Забременяване след мъртво раждане

  • 231 409
  • 1 439
  •   1
Отговори
# 780
  • Пловдив
  • Мнения: 137
Точно преди година загубих моята малка принцеса в 32г,с. и ето че след тази 1 година, вече имам щастие в дните си. Родих живо и здраво момченце на 27.07. При мен така и не се разбра причина за загубата, но пиех превантивно аспирин всеки ден. Не знам той ли помогна или просто е било писано. Сега вече сърцето ми започна да се събира отново. Не се отказвайте момичета. Борете се за мечтите си. Пътят не е лек, но си заслужава. Няма нищо невъзможно, вярвайте в това.  Peace

# 781
  • Пловдив
  • Мнения: 454
Наистина много се радвам за те теб  bouquet .Дано изживеем това щастие всички писали тук.Бъдете живи и здрави и нека миналото остане назад щом щастието е пред теб.Бъдете много щастливи.

# 782
  • Мнения: 372
Здравейте момичета. как сте? Вече минаха точно 8 месеца от както родих моето момиченцe.Болката си остана същата, но поне по малко плача вече.
5 месец правим опити, но без успех вече почвам да се отчайвай.Тази така чакана нова бременост не идва и мен пак ме обземат мрачни мисли.Моляви ако имате малко време бихте ли ми казали при вас колко време отне да забременеете пак след раждането.И ако имате някакъв съвет към мен.

# 783
  • Пловдив
  • Мнения: 454
Емси, аз бих те посъветвала да си спокойна.Колкото по-малко го мислиш,по-бързо ще стане.При мен минаха 8месеца от мъртвото раждане.Забременях преди 4месеца.Всъщност бяхме решили да опитаме и след цикъл 2 пъти не се пазихме,а след това разбрах тежката диагноза на майка и реших да се пазим.Дори и презервативи извадих,но ....съм закъсняла.Та за мен си е Божа работа.И по ехограф ми излиза,че е станало седмица по-рано.Значи си е било писано.Но при всеки е различно.Аз по принцип много лесно забременявам.
Опитай се да не го мислиш и ще стане.Сигурна съм,че скоро ще ни се похвалиш.Успех!

# 784
  • Мнения: 2 472
Емси, аз забременях година и половина чак след загубата. При мен обаче се получиха така нещата, защото хормонално не се бях наместила още, освен това стреса и възрастта. При всеки е различно, но ще стане, няма да се отчайваш!  Hug

# 785
  • Мнения: 372
Надявам се момичета да стане.След раждането и овулацията ми се измести на 13 ден, а цикъла ми стана 24 дена  може и късата лутеална фаза да е проблем.... Но все пак не губя надежда. Благодаря за подкрепата момичета. Hug

# 786
  • Мнения: 9
Здравейте момичета,само до преди две седмици бях щастливо бременна в петия месец,а сега съм във вашата група...родих прекрасно момиченце,но спящо ангелче,но не се отказваме и гледаме напред,споделете колко време изчакахте преди да започнете опити отново .

# 787
  • Пловдив
  • Мнения: 454
Много съжалявам Sad .Ние започнахме опитите след 5 месеца и стана от раз.Дано скоро имате радост.

# 788
  • морето и сините вълни :)
  • Мнения: 1 404
Здравейте момичета,само до преди две седмици бях щастливо бременна в петия месец,а сега съм във вашата група...родих прекрасно момиченце,но спящо ангелче,но не се отказваме и гледаме напред,споделете колко време изчакахте преди да започнете опити отново .
Каква беше причината за загубата в 5 ти месец?

# 789
  • Мнения: 9
Здравейте момичета,само до преди две седмици бях щастливо бременна в петия месец,а сега съм във вашата група...родих прекрасно момиченце,но спящо ангелче,но не се отказваме и гледаме напред,споделете колко време изчакахте преди да започнете опити отново .
Каква беше причината за загубата в 5 ти месец?

Изтичане на околоплодните води . Пукнал се е мехура без да разбера (никой и не ми даде обяснение как се е случило това) и оттам съм направила инфекция...

# 790
  • благоевград
  • Мнения: 34
roksireni, много съжалявам за загубата ти. Не губи надежда. Аз загубих моето бебче на 1 декември, 2015. До април се пазихме и май месец забременях. Сега се следя при двама доктори и се моля на Бог всичко да е наред. Не губете надежда, борете се всеки трябва да си има своето щастие. Желая на всички ви успех. На тези, които са бременни, лека бременност и щастлив финал. Тези, които правят опити им желая скорошна добра вест, бъдете много спокойни и нещата няма да се забавят, колкото повече го мислите само забавяте процеса. Отпуснете се психически и резултата няма да закъснее. Успех!

# 791
  • Мнения: 129
Здравейте, момичета! Съжалявам, че се присъединявам към вас. На 27,10 извадиха моето мъртво бебенце, само 10дена преди термин. Болката е голяма.........Причина няма, от два дена сякаш спрях да го усещам, но контракцииите, които имах ме залъгваха, че мърда. Отидох на доктор, и никога няма да забравя думите "няма сърдечна дейност". Приеха ме в болницата и на другия ден, само тръгна раждането, имах контракции и болки през две минути и разкритие.Включиха ме на системи, спукаха ми водите, биха ми спинална упойка и след чес го изкараха. Беше толкова мъчително, толкова се молех на доктора да го изкара секцио, но той отказа и трябваше да изтърпя този кошмар. 3900гр, 52см, хубаво голямо момиченце, с безброй разкъсвания съм. После разбрах, че е по-добре нормално, понеже матката се изчиства по-добре, а и по-рано мога да започна с със бебеправенето. Нямат обяснение, водите са били зелени, но това е било понеже е било мъртво 2,3 дена, плацентата е добре, всичко е било наред и остава въпроса ЗАЩО? Аутопсията ще излезе по късно, но не смятам, че ще намеря отговор. Не обвинявам никого освен себе си, обвинявам се в това, че не го исках отначало като разбрах, че съм бременна, станало е случайно и аз не го исках, сигурно затова Господ ме наказа и ми прибра малката принцеса.Хвана ме яд че лежах 4ри дена в болницата, а никой не ме погледна, преместиха ме в АГ и никой не дойде да ме прегледа и да пита как съм, сестрите ми биеха само болкоуспокояващи, а моя любящ доктор,който му имах пълно доверие и му издадох купища пари, въобще не дойде, да ме успокои и да си задам въпросите, които ме терзаеха. На изписване друг доктор ме прегледа и ме пуснаха. Незнам как да преживея болката, искам да крещя и да рева, а всички около мене се държат, сякаш нищо не е станало. Имам момченце на 4ри години, и всеки само ми вика, млади сте ще си направите друго бебе, имате си детенце. Дори и в сина си не намирам утеха. Никъде не излизам, страх ме е от въпросите, от съжалението на хората. Всяка сутрин ставам с мисълта за тези думи "няма сърдечна дейност" Искам да се събудя и да е минало времето, да е по утихнала болката. Държи ме мисълта само за ново бебе, аз тази, която не исках друго дете...........Не пожелах да видя моето ангелче, не че някой ме попита, дали искам, но сякаш съжалявам, щях да и запомня личицето и да я гушнаи така да я пусна да си отиде горе на небето.....

# 792
  • Мнения: 372
Миличка много съжалявам, че и ти си минала през тази опустошителни мъка.Поеярвай ми с времето ще става по леко, мъкатавинаги ще я има, но ще се научиш да живееш с нея.Казва ти го жена, която загуби първата си рожба по този начин и вече минаха 9 месеца. И аз също не видях моето момиче, но знам че така беше по леко за мен, дори да прозвучи гадно.Първите 4 месеца нямаше ден в който да не плача, сега вече по рядко.Аз намерих ореха в нови опити, но вече 6 месеца не се получава.БЪДИ СИЛНА И ЗНАЙ, ЧЕ ТУК ВИНАГИ МОЖЕ ДА НАМЕРИШ УТЕХА ПРИ НАС. Прегръщам те силно миличка.

# 793
  • Пловдив
  • Мнения: 454
bebe87 ужасно съжалявам ,но ти сякаш разказа моята история Sad Единствената разлика е,че моето беше момченце и желано.Аз се радвам,че не го видях,защото от усещането как излиза и допира после не спях и ми беше ад,а ако бях го видяла сигурно щях да лудна.Аз потърсих помощ от психиатър и първите 2месеца ме държаха успокоителните.После си взех синчето (на 4г) и той ми стана утеха та спрях лекарствата.5 месеца по-късно забременях и сега вярвай ми си треперя от всяко нещо.Дори посетих спешното,заради липса на болка и им бях странна,но като се отпусне корема все се сещам за онзи ден,в който корема се отпусна и чух най-лошото. И аз молех доктора да ме резне,че ме беше страх и първото раждане ми беше тежко,но добре че не се съгласи.Обаче не ми сложиха упойка и се мъчих 9часа. С времето ще се успокоиш,но според мен много е хубаво малко от леките успокоителни-деанксид или стрезам за първия месец от случилото се.

# 794
  • Мнения: 77
Миличка и аз загубих моето ангелче разликата само е че я родих жива,но докторите погубиха детето ми нищо не направиха да я спасят.Повярвай ми по добре че не си видяла бебчето,аз я видях и сега постоянно ми е пред очите как лежи в кувьоза.БОЛАКАТА Е НЕОПИСУЕМА.Бъди силна миличка

Общи условия

Активация на акаунт