Забременяване след мъртво раждане

   RL, съжалявам за загубата ти. И аз изгубих момиченце и изпитвах същото, което и ти. Завистта към другите майки, чиито деца вземах на ръце от време на време и болката, че не мога да гушна своето собствено дете. И въпреки че минаха две години от тогава, не минава ден без да помисля за случилото се. Но времето минава, ние продължаваме да живеем, да се усмихваме и дори да се възстановим, когато родим живи и здрави дечица (което от сърце пожелавам на всяка една от вас, мили ограбени майки).
   Прекрасно е това, че си държала в ръце бебенцето си, аз не го направих и сега нямам покой. Дръж се за любовта, която това малко човече те е накарало да изпитваш и ще видиш, че след време ще дойдат и по-добри дни. Прегръщам те.

deedeetu, при моя документ нямаше снимка    Но не се тревожи, колкото и размити да са чертите на личицето му, ти не можеш да го забравиш, няма как, сърцето винаги ще го помни...   

   Колкото до секциото, чувала съм, че трябва да се чака около година, две. Като минимум поне година. Но това е въпрос, с който трябва да се обърнеш към лекар. Все пак,при всеки процесът на възстановяване протича с различни темпове.
Стискам палци за бързо оздравяване и две чертички на всички.

Относно секциото на нас ни казаха година и половина. Нашата епикриза бързо стана казаха ни 2 седмици. Дадоха ни сканирана и в нея нищо не пишеше нито какви медикаменти са ползвани, нито дали е било хранено с нещо. Пишеше, от какво е починало само

Няма снимки в епикризата.
Самата епикриза пък рядко дава категоричен отговор за причината...
Аз не поисках да видя бебето, нарочно затворих очи. Исках да предпазя себе си. Не съжалявам...

Безкрайно съжалявам за загубата ти, мила RL! И аз като изгубих момченцето ни миналото лято изпитвах много сходни чувства. Случи ми се точно немислимото. Не го бях очаквала нито за миг. В началото на бременността все бях на тръни, че имам два мисед аборта. И до феталната не се успокоих, че имам приятелка, която направи аборт  заради тежки сърдечни малформации. После бях напълно спокойна - здраво бебе, аз се чувствам добре. А този скапан коварен вирус бавно е убивал детето ми в последните две седмици. Сякаш не ми е било писано да се срещна с него...
Знам колко ти е трудно сега. Ще дойде обаче време, когато ще се научиш да живееш със загубата си. Няма да я забравиш, но няма да те боли. За мен начинът  да ускоря настъпването на този момент беше бързо да забременея. Само четири месеца по-късно. На 39 години мене ме гони и времето, разбира се. Но дори и да си по-млада, по-добрите години за бременности са по-ранните. Особено пък ако искаш да имаш повече деца. Така че пак можеш да намериш мотивация да не отлагаш. Да чакаш да станеш готова е твърде разтегливо за мене. Човек никога за нищо не е готов.
Дано обаче се изясни паричната. За мене това беше много важно - все пак парвовирусът не повтаря. С тези тромбофилии пък ме е много яд - доказват се с кръвни изследвания на майката. Защо не ги пускат рутинно на всички бременни, а чакат да се стигне до спонтанен аборт или по-късна загуба, че да се размърдат. И не само в БГ явно.
Не се отказвай, RL! Бори се! Много е трудно, но пък още повече си заслужава!!! Прегръщам те!

 С тези тромбофилии пък ме е много яд - доказват се с кръвни изследвания на майката. Защо не ги пускат рутинно на всички бременни, а чакат да се стигне до спонтанен аборт или по-късна загуба, че да се размърдат. И не само в БГ явно.
Не се отказвай, RL! Бори се! Много е трудно, но пък още повече си заслужава!!! Прегръщам те!
[/quote]

Това все едно аз съм го писала. При условие че са често срещани, защо не го правят. Ние когато решихме че сме готови да пробваме си направихме консултация с гинеколог, която беше точно за това. Пуснаха ми някакви кръвни, направиха ни една дълга лекция какво да ядем и какво не ( точно все едно сме пълни идиоти) и ни пуснаха да си ходим.
В 16-та седмица аз се оказах в рискова бременност заради завишен протейн в кръвта. Специалиста и там не ми пусна нищичко, видя бебето, каза ми да не се шашкам и ме прати да си ходя. Два пъти имаха възможност и нищо.

Алмира Лина Малина и аз мисля като вас трябва да ги пускат тези тромбофилии профилактично още в началото като забременеем и да се вземат мерки а не след дъжд качулка. аз като съм с автоимунно РА такава мъка ми е да не пия лекарства и да забремемнявам да не говорим за скъпия имуновенин който плащах и отиде на вятъра.

