Забременяване след мъртво раждане

Благодаря за подкрепата и разбирането... Ние 6 месеца опитвахме да забременея докато не се оказа, че имам високо ТСХ... Пих еутирокс и забременях... сега съм го спряла, но се чудя дали ако след 3 месеца ще почваме отново опити, да продължа да го пия...
Само малко да се съвзема и ще си съставя план, ще се изследвам... Вчера прибирах дрешки и другите неща, коити бях купила за малкия... Ще ги пазя и дано ни донесат късмет...
Тъй като се роди мъртво, не ни се наложи да го наименоваме, но ние си знаем, че е Никола (нали родих на Никулден)... Иначе бяхме подготвили друго име, но...
Мислите ли, че следващото дете може да го наречем с името, което бяхме подготвили за това бебе?

Мила много ти съчувствам,защото и аз съм преживяла същото с тази разлика,че моето бебе беше живо и кръстено с име,но след като забременях отново и родих на следващата година го кръстая с друго име.Незнам как е правилно,както решиш.Кураж и както се казва всяко зло за добро.Успех ти желая.

Безкрайно съжалявам, мила deedeetu! Знай, че с нищо не си го заслужила и за нищо не си виновна! Не би могла и да го предотвратиш. Както виждаш, те лекарите не могат, та ние ли. Е, те и те са си само едни оператори на медицинска техника, карат по протокола без много-много мислене.

За съня на мен ми изписаха приспивателни и 10-ина дена ги пих. Вземах и лексотан понякога. Не че ми излекува мъката... Според мъжа ми така помагаш на тялото си да не прегрее от емоционалния срив, но кой знае. Не пречи поне.

Не се предавай! Сега ти е непоносимо трудно, знам, но продължавай напред, леко, без да се насилваш. Късните загуби са най-тежките, но и след тях се оцелява. Ние сме доказателството. Не се отказвай от решението си да имаш деца! Прави изследвания, сменяй лекари, но не се отказвай! Прегръщам те!

ПП: Еутирокса го пий само ако ТХС пак е висок, иначе може да си докараш хиперфункция, която е с много неприятни симптоми - сърцебиене, треперене и подобни.  А колкото до името, ако е нещо специално за вас - запазете го за следващото бебе. Ние така направихме.

   Аз избрах друго име за моето второ бебче. Не можех да си помисля дори, че бих могла да използвам същото име. За мен беше все едно да заменя първото си дете с друго, да го зачеркна все едно никога не се е случило. А те са си две отделни деца и както и тук съм казвала на много майки, за нас, тези деца винаги ще останат живи. Те живеят в нашите сърца, в нашите умове, всеки ден, всеки час. Разбира се, това е моето мнение. Има много родители, които кръщават детето със същото име, няма лошо, въпрос на индивидуално усещане.
   Иначе, твоят случай е по-особен. Раждайки се точно на Никулден, сякаш детенцето ти освобождава името и го оставя за братчето или сестричето си. Аз така го възприемам. И може би, на твое място бих използвала първото име, ако много ти харесва.
   Един съвет (от чисто суеверие) не бързай с имената. Нека първо нещата се случат отново и живот и здраве, като се роди мъниче, както ти дойде отвътре, така го кръсти. 

Съжалявам за загубата ви, мили мами.
Немислимото ни се случи и на нас. Дни преди термина загубихме нашето прекрасно детенце. Красиво, перфектно бебенце... Изглеждаше много спокойна, като че спи... Опитвам се да се успокоя с мисълта, че не е страдала и, че не познава нищо друго освен любовта на мама и тате. Много искана, много чакана, много обичана. Мина само месец и половина и болката е много е прясна. Мъка, търсене на вина в себе си, завист към майки които прегръщат децата си (и се оплакват от безсъние!), болезнена празнота, безнадеждност са някои от емоциите през които минавам всеки ден...

Ще говоря за моето ангелче на всеки, който иска да чуе и винаги ще ценя малкото спомени които имам. Снимки от видеозон, пеленки, момента в който я държах в ръцете си... Не мога никога да я заместя и не бих и искала.
И все пак ще се радвам да чуя истории за майки, които са успели след такъв кошмар да продължат да следват мечтата си да имат здраво дете в прегръдките си.

