Забременяване след мъртво раждане

   Марина, преди всичко, много съжалявам за детенцето ти. Няма думи, които да си кажем, за да облекчим болката си. Всички ние тук страдаме за едно и също нещо, казваме си го една на друга, защото само ние го разбираме. Трябва да бъдеш силна, по-силна от другите. Плачи, ако искаш говори, но го изкарай по някакъв начин вън от себе си, не го задържай. Времето ще си минава, болката - не. Един ден просто ще си се научила да живееш с нея, но от тук нататък, тя винаги ще бъде там. И когато отново те ритне едно мъничко краче-една голяма част от теб ще бъде спасена. Пожелавам ти го от сърце. До тогава - кураж.
Прегръщам те и плача с теб.

Марина и аз страшно много съжалявам за загубата ти!!! За съжаление всички тук сме минали през този кошмарен период.Няма да повтарям момичетата,те са ти дали безценни съвети.Тук е мястото,където може да намериш адекватна подкрепа,защото никой не знае колко боли, ако не го е преживял.Това беше единственото място,където намерих утеха и подкрепа,дано и ти намериш своята.Пожелавам ти бързо възстановяване, физическо и психическо.И когато си готова едно здраво бебенце. Прегръщам те силно. Кураж.

Честито бебенце, i.o.g.i.!
Да ви е жива и здрава малката принцеса и много радост да донесе в дома ви!   

Марина, много съжалявам да видя, че си една от нас, от майките със силни сърца и души! Някои от нас макар и голямата загуба и болка се радват на живота кои с дечица вече на ръце, кои с положителен тест, а някои други вече са на финалната права и ти ще бъдеш!. Бъди силна, това е единственото, което мога да ти кажа, ако имаш силен характер ще успееш да се справиш с гадната и отвратителна ситуация пред която те е поставил живота в този момент. Но тук всички сме силни и сме успели да се изправим и да продължим напред, ще видиш че и ти ще се справиш Прегръщам те силно и когато имаш нужда от нас ние ще сме насреща!

i.o.g.i., а на теб искам да ти честитя малката принцеса! Да ви е жива и здрава и да внася в дома ви само радост и светлина, винаги да се гордеете с нея и всичко най-хубаво! Ти си една от нас, но и ти успя да сбъднеш мечтата си, майче, защото си силна и борбена! Браво! Прегръщам теб и малката ти дъщеричка и да я нацелуваш мнооооого! :*

Благодаря ви от сърце на всички, че ме подкрепяте и знам, че ме разбирате, както и аз вас. Знам, че думите ви са искрени.Благодаря много.Макар и виртуална, усещам подкрепата ви и това много ми помага.Тук всички сме себе си, няма лицемерие и фалш.Знам,че ще се справя.Вие сте ми най-добрия пример затова. Възхищавам ви се на силата на всички, затова че продължавате напред и намирате сили и да помагате на другите.Много се радвам ,че някои от вас вече имат или чакат бебенца.Много се радвам.С вас се чувствам по-добре.Ще следя и вашите новости и аз ще пиша за мен.Вярвам,че много скоро аз и тези, които нямат ще имаме едно здраво и живо бебе.Аз не споменах , но моето загубено бебе беше момченце и се казваше Константин...

Трябва да живееш с вярата, че някой ден ще имаш детенце, нищо друго не ти остава.
А когато ти е тъжно, просто си поплачи и отдай дължимото на момченцето ти, не слушай другите, ти знаеш най - добре колко време ти трябва за това ...

Marina, моето първо момченце, което загубих също щеше да се казва Константин. Толкова много харесвахме това име с баща му и дори докато беше живо в мен все така си го наричахме и му викаме Коцето. Много е тъжно, аз макар че имам вече дете няма ден, в който да не съм се сетила за братчето му и от време на време си поплаквам за него. Ще ти споделя, че когато родих мъртвото си дете с мъжа ми бяхме много зле. Решихме да отидем някъде в планината и до някой манастир, за да се помолим и да ми прочетат молитва за здраве и късмет. Така решихме да отидем до манастир седемте престола. Там имаше кръщене (само да вметна че където и когато да влезнехме в която и да било църква или манастир попадахме на кръщене, което за мен беше знак, че скоро ще си имаме и ние бебе), та отидохме там и говорихме с отеца. Разказахме му какво сме преживяли и той ми каза:"Недей да давиш дето в сълзи, недей да плачеш за него един ден ще се видите". Тогава ми прочете една молитва и аз се почувствах някак по-добре, по-уверена че всичко следващия път ще бъде наред. Той ни подаде негова визитка да отидем и в манастира, където работи в София. Когато ни я подаде и прочетохме името му с мъжа ми настръхнахме. Той се казваше отец Константин. Според мен няма нищо случайно в този живот и аз много вярвам, че има Господ на тази зема и че след тъжните и мрачни дни, той ни праща хора и събития, които да намалят болката ни или поне да можем по-лесно да я превъзмогнем и след това ни дава път осеян с много слънчеви и щастливи дни. Един ден и ти ще си щастлива, повярвай ми. Тази случка на никого не я разказахме с мъжа ми, запазихме си я за нас, но тя и до ден днешен е в главата ни и сякаш сина ни ни беше пратил именно този поп, за д ани даде сили занапред и да ни каже, че той е добре там горе!
Прегръщам те силно и вярвай мечтите един ден стават реалност с много вяра и борбеност!

