Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.

Забременяване след мъртво раждане

257 691
1 649
1

# 810 14 ноем. 2016, 22:29 ч.

Пловдив
Мнения: 455

хубаво се поинтересувай,че аз първо ги пуснах в една Хронолаб,взеха ми 200лв и се оказа,че са ме излъгали,че правят тромбофилията с фактор 5 и са изследвали показатели,които твърде рядко дават отклонения и не са нужни да се изследват и се наложи да го пускам пак и още 160лв. И аз ще се Praynig

за теб.

# 811 14 ноем. 2016, 22:43 ч.

Мнения: 129

Kati12, а при теб какво се оказа от аутопсията? И как може при условие,че имаме живи и здрави дечица, при мен бяха и двете бременности леки, после да излезе тази тромбофилия? При теб по точно,аз тепърва ще пусна изследвания. Желая ти лека бременност и едно здраво бебче!

# 812 14 ноем. 2016, 23:04 ч.

Пловдив
Мнения: 455

От аутопсията не се разбра нищо,но и така ме бяха предупредили да не очаквам кой знае какво,защото излизат неща,които не ни ориентират за причината. То при мен тромбофилията ми излиза в лека форма та не е сигурно и дали е от нея или просто се е увило в пъпната връв.Знам ли и аз вече.Но както казваш имаме по едно дете и мен това ми е било чудно,тогава нищо,а сега...Е нека забогатяват...,все пак клексана си е 160лв на месец,добре дошло за някои newsm78

# 813 14 ноем. 2016, 23:31 ч.

Мнения: 23

Kati12 точно за твоя опит с лабораториите се сетих и си имам едно на ум ако трява ще ида другаде да ги пусна.Аз още преди да си взема резултатите от аутопсията се настроих,че няма да получа отговори,за да не се разочаровам пак.Когато дядо ми почина и търсих отговори в смъртния акт там пишеше сърдечна недостатъчност,а тои имаше рак с разсейки.За детската ми психика това беше голям шок,но сега знам,че според документите всички умират защото са спрели да дишат или им е спряло сърцето,но защо няма да ти кажат

# 814 15 ноем. 2016, 11:40 ч.

Пловдив
Мнения: 455

Рядко в нашия случай се разбира причина.Единственото за което се моля е да не се повтаря.А защо се е случило няма да разберем.

# 815 16 ноем. 2016, 01:27 ч.

Мнения: 98

Момичета, съжалявам за загубите. Винаги ми става тъжно когато вляза и видя че още майчета преживели тази болка. Не се обвинявайте, нищо не сме направили за да се случи това. Що се отнася до тромбофилията,в моето семейство я имат баба ми, майка ми, сестра ми и аз. Те всички имат нормални бременности без усложнения, само аз бях афектирана от тази генна наследсвеност.

# 816 27 ноем. 2016, 11:33 ч.

Мнения: 129

Вече месец без моето ангелче, а болката не отминава. В къщи не говорим за това, все едно не се е случило, боли ме и от това, че няма с кого да си поговоря и поплача. Всяка нощ лягам и си мисля, как трябваше сега да люлея бебе, сутрин не намирам смисъл да стана. Кога ще спре тази болка?

# 817 27 ноем. 2016, 18:35 ч.

Мнения: 77

и аз съм така няма нощ в коята да не мисля за моето момиче,правим опити за друго бебче вече трети цикъл не става и много се отчайвам

# 818 27 ноем. 2016, 18:54 ч.

Мнения: 378

Момичета болката е голяма,но само ние може да се справим с нея и да продължим напред.
Савина ние имаме 6 месеца неуспешни опити и сега на 7 месец аз вече съм бременна в самото начало.Страха ми е толкова голям, че нямам думи.Точно за това ви казвам,че трябва да сме силни, защото при следващата бременост не трябва да се предаваме на страха.
Всички някой ден ще прегърнем живи и здрави бебчета.

