Забременяване след мъртво раждане

Добро утро, момичета!

Видях публикацията на deedeetu за промените в законодателството по отношение на мъртвородените деца. Аз съм от хората, които не пожелаха да видят детето си. Ако го бях сторила тогава може би нямаше да успея да продължа напред, въпреки че от време на време съжалявам за това свое решение, но тогава така съм го почуствала.

Радвам се, че са настъпили такива промени и се радвам че има борбени хора, които са успели да се преборят с това в нашата държава. Уважавам желанието и решението на всеки човек попаднал в такава трудна ситуация и ако аз не бих взела детето си да го погреба, то има много от нас, които биха го направили и не осъждам никого в това нещо. Нека всеки да има правото да вземе своето решение и да постъпи така както сметне за най-добре.

Надявам се за в бъдеще много по-малко хора да изпадат в нашата ситуация и да им се налага да взимат такива тежки решения. Пожелавам всеки да роди своето детенце живо и здраво, да го изпишат от болницата и да си го занесат у дома, където ще го отглеждат с много любов!

Нека настъпващата пролет бъде един предвестник на много хубави новини за всички от Вас, които чакат с нетърпение двете чертички и много късмет на всички, които отново са на финалната права и да родят пухкави и сладки бебчета!

Хубав ден, момичета! 

Здравей, аз загубих моето бебе в 36 г.с. в края на март миналата година - 2014. Сега вече съм майка на прекрасно бебенце на 1 месец. Родих като теб нормално, шевовете не са проблем. Повечето лекари, а аз се консултирах с много ми говореха за минимум 6 месеца, а предвид "моя случай" може и 8. Но лекарката, която ми следеше бременността беше категорична да забременявам по най-бързия начин, че това е най-доброто и за психическото ми възстановяване и беше напълно права. Каза ми 3 месеца, аз забременях на четвъртия.

Здравейте,
загубих бебето си в 26 г.с., преминах през ужаса на нормалното раждане на мъртвото си бебе. Първата ми менструация дойде навреме - на 30 ден от раждането, но втората за момента закъснява. Притеснявам се много, защото не ми е ясно какво се случва, а фразите на докторите, че това е нормално ме побъркват... И това чакане е ужасно. Някой може ли да ми каже втората менструация кога ви е идвала и има ли проблеми? Предварително ви благодаря.

Съжалявам мамче  ,бъди силна.За цикъла,моя дойде на 35 ден,а следващия месец ми закъсня с 7-8 дена,а след това не помня да е имало големи разлики .Но все пак организма се възстановява и търпи промени доста месеци след бременност.Ако все пак нещо те тревожи ,вземи си направление от личния и иди при друг доктор. 

Здравейте, реших и аз да споделя моята история с вас, макар че е минал само месец от тогава и все още ми е много тежко да говоря за това. Бях бременна в 35 седмица когато всичко свърши, бременността ми вървеше без никакви проблеми и усложнения когато една сутрин не се чувствах добре, просто ми беше лошо. Докато отидем с мъжа ми до АГ вече започна да ме боли корема ниско долу, чакахме сигурно 20-25 мин. понеже беше рано сутринта да дойде дежурен лекар да ме прегледа, мисля че не е нормално да се чака толкова при положение че отиваш спешно да те прегледат, след което каза че съм с разкритие 2 см. на видеозона каза че тоновете се чували много слабо. Оперираха ме по спешност, преди операцията ми казаха че можело и да не могат да го спасят, и за съжаление така стана  . След това ми казаха че съм била с отлепване на плацентата и вътрешен кръвоизлив, това се случвало много рядко и много от случеите оставали не изяснени. Никога не съм предполагала че може да ми се случи нещо такова, най-вече ме измъчва това че нямам отговор защо е станало така, като до последната вечер го усещах. Не предполагах че сме толкова много, които сме изгубили бебенцата си в последните седмици на бременността си, но просто трябва да продължим напред, да мислим за бъдещето и за хубавите моменти. Ще опитаме след 6-8 месеца отново и тогава силно се надявам този път всичко да бъде наред, страхувам се като  всички вас, но не трябва да губим надежда. Реших тук да споделя историята си, олеква ми като споделя с някои, но само които го е преживял може да разбере мъката ти.

Ех Кати, тези моменти са много тежки, за съжаление. Всички си спомняме как вечерта за последно сме го усещали и на сутринта...нищо. Ужасни мигове, които никога няма да забравим. НО, вдъхвам ти вяра и кураж, търпение и сила за една нова бременност, скорошна, лека и безпроблемна и живо и здраво детенце!

Кати,

приеми съболезнованията ми.

