Мили мои, имайте надежда след лошото винаги идва добро. Май месец тази година и аз преживях същата болка. Загубих бебето си в 27 г.с. А сега дочаках да видя отново двете чертички от теста и съм в 7г.с. Надявам се всичко да е наред.
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Безкрайно съжалявам за загубата ти, бебе87! Добре познавам и аз ужаса, през който преминаваш. Сега ти е неимоверно трудно, но с всеки изминал ден ще става мъничко по-добре. Особено, след като отново забременееш. Тогава нещата ще дойдат по на мястото си. Изчакайте само 3-4 месеца и резултатите от изследванията. Провери, доколото можеш, за тромбофилии. Разпитвай и изисквай от докторите, не им позволявай да се скатават. Изцеждай ги! Не се предавай и не се самообвинявай!
За съжаление майките на ангелчета сме повече, отколото хората предполагат. За радост щастието в оповечето случаи не ни забравя. Стискам палци - на теб и на бебе съни за хубавата новина!
За съжаление майките на ангелчета сме повече, отколото хората предполагат. За радост щастието в оповечето случаи не ни забравя. Стискам палци - на теб и на бебе съни за хубавата новина!
Всичко ще става много бавно, като нарастването на деня - отначало изобщо няма да се забелязва, но след няколко месеца ще просветне. Хората наистина не знаят какво да ти кажат, не им се сърди. Пиши и споделяй тук, където всички сме го преживели. Знам, че е много тъпо, но като знаеш, че не си някакво злокобно изключение, сякаш ти е по-леко и по-малко се питаш защо на мен. Отговаряш си като бабите, че лошото по хората ходи...
Много е тъжно 
.Не ни е никак лесно.А аз да се оплача,с тази Б съм все на щрек.Първите 3 месеца все сваляг гащи да гледам за кървене.Сега пък като ме боли корем се притеснявам,а ако не ме боли тичам на болница с мисълта,че пак е станало най-лошото,защото корема ми се е отпуснал както миналия път.Всяка седмица съм на ехограф и въпреки това изпадам в паника.Хем минаха 10 месеца от мъртвото раждане и мислих,че съм го превъзмогнала,но не съм.Сърцето ми се свива при мисълта,че може да ми се случи пак.
.Не ни е никак лесно.А аз да се оплача,с тази Б съм все на щрек.Първите 3 месеца все сваляг гащи да гледам за кървене.Сега пък като ме боли корем се притеснявам,а ако не ме боли тичам на болница с мисълта,че пак е станало най-лошото,защото корема ми се е отпуснал както миналия път.Всяка седмица съм на ехограф и въпреки това изпадам в паника.Хем минаха 10 месеца от мъртвото раждане и мислих,че съм го превъзмогнала,но не съм.Сърцето ми се свива при мисълта,че може да ми се случи пак.
Аз го приемам като съдба. Като бях в 6-ти месец и след това много пъти сънувах,че раждам мъртво бебе.Мои познати също са ме сънували в подобни сънища.Не,че вярвам на сънища,но ми се струва като знак от съдбата.Може да изплащаме грехове от поколения назад,знам ли защо сме го заслужили. На мен си ми остана като рана,но няма как лоши неща се случват.На мен тази година ми се случиха прекалено много неща (лоши) и се надявам сега всичко да е наред.Заслужавам щастие и дано го получим всички ние писали,а и не писали тук.
