Забременяване след мъртво раждане

bebe87   и кураж   всичко да е наред.Но защо ще чакаш цял месец за резултат от тромбофилия.В Геника ги правят за няма и седмица,особено ако си бременна и по-бързо.Надявам се с лекарства да овладеете проблема.Моето тсх в 8-ми месец беше 2,77 и се бях притеснила като четох,че трябва да е под 2,5,но се оказа излишно притеснение.Аз след седмица влизам в 9-тия и въпреки това не мога да каза,че съм спокойна предвид това,че миналата година го загубих 20 дни преди термин.Няма как притеснението си остава до край,но дано този път късмета е с нас   и се постарай да си спокойна доколкото можеш

Благодаря ви момичета  swans благодаря, добре съм физически, бебе87 много време ще чакаш за генетичните, моите бяха готови за 3 дни в лаборатория Геника, успокой се, предполагам, че с подходяща терапия всичко ще е наред, аз познавам една майка с Хашимото и си има две здрави момичета. Кати на теб ти пожелавам много късмет и живо и здраво бебче на финала 

Бебе87,много се радвам,че при теб се е получило така бързо,макар че с това кошмара не свършва със теб сме и ти си забелязала,че стресът не помага,даже напротив мисл за щастлив финал това ще е подобре и за двама ви.
Кати,мила ще броя дните с теб

Ради на ,теб какво ти казаха лекарите за нови опити?

Ами да изчакам шест месеца, но аз мисля да са повече, правиха ми и цитонамазка, оказах се 2 група и пихме  антибиотик с ММ, после ми гориха раничка, а сега 7 дни си слагам бетадин, сложна работа вече се побърквам   

Благодаря ви, момичета, имам нужда от вашата подкрепа. Освен семейството ми, никой не знае за бременността ми и нямам с кого да говоря.
Кати ще се моля за теб всеки ден. При мен и за определянето на термина е сложно понеже нямам последна менструация. Моя доктор определи термин 12,09, според ехографа, но каза живот и здраве, края на август ще го извадим. Лошо е при мен, че сега и като ходя при други специалисти, излиза друга седмица, но каквото това. То да е живо и здраво, друго не ме интересува.

Звучи разумно важно е да си здрава и спокоина преди нови опити все пак една нова бременност ще е изпитание за духа и тялото ни,аз исках да започна с опитите веднага,но тялото ми ми подсказа,че не е готово и този месец започнах опити след разрешение от лекар.

Това е чудесно, надявам се скоро да споделиш двете черти  bebe87 радвай се на бременността и дано всичко е наред, сподели какво е станало с генетичните и как върви бременността, ако в тази тема не може, на лични.     

Здравейте, мили изстрадали мами! Пиша ви за да ви дам малко кураж и вяра никога да не се отказавате да следвате мечтите си. Ето и моята история. От две и четиринадесета година аз все си бях бременна, но така и не стигах до финала да гушна бебе в ръцете си. Забременях през юни 2014, юли се оказа, че няма сърдечна дейност и абортирах. Ноември 2014 пак забременях и по същия начин прокървях отидох на и се оказа, че съм изхвърлила плода. С подкрепата на моя мъж продължих напред. През месец май 2015 точно преди рождения ми ден разбрах отново, че съм бременна и си казах това беше. Вече всичко ще е наред. Вече ще се радваме на живо и здраво бебче, но уви в 31 седмица загубих малката си принцеса. Вече бях изгубила всякаква надежда да родя живо и здраво бебе. Ревях всяка нощ в продължение на 3 месеца. След това моя мъж ми каза ти не разбра ли, че с дете или без дете аз оставам с тебе. Ако Господ ни прати хубаво. Бебето което  загубих в 31 седмица се роди на 1 декември 2015. На 25 декември- коледа. Отидох на черква и се помолих от сърце и душа на Бог, че съм готова да чакам колкото трябва,  дори да забави пращането на бебче , но само този път да си остане при нас. Да се роди живо и здраво. Достатъчно деца ми взе. И така с много молитви през юни 2016 разбрах отново, че съм бременна този път преди рождения ден на съпруга ми. И с много страх, много любов избутах тази бременност до финал. На 20 януари 2017 се роди нашият син Борислав. От страх като се роди първият въпрост към докторите беше живо ли е? Защото не го чух да плаче. Докторите се спогледаха и казаха ама разбира се, че е живо. След това го чух как изплака и ми го дадоха да го гушна за първи път. Най-уникалното чувство на света сякаш до сега не бях живяла. Пожелавам на всички ви, които се молите за рожба много скоро да си имате. Не се отказвайте!!! Мога с две ръце да ви препоръчам д-р Сигридов. Благодарение на него сега Борислав спи при нас. Ако имате някакъв поблем той е човека който може да го разреши. Още като отидох при него с резултатите от тромбофилията и другите куп изследвания той ми каза, че имам проблем но е съвсем малък. Никога няма да забравя думите му: Обещавам ти, че този път ще родиш живо и здраво дете! И така се случи. Ще съм му благодарна до живот. Така че мили мами. След всяко зло идва добро колкото и клиширано да звучи. Успех милички!

