Забременяване след мъртво раждане

i.o.g.i. , първо искам да ти кажа, че много, много и искрено съжалявам за загубата ти! Напълно разбирам чувствата ти сега, болката, мъката, хилядите въпроси и най-важния защо? Задавах си го милиони пъти и както и другите са ти отговорили не намерих отговорът никъде. Знам само, че всяка една от нас може би е трябвало да премине през това, за да може един ден да усети насладата и щастието да имаш дете по един доста по-различен начин от обикновените жени. Загубата на дете е най-тежкото нещо в живота на един родител, но сега времето ти се струва далече, че не минава, но повярвай ми то минава и скоро когато се възстановиш и си готова за ново бебе не го отлагай. Аз родих мъртвото си момченце в 38 г.с. през април 2011 поради силно усукана пъпна връв около оста си, която е спряла приток на кръв към бебето, през август отново забременях както се вижда и в подписа ми. Сега имам изключително тежка бременност, но не се предавам, може би така ми е писано. Не се задълбавам в нещата, не го прави и ти. Каквото станало, станало живота продължава!!!! Аз промених вижданията си след тази трагедия, промених външния си вид като причекса, продадох колата си и си купих нова, смених офиса си с нов, изхвърлих дрехи от гардероба си, плаках месец след трагедията и изведнъж един ден се събудих напълно нова, готова отново за живота и готова за ново бебе. Болката ти никога няма да мине, просто ще свикнеш с нея и с времето просто ще избледнее, а когато се появи новия живот в теб вече ще мислиш само за него. Пожелавам ти да си много силна, да имаш вяра, която никога да не губиш, вярата и любовта на близките ти хора ще те върне отново към живота!!! Прегръщам те силно и когато имаш нужда от нещо или просто да споделиш с някого ние сме на среща! Съжалявам, че си една от нас, стана ми много мъчно, защото и аз се върнах към онзи кошмарен момент и отново настръхнах и сълзите ми потекоха! Бъди силна, това е единственото, което можеш да направиш и да се подкрепяте с мъжа ти, да сте си взаимна упора в този труден момент! Успех! 

i.o.g.i искрено съжалявам, че се присъединяваш към нашата група.Все си мислех, че няма да се случват такива нещо, но уви..Като прочетох историята ти се върнах назад във времето и сякаш с теб имаме една и съща история-преглед и съобщаване на страшната новина, а след това раждане и увита пъпна връв- при мен 5 пъти.Прегръщам те силно мила, изпращам ти положителна енергия и сила, защото трябва да си силна и да не се отчайваш.Плачи и споделяй болка си, така се преодолява по-бързо, но никога не се забравя.Ако имаш нужда от съвет и помощ пиши.Насреща съм.

Мили момичета искрено ви благодаря за окуражителните думи! Моите близки и приятели са зад мен,подкрепят ме и се опитват да ми помогнат по всякакъв начин! Но те не разбират,това което аз чувствам и изпитвам. Затова вашите думи ми подействаха по-силно от всички други,защото знам, че ме разбирате и го казвате от вашият личен опит! Много желая и аз да се събудя един ден с желание за живот и да прекарам поне един ден без сълзи в очите Знам,че този ден ще дойде, само дано да е по-скоро. Дай Боже  всички да изпитаме щастието да гушнем живи и здрави бебенца Благодаря ви отново, наистина ми вдъхнахте поне малко кураж.

Мила, i.o.g.i., и този ден ще дойде! 
Пълно щастие за нас никога няма да има, но ще има моменти, в които радостта от живота ще взима превес. Желая ти бързо възстановяване - физическо и душевно, и недей да таиш мъката в себе си, полза няма!

Момичета,искам да споделя,че след мъртвото раждане ми дойде цикъла на 40-ят ден.След него отидох да ми направят профилактичен преглед и въпреки,че микробиологията беше ок,аз си имам обилно бяло течение,за което Гунев каза да не слагам нищо,защото няма находки нито на бактерии,нито на гъбички.Лошото е,че втория цикъл ми закъснява вече 11 дни,предполагам причината е хормонална.Искам да ви попитах при вас  кога успя да се регулира цикъла ви?

При мен почти веднага.Даже стана по-редовен, отколкото преди.За течението защо не се консултираш с още едни лекар?

valeriangelova , при мен веднага след лохийте ми дойде цикъла горе-долу като при теб, нямах прекъсване от едното направо започна цикъла. След това на следващия месец ми дойде с 3-4 дни закъснение и след това се нормализира с разлика да речем от по 1-2 дни закъснение или подраняване. Ама аз на 4 месец пак забременях така че нямах много време за наблюдение върху цикъла, но през тези 4 месеца беше почти редовен! Консултирай се, ако искаш с още някой доктор! Желая ти успех!  

На мен ми дойде след 64 дни...доста се бях притеснила...забелязах ,че е по-точен и кратък  от преди и първите няколко месеца ми идваше на една и съща дата,но аз 2 пъти се прибрах в бг за това време, а смяната на климата ми се отразява и сега пак съм с нова дата на МЦ...но здраве да е ...