   Бъди силна, Кати. И колкото и да се страхуваш сега, не се отказвай от нова бременност, защото това е единственото нещо, което ще ти помогне да погледнеш на света както преди. Иначе изгубеното детенце, никога не се забравя, без значение какво се случва с нас. Когато съм най-тъжна и особено когато съм най-щастлива винаги се връщам към нея...
Твоето детенце е с теб.

 Много съжалявам за огромната ти загуба, мила Кати777. Каквото и да ти кажа сега няма да ти даде никаква утеха, но и аз ще ти повторя да не се разколебаваш и да не губиш решимостта си за нова бременност. Ясно е, че много ще те е страх и за всичко ще трепериш. Но страхът се изтърпява, дори когато трае 9 месеца, а и понякога се разсейва и отстъпва място на всички хубави емоции на очакването! Опитай се да се подсигуриш с повечко прегледи - преди и по време на. На повечето жени това им дава поне малко сигурност. Прегръщам те и ти желая от все сърце скоро да те зарадва прекрасна здрава рожба! 

Просто се питам защо господ отнема дечицата точно на тези които най-силно ги желаят, а ги оставя на тези които след това ги изоставят на произвола на съдбата. Разбирам че просто нещо се случва и никой нищо не може да направи, но просто не е честно.

1000 пъти съм се питала същото...след като родих(мъртвородената ми дъщеря) ,ме сложиха до стаята в която правеха абортите,бяха се наредили в редица 5-6 момичета със зелени престилки и чакаха,мина един лекар и ги пита"нали не си яла и пила?" и така,влизаха една след една,а аз си седях сама на леглото с празни ръце,насълзени очи и кървяща душа...а тези момичета с лекото влизаха да "махнат" най милото...

Напълно си права, Кати, усещането за несправедливост е една от най-силните емоции. Просто се чувствах ограбена. Несправедливост и безкрайна празнота.
Като се замисля обаче за загубите на хора около мен и на хора от форума, си давам сметка, че съдбата изначално е несправедлива.
Изминаха две години, откакто изгубих моето момченце. Сега в мен сякаш няма място за този гняв, благодарение на появилия се година по-късно мъник и, разбира се, на все по-забавната му кака. Но болката и усещането за несигурност са си част от светоусещането ми, от мен.
Промяна ще има, но постепенно, стреми се към това, което зависи от теб, и постепенно ще се променят и други неща! Прегръщам те!

Здравейте сестри по съдба. За жалост и аз се нареждам при вас. Не очаквах, че сте толкова много. На 21.08.2015 вечерта  усетих за последно ритничетата на моята дъщеричка. На 22.08 по обяд вече бях на спешния кабинет. Това беше най-черният ден в живота ми, дори раждането на другия ден не може да се сравни с това което изпитах когато чух думите на лекарката, че нещата не са хубави и че бебето няма сърдечна дейност. Бях в 32г.с. и 6 дни. На 23.08 родих и видях малката си звездичка. Всичко стана за 1 час от както пуснаха окситоцина, мина болезнено, но без никакви шевове. Роди се 44см. 1720кг. Не вървеше едро бебе още от началото, но си беше в норми. 2 пъти гледана на 4Д и до тогава никакви проблеми. Сега чакам хистологията. Мъката е неописуема, дано с времето болката да намалява. Държа се силна и гледам да се съхраня за следващата рожба. Много е тежко, че първородното детенце не е живо. Всички трепети и хубави моменти които трябва да имам са вече един фарс. Остава едно питане как може до сега всичко да е наред и за един миг нещата да се объркат така фатално. А аз се страхувах от преждевременно раждане. Само майки преживели това разбират каква болка е. Сега мисля единствено за това как ще съм пак бременна и някак искам времето да минава по бързо. И аз се питам къде сбърках, защо Господ ме наказва така, а винаги съм си мечтала за дете.Никога няма да разбера това. Такава ми е съдбата и явно трябва да се примиря с нея. Според вас към Декември месец удачно ли е да пробваме пак, защото гаранция няма, че ще стане от първия път?

Сузи, много съжалявам за случилото се.
Нас ни посъветвваха да изчакаме 3-4 месеца преди да започнем отново с опитите (аз родих естествено, без шевове, но знам, че за секцио се чака повече).
Съветът ми е първо да разберете какъв е бил проблема, за да не се повтори. Събери си всички изследвания, които си правила по време на бременността (кръвни картини, урина, ФМ, БХС и т.н.) и отидете при специалист. Ако сте направили аутопсия на бебето, вземи и нея, както и епикризата от раждането.
Дано скоро пак си бременна и финалът да е успешен!

Благодаря ти, точно за това мечтая. Сега като излезе резултата от аутопсията ще събера всички документи и ще отида при специалист да каже заключение и какви изследвания да пускам за напред.