 Марина, дълбоко и искрено съжалявам за загубата ти !!! Не мога да ти дам съвет как да се бориш с мъката си, защото и аз не знам....дано някой ден гушнеш малко същество, което да изпълни живота ти със светлина и любов 
 Момичета, моля ви стиснете едно палче за нас с бебката ми Отново съм в болница, засега крепим положението, тя още е добре, но много ми се иска да си я износя до край 

Анум , всичко ще бъде наред както с теб, така и с малката ти принцеса. Бъди силна момиче, не ти остава още много, ще успееш да си я износиш докрай и ще бъдете много щастливи. Минаваме през хиляди перипети, много мъка и страдание докато постигнем целта и сбъднем мечтата си да имаме дечица. Явно на нас ни е писано да стане по трудния начин. Прегръщам те и се моля за Вас! Стискам силно палци и пиши как си, защото ще те мислим! Успех, миличка!

Аселина, напълно те разбирам.Ние също много харесвахме това име и аз по същия начин се обръщах към бебето ми, когато му говорех.С Коце. Дори си мислех, че името е дълго и докато е малък ще му е трудно да го изговори и т.н. Не стигнахме до там.Относно за Господ и за случайността съм много объркана.Що за бог би ни отнел децата.Първо ни дарява с тях, после си ги взима.Казват , така е трябвало да стане-да загубим бебетата си. Тогава защо е трябвало изобщо да забременеем?Много съм объркана за тези неща. Но в край на сметка явно има нещо,което управлява животите ни.И мисля, че при теб нещата не са случайни.Все едно ти дават знак.Вече ти си го разтълкуваш.Аз мисля, че твоето Коце ти казва, че е добре и е с теб по някакъв начин, не знам как , но е добре.Ако има друг свят някой ден може да си видим дечицата.Знам, че никога няма да забравим случилото се. Но ти си се справила и си успяла да си подредиш живота, за което ти се възхищавам .Все от някъде се започва.А загубените ни бебета ще живеят завинаги в сърцата ни. Съжалявам за твоето момченце, може да са заедно с моето някъде, на хубаво място и да ни чакат...

Анум, нека всичко да е наред .Само бъди спокойна и бъди силна и смела, заради бебето и теб самата.  А все пак трябва да имаш сили за цялото щастие ,което ти предстои. Успех.Всички са с теб.

Марина, за мен това е урок. Много жесток наистина, но все пак променил светогледа ми и направил ме по - добър човек. Не търся вина и отговори, вече донякъде съм си отговорила на повечето от тях и се опитвам да се примиря и знам, че и това ще стане някой ден.

Анум, палчета за теб и момиченцето ти! 

QueenBee, абсолютно това е урок. Няма как да не се промениш. Аз преди обръщах много внимание на супер незначителни неща. Много се впрягах за всичко, приемах нещата навътре.След това, което ми се случи осъзнавам , че тези неща всъщност са нямали смисъл. Опитвам се да гледам по друг начин на нещата сега.Някой ден ще се примирим.Това ни остава.Длъжни сме да дадем и спокойствие на себе си.Аз забравих да кажа, че ми ляха куршум. Може и да си въобразявам , но мисля,че съм малко по-спокойна.Защото след като родих имах и много разкъсвания.Шиха ме няколко часа без упойка.Като ме свалиха в стаята още бях в шок и много треперих.Започнах да припадам от голямата кръвозагуба. При всяко ставане до тоалетната се свличах. (добре, че леля ми беше с мен в стаята през цялото време-3 дни).Като влизаха доктори подскачах от страх и стрес. Понеже и започнах да виждам замъглено минах и през скенер на мозъка, за да видят дали няма инсулт.Като се прибрах пък припадъците спряха, но веднага дойдоха болезнени хемороиди, които и преди съм имала ,но сега бяха се изострили.Така минаха 10-14 дни. И леля ми занесе една блуза да ми леят куршум. На куршума нали излизат работи и едно от нещата при мен е - новини от мъртвец наяве или на сън.Но сега съм по-спокойна, не треперя като лист.Така мисля поне.Остана ми сега да ми махнат конците, но като си помисля ми става лошо.И дните минават.Чакам този , в който и аз ще имам моето съкровище.

Анум стискам палчета момиче  ,айде  още малко остана  

marina2      
i.o.g.i , да ти е жива и здрава малката принцеса Сиана(страхотно име) 

Марина, сега като чета постовете ти и настръхвам.Веднага се сетих за 21.05.2010г., когато ми казаха че моето момченце е мъртво мен и че по най-бързия начин трябва да родя.Родих лесно мъртвото си детенце и ме накараха да му дам име, което по принцип не се прави.Избрах името Константин на деня, в който се роди.
Сега имам прекрасна дъщеричка, но винаги се сещам и моето ангелче.Пожелавам ти сила и вяра и скоро да гушнеш едно прекрасно бебе.