Здравеите .Не исках точно тук да пиша за първи път,но уви.След една лека безпроблемна бременност,един ден преди термина постъпих в болница,тъи нато бебето не наддаваше добре.5дни ме наблюдаваха(слушаха тоновете)всичко било наред или поне така казваха.Решиха че няма смисъл да чакат повече и ще предизвикат раждането на другия ден.Легнах си щастлива(за последен пат) в очакване на първа среща,първо раждане,но на сутринта чух кошмарното "няма сърдечна деиност".И така на 04.10 се роди моето малко момче, 2190 44см НО МЪРТВО 
.От тук историите ни се припокриват болка която разкъсва сърцето,сълзи които спират дъха ,желанието да изкрещиш,а от устните излиза едва доловимо "искам си детенцето" оххх още не мога да повярвам че е истина.Не е справедливо
.От тук историите ни се припокриват болка която разкъсва сърцето,сълзи които спират дъха ,желанието да изкрещиш,а от устните излиза едва доловимо "искам си детенцето" оххх още не мога да повярвам че е истина.Не е справедливо 
Какво да ти кажа, swans, моята болка е още по прясна, на 27,10 загубих моето ангелче. Болката е голяма, когато съм покрай голямото ми момче и съпруга ми се държа, че нищо не е станало, сякаш всички сме забравили. Но когато съм сама връщам лентата бавно назад и не спирам да плача. Храня се колкото да преживея, не чувствам глад, жажда, нужда за сън, нищо не чувствам, освен болка.
Какво ти обясниха докторите, защо е станало така. Как може да си в болница под лекарско наблюдение и да допуснат това?
Какво ти обясниха докторите, защо е станало така. Как може да си в болница под лекарско наблюдение и да допуснат това?
Точно така се чувствам ,нямам никакви нужди от храна и др само болка и вина,че се храня,че дишам дори.Ние вкъщи също не говорим за това ,сякаш не се е случило разсейваме се когато сме двамата,но в момента във който остана сама сълзите сами тръгват,сякаш затварящата се врата е копче което ги включва.Празнотата много ми тежи.На въпроса ти как може в нашите болници всичко може нито кръв ми изследваха,ехограв веднъж като ме приеха.Само слушаха тоновете сутрин и вечер,ана обед запис на тоновете казаха,че било достатъчно ако се влошат ще го извадят и аз им повярвах никога няма да си го простя Проблемът при мен е бил в плацентата имало е кръвоизливи вав въсите те една по една са се запушвали и момченцето ми е страдало.А защо? Никой не ме е изследвал за нищо само рутиннити кръв и урина
Проблемът при мен е бил в плацентата имало е кръвоизливи вав въсите те една по една са се запушвали и момченцето ми е страдало.А защо? Никой не ме е изследвал за нищо само рутиннити кръв и урина
Ужасно е.С влизането в 9 месец идва усещането за гушкане на бебето и наистина е ад.Аз се обвинявах,че не съм се гледала всяка седмица на ехограф в 9 месец,но ето че и това не е гаранция.И в болницата преди да ми го извадят,една от сестрите каза,че тяхна колежка така са и слушали тоновете 3пъти на ден и въпреки това бебето починало около термин.Явно се случват такива неща.
Случват се защото няма предварителни изследвания.Прочетох много от историите тук преди да събера сили да пиша.Направи ми впечатление,че почти всички започваме с"имах лека,безпроблемна бременност"Явно има подценяване,неглижиране,незнам и аз как да го нарека,но имам чувството,че ако се бях оплаквала през бременноста сега нямаше да оплаквам детето си .Още не сам изследвана за тромбофилия,но сам сигурна,че това ще е причина за проблема с плацентата ми.Мислех да си ги самоназнача сега,но виждам,че се изследват определени неша и незная какво да поискам 
.А след раждането не съм ходила на преглед още
.Още не сам изследвана за тромбофилия,но сам сигурна,че това ще е причина за проблема с плацентата ми.Мислех да си ги самоназнача сега,но виждам,че се изследват определени неша и незная какво да поискам .А след раждането не съм ходила на преглед още 
Моята Б не беше лека.Започна с кървене и болки,но въпреки това ми изписаха стандартните утрогестан и магнерот. Сега (в 5 месец съм) пак имам болки,но се оказа,че било нормално след раждания матката става по-чувствителна.Та имайте го в предвид,защото често при нас скоро след раждане настъпва следващата Б. Аз отидох при специалист да ме насочи към изследвания.
Дано всичко наистина да е наред при теб,ще стискам палци за щастлив финал.Дано и при мен Б настъпи скоро след раждането,а за изследванията маи ще отида да питам АГ,че тази Геника тук я няма.Има една Медика ама незнам.