Също така, майките със секцио - моля споделете колко време ви посъветваха да чакате преди да опитате отново.

 

RL,

съжалявам за загубата ти. А емоциите които описваш...толкова са ми познати. Аз съм вече 4 месеца на оцеляване. Не мога да споделя успешна история, но мога да те изслушам когато имаш нужда да говориш.
Знам че има много мами, които могат да споделят истории със щастливо развитие, някой ден и ние ще сме там.
Аз всеки ден си повтарям, че времето ще ме научи как да живея с болката и как да намеря мир. Процеса е бавен.
При мен чувството за вина, че ако правим опити отново, все едно предавам още веднъж сина който загубихме много ми тежи.

Мили майчици,

няма думи, с които да се изрази какво чувства една майка на мъртвородено бебе. Ще минат много дни, поляти в сълзи, месеци на блуждаене в нищото, а дори и години...
Вярвайте! Това ще ви спаси от нищото!
Аз също изгубих моето трето детенце - момченце в 39 седмица при перфектна бременност. Ей така.... изведнъж спря да диша.Болезнени моменти, които никога няма да забравя, но идва мига, в който като разбереш, че в теб отново бие сърчице и направо се изстрелваш във висините. Аз успях! Искам и вие да успеете, защото знам, че това ще стане! Майка съм на три живи дечица ..... и за съжаление на едно починало.
Момичета, не се самообвинявайте, това няма да промени нищо. Давам ви едно приятелско рамо и много надежда, че скоро ще станете майки на прекрасни малки същества! 

Много,много съжалявам момичета за преживяното от вас.Иска ми се тая тема да замряла и никой никога да не пише повече в нея,че е загубил най-ценното.Но съдбата ни поднася тежки удари,които трябва да понесем.
RL всеки различно се справя с болката и със своите  страхове.Някои чакат минимално време,на други им е нужно повече.Аз родих нормално моето мъртво бебче и при първата зелена светлина от доктора започнахме с опитите отново.Никога не съм смятала,че имайки друго дете, аз заменям първото си.То няма как да се замени,стои там дълбоко в сърцето и ме чака горе на небето.Нова бременност беше единственото нещо,което можеше да ме изкара от дупката, в която бях изпаднала.Слава богу нещата се случиха бързо за нас и след много страх и трудности, си родих жива и здрава дъщеричката, година и четири дни след като загубих сина си.Болката от загубата не минава,но в момента ми е просто една идея по поносима.
След секцио знам,че трябва да се изчака малко повече,а е и хубаво и чисто психически да се подготвиш за нова бременност.Трябва да събереш всичките си сили,за да може да преминеш през това.Но разбира се не е невъзможно.Тук има много истории с прекрасен край.Още веднъж съжалявам и успех

И на мен ми е още трудно моята загуба беше в 30 г.с. на момиченце на 22 юли тази година. От аутопсията казаха че е станала някаква инфекция вътрешна нещо като възпаление на меките тъкани от артрита. Понеже съм с ревматоиден артрит и той беше активен но няма как да е в ремисия поради дългото отсъствие на тежката артилерия с която не мога да забременеяя. Сега съм с вода в коляното и не знам какво да правя също и с висока доза медрол така и не мога да я намаля от април месец което малко ме притеснява, но в същото време искам да пробваме отново  да си имаме бебче след 6м тоест от януари, само притеснението че няма да издържа без лекарства или да не получа остеопороза ме побърква. В крайна сметка след секциото си пуснах генетични оказа се че имам тромбофилия и от тогава си мисля че не есамо вътрешната инфекция е причината за смъртат на детето водите ми бяха зелени като изтекоха. Та ви екак мислите възможно ли е да докажат тромбофилията от аутопсията  след като плацентата се слага във формалин и не могат да изследват нищо. Споделете вие как разбрахте че е починало от тромбофилия пишеше ли го в аутопсията.

