Забременяване след мъртво раждане

За съжаление в инвитро клиниките не казват на момичетата да се изследват. Изследването се назначава едва след един или няколко спонтанни аборта. А аз не съм имала такива. Това беше първа бременност за мен. И причината вече е ясна - тромбофилия. Не мога да се примиря с мисълта, че не са ми казали да я изследвам, след като имаше основания за това и червената лампичка е трябвало да светне, когато се забеляза, че бебето изостава в теглото. И че по една нищо и никаква инжекция от около 4 лв. на ден щеше да е достатъчна, за да гушкам момченцето си сега. Затова умолявам всяка от вас, която мисли за бременност в бъдеше, да си пусне това изследване. Дори да сте имали една или повече успешни бременности, изследвайте се, тъй като тромбофилията не винаги се проявява и има много жени с това заболяване, които износват здрави бебета, а проблемите се появяват при следваща бременност.

Моят приятел прие нещата много тежко, в началото трябваше аз да го успокоявам. Малко по малко започна да се съвзема и вече май е една идея по-добре от мен. Това, което ми помага на мен, за да се съвзема по-бързо, е излизането навън с приятели. Като оставам вкъщи мисля все едно и също и това ми се отразява много зле.

Докато чакахме аутопсията, на мен същото ми обясниха за тромбофилията, което ми звучи не просто малоумно, а.... не знам... защо не го назначат това изследване на всички, при положение, че нито ще навреди, нито нищо. Може само да помогне. Какъв е смисъла, да родиш мъртво бебе като мен или да направиш аборт и чак тогава да ти кажат за него и да ти кажат да го изследваш? Защо трябва да преживяваме подобно нещо?

Относно изоставането на бебето, моето също изоставаше с една-две седмици, но не беше тромбофилия причината.

Да, най добре е всяка жена, преди да започнат опитите за забременяване да си направи изследване за тромбофилия за свое спокойствие, защото явно тромбофилиите са често срещани .
Също и фетална ехокардиография в 18-22 седмица.
Прегръщам ви всички!

Здравейте,искам и аз да споделя моята история по точно трагедия.В трети семестър от бременността вдигнах високо кръвно казаха ми че и захар имам в урината.Влезнах б болница системи,хапчета,мерене на кръвно 2 пъти изследване за захар висока ми казаха че ми била 7.6 и тъкмо щяха да ме изписват на другия ден вечерта ме хванаха болки преди това ме гледаха и всеки казваше бебето ще е голямо корема ми беше огромен предните бебета ми бяха 3.500 и 4.300 и това щяло да е голямо и така от 1 см.разкритие за няколко минути станаха 5 см.спукаха ми водите включиха ми система и се започна нормално раждане правех и ги слушах каквото ми казваха но бебето не излизаше уж форцепс щяха да дават,но нищо не дадоха викаха напъвай,напъвай,но нищо не ставаше и дойдоха още доктори и с голям зор извадиха бебето,но то горкото се задушила 5.500 и 61 см.така ми казаха значи това са убийци да ме мъчат и да не предприемат веднага секцио казаха,че съм имала гестяционен диабет и никой не го е хванал навреме и другият път още от началото щели да ме следят и нямало да стане така с бебето.Незнам как може да има такива доктори за мен това са убийци играят си с човешките животи.Вече 1 месец незнам къде се намирам аз ли съм виновна лекарска грешка ли е била ако има някой с подобна на моята история да ми каже какво да правя да ги съдя няма смисъл няма да върна бебето моля ви дайте ми някакъв съвет психически незнам как ще се справя.Казаха ми и че  при секцио и голямо бебе режели повече и можело да засегнат и др.органи това така ли е и щом съм със захар раните трудно щели да нараснат.След тази трагедия незнам и неискам да си помислим вече за бременност макар,че искам ме е страх и само щом върна лентата и кошмара,който беше все едно бях във филм на ужасите.Вие какво ще ме посъветвате какво ще е най добре според вас благодаря ви предварително.

