благодаря за хубавите пожелания!Надявам се и се моля да успея скоро да забременея отново и този път да родя живо и здраво бебе.
И аз винаги съм искала нещата да се случват бързо и по план, но явно  ще трябва да се науча на търпение и да приема нещата такива каквито са.
Asselina, и аз ти стискам палци и от сърце ти желая спокойна бременност и живо и здраво палаво бебче на финала. Simple Smile

# 235
  • Мнения: 72
Здравейте и от мен! За съжаление и аз се присъединявам към вашите редици! Странно е да разбереш на колко хора като мен се случват тези ужасни неща. Аз родих на 10 януари мъртвото си бебче в 36 г.с. Отидох на преглед и лекарката просто каза, че не чува тоновете на бебето....и целият ми свят просто се срина за няколко секунди Cry Предполагам,че знаете за ада,през който трябва да мине една жена,за да роди мъртвото си дете. Причината за смъртта беше очевидна,увита пъпна връв цели 8 пъти.Мисля,че и акушерката беше потресена от това което видя.Физически се възстановявам сравнително бързо,но психически незнам кога ще мога.Знам,че трябва да изчакаме поне 6 месеца,за да опитаме отново да си направим бебче,само че незнам как ще издържа през това време.Сега ми се струва безкрайно далече.Боли ужасно и все се питам защо Господ ти дава нещо,което си чакал дълго време,а после си го взима обратно Cry Реших  да споделя болката си с вас,защото знам,че единствените хора, които могат да ме разберат са хора преживели тази загуба.Остана ми само надеждата  Praynig

# 236
  • Мнения: 102
Много силно те прегръщам миличка и съжалявам, че ти се налага да живееш с такава болка. Няма да получиш отговор на въпроса, който си задаваш, аз 16 години вече се питам "защо". Плачи, споделяй, не дръж мъката вътре в теб. Пожелавам ти догодина по това време да гушкаш жива и здрава рожба, която да притъпи поне мъничко болката ти.

# 237
  • Мнения: 2 802
Ужасно съжалявам за загубата ти i.o.g.i. Всяка от нас тук е преживяла нещо подобно. Аз лично загубих два живота в един ден - моите малки близначки в 32 г.с. При мен причината беше Т синдром, който е често срещан при тях, но иначе бяха абсолютно здрави ... Поплачи си, споделяй и се оповавай на вярата, че един ден ще имаш детенце. Мен това ме крепеше и както виждаш от подписа ми, скоро пак забременях и се надявам този път всичко да завърши със щастлив край за всички... Иначе аз не изчаках 6 месеца. Родих август миналата годиниа и след лохиите минаха още три чисти цикъла и ми дадоха зелена светлина - но след прегледа при АГ.
Колкото до въпроса ... Защо? Отговор няма да намериш ... аз също се питах толкова пъти, но и до днес отговор няма, няма и да имам до края на живота си. От началото ще ти е много трудно, но с времето, с подкрепата на мъжа ти и близките ти, ще поотмине малко болката и ще остане надеждата. Бъди силна и когато имаш нужда пиши, ние сме насреща!

# 238
  • София
  • Мнения: 314
Здравейте и от мен! За съжаление и аз се присъединявам към вашите редици! Странно е да разбереш на колко хора като мен се случват тези ужасни неща. Аз родих на 10 януари мъртвото си бебче в 36 г.с. Отидох на преглед и лекарката просто каза, че не чува тоновете на бебето....и целият ми свят просто се срина за няколко секунди Cry Предполагам,че знаете за ада,през който трябва да мине една жена,за да роди мъртвото си дете. Причината за смъртта беше очевидна,увита пъпна връв цели 8 пъти.Мисля,че и акушерката беше потресена от това което видя.Физически се възстановявам сравнително бързо,но психически незнам кога ще мога.Знам,че трябва да изчакаме поне 6 месеца,за да опитаме отново да си направим бебче,само че незнам как ще издържа през това време.Сега ми се струва безкрайно далече.Боли ужасно и все се питам защо Господ ти дава нещо,което си чакал дълго време,а после си го взима обратно Cry Реших  да споделя болката си с вас,защото знам,че единствените хора, които могат да ме разберат са хора преживели тази загуба.Остана ми само надеждата  Praynig

Мила, безкрайно много съжалявам за това, което ти се е случило! Знам колко е трудно в такъв момент, преживяла съм го повярвай ми и още го преживяваме с мъжа, само с тази разлика, че при нас беше лекарска грешка и гнева е много голям! Както и да е, искам да ти вдъхна кураж, бъде СИЛНА, вярвай в доброто, вярвай, че ще има по-натам щастлив край и най-вече вярвай, че ще станеш майка! Понякога, за съжаление, нещата не се получават така както искаме, болката е ужасна, празнината огромна, но трябва да намериш сили да продължиш! Ако имаш нужда да споделиш ние сме насреща, излей това, която чувстваш, не го събирай в себе си, защото така само ще си навредиш! Прегръщам те силно, бъди силна, колкото и да ти е трудно! Бог да го прости малкото ангелче, стана ми много мъчно  Cry Cry Cry!!!!

# 239
  • Мнения: 15
i.o.g.i., много съжалявам, за това което си преживяла, но трябва да се опиташ да продължиш живота си като не мислиш,за това което се е случило.Аз лично първите 10 дни бях много зле,не спрях да плача ,не исках да виждам никого и да ходя никъде...мислите ми бяха насочени само към близнаците,които загубих в 23 седмица. И така отдадох се много на работата си,промених прическа,цвят на коса,записах се на зумба и не си позволявам да мисля за трагедията си,въпреки че много ме боли,но аз съм безсилна пред това,което Господ е решил.Моля се за мен и за всички момичета преживели такава загуба,по-скоро да успеем да забременеем и да родим живи и здрави бебчета.Това,че има такива мами ме успокоява,че и на нас ще се случи рано или късно.

Общи условия

Активация на акаунт