RL,и аз като другите,ще кажа,съжалявам маме,че и ти стана една от нас  ,думите са безсилни,а всичко останало което ще се случи след това е само в твойте ръце.така както ти го чувстваш и искаш.Много пъти съм го казвала тук и преди,за мене,спасението беше,да забременея по бързо и по скоро да гушна бебче,но...ще чуеш и други мнения,но,според мен трябва да послушаш себе си,кога и за какво си готова.
Пиши винаги,когато ти се иска  ,споделяй,кураж 

Ние все още чакаме аутопсията да излезе... казаха ни след 30 дни... Не знам защо толкова много... Исках да попитам дали при документите от аутопсията има снимка на бебето? Аз видях нашето бебе, но беше толкова за кратко... имам чуството, че забравям как изглежда... а не искам... искам винаги да го помня...

на мене не ми дадоха снимка,аз дори и не видях бебето,когато се надигнах,доктора сложи ръка на очите ми и каза ,че не можел да го позволи,след това някой неща ми се губят,сега идват на моменти...количката с трупче,която мина покрай мен и аз с отпусната ръка усетих все още топлината на тялото и  ,съвсем скоро ми дойде като спомен 

 Та ви екак мислите възможно ли е да докажат тромбофилията от аутопсията  след като плацентата се слага във формалин и не могат да изследват нищо. Споделете вие как разбрахте че е починало от тромбофилия пишеше ли го в аутопсията.
[/quote]

При мен в аутопсията пишеше, че най-вероятно загубата е причина от тромбофилия при майката и че веднага трябва да ме изследват за тромбофилия.
Пусни си кръвни изследвания и така ще разбереш.

Документите от аутопсия нямаха снимка, но сестрите в болницата ми направиха снимки, затвориха ги в един плик и ми ги дадоха. А аз тогава дори не ги исках, казах им да не правят снимки. Толкова се радвам, че не ме послушаха. Казаха ми, тук са снимките и ще стоят в болницата докато един ден не дойдеш да ги вземеш. Аз ги взех още тогава, но ни трябваше време преди да сме готови да ги видим. Това за което аз съжалявам е че не прекарах време с него в болницата. Имах опцията да е при мен в стаята когато исках, а аз отказвах, беше ми толкова трудно. Взех го след като се роди, беше още топъл, малко спящо човече. Взех го после още два пъти само-да го погушкам и после да се сбогувам с него, а бях там 3 дни. Толкова много съжалявам за това. 

Мили момичета, много съжалявам за загубата, която всяка от вас е преживяла. Аз самата загубих първото си дете в 32 г.с. преди малко повече от две години. Не можех да повярвам, че след една бременност, следена и уж без никакви проблеми накрая се прибрах вкъщи с празни ръце. Болката, обвиненията, съжалението, завистта към другите бременни жени всичко това не подмина и мен.
Така и не разбрахме каква е точната причина. Някаква инфекция, но в аутопсията нямаше нищо повече. В България не правят снимки, сега се радвам, че тогава поисках и ми дадоха за малко да видя сина си? После правих какви ли не изследвания. Открих, че имам генетична склонност към тромбофилия (но едва ли това беше причината) и че съм изкарала цитомегало вирус. Мисля си, че вирусът е причината за моята загуба, но това няма кака да се потвърди.
Това, което ме мотивирале след загубата беше желанието за нова бременност. Слава богу нещата се случиха сравнително бързо (защото двата месеца без успех се обезкуражавах ужасно) и пет месеца по-късно бях отново бременна. Разбира се тази бременност нямаше нищо общо с първата. Постоянно се притеснявах, че нещо ще се случи отново. Опитвах се да съм възможно най-спокойна, но не винаги се получаваше.
Накрая всичко си струваше и днес моето вече едногодишно прекрасно момченце ме радва всеки ден. Пиша своята история, за да ви дам кураж. И аз търсих своите отговори и подкрепа тук, въпреки че не съм писала до сега. Това, което всяка една от нас е преживяла не е честно и няма смисъл, но трябва да намерим своя начин да продължим напред.