Vanyasun1,:hug:възхищавам се на силата ви,благодаря ти,че сподели с нас сега вярвам,чедобрият финал предстои на всички ни само трябва да сме търпеливи

Vanyasun1, благодарим ти за окуражителните думи, да ви е жив и здрав малкият Борислав, дано скоро чудото се случи и при всички нас 

Ще се случи! Сигурна съм. Вярвайте го и не се съмнявайте. Само търпение и упоритост. Стискам палци на всички чакащи двете черти. И леко раждане на всички бременни!

Здравейте момичета! Незнам как, но виждам, че не съм единственна. Загубих моята дъщеричка в 36 гестационна седмица. Пет дни по-рано бях приета в патологично отделение на 1 АГ "Света София".Оплакванята ми бяха " тъмно кафяво кървене или по скоро слуз" имах и доста силни контракции. Пуснаха ми системи за 48 часа наблъскаха ме с но шпа и течението стана жълтеникаво и контракциите намаляха.... Месец преди това бях приета в същото отделение с високо кръвно налягане, а в 7 месец по моя инициатива си направих изследване "натоварване с глюкоза" за да се види дали нямам гестационне диабет. Това го направих защото съм на 36 години, а и забравих да спомена, че първото ми дете е родено с малформация. И така покрай грижите ми с него бях се запознала как и какви изследвания да направя.... Оказах се на границата на гестационен диабет и поради тази причина минах на диета. За цялата тази бременност натдадох 7кг. Извинете ме, че разпокъсано обяснявам не знам от къде да започна още съм в шок. Тъъъ изписаха ми дупегит /за кръвното/ дузодрил/за по добър кръвопоток и да може да се храни по добре бебето че според ехото изоставаше с 1 седмица/ и съответно диета като за диабетици. Всички изследвания от тези рутинните бяха супер, но за съжаление бебето не оцеля. Още чакам хистологията, според първоначална информация от докторката която ми направи секциото се е получило отлепване на плацентата и хематома и бил на мястото при пъпната връв и той е причинил задушаването на бебето. ..
Имам и генетични изследвания от 2013г. Които представих в началото на бременността не им обърнаха внимание, а там пише че съм вероятен носител на тромбофилия... високото ми кръвно по време на бременността беше от порядъка на 140/80 с хапчетата беше овладяно на 120/80... просто незнам, но най-лошото се случи и връщане назад няма. Сега искам да забременея, ако може веднага, но и това не е възможно, тъй като както споменах съм със секцио. Кръвното ми в момента е провокирано от стреса на които съм подложена и е доста над нормата... Въпросите за които искам да питам са много, но нека започна от тези:
Някой пробвал ли е да съди лекарите?
При тромбофилия предварително правили ли сте профилактика и с какво?
След секцио имам доста оскъдно течение може би по 1-2 капки на ден, според докторката нямам кръв в матката но пък и течението е оскъдно... При кой лекар да отида за второ мнение и на кой да се доверя при евентуално зачеване така че да проследи нещата както си му е реда..?
Как се справихте със този невероятен стрес...?
 Благодаря ви предварително!

Драга77, искрено ти съчувствам.Преживях това преди 1г и сега съм пак в 36г.с.и си треперя.Аз за тромбофилията (при мен 4G/5G по pai) се боцкане през цялата Б с клексан т.е.от 9г.с, защото тогава ми излезе резултата.Аз д-ри не съм съдила(излишно главоболие и нерви).За щастие попаднах при д-р който като разбрах,че бебето е мъртво го молих да ме отреже секцио,но той не се съгласи.Измъчих се,но поне 5мес.по-късно забременях.А за превъзмогването-месец след нещастието пих успокоителни иначе не спях и само рев.

Моля се всичко да е наред при теб и бебче! Моля те не мълчи алармирай и за най-малкото което те тревожи не ги оставяй да почиват, за да почиваш после ти! Както "духа вятъра" като заключение ще се окажа аз виновна предвид здравословните ми промени през бременността, така че ще те послушам за съденето на лекар, съпругът ми е на твоето мнение излишни нерви а и резултат няма да има. Все пак живеем в България. В коя болница или център е твоя лекар? При мен смятат, че при следваща бременност трябва да бъда на картекостероидни инжекции и най-много до 36 седмица трябва да бъде извадено бебето....
Благодаря за подкрепата и за хубавите новини при теб. Моля се края на бременността да е щастлив!