Мили, момичета много съжалявам за преживените загуби и болка през, която всяка една от нас се е наложило да премине по една или друга причина, с последствие загуба на бебенцето си! Много ми е мъчно и много ми е болно, защото знам всяка минута на обвинение, всеки поглед на преминаващите покрай мен майки с дечицата им, знам болката и тъгата, познавам парещите сълзи месеци наред след загубата, но колкото и да е тежко, колкото и да е трудно всичко в този живот с времето се преодолява и продължаваме напред, макар че вече не сме същите хора като преди. Такива изпитания на духа и тялото ни, ни правят по-силни, а ние сме живото доказателство за това, че сме упорити жени, които се борят за мечтата си да имат дете. Пожелавам го на всяка една от вас, която все още е в очаквана на своята рожба. Преди близо 4 години аз загубих в 38г.с. моят прекрасен, малък син. Имах лека и уж безпроблемна бременност, но накрая се прибрах сама от родилния дом. Аз родих с много мъки, но нормално раждане. Възстанових се физически много бързо и само 4 месеца по-късно бях отново бременна, защото само това ме спасяваше да не умра - идеята за ново бебе. Откриха ми тромбофилии и бях цялата бременност на инжекции клексан, след консултация с хематолог, който ми назначи дозата. След това имах ужасно трудна втора бремнност, защото проблемите ми започнаха от самото начало. Първо се наложи да лежа 4 месеца без да ставам заради почти на 90% отлепен плоден сак, което показваше че мога да загубя бебето. Пиех прогестерон и лежах без да мърдам от леглото само до тоалетна. Така преминахме през това, докато не дойде следващото, че имам ниско разположена плацента и се наложи да полежа още един месец докато тя се вдигна. След това точно на 23.12.2011г. бях на консултация с кардиолог, защото ми откриха страшно сърцебиене, но той каза че всичко се дължи на моето напрежение от преживяното с първата бременност и да се успокоя, иначе сърцето ми било наред. Така лека по-лека с много страх, напрежение и проблеми избутах до 9 месец по-скоро в 37.г.с. когато започнах да усещам контракции. Обадих се на моята докторка и тя ми каза да изчакам ден-два, но аз бях много напрегната и мислех, че започвам да раждам. Така отидох в събота на 21 април 2012г. в св. София болницата и моята докторка беше на смяна. Пусна ми едни тонове, но кошмарът започна да се връща от предната пременност и се оказа че бебето губи тоновете. Вкарахаме за спешно секцио, въпреки че имах назначено секцио за 27. април. Моят син обаче беше решил да се появи по-рано. След мъчително секцио, в което от пренапрежение не ме хванаха упойките изтърпях живо рязане на плът и вадене на детето по спешност се оказа че детето е омотано в пъпната си връв около вратлето и ако е тръгнал да се ражда нормално е щял да се задуши. Разказвам Ви подробно моята история, защото след толкова трудности и перипети моят син се появи на бял свят жив и здрав и вече почти 3 години ме радва и ядосва с белите си.

Първият си син никога няма да го забравя, защото той няма как да бъде заличен и изтрит. Пазя си ехографските му снимки и след време установих че много си приличат с другия ми син. По отношение на имената аз кръстих втория си син с различно име от първото, което бяхме избрали, защото макар и мъртвороден, докато той беше в мен носеше името си и ние си го наричахме по име.

След всяка трудност и болка изгравя слънце, светлина и радост, момичета. Пожелавм Ви го от сърце да изпитате тази радост, когато сте готови за нея и знам, че в живота изтраданите неща са най-сладки! Весели празници на всички желая и нека новата година Ви донесе много повече оптимизъм, много здраве, много сили и нови бременност, които да бъдат възнградени с пухкави, сладки бебчета на финала!   

