Забременяване след мъртво раждане

Благодаря ви,че ви има и намирате сили да съпреживявате болката ни и да ни вдъхвате кураж,че и ние ще се изправим.Бебе87,мила незнам от къде ще намериш сили да създадеш празнична атмосвера за по голямото си дете.Потърси я в него.Аз вярват,че точно децката усмивка е нашето лекарство вземаи от него в големи дози и пресичаи всички черни мисли с някаква работа.И на мен не всеки ден ми се получава,но денят минава по бързо

Аз загубих детето си на 6ти декември 2014 г. Точно преди празниците... Коледа бяхме с роднини, а НГ си стояхме в къщи... Миналата година на датата пуснахме китайски фенер с неща, които исках да му кажа. ММ също написа нещо... тази година пак ще пуснем...
Сега имам едно малко съкровище, което обичам като за двама, но то не може да запълни празнината в мен. Все си мисля колко хубаво би било и пъвородния ни син да е с нас

Топла прегръдка за всички майчета, пишещи в темата. Мили момичета, животът след загубата не дете никога не е същият. Учим се да се усмихваме наново, да се радваме на малките неща и въпреки това винаги ще има една тъга в нас - за него, за загубеното детенце.
Твърде малко време е минало, дайте си време на тялото и на ума да се успокоят. Трудно се забременява ако си вторачен само в тази мисъл и правенето на бебе е самоцел. На мен лично ми отне около година след загубата за да забременея отново. Стискам палци на всички ви и силно вярвам, че скоро ще се радвате на добрата новина.

deedeetu, кураж и сила, мила.

Момичета, много ми е трудно, от три дена не мога да спра да плача.Покрай празниците бях добре със семейството си в къщи. Но започнах работа от три дена и ми е много трудно, все си мисля как трябваше да си гледам бебето в къщи. Господи защо не ме прибра при нея, да не изпитвам тази болка сега. Незнам как да стъпя на краката си и да продължа да живея. Покрай детето и мъжа ми гледам да се държа. Все още не ми идва вече 70 дни, даже снощи си правих тест, но беше отрицателен, днес ще ходя да ми изпишат хапчета.Само мисълта за ново бебе ме успокоява, но времето минава бавно и мъчително. Мъничката ми звездичка, един ден ще дойда при тебе, мамо.

Зная,че е трудно,но нямаме избор.Аз скоро минах през този етап няма лесен начин да го преживееш.Всеки път когато ме налегнат такива мисли се хващах да върша нещо,за да не мисля,друго не ми помагаше.На мен първкят цикъл ми дойде на 62 ден беше много обилен сега ми дойде втория след 30 дни и е много оскъден.Мисли за бъдещето,миналото не можем да променим,мен също ме крепи само мисълта за второ дете.Започнах да си меря БТ и ще видим.Бъди силна прави каквото трябва и мисли само за бъдещето

Трудно ми е, да не мисля за преживяното. Като съм сред хора се чувствам по - добре, но в офиса е много тягостно, всички мълчим, още по зле се чувствам, а и нямам много работа. Не ти ли е рано за бебеправене, на мен доктора ми каза да изчакам 6 месеца поне.Няма с кого да си говоря и да споделям, затова търся утешение тук, тази тема я прочетох три пъти и всеки път плаках със всички ангелски майки.

Не може ли да решаваш кръстословици или нещо подобно,което да ангажира съзнанието ти.Аз още не съм започнала с бебеправенето искам само да се уверя,че имам овулация между МЦ и кога е,но това с шесте месеца дето на всички ни ги дават без да са ги съобразили лично с моето здравословно състояние няма да стане.При мен минаха 3 календарни месеца след като ми свърши ще си запиша час за преглед и ако не намери някаква основателна причина аз няма да чакам просто да мине времето.И аз като теб живея за това,а иначе живея все едно не е било поне за пред хората от тях не търся утеха те не знаят какво е и вкъщи неговорим за това и само тук намирам сродни души,но защо сме толкова много и аз прочетох целия форум.Толкова много мъка

Момичета,искам да пожелая на всички ви по едно бебче през Новата 2017г.
Относно изчакването и на мен ми казаха 6 месеца,а аз забременях на 5-ия случайно,но се бях отърсила от преживяното.Някак успях да го оставя назад,че съм твърде чувствителна и ми се отразяваше зле,а все пак имам малък принц и той си иска грижи.Но 2 от момичета в парка са ми споделяли,че след мъртво раждане са изчакали 1 цикъл и са забременели.Имат момченца вече на 4г.Та и да стане по-рано не се притеснявайте.Желая ви успех!

Хич не се ги бройте тези месеци. Повечето доктори казват 6 месеца от психична гледна точка. За нормално раждане на мен ми казаха 3 месеца за да се възстанови тялото. Изчаках само да ми излезнат изследванията за да се установи причина, но в моя случай не се откри. Продължавах да си пия фолиевата. И на 3тия месец забременях с успешен финал.Излизане с приятели е най-доброто решение. Аз така се отърсвах. Мислете позитивно каквото трябва да се случи се случва. Нищо не зависи от нас. Вярвайте, че лошите неща не се повтарят. Всичко ще си дойде на мястото, само малко търпение. Горе главата момичета, чакат ви много прекрасни моменти 

Kati12 благодаря за пожеланието чул те господ.И аз като теб съм много чувствителна,дори към чуждата болка.Тези 3 месеца положих огромно усилилие(не без подкрепата на мъжът ми)да приема реалността и да продължа на пред.Не да забравя,а с болката в сърцето си да продължа.И това преживях и оцелях.Важено беше да осъзная,че не съм длъжна да отговарям на очакванията на хората как да се чувствам,да не чувствам вина,че се радвам на малките неща в ежедневието си.Готова съм да продължа макар и белязана за цял живот и както каза Suzy10 каквото ни е писано ще стане.