# 819 27 ноем. 2016, 19:05 ч.

Мнения: 77

Миличка много се радвам за теб вярвам че този път всичко ще наред ,дано и нас скоро ни сполети това щастие

# 820 27 ноем. 2016, 21:40 ч.

Пловдив
Мнения: 455

Ще ви сполети Peace

Както ми казаха в болницата щом веднъж си забременяла,пак ще забременееш.По-лошо е когато не е забременявало момичето,а след раждане става дори по-бързо.Само не го мислете и скоро ще ни се похвалите.За мен най-тежки бяха първите 3 месеца,после направих всичко възможно да не мисля за бебе, а да се радвам на приятелките ми на бебчетата и хоп без да се усетя съм забременяла на 5-тия месец след трагедията и хем се пазихме още.Успех мили момичета,но имайте предвид,че радостта от теста е голяма,но и паниката и страха не са малки.Мен периодично си ме обхващат и всяка седмица се гледам на ехограф от страх и паранои.Не ми се мисли какво ли ще е в 9-ти месец.

# 821 27 ноем. 2016, 22:03 ч.

Мнения: 2 498

Здравейте момичета,

ще си позволя да дам един съвет: споделяйте за случилото се! И то най-вече с половинките си. Ние така денонощно говорехме, нон стоп бяхме с болката си и то при положение, че не ни беше първо дете. Говорехме, говорехме и сякаш мъъъъъничко от тази болка се изливаше навън от нас. И така месеци наред...Щастливи сме, защото след загубата имаме вече живо и здраво детенце И знаете ли кое е най-интересното? Родила съм 4 деца...3 са живи, но не можем да се примирим със загубата и ни се иска още и още, като че ли с всяко следващо ще заместиш това, което не е между нас живите. Крепи ни радостта и щастието, че сме едно семейство, което умее да цени и малките радостни моменти в живота!

Дерзайте! Не се отказвайте от това щастие да бъдете майки! Притесненията няма да ви напуснат никога, както и тъжните черни моменти, които сте преживели, но идват най-хубавите мигове за вас! Положителният тест, първия скан, първата снимка, раждането, гушкането, миризмата на бебе! Моменти, които са незабравими! Пожелавам ви го от все сърце!
Нека идващата Коледа и Нова Година ви дари с всички тези неземни богатства!

Аз забременях година и осем месеца след нещастието, но успях и точно на Коледа видях положителния тест! Предавам ви и на вас всички тези мои положителни мисли!
Прегръщам ви до една! Hug

# 822 28 ноем. 2016, 21:56 ч.

Мнения: 23

От моята загуба минаха почти два месеца,а болката не намалява.Дори я усещъм по силна,но различна без сълзи,без думи само огромна празнота и болка.Сякаш чак сега осъзнах,че него го няма ЗАВИНАГИ.Аз лично вече не се пазя,но не е като да правим опити не съм готова още за стреса(ще ми доиде или не).Мислех,че надеждата за чудо ще ме съживи,но нито едно чувство не е същото.Животът ми се раздели на преди...и след.Искам да се надявам,да мечтая,но не мога страх ме е от болката.

# 823 1 дек. 2016, 12:55 ч.

Мнения: 129

Swans,какво да ти кажа мила, как да ти дам надежда, като и при мен я няма. Времето минава, но болката остава, всеки ден е различен, един път плача по цял ден, друг успявам да се задържа, но само затова мисля. Имам постоянно кошмари, и трудно спя. А като се сетя, че идват празници и ми става по зле, празници на които тя моето ангелче трябваше да присъства. Започнах да излизам, и всеки път съм под някакъв страх да не ме пита някой. Как да се справя с тази болка? Как да продължа да живея?

# 824 1 дек. 2016, 19:49 ч.

Мнения: 77

Трябва да намериш сили,друг избор нямаме трябва да сме силни,много добре разбирам как се чувстваш и при мен беше така отначало думите на хората,погледът с к0ито ме съжаляваха.Това изобщо не трябва дда те притеснява.Казваш им не ми се говори за това и точка.Утеха за нас няма знам го,но трябва да сме силни,защото сме много млади живота е пред нас

Препоръчани теми

Клуб по Брейк/Хип-Хоп танци за начинаещи в София?

Мартенчета 2018

466
Родени 2018 г.

Съпруги на военнослужещи - 25

загубих бебето си в 26г.с

Причина:

Причина: