Gаlka1985, my love , съжалявам момичета за загубата ви. И аз родих мъртъв сина си преди време, но сега, когато ви чета, не мога да намеря утешителни думи освен да поплача с вас. Времето не лекува болката, но я прави поносима. Тук е мястото, където се подкрепяме една друга и си даваме сили и кураж. Прегръщам ви, бъдете силни.
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2023, 09:06 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Galka, mylove много съжалявам за случилото се, но явно нещата в нашето здравеопазване скоро няма да се променят...Нямам думи просто за доктора на mylove 
Вярвам че скоро и двете ще гушкате своите бебенца...и аз преди година родих мъртво моето момиченце, а сега си гушкам един малък мъж...Вярно че болката никога не изчезва, но като го погледна и няма по-голямо щастие от това че си е при мен...Наистина една нова бременност е много страшна и изпълнена с тревоги, но за мен лично се оказа правилното решение и определено ми помогна да не си загубя разсъдъка...Гушкам ви силно 
Вярвам че скоро и двете ще гушкате своите бебенца...и аз преди година родих мъртво моето момиченце, а сега си гушкам един малък мъж...Вярно че болката никога не изчезва, но като го погледна и няма по-голямо щастие от това че си е при мен...Наистина една нова бременност е много страшна и изпълнена с тревоги, но за мен лично се оказа правилното решение и определено ми помогна да не си загубя разсъдъка...Гушкам ви силно 
Здравейте, момичета
Толкова ми става кофти всеки път като видя някое ново момиче в тази тема. Много съжалявам, безкрайно много, знам колко е трудно, знам какво е загубата. Всеки ден си спомням за моето момченце и за начина, по който ни беше отнето. Нямам думи да ви опиша колко е болезнен спомена за мен и за мъжа ми, някои от вас знаят как сме се борили и се борим срещу скапаната система, която допуска лекарските грешки, много от вас познават мъжа ми, той вярва, че нещо ще се промени ще и ще има възмездие, аз не...за съжаление. Гарван гарвану око не вади, мога само да кажа да стискате зъби да продължавате напред, аз вярвам, че един ден всичката болка, която сме изпитали ще бъде заместена, с едно истинско щастие, макар че ще бъде трудно и ще бъде постоянен страх при една евентуална бъдеща бременност.
Гледайте напред само това е спасението, кураж!
Толкова ми става кофти всеки път като видя някое ново момиче в тази тема. Много съжалявам, безкрайно много, знам колко е трудно, знам какво е загубата. Всеки ден си спомням за моето момченце и за начина, по който ни беше отнето. Нямам думи да ви опиша колко е болезнен спомена за мен и за мъжа ми, някои от вас знаят как сме се борили и се борим срещу скапаната система, която допуска лекарските грешки, много от вас познават мъжа ми, той вярва, че нещо ще се промени ще и ще има възмездие, аз не...за съжаление. Гарван гарвану око не вади, мога само да кажа да стискате зъби да продължавате напред, аз вярвам, че един ден всичката болка, която сме изпитали ще бъде заместена, с едно истинско щастие, макар че ще бъде трудно и ще бъде постоянен страх при една евентуална бъдеща бременност.
Гледайте напред само това е спасението, кураж!
Мила Поли, силно те прегръщам и съжалявам за бебенцето ти. Болката не може да се опише с думи, но колкото и да ни се струва невъзможно трябва да продължаваме. На мен лично ми е все още трудно да пиша успокоителни думи, тъй като самата аз имам нужда от такива. Днес-18-ти, беше моят термин, сега и аз трябваше да си гушкам съкровището, а вместо това плача всеки божи ден и я търся в очичките на другите бебенца. От сърце ти желая бързо да се възстановиш и скоро пак да усетиш малкото човече в себе си.
Трябва да се държим, заради нашите малки ангели, които, силно се надявам и вярвам, стоят винаги до нас и ни галят с малките си ръчички.
Трябва да се държим, заради нашите малки ангели, които, силно се надявам и вярвам, стоят винаги до нас и ни галят с малките си ръчички.
Здравейте,ангелски мами не знам какво да кажа на poli_83 може би нещо за утеха.Никога не можеш да спреш мислиш за детето си.Колкото и да ми казват да не мисля за това.Как може една майка да не мислиш та нали е твое дете било е с мен толкова време свикваш с него.Аз след раждането исках да си я видя да запомня лицето и,сега като видя някое бебе винаги търся моята бебка в тях.Просто болката остава в теб.Пращам ви големи
Болката никога не спира. Не спирам и аз да си представям как би изглеждал днес почти 4-годишният ми син. Той расте в моята глава, държа го за ръка, пази по - малката си сестра....
Никога не съм желала това, което се случи на мен да е нечия друга болка. От както пиша в този форум се ужасявам от това колко майки са загубили децата си. Много ми е болно, че сме толкова много.
polito_83, кураж мило момиче. Тук предлагаме помощ и разбиране, всички изживяваме и се борим с нашата си мъка.
Никога не съм желала това, което се случи на мен да е нечия друга болка. От както пиша в този форум се ужасявам от това колко майки са загубили децата си. Много ми е болно, че сме толкова много.
polito_83, кураж мило момиче. Тук предлагаме помощ и разбиране, всички изживяваме и се борим с нашата си мъка.
Всеки път настръхвам от ужас, когато видя нови майчета писали в тази тема. Нямам си и на идея как може съдбата да е толкова жестока. Самата аз съм преминала през този ад мога само да кажа как се справих аз: Първото с което започнах е да изхвърля всички дрехи от гардероба си, които ми напомняха за бременността и синът ми, след това смених колата си, смених офиса си на друго място, просто преместихме фирмата си, след това отидохме на море и хоп 4 месеца след загубата бях отново бременна. Няма да ви описвам как се чувствах, защото всяка една от вас знае..., хиляди-милиони проляти сълзи, непрекъснати обвинения, неописуема тъга и адска болка при гледката на майки с бебета. Е, справих се с това някак си, намерих сили вътре в себе си. Човек дори и непредполага каква вътрешна сила се крие в него докато не му се наложи да я покаже. Кураж, мили момичета само това мога да ви кажа. Бъдете силни и когато ви се плаче- плачете, но трябва да бъдете силни както заради себе си да не се поболеете, така и заради вашите близки. Те страдат заедно с вас, не им е леко да ви гледат в това окаяно състояние, помислете и за тях. Знам какво си мислите в момента като четете това:"на мен ми е мъчно за изгубеното детенце, как да мисля за другите???" Не е така, трябва д амислите след време ще разберете колко съм права. Познато ми е до болка всяка сълза, всеки въпрос останал без отговор, но трябва и някой като мен да ви каже директно, да се вземете в ръце и да продължите напред. Силни сме, всички тук сме адски силни жени и възмездието ще дойде рано или късно. Вярвайте, момичета всичко ще се нареди и всяка една от вас ще има своето малко съкровище до себе си. 
По отношение на това дали да вземем телцата и да ги погребем аз съм ПРОТИВ! Може много от вас да ме упрекнат, но аз си мисля, че в този момент, когато загубим дечицата си болката и мъката са толкова големи, че не е необходимо да се изтромозваме още повече с погребения. Наистина е така за лекарите нашите ангелчета са биологичен отпадък, те така гледат на малките им телца, но е много брутално да ти го кажат в такъв момент. Много са безчувствени и най-мразех да чуя думите: "Стига плака ще имаш друго". Така е ще имам, но това дете няма кой да ми го върне. Ето затова няма смисъл да си узложняваме агонията с погребения...Аз лично невидях сина си, когато се роди, той беше вече мъртъв. От самото начало казах, че не искам да го виждам (понякога съжалявам за това), но ако го бях видяла щеше да ми е още по-мъчно. Един ден когато му дойде времето ще се видя с него ей там някъде горе, където сега ме гледа и се радва за нас, че сме щастливи с неговото братче. Пиша и плача, но е така
. Дано дечицата ни да са на по-хубаво място и понеже са Богоизбрани Бог ги е прибрал при себе си на сигурно място! Прегръщам ви всички, имайте сили и гледайте напред!!!
По отношение на това дали да вземем телцата и да ги погребем аз съм ПРОТИВ! Може много от вас да ме упрекнат, но аз си мисля, че в този момент, когато загубим дечицата си болката и мъката са толкова големи, че не е необходимо да се изтромозваме още повече с погребения. Наистина е така за лекарите нашите ангелчета са биологичен отпадък, те така гледат на малките им телца, но е много брутално да ти го кажат в такъв момент. Много са безчувствени и най-мразех да чуя думите: "Стига плака ще имаш друго". Така е ще имам, но това дете няма кой да ми го върне. Ето затова няма смисъл да си узложняваме агонията с погребения...Аз лично невидях сина си, когато се роди, той беше вече мъртъв. От самото начало казах, че не искам да го виждам (понякога съжалявам за това), но ако го бях видяла щеше да ми е още по-мъчно. Един ден когато му дойде времето ще се видя с него ей там някъде горе, където сега ме гледа и се радва за нас, че сме щастливи с неговото братче. Пиша и плача, но е така
. Дано дечицата ни да са на по-хубаво място и понеже са Богоизбрани Бог ги е прибрал при себе си на сигурно място! Прегръщам ви всички, имайте сили и гледайте напред!!! Всеки път настръхвам от ужас, когато видя нови майчета писали в тази тема. Нямам си и на идея как може съдбата да е толкова жестока. Самата аз съм преминала през този ад мога само да кажа как се справих аз: Първото с което започнах е да изхвърля всички дрехи от гардероба си, които ми напомняха за бременността и синът ми, след това смених колата си, смених офиса си на друго място, просто преместихме фирмата си, след това отидохме на море и хоп 4 месеца след загубата бях отново бременна. Няма да ви описвам как се чувствах, защото всяка една от вас знае..., хиляди-милиони проляти сълзи, непрекъснати обвинения, неописуема тъга и адска болка при гледката на майки с бебета. Е, справих се с това някак си, намерих сили вътре в себе си. Човек дори и непредполага каква вътрешна сила се крие в него докато не му се наложи да я покаже. Кураж, мили момичета само това мога да ви кажа. Бъдете силни и когато ви се плаче- плачете, но трябва да бъдете силни както заради себе си да не се поболеете, така и заради вашите близки. Те страдат заедно с вас, не им е леко да ви гледат в това окаяно състояние, помислете и за тях. Знам какво си мислите в момента като четете това:"на мен ми е мъчно за изгубеното детенце, как да мисля за другите???" Не е така, трябва д амислите след време ще разберете колко съм права. Познато ми е до болка всяка сълза, всеки въпрос останал без отговор, но трябва и някой като мен да ви каже директно, да се вземете в ръце и да продължите напред. Силни сме, всички тук сме адски силни жени и възмездието ще дойде рано или късно. Вярвайте, момичета всичко ще се нареди и всяка една от вас ще има своето малко съкровище до себе си.
По отношение на това дали да вземем телцата и да ги погребем аз съм ПРОТИВ! Може много от вас да ме упрекнат, но аз си мисля, че в този момент, когато загубим дечицата си болката и мъката са толкова големи, че не е необходимо да се изтромозваме още повече с погребения. Наистина е така за лекарите нашите ангелчета са биологичен отпадък, те така гледат на малките им телца, но е много брутално да ти го кажат в такъв момент. Много са безчувствени и най-мразех да чуя думите: "Стига плака ще имаш друго". Така е ще имам, но това дете няма кой да ми го върне. Ето затова няма смисъл да си узложняваме агонията с погребения...Аз лично невидях сина си, когато се роди, той беше вече мъртъв. От самото начало казах, че не искам да го виждам (понякога съжалявам за това), но ако го бях видяла щеше да ми е още по-мъчно. Един ден когато му дойде времето ще се видя с него ей там някъде горе, където сега ме гледа и се радва за нас, че сме щастливи с неговото братче. Пиша и плача, но е така . Дано дечицата ни да са на по-хубаво място и понеже са Богоизбрани Бог ги е прибрал при себе си на сигурно място! Прегръщам ви всички, имайте сили и гледайте напред!!!
По отношение на това дали да вземем телцата и да ги погребем аз съм ПРОТИВ! Може много от вас да ме упрекнат, но аз си мисля, че в този момент, когато загубим дечицата си болката и мъката са толкова големи, че не е необходимо да се изтромозваме още повече с погребения. Наистина е така за лекарите нашите ангелчета са биологичен отпадък, те така гледат на малките им телца, но е много брутално да ти го кажат в такъв момент. Много са безчувствени и най-мразех да чуя думите: "Стига плака ще имаш друго". Така е ще имам, но това дете няма кой да ми го върне. Ето затова няма смисъл да си узложняваме агонията с погребения...Аз лично невидях сина си, когато се роди, той беше вече мъртъв. От самото начало казах, че не искам да го виждам (понякога съжалявам за това), но ако го бях видяла щеше да ми е още по-мъчно. Един ден когато му дойде времето ще се видя с него ей там някъде горе, където сега ме гледа и се радва за нас, че сме щастливи с неговото братче. Пиша и плача, но е така
. Дано дечицата ни да са на по-хубаво място и понеже са Богоизбрани Бог ги е прибрал при себе си на сигурно място! Прегръщам ви всички, имайте сили и гледайте напред!!!Сякаш аз съм писала това, разбира се с малки изключения.Поздравления за силния ти дух и затова, че вдъхваш кураж и оптимизъм на всички жени, загубили най-милото.Кураж и от мен момичета и бъдете много, много силни.
Аселина, много си права за някои неща, но при всеки е различно. Вярно е, че не бива да се заровим в мъката си и да спрем да живеем, но и аз много бързо се "съвзех" след случилото се, точно заради роднините. Много бързо навлязох в ежедневието и не отделих необходимото време просто, за да потъгувам и да излея болката си. Година след това, вече имах Бобчо и един ден просто не можах да стана от леглото, повалена от ... нервна криза. Беше ужасно и до днес ако за малко не се почувствам добре пия успокоителни, защото си мисля, че ще се повтори. Знам, че няма точна рецепта за болката, но по - добре да се обърнем към специалист или просто да си вземем необходимото време за да преживеем поне малко случилото се. Трбява да послушаме себе си, а не близките, защото те може и да тъгуват, но никой няма реалната представа за мъката и болката, освен майката!
Прегръщам ви!
Прегръщам ви!