Забременяване след мъртво раждане

Мишеловска:), ще успееш! Имаш цялата ми подкрепа, положителни мисли и пожелания!
Минала съм през същото, после Господ ми отне и другото бебче, после и мъжа ми, но ми остави една малка душичка, която сега е моето всичко! И аз не вярвах, че ще се случи, докато не я родих не живеех с мисълта, че ще я имам, а по-скоро че нещо пак ще се случи. Мислех, че може би не ми е писано да имам. Но ето я, спи душичката!
Дори и да не ти се вярва, ще се случи, ще имаш малкото си слънчице!

Мишеловска, много стиснати палци и от мен!   
Аз много тежко изкарах втората бременност, голям страх, много напрежение. Първоначално дори не исках да гледам в ехографа, не исках да се привързвам, все едно щеше да ме боли по-малко ако ги бях загубила...
Загубих момченце, после си родих близначки. Винаги съм се чудила дали ако имах момче, щях да мисля за него по друг начин... все едно се е завърнал първият нероден...
Много скоро е било секциото ти, намери си добър лекар, който да те наблюдава внимателно, защото е опасно.

И аз се чувствам по същия начин, макар че я видях. Много пъти се улавям, че мисля за бебето в женски род, сънувам момиченце... Ако това бебе беше момиче, щях да се чувствам така, сякаш е същото, а то не е. Стискам ти палци, на теб и на всички нас.

   Мишеловска, и аз не гушнах момиченцето си и просто ги оставих да я отнесат. Не мога да се примиря. Все едно я предадох, изоставих...
Щеше да е хубаво да знаем, че се връщат при нас със следващото дете...
   Стискам ти палци и ти желая много успех, ще видиш, че всичко ще бъде наред. Ходи по-честичко на консултации, така и ти ще си по-спокойна.

Прегръщам те

Имаш стиснати палци и от мен, Мишеловска!  Мисли позитивно и се грижи максимално за себе си. Понеже при тебе така и не са установили причина за загубата, си позволявам да ти препоръчам да си направиш изследване за парвовирус Б19. Заради тази уж безобидна грипоподобна инфекция миналата година загубих момченцето си в деня на термина. Постът ми е от 3 декември в тази тема. Не знам дали има начин да се разбере, ако си го карала, кога приблизително е било това. Чела съм, че за токсоплазмозата може, но тя е паразит.

От все сърце ти желая всичко  да бъде наред! 

Успех и на всички останали момичета, преминали през това изпитание,  и дано скоро да пишем с хубави новини!!!! 

Против вируси единственото средство е пазене. Още в началото на бременността ми докторът, при когото се следя, ми каза да не се събирам с деца, болни хора и да не ходя сред много народ, защото единствено срещу вирус не може да направи нищо.

Здравейте,

незнам дали темата е още активна, но ще се запиша с моята история. Когато решихме че сме готови за дете през октомври миналата година, незнаех колко ще е трънлив пътя към тази мечта. Започнахме с опитите през Окотмври 2013. Оказах се бременна още същия месец. Радостта ни беше кратка, на първия преглед в 9г.с. нямаше сърдечен ритъм и следващата ни спирка беше в болницата за кюртаж. Точно преди празниците съдбата ми удари шамар, но си казах, че няма да се предавам. След като се възстанових физически, след 5 месеца пак бях бременна. Докато минат първите 13 седмици бях под напрежение, но след всеки преглед и разтящо бебе започвах да си повтарям че всичко ще е наред. Минахме ФМ в 20 седмица, където казаха перфектно за седмиците момченце. А беше и толкова активен, и двамата с таткото го усещахме да ритка.
Първата седмица на август месец, станах много неспокойна, не го усещах така добре и в ритъма с който бях свикнала. Имах ужасно лошо предучствие, но и аз незнах точно защо. На 4ти август, един ден преди месечния ми преглед в 25 седмица, не издържах и отидох на лекар. Лошите новини не закъсняха, нямаше сърдечни тонове, както и останала околоплодна течност. Никой не можеше да ми каже какво е станало. Отидохме в болницата за да предизвикат раждане. Не се наложи, то само започна и продължи 12 часа. Дадоха ни го да го видим, да го подържим. Ние сме в чужбина където практиката е да се подкрепят такива родители с всичко от което имат нужда. Докато жената е в болницата и бебето е там, за да може да го вижда когато поиска. Ако желанието на жената е да държи детето при себе си през цялото време и това е възможно. След 24г.с. отношението е че не е аборт, а загуба на дете. Незнам кое е правилно, според мен трябва да има избор и всяка жена сама да прецени от какво има нужда в такъв момент. За моето семейство всичко това беше абсурдно и според тях аз не трябваше да виждам бебето за да не се привързвам към него и да за да ми е по-лесно да забравя. За отношението на околните не искам да говоря и това че думи като -млади сте ще имате друго, то това не е като да истинско дете и няма за какво да плачеш, нищо толкова не е станало, са меко казано глупави.Направихме всички изследвания които ни предложиха, имало е проблем със плацентата, но никой не може да каже какъв. Лекарите са убедени,че това няма да се случи отново. Не им вярвам, разочарована съм от тях. Обичам сина си, всеки ден мисля за него и толкова ми липсва. Понякога си мисля, че е лош сън, ще се събудя и през ноември когато трябваше да се появи всичко ще е наред. Искаме дете, а мисълта за бременност ме ужасява.  Около мен няма кой знае каква подкрепа затова пиша тук.

Здравей Лина -Малина, напълно те разбирам какво изживяваш. Аз също загубих моето момиченце в 30гс на 22 юли тази година казаха че е възпаление вътрешно на меките тъкани понеже съм с ревматоиден артрит а той е от възпаление на меките тъкани на всички стави. Аз не разбрах че е станало такова, но не са ми казали че трябва да ме следят по-често като рискова бременност. В същото време ми казаха, че може да имам и тромбофилии или това е генетично изследване пуснах си го и да имам тромбофилии, което означава, че трябва да ми се разрежда кръвта с фраксипарин. Това също прави прекъсване на кръвопотока между плацентата на майката и бебето което води до смърт и мъртво раждане като моето. Мисля че при мен е станало точно това плюс инфекцията която уж казват че е станала защото бебето се е мъчило и беше със зелени води вече при изтичане на водите. А ти правила ли си генетични изследвания за тромбофилии тях обикновенно ги правят при 3-4 аборта. Аз не искам да имам толкова много аборти за да знам как да се лекувам по време на бременност затова си ги самоназначих.

Безкрайно съжалявам за загубата ви, Лина Малина и vtvt.

Лина Малина, не се предавай! Единственият път е напред - с много вяра и надежда. И с нов опит, колкото и да е трудно! Опитай се обаче преди това да събереш възможно най-много информация. Търси информация и сама. Вече съм на мнение, че от пациентите често можеш да научиш повече, отколкото от някои лекари. Гледай и някак да се вредиш за повече консултации следващия път, въпреки че знам че в САщ не е така просто като в БГ.

Изгубеното детенце няма да го забравите никога, но като гушнете едно малко човече, ще се отдадете напълно на новото майчинство. Казвам ви го от пресен личен опит, който е сега на малко повече от месец. Брат му, за когото сам писала подробно по назад, щеше да бъде сега на годинка и един месец!

Не се отказвайте въпреки неизвестността и страха. Моят лекар ми казваше, че единственото, което ще ми помогне, е нова успешна бременност, в най-кратък срок. На 38 г. не можех и да си позволя много да чакам, де. Но всеки е различен - послушайте сърцето си кой е моментът, но не се отказвайте. Стискам палци!

Лина Малина и vtvt, съжалявам, че и вие като нас сте преживели този кошмар. Толкова е тежко да приемеш загубата на най-скъпото. Няма нищо, което може да ви успокои сега, само времето...а когато страдаш така, то тече бавно... Но не се отказвайте от опитите за друго детенце. То е ясно, че загубеното не може да бъде заменено никога. Сега то ще заеме една специална част от сърцето ви и там ще живее...само за вас. Не мога да спра сълзите си, защото сега когато и аз съм вече майка, още по-добре разбирам какво съм изгубила, точно на този ден преди две години.
   Лина Малина, исках да взема детенцето си, плаках пред докторите, съсипана, обикалях коридорите на болницата като луда,борих се, но те не ми разрешиха да си взема детенцето, да го гушна, да се сбогувам...видях я само при раждането, едва докоснах пръстчетата на крачето...и повече не я видях...
Не се отказвайте, момичета, защото преди да гушнем децата си, не сме живели...не се лишавайте от това. Въпреки всичко.