След като изчетох вашите истории реших , че е време  и аз да споделя моята, за да разберете , че след ''най-непрогледният мрак следва утрото''.
Момичета и аз като вас преминах през най-голямата трагедия в живота си - загубата на моето бебе. Всичко се случи през 2011г,  малко като на шега забременях и след като научих изпаднах в истинска еуфория. Бях безкрайно щастлива, но малко след това започнаха проблемите- отлепих плацентата и докторите на даваха шанс на бременността, но малкото човече вътре в мен се пребори за изненада на всички лекари, които ме гледаха. С трудности и мъки избутах до 24 г.с , Когато вече се смяташе , че съм преминала най-тежкия период се случи най-лошото - изтекоха ми водите точно на Коледа. Знаех какво следва , но не исках да повярвам , че ми се случва. Приеха ме в болница за задържане и така до 29 срещу 30.12.2011г  когато родих своето бебче вече мъртво. Показаха ми го, беше като една малка крехка кукла.Това беше денят на моят рожден ден. Не мога да ви опиша колко много сълзи изплаках, колко се самообвинявах и страдах. Прекарах всички Светли празници в болницата и когато другите жени се радваха на децата си аз стоях сама и плачех. В епикризата не пишеше причината, а всички ме убеждаваха , че става дума за инфекция ( никой не доказа това твърдение). Дълго време  не исках да говоря и да се виждам с никой. Затворих се  в себе си. Не спирах да мисля за случилото се и да плача.
Болката от загубата на дете не се забравя !!! Тя просто се притъпява с времето и остава в сърцето. Единственото , което и мен като другите момичета ме крепеше беше мисълта за друго бебе. Направих всички необходими изследвания за да съм сигурна, че това няма да се повтори и след като получих зелена светлина от моята докторка започнахме да работим за бебе. И ето ,че Господ чу молитвите ми и през лятото на 2013г се оказах отново бременна. Не мога да ви опиша колко много се радвах когато видях двете чертички, но с радостта дойде и страха и тревогата дали този път всичко ще е на ред. С трудности и препятствия добутах до 37 г.с и тогава се роди нашето малко момченце. Чак след като го гушнах живо и здраво си отдъхнах. Като че ли камък ми падна от сърцето и бях на седмото небе от щастие. Сега моето малко мишле спи до мен и дава смисъл на живота ми
С моята история искам да ви кажа да не се предавате. Старите хора казват , че тежките изпитания се пращат само на най-силните хора , които могат да ги понесат. Стискам палци всяка една от нас да гушне по едно малко вързопче близо до сърцето си! Успех на всички момичета и знайте, че никога не сте сами в болката си. Тук има и други като вас, на които може да се разчитате.
Пожелавам ви много здраве, любов, леки бременности и щастлив завършек през идващата 2015г 

Чудя се дали, ако утре си пусна подобни изследвания, ще са реални, все пак са минали само 22 дни от раждането...

Исках и друго да питам - болничните - дадоха ми 42 дни, а ми се струват крайно недостатъчни... някой удължавал ли си е болничния, дали въобще е възможно и как става?

Leidi_06, съжалявам за преживяното от теб и се радвам, че вторият път си има щастлив край... Виждам, че има една година разстояние, това по лекарски забрани ли е или толкова време ти е отнело да забременееш втория път?

любов GROZDANOVA, чак сега забелязах, че с теб бяхме заедно в януарската тема...

При нормално протекло секцио - 4 - 6 месеца. Просто да се приберат възлите. Ако няма усложнения.
Сроковете с години, са за особени случаи или пък ако искате естествено раждане след това. При мен разрешиха на третия цикъл след операцията, всичко беше ОК.

Днес като бях на профилактичен преглед (да видим дали всичко се е изчистило), лекарката вика "супер, всичко е точно, имаш си здрава и прибрана матка, честито", а на въпроса кога може да започнем с новите опити, отговорът беше "поне 6 месеца изчакайте" 
А аз уж съм нормално раждане, без шевове, без разкъсвания, без проблеми... 
Опитах се да си пусна изследвания за тромбофилии във Варна, но ми казаха, че не правили подобни неща, изпращали за подобно изследване в Плевен 
Аз в края на януари се връщам в София, но ми се искаше да си направя изследванията преди това...
Ако някой има информация къде във Варна мога да си направя подобни изследвания, моля да сподели...

Deedeetu, аз моите изследвания за тромбофилия ги правих в лаборатория Геника. Сега проверих и те имат адрес във Варна, предполагам там ще можеш да ги пуснеш. Изследванията за тромбофилия са генетични и няма значение кога се правят.
Аз освен за тромбофилии, по препоръка на гинеколога, си пуснах изследвания за листерия, парво вирус, цито мегало вирус, токсоплазмоза, рубеола и херпес. В моя случай цито мегало вируса излезе положителен и трябваше да изчакам няколко месеца да се "изчисти" преди да започнем с опитите.
Иначе, ако няма нещо подобно противопоказно при теб мисля, че можете да започнете с опитите веднага щом се почустваш психически готова за това.

Много благодаря за инфото! Утре ще отида да си ги пусна... Май пак сама (с помощ на хората по форумите) ще трябва да търся къде е проблема... Проблемите с ТСХ ги открих, защото реших на своя глава да си пусна изследвания на щитовидната, лекарите викаха "нямаш проблеми, не се притеснявай, ще стане, опитвате само от 6 месеца"...
Съжалявам, че напоследък много спамя темата, но само тук мога да споделя с хора, които ме разбират...

Геника и Рамус, правят във Варна със сигурност.

Щом матката е ок, спокойно може да се прави бебе. При такава загуба обаче, трудно се възстановяват други аспекти.