Забременяване след мъртво раждане

Моята докторка ми каза, че няма никакви ограничения в срока, при положение, че физически си се възстановила. Тук,  (в Канада) няма такива изчаквания от няколко месеца. Започнахме с опитите на втория месец след загубата. За съжаление не забременях почти веднга, а година и 8 месеца  по-късно. Така че- давай смело! Само една нова бременност ще те спаси от мрачните мисли. Пожелавам ти го в най-скоро време да се случи!

deedeetu моята лекарка ми разреши да опитвам 6 мес. след случилото се, но по стечение на обстоятелствата ( имах едно много упорито течение от което трудно се отървах, след това мъжа ми много пътуваше и все не можеше да улучим момента ) опитите за бебе се проточиха , а и ни трябваше 3-4 мес  за да забременея. Искам да споделя само, че този период на чакане е бил много труден за мен , предполагам и за всяка жена изгубила дете. Напрежението което се създава е голямо, постоянно си повтаряш ''сега защо не става, кога ще стане???'' и колкото повече си мислим за това , толкова повече се изнервяме, Съвета ми е като жена преминала през това е повече вяра и спокойствие, нещата сами ще си дойдат на мястото.
Много кураж 

Благодаря 

Аз в момента едва издържам... имам чуството, че тези 3 месеца никога няма да минат... а ако се наложи да чакаме повече... толкова бавно ми минава това време...

На нас в болницата ни казаха поне 6 месеца. На прегледа 6 седмици след раждането казаха пълни три от раждането. Това което ми препоръчаха е да не спирам витамините тъй като тялото ми е изтощено и трябва да си възстанови изгубените витамини и минерали. Пих витамини за бременни, фолиева и билки за женските хормони. Не съм сигурна дали психически и физически бях готова след 3 месеца,но реших че тогава започваме с опитите. Смятам че лекарите се застраховат когато казват 6 месеца или повече, но ние сами познаваме телата си най-добре и можем да вземе правилното решение.

Момичета, колко време след като ви свършиха лохиите ви дойде?

Първият път след 35 дни, втория по малко около 20, не знам защо, но при мен беше така.

На мен ми дойде 35 дни след секциото. Иначе и аз правих изследване за тробмбофилий оказа се че съм склонна към аборти. Не знам как стигнах до 7 месец и раждане. Според мен това изследване трябва да е задължително преди забременяване. Сега правя и други изследвания за бъбреците дали работят правилно, по натам щитовдната жлеза и сърцето ще прегледам.
Аз вече се върнах на работа на нас докторите ни казаха след година и половина с нови опити. Но мен ме е страх не знам дали ще пробваме.
Сега съм в страшна депресия само викам по моя мъж. А колкото повече доближава дата на която трябваше да се роди нашето момченце толко по гадно ми става.

Любов, не само това. Много изследвания трябва да са, но не са. Дори задължителните ги претупват. Тромбофилиите са ужасно коварни. Дори да нямаш генетична мутация, те са напълно възможни, но никой не му пука и не проследяват кръвната картина.
Година и половина е много, спокойно можете и по рано. Отиди на второ мнение в хубава клиника. Година е прекалено много изгубено време.
А за викането по мъжа - при мен дори е слабо казано. Беше настъпил Ад! И все още не сме излязли напълно от него.

Любов грозданова, напълно те разбирам. Същото се случи и на мен на 22. Юли 2014г в 30гс родиx вече умряло детето само тромбофилия не бяx изследвала. И мисля че от това е починала принцесата. Макар че в аутопсията пише инфекция. Но не им вярвам. Не може да се приживее това. И аз още не мога да забравя а минаxа 6м. Не мога да простя на лекарите за грешките,които са знаели и са ги допуснали въпреки всичко. А аз им се довериx напълно и изцяло. Изпитвам огромен страx  за следващия опит и аз още чакам да стана готова за него. И не виждам как ще су доверя повече на който и да е гинеколог. Ужосно много ме е страx.

Не се доверявай на никой. Проучи всичко и така ще си сигурна. Страха изчезва, когато имаш информация. А и така може да насочваш лекаря.

Чудесно ви разбирам... Датата на термина ми беше 11ти януари...
При нас това, което ни спасява е в момента съм във Варна при родотелите ми, а мъжът ми си е в София...
Обаче след две седмици и аз ще се прибера, за да се върна на работа, и тогава сигурно ще е някакъв кошмар...

Сетих се за нещо - мъжете трябва ли да си правят някакви изследвания, възможно ли е да приемат и те някакви добавки, с които да увеличим шанса за успешен край?

Кураж момичета, няма да се предавате.

Ние бяхме за 15 януари , в нашата епикриза пишеше единствено че е правена аутопсия и че е починало вследствие на кръвоизлив, нищо друго , дали през дните, които е било живо е било хранено по някакъв начин или дали са му вливали някакви неща, абсолютно нищо. Казваха ми то е момче момчетата по трудно се справят. И ти си млада ще си имаш друго 

За мен отмина една мъчна, страшна, тегава година.......  Загубата и болката не стихват, а притъпяват и стават просто част от мен. Ето сега чакам пак бебе, бия си фраксипарин, следя се  при двама доктори, минах няколко месеца на ужасен страх и притеснение. Има моменти в които много плача за загубеното си бебе, после плача за това в корема ми и страха, после се радвам и окуражавам, че всичко ще е наред... Но винаги, винаги сърцето ми е свито, притеснено, смутено от радостта за новата ми бременност, уплашено за бъдещия развой..... Момичета, бъдете смели, силни и много настоятелни... Аз след секцио, забременях на 6 месец, за сега нямам никакъв проблем с това, не слушайте остарели разбирания. Повечето гинеколози с западен стаж и школовка, които са доста малко в Пловдив, са на мнение че след секцио след 6 месец е напълно възстановена матката, а след нормално раждане- най-много три цикъла нормални! Разбира се кой когато е готов за нова бременност и бебе! Страха е голям, притеснение, няма го прекрасното, омайно чакане на бебче. Има тревоги и опасения и очакване за нещо фатално! Но на моменти.... душата ми се отпуска и изпитвам блаженство и радост, че Бог ми я върна в утробата! 
За моето неродено момиченце:
Година мина и замина
тъй страшно времето тече
в сърцето още болка има
по нероденото дете...........
А днес балон ще ти надуя
ще го изпълня със любов
по ветровете бурни ще го пратя
до теб в небето ангелско дете.
И торта ще направи мама
като за първи ден рожден
ще духна свещичка-душичка
ще гушна малко спомени по теб
и ще оставя да отмине
тоз скръбен нерожден твой ден......

Мишеловска:)    мога само да ти пожелая кураж и малко вяра, че всичко ще мине добре този път... казват, че болката и тъгата не изчезвали, но когато гушнеш бебето си, се появявала утехата...

любов GROZDANOVA, и на мен ми казаха "понякога стават такива неща, нищо, ще имаш друго...", а тази година ставам на 31... имахме такива планове... голямо семейство, 3 деца, къща с куче...

Тази година щяла да бъде по-добра... така казват...