Аз не можаx да се надигна да я видя, но мъжа ми беше също там и му казаx снимай я да я видя нашата принцеса. По-късно я видяx
 Сега започнаx работа и вече съм по-добре и все повече я обичам като наше ангелче. Друго установиx, генетичните, които си самоназначиx имам тромбофилия. Тоест може да е било комплексно мъчението на бебкаэот тромбофилията и от инфекцията. Също генетичнине показаxа ,че трябва да пия метафолик, вит. Б1,  Б6,Б12. Тяx също си ги самоназначиx по време на бременност защото знам че ако не ги пия развивам някаква анемия. Та си имам всички екстри. И фракси и имуновенин за другия път и витаминки. Лошото е че следпредxодната операция от ларароскопия за отстраняване на едната тръба с xидросалпис имаx горещи вълни и нямаx цикъл доста месеци. После с примулут нор и трисеквенс забременяx. Сега след секциото отново имам горещи вълни, суша отдолу, без желание за секс и без цикъл и ще се побъркам. Почнаx плимулут норпонеже лекаря не ми вдига и отговаря. А иска да xодя при него след два xубави цикъла за цинонамазка влагалищен секрет и биопсия на матка за бактерии.

Момичета,

Благодаря ви за подкрепата.  Това което знам за момента е че генетичните, или по спечифично хромозомен анализ ми е правен, който излезе нормален. От аутопсията не бебето също се разбра, че няма генетичен проблем.
Във вторник имаме среща с поредния лекар и там смятам да взема информацията за всички изследвания правени досега. Ако не са ми правили за тромбофилия, определено ще поискам.
Това което се разбрахме с единия лекар, е че ако не се появи очевидна причина, ще назначи профилактично лечение с фраксипарин по време на бременността.
Иначе тук смятат, че ако аз съм се възстановила физически и нямам медицински проблеми, можем да започнем с опитите през Ноември. Не съм се отказала, просто ме е страх как ще се справя с нова бременност.

Мила Лина малина,
много съжалявам за това, което и теб те е покосило като меч! В Канада съм и се случи тук. Загубих моето момченце в 39 седмица, една седмица преди термин, ей така изведнъж спря да диша и го родих нормално, но мъртво. Всичките ми изслевания се оказаха чудесни, без видима причина.Много искаха да го видя, аз обаче и мъжа ми, който беше с мен през цялото време не пожелахме. много  пъти ме питаха дали съм сигурна в думите си- казах не, не искам да видя бездиханно детето си. Не го видяхме, но са , го снимали и се пази в архива на болницата. Казаха ми, че когато пожелая мога да отида и да го видя как е изглеждал. Това беше нашият избор. Надявах се да забременея много бързо и една нова бременност да ме спаси от това състояние, но не се получаваше дълго време може би от шока. Чак след близо 2 години се случи и сега се радваме на една малка госпожица , която е на 25 дена. Другите ни деца най-после могат да се радват на бебе.
Мила Лина малина, от сърце ти желая много да се случи чудото  и при теб! Прегръщам те и ти пращам позитивна енергия!

lina-malina, vtvt, a_tita съжалявам страшно много за загубата ви и за преживяното от вас!!! Това е един кошмар,който не пожелавам никому. Свалям шапка на медиците в Щатите и в Канада,които са чудесно подготвени за работа с майки като нас,преживели огромна загуба.За съжаление тук в България сме на мнооого светлинни години от тях.Тук доктора първо се чуди що ревеш като магаре (като че ли нещо кой знае какво се случило),второ гледа да избяга някъде с бебето ти,да не би случайно да го зърнеш и не на последно място,накрая те тупа по рамото и ти вика-голяма работа,следващия път 
Аз успях да зърна бебчето си, което изгубих в 36 г.с,но това се случи докато лекарят го оглеждаше.При нас причината си беше явна и не се наложи да правя допълнителни изследвания.Изчаках физическото си възстановяване (психически едвали някога ще се възстановя) и пристъпихме към действия.Сега вече си имам една пакостница на година и осем месеца.
lina-malina ще се справиш с една нова бременност и още как,само имай силна вяра и кураж.

Лина Малина, явно всяка от нас си изработва за следващата бременност някаква стратегия за оцеляване. Мен ме изби на мания за контрол и прекомерна предпазливост - самоназначавах си допълнителни изследвания, спрях работа по-рано, спрях тогава и каката от градина. Гледах и възможно най-малко хора да разбират. Извън семейството в прав текст на никого не казах. Знаех пола от много рано, но изобщо не го споменах.

Една мама тук по-назад беше писала, че ходила 30 пъти до спешното.И аз го посетих веднаж. За подобно леко стягане с предишна бременност не бих и помислила.

И ти ще намериш своята и с нея ден след ден ще се изнижат дните и ще гушнеш едно прекрасно бебче. Човек е по-силен отколкото предполага!