Много съжалявам за загубата ти.Силни прегръдки,горе главата и стискай зъби.Не знам какъв съвет да ти дам.Следващия път всичко ще е наред,сега те е страх,но всичко ще е наред.Трябвало е да те следят,тези изследвания ги пускат постоянно,твоите къде са бляли идиоти,недей да ходиш при тях повече като са малоумни.Като е едро бебе,проверяват по хиляда пъти.Гестационния диабет не е гаранция,че ще го имаш и следващата бременност,ако го имаш всичко се решава със стриктна диета.След раждането той минава,та тия простотии,че от него ще зарастне секциото по-трудно...а как така ще ти срежат друг орган при секцио и едро бебе...тия луди ли са.Предишната бременност бях с гестационен диабет,бях на диета и всичко беше наред с бебчето,до момента,в който се беше замотала пъпната връв...смених лекарите и сегашната ми лекарка не искаше да рискува с нищо и ми препоръча секцио,ако бебето е над 3,500.Беше 3200,но вдигах кръвното и все пак бях секцио,за да не рискуваме ничии живот.За щастие този път всичко мина добре,но след много страх през бременността,следене и четене в интернет,кое,как и защо.Всеки един лош вариант го знам на изуст и внимавах за всяко едно нещо и разпитвах на всеки преглед.Отивах с готов лист с въпроси,че да не пропусна нещо.Изживей си мъката сега и след някой месец започвай с опитите и този път ти пожелавам да се прибираш с бебе в ръце от родилното.

Много благодаря Бори ,че ми даваш кураж

Радка, много съжелявам за тази огромна загуба. Преди 3 месеца и 3 дни и аз загубих момченцето, седмица преди да вляза в 9тия месец почина и го родих... На 22 години съм, нямам други деца. беше ми първо забременяване, желано и чакано с нетърпение бебе! Болката от загубата е ужасна, празнотата е огромна и няма да лъжа, че ще мине, защото не минава! Преживей всичко, поплачи си, но гледай да успееш да се събереш, защото все пак, доколкото разбрах, имаш още две деца, за които трябва да се грижиш. На мен, 3 месеца по-късно, все още ми е празно точно толкова, колкото и първия ден! Все още плача, когато "буцата" заседне в гърлото ми и все още си го искам при мен...
Относно лекарите и това дали са виновни, и дали да ги съдиш, аз лично го правя. Пуснах съобщение до прокуратура и медицински одит, защото ние мислим, че загубата на детето ни се дължи на немърливо проследяване на бременността и пренебрегването или неулавяне на проблеми, които доведоха до тази трагедия. При теб само ти знаеш в детайли как точно са нещата, но и при най-малкото съмнение за лекарска грешка или небрежност ги съди. Това е моят съвет. Няма да ти върне мъничето, няма да ти спре болката и няма да ти запълни празнотата, но заради този неизживян живот си струва да се изправиш срещу тях! Освен това, ако не го направиш ще те е яд след време. Първите седмици след случилото ми се и аз като теб смятах, че няма смисъл да се занимавам, защото няма да спечеля делото, защото то няма да ми върне загубеното, но когато излезе аутопсията ме обзе ярост и болката я трансформирах в яд към лекаря, който ми я причини. Отидох при адвокат и задействахме нещата. Ако не бях сега щях да се обвинявам и щеше да е по-лошо!
Относно диабетът, не съм компетентна, но ще ти кажа какво наблюдение имам. Преди 3 години братовчедка ми беше бременна и бебето вървеше, през цялата бременност, много голямо. Всеки ден й се правеха изледвания последните месеци и всичко се следвше постоянно, защото лекаря се съмняваше за гестационен диабет. В крайна сметка бебчо се роди около 3 седмици преди термин, 4 кг и нещо,  секцио по спешност. Та, мисълта ми беше, че явно при теб нещо не е проследено както трябва или не са взели необходимите мерки, за да се стигне до тук според това, което си написала. Има проблеми, които ако се хванат на време могат да се решат или да се контролират...

Съжелявам за дългия отговор и се надявам да се събереш по-бързо! Прегръдки! 💗

sweety много ти благодаря съжалявам