Ч.Н.Г. Пожелавам ви само хубави моменти през новата година и нека всичките ви желания се сбъднат. 
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Здравейте. Аз също имах мъртво раждане няколко дни след термина. Имах много лека бременност, без оплаквания.Ден преди да се случи бях на преглед и ми казаха, че всичко е наред.И на 1 вечерта получих кръвоизлив , когато отидох в болницата ми казаха , че бебето няма тонове.Имала съм високо кръвно и отлепена плацента, от там и кръвоизлива.Беше най-ужасното нещо, което не съм и си помисляла.Родих по нормален път мъртвото си бебе.Минали са едва 25 дни, имам чувството, че живея в друг свят, без никакъв смисъл.Единствено ме радва мисълта пак да имам бебе.Но страха от евентуална втора бременност след време ме плаши и всичко ме плаши.Нямам с кого да говоря и не искам с хората. Не знам дали съм на правилната тема, но от тук ми е по-лесно.Всички казват " Спокойно и това ще мине " , " Млади сте, ще имате други деца", но който не е минал през това и представа си няма за какви чувства , какви мисли , каква болка минават през теб.Как тази болка те разяжда отвътре и колко е страшно.Физически се оправих почти, но психически не.Много ми е трудно, но каквото и да направя не мога да променя случилото се, не мога...Искам всичко да е било един лош сън и някой да ме събуди, но не става така.Реално е и ми се случи.Всичко ми ме толкова объркано.Сърцето ми е разбито.
Марина, много , много съжалявам! 
Никой не заслужава да изпита на гърба си болката от загубата на дете, но е факт, че се случва и то на нас ... Знам, че е тежко и в момента ти се струва невъзможно да го преодолееш, но знай че и този ден ще дойде. Е ... "преодолееш" е силно казано , но ще можеш да дишаш без да те боли.
Когато имаш нужда тук винаги можеш да намериш подкрепа и разбиране, ние знаем какво е да загубиш дете и хората да те гледат със съжаление. Не очаквай разбиране от близките ти, никой не може да разбере истински мъката на една майка, просто им покажи как би искала да се отнасят с теб и как ти би се чувствала добре, длъжни са да се съобразят.
Прегръщам те и дано скоро имаш куража за нова бременност с успешен финал!
Никой не заслужава да изпита на гърба си болката от загубата на дете, но е факт, че се случва и то на нас ... Знам, че е тежко и в момента ти се струва невъзможно да го преодолееш, но знай че и този ден ще дойде. Е ... "преодолееш" е силно казано , но ще можеш да дишаш без да те боли.
Когато имаш нужда тук винаги можеш да намериш подкрепа и разбиране, ние знаем какво е да загубиш дете и хората да те гледат със съжаление. Не очаквай разбиране от близките ти, никой не може да разбере истински мъката на една майка, просто им покажи как би искала да се отнасят с теб и как ти би се чувствала добре, длъжни са да се съобразят.
Прегръщам те и дано скоро имаш куража за нова бременност с успешен финал!
Марина мила ... ужасно много съжалявам, че си минала по нашия път 
Никой не заслужава такава съдба ... никой ......... Наистина само една нова бременност ще ти даде нови сили и желание за дете. Плачи колкото искаш, излей цялата си болка тук при нас и ние обещаваме да сме с теб и да ти дадем сили да продължиш напред .... ще ти бъдем опора.
Трудно е сега да си представиш, че един ден ще си на моето място или на мястото на друга мама на ангелче, сега също с детенце, но повярвай ми ... ще се случи и скоро ще бъдеш една щастлива майка
Никой не заслужава такава съдба ... никой ......... Наистина само една нова бременност ще ти даде нови сили и желание за дете. Плачи колкото искаш, излей цялата си болка тук при нас и ние обещаваме да сме с теб и да ти дадем сили да продължиш напред .... ще ти бъдем опора.Трудно е сега да си представиш, че един ден ще си на моето място или на мястото на друга мама на ангелче, сега също с детенце, но повярвай ми ... ще се случи и скоро ще бъдеш една щастлива майка
marina2 съжалявам и аз загубих бебка,заради отлепена плацента .Колкото и нереално в момента да ти звучат моите думи,ще ти кажа , трябва време за да се научиш да живееш с тази болка. На мен лично ми помогнаха момичетата тук и мъжът ми да се спрява с кошмара и мъката която се беше загнездила в душата ми. Когато ти е тежко,мъчно,криво и т.н,винаги можеш да пишеш тук или в другите теми,винаги ще сме насреща Опитай се да се съхраниш психически/физически,не се затваряй в себе си както аз направих. 