за нашите малки ангелчета 

Здравейте,
Да споделя как беше при мен, лохиите ми бяха около 40 дни, после някъде 2-3 дни по-късно ми дойде и цикъла. Беше ужасно обилен, но следващите месеци се оправиха нещата, имах някакво зацапване м/у 3 и 4 цикъл, но нещата се нормализираха, отдадох го на хормоните! Лекарите казват, че са необходими от 6 мес. до 1 год. да се стабилизират хормоните. Иначе вече 9 месеца по-късно не мога да се оплача, цикъла ми си е съвсем точен /той всъщност винаги си е бил такъв/ нямам никакви оплаквания относно него!
Дано съм била полезна.

Здравейте,момичета!
Чета ви и направо сърцето ми се къса
За съжаление толкова много жени се сблъскват с този проблем и аз съм една от тях,макар че при мен се случваше първият път с близнаци в 21г.с и сега на 4.02 отново в 24-25 г.с.
Толкова искренно и силно се надявах,че всичко ще е 6 този път,но........явно ми е писано да се мъча,както и на всички нас,които си споделяме тук болката
Първият път не си видях бебетата,понеже не се родиха целички-вадиха ги инструментално,но този път си беше живо раждане и си го видях бебчето,беше си оформено човече,имаше си всичко,просто по размери по-мъничко,тежеше 580 гр. Сега чакам резултат от бебчо и отделно ние  с мъжо си пуснахме генетични изследвания и аз за тромбофилии,незнам защо все така се получава,нямам родено живо дете,но ще продължа напред колкото и трудно да ми е,а аз знам,че на всички ни е ужасно болно и мъчно,няма как все пак ги носим в себе си ,те са част от нас и това сърчице,което бие то е вътре в нас
Прегръщам ви силно и се надявам да се справим с всичко това,защото това е ключа към новото бъдеще,новото щастие
Относно лохиите и кървенето при мен един ден го има,после 2 го няма,още е шантава работа докато се нормализира,предния път на мен ми дойде цикъла на 54 ден но пък иначе винаги редовно,в началото беше доста оскъдно и за кратко,после си стана както преди с болки и по-обилен,но винаги на време.10 месеца след това забременях 2ри път и сега незнам как ще е
 В момента лекувам стафилококус ауреус,който ми откриха в болницата преди да родя и се надявам бързо да се оттърва от тези гадини,които знам,че доста трудно се лекуват

Мила bobi123  много съжалявам,че трябва да преминеш и изтърпиш още една загуба...и да се опиташ да се справиш с мъката,която всъщност никога не стихва,колкото и време да минава...а как искам това да не беше се случило нито на теб,нито на никой....кога ли и ние ще пишем в някоя хубава темичка...кога ли и ние ще гушнем едно здраво бебе...мога само да ти се възхищавам за борбения дух...може би проблемите при мен са и други и аз все още не мога да се съвзема и да бъда онова момиче...а може би и никога няма да бъда.как да се науча да живея в страх че може пак нещо да стане...от цялото си сърце ти желая бързо възстановяване и живот и здраве следващия път да се сбъдне и твоята мечта!

Аз съм сигурна,че всичко ще се нареди,мила,нямам избор,какво да направя,желанието ни е толкова голямо,че няма как да не се боря,когато човек иска нещо толкова силно е принуден да го преживее,макар,че то не се приема нито се преживява,нито забравя,но.......бъди силна и вярвай,че всичко ще се нареди,защото след като Господ отнеме,после ще ни възнагради,така ни е било писано,неможем да си избягаме от драснатото,човек се ражда със съдбата си,явно това е била нашата,ще си носим кръста на раменете,докато някой ден ВЪЗКРЪСНЕМ с АНГЕЛЧЕ В РЪЦЕТЕ,НО ТОВА ЩЕ СТАНЕ,СИГУРНА СЪМ
СИЛНИ ПРЕГРЪДКИ И МНОГО СИЛИ И КУРАЖ,МИЛА!!!

      



bobi123  съжалявам искренно скъпа   и се прекланям на вашия ОПТИМИЗЪМ   (така и трябва) 

Благодаря Veseto_ ,само аз си знам какво ми е и как си давам кураж,но.....веднъж болка,сега втори път отново кошмара се повтори,ще се боря за 3ти ,който се надявам да е УСПЕШЕН ,защото надеждата умира последна,а това ми е мечтата от както се помня и ще се старая да я СБЪДНА

И ще се сбъдне мечтата ти ,сигурна съм  ,и аз не знам защо трябваше да изживеем този кошмар ,но знам ,че всички тук ще си гушкате  живи и здрави бебета  .
Всеки ден ,когато отивах на работа минах по един и същи път ,и всеки ден  плачех, . вместо да отивам на работа ,аз трябваше да си гледам бебето ,молех се на Бог и аз някой ден да мина отново с количка по този път , и да бъда щастлива и горда мама ,е това време вече дойде и като минавам от там  ,аз винаги благодаря на Бог ,че отново държа щастието в ръцете си.
Може сега да страдате и да си задавате куп въпроси ,но някой ден ,които не е  далеч вие ще бъдете
майки на здрави и красиви бебчета .Аз вярвах в чудото и вие повярвайте,ако нямаме вяра ,все едно не дишаме .

Прегръщам ви момичета ,и плача с вас.