Написано на лист изглежда толкова просто,а само ние знаен каква борба е.

Здравейте мили момичета, искрено съжалявам за загубите на всички, за жалост и аз се присъединявам към вас. До преди почти четири месеца и аз бях щастливо бременна и с толкова много радост и нетърпение чакахме нашето бебе, бяхме най-щастливи, беше наистина страхотно, очаквахме първото си дете. Всичко вървеше нормално, нямаше никакви признаци, че нещо ще се обърка. Всичко стана изведнъж, бях в 35 г. с. през деня всичко си беше нормално, но по-късно вечета изведнъж ме заболя кръста и корема, реших, че не е нещо тревожно и може да са контракции, но не чувствах бебко да рита, така се озовахме в клиниката, където си следих бременността. Точно там всичко свърши..., светът ми се срина, казаха ми, че бебко няма тонове, не знаех какво се случва, не можех да повярвам, че е възможно да се случи, никога не съм предполагала! Болката е огроимна, вие знаете! И така състоянието ми се влоши, корема ми се наду много, започнах да повръщам, а те нямаха възможност да реагират, нямаха екип, бавиха ме повече от час, положението ми се влошаваше! Добре, че ме отведоха в 1 АГ,  благодарение на добрата намеса на лекарите там, както и с Божията помощ, успяха да ме спасят.  Бях с отлепена плацента и кръвта се е събирала вътре, направиха ми спешно секцио. Аз не знаех какво се случва, знаех само, че живота ми вече няма смисъл, не мога да го опиша. Как така изведнъж? Защо докторката, която ме следеше не го забеляза? А бебко си беше напълно здрав и с нормални килограми за седмиците, извадиха го 2,780 в 35 г.с., малкият ни Марти. Тогава не пожелах да ми го покажат, беше ме страх, нямах смелост, знаех, че ще се почувствам мноооого, мнго зле. Но после започнах да се измъчвам исках да го видя, да си го гушна и никога да не го пусна. Добре, че мъжът ми му беше направил снимка с телефона и ми го показа… видях си душичката, няма да ви описвам, много боли. Сега след четири месеца още не мога да се съвзема, много ми е тежко. Не знам какво да мисля, какво да правя, кога ще спре да боли така. Бях бременна с мои приятелки и всички бяхме с близки термини, сега всички те се радват на децата си и качват техни снимки, а аз си мисля как и моето момченце щеше да е толкова голямо. Не искам да плача, но не мога, искам всичко да е било сън или да мога да върна времето назад! Искам в най- скоро време Господ  да ни дари с живо и здраво бебе. Виждам, че доста от вас вече се радват на своите рожби, да са ви живи и здрави, това ми дава надежда, че няой ден  всички ние, загубили децата си, ще гушкаме  живи и здрави бебета.
П.П. Вече излезнаха резултатите от генетичните ми изследвания, окзах се с тромбофилия хетерозиготен носител фактор 5 на лайден, хетерозиготен 4G/5G за PAI и хетерозиготен С/Т за 677С>Т (MTHFR). Може би това е била причината за случилото се, много съжалявам, че не си направих тези изследвания преди да забременея, а бях чувала за тромбофилиятра и какво причинява...

Ради,искам да те успокоя,но едва ли ще мога.Все пак щом сте открили причина би трябвало следващия път всичко да е наред.За съжаление щом са го извадили секцио ще се наложи да изчакате.Не съжалявай,че не си го видяла.Аз не пожелах и по-добре,а колко време ми трябваше да се отърся от усещането как излиза.И нашия щеше да е Марти.А сега ако дай Боже всичко е наред ще е с друго име.

Мила, Ради, незнам какво да ти кажа, болката е несравнима. Хубаво е, че си намерила причината. Само една нова бременност, ще върне надеждата и радостта, желая ти я от сърце.При мен нещата стават все по сложни.На 26 ще станат 4 месеца от мъртвото ми раждане. Междувременно съм забременяла  пак и сега съм в 10седмица. Немога да опиша чувството което изпитах, щом видях теста за бременност много се уплаших, с течение на време, се зарадвах и точно това ми помогна да изляза от депресията, заредена с много надежда, че този път всичко ще е наред. Но целия ми свят отново се преобърна преди 3 дни. Ходих в Плевен при доц.Конова и пуснах изследвания за тромбофилия, чакам резултат след  1 месец. Но пуснах изследвания за щитовидната жлеза, и там положението е страшно, болестта е Хашимото, а показателите 
TSX 48.8       0.34-2.5
TAT 12.8        4
MAT 1016       9
FT4 5.82         7.5-21.1
Започнах лекарства, но толкова ме е страх за мъничкото човече в мен. Такива неща прочетох, колко може да навредят тези показатели на бебето. Незнам какво да мисля и как да се успокоя. Според ендокринолога е много вероятно това да е убило бебето. А аз самата започвам да си мисля, дали това заболяване не се е отключило после, от самия стрес.
Кати, ти в кой месец си вече, стискам ти палци мила, скоро да държиш едно красиво и здраво бебче.

Ради,много съжалявам за загубата ви.Знам какво е да ти отнемат най милото така внезапно.Опитай се да не си задаваш въпрлси от сорта на(ако... можеше...),каквото и да е можело сега нищо не може,и макар,че граничи с мазохизън да си го повтаряш,ще ти помогне да гледаш бъдещето с надежда.Надявам се с теб всичко да е наред физически.