Вярвай и не се отказвай да станеш майка ,знам че те е страх,което е съсем нормално 
(всички ни е страх)
Кураж и много прегръдки !
и аз загубих бебка,заради отлепена плацента .Колкото и нереално в момента да ти звучат моите думи,ще ти кажа , трябва време за да се научиш да живееш с тази болка. На мен лично ми помогнаха момичетата тук и мъжът ми да се спрява с кошмара и мъката която се беше загнездила в душата ми. Когато ти е тежко,мъчно,криво и т.н,винаги можеш да пишеш тук или в другите теми,винаги ще сме насреща Опитай се да се съхраниш психически/физически,не се затваряй в себе си както аз направих. Вярвай и не се отказвай да станеш майка ,знам че те е страх,което е съсем нормално (всички ни е страх) Кураж и много прегръдки !
Маринка, другата седмица става точно година, откакто загубих сина си.
За това време разбрах две неща:
- хората, които не са преживели такава трагедия винаги ще омаловажават болката ти и
- единственото спасение е нова бременност.
Знам колко сама се чувстваш, колко си смазана, знам, че болката ти е почти физическа, знам че се събуждаш със сълзи на очи и заспиваш със сълзи на очи. Съвсем скоро няма да намираш утеха и в половинката си (ако вече не е станало).
Моят съвет е да тръгнеш на работа и да се впуснеш в баналността на ежедневието. И тогава, точно когато не виждаш смисъл в нищо, всичко ти е безразлично и кухо, ще видиш двете чертички на положителният си тест и животът ти отново ще стане цветен.
Прегръщам те!
За това време разбрах две неща:
- хората, които не са преживели такава трагедия винаги ще омаловажават болката ти и
- единственото спасение е нова бременност.
Знам колко сама се чувстваш, колко си смазана, знам, че болката ти е почти физическа, знам че се събуждаш със сълзи на очи и заспиваш със сълзи на очи. Съвсем скоро няма да намираш утеха и в половинката си (ако вече не е станало).
Моят съвет е да тръгнеш на работа и да се впуснеш в баналността на ежедневието. И тогава, точно когато не виждаш смисъл в нищо, всичко ти е безразлично и кухо, ще видиш двете чертички на положителният си тест и животът ти отново ще стане цветен.
Прегръщам те!
Марина,много съжалявам мила, че и ти трябва да минеш по нашия път. Надали ще намеря точните думи за да те окуража а и няма смисъл да ти казвам че " и това ще отмине" защото с времето болката просто се променя и се научаваш да живееш със загубата. Наистина едни от най- омразните успокоителни думи които чувах бяха точно тези " Млади сте, ще имате други деца" да ама аз не исках други, а това което загубих....
Не се затваряй в себе си!Споделяй винаги, когато имаш нужда ние ще сме тук за да те прегърнем макар и виртуално И не забравяй ЩЕ бъдеш щастлива майка!
Не се затваряй в себе си!Споделяй винаги, когато имаш нужда ние ще сме тук за да те прегърнем макар и виртуално
И не забравяй ЩЕ бъдеш щастлива майка!
Марина, мила.Съжалявам много за загубата ти.
Аз се оправих със силната болка чрез воля.Не се затворих от света, напротив излизах.Излизах много с приятелка, на театър, сред природата разнообразявах се през деня максимално за да се оттърся от това което ме сполетя.Е, вечер си поплаквах., плачейки заспивах но на следващия ден бях отново сред хора.Благодарна съм на съпруга ми, роднините ми и приятелите ми които в този момент нито за секунда не показаха че ме съжаляват, а напротив тактично ми дадоха сили за нов живот.
И новата бременност ме спаси от мъката.
Марина, ако всичко с теб е наред след някой и друг месец отново може да усещаш онова сладко чувство да не си сама, а да сте 2в1 или пък 3в1.Пожелавам ти го от цялата си душа.
Не чакай, кураж!!!
Аз се оправих със силната болка чрез воля.Не се затворих от света, напротив излизах.Излизах много с приятелка, на театър, сред природата разнообразявах се през деня максимално за да се оттърся от това което ме сполетя.Е, вечер си поплаквах., плачейки заспивах но на следващия ден бях отново сред хора.Благодарна съм на съпруга ми, роднините ми и приятелите ми които в този момент нито за секунда не показаха че ме съжаляват, а напротив тактично ми дадоха сили за нов живот.
И новата бременност ме спаси от мъката.
Марина
, ако всичко с теб е наред след някой и друг месец отново може да усещаш онова сладко чувство да не си сама, а да сте 2в1 или пък 3в1.Пожелавам ти го от цялата си душа.Не чакай, кураж!!!
Макар и толкова далече те прегръщам, мила! Знам какво изпитваш...Направи така, че да чувстваш болката възможно най-малко. Аз много излизах, с мъжа ми живеехме буквално по улиците и парковете.Като се прибирахме вкъщи и всичко се връщаше като на лента отново и отново.Скоро и при мен ще стане 1 година от загубата на третото ми дете. Споделяй- така ще ти е по-леко.Веднага щом се почувстваш готова, почвай с опитите за друго бебе. За това няма определени срокове, но това ще те спаси и съхрани. 
Марина
Аз като преживяла 3 загуби искам да ти кажа едно огромно СЪЖЕЛЯВАМ Като чета историята ти и се сещам за безспирните ми сълзи,за болката,празнотата и хиляди пъти задавания въпрос"Защо,с какво съм го заслужила,толкова ли съм грешна" Не си задавай тези въпроси,защото отговор няма да намериш никога.И моя съвет е когато си готова да действате,защото мисълта за следваща бременност беше и моя елексир,страха винаги ще го има,няма как,нормално е.Аз съм голямо хлопало и много говорих,споделях и това каточели наистина ми помогна,доста често виждам как хора които не са го преживяли не те разбират и си мислят,че ти съчувстват но си личи безразличието,видимо е,не очаквай разбиране,прави това,което ти се прави,мисли за това,което ще те направи щастлива,излизай,разхождай се плачи когато ти се плаче,сълзите помагат 
Бъди сигурна,че един ден ще бъдем и ние щастливи мами с живи и здрави бебчета в ръце,така ни е било писано,да страдаме,човек неможе да си избяга от съдбата,каквото ни е драснато ще се живее,трябва да сме силни и да гледаме единствено и само напред,така ще успеем
Аз като преживяла 3 загуби искам да ти кажа едно огромно СЪЖЕЛЯВАМ
Като чета историята ти и се сещам за безспирните ми сълзи,за болката,празнотата и хиляди пъти задавания въпрос"Защо,с какво съм го заслужила,толкова ли съм грешна" Не си задавай тези въпроси,защото отговор няма да намериш никога.И моя съвет е когато си готова да действате,защото мисълта за следваща бременност беше и моя елексир,страха винаги ще го има,няма как,нормално е.Аз съм голямо хлопало и много говорих,споделях и това каточели наистина ми помогна,доста често виждам как хора които не са го преживяли не те разбират и си мислят,че ти съчувстват но си личи безразличието,видимо е,не очаквай разбиране,прави това,което ти се прави,мисли за това,което ще те направи щастлива,излизай,разхождай се плачи когато ти се плаче,сълзите помагат Бъди сигурна,че един ден ще бъдем и ние щастливи мами с живи и здрави бебчета в ръце,така ни е било писано,да страдаме,човек неможе да си избяга от съдбата,каквото ни е драснато ще се живее,трябва да сме силни и да гледаме единствено и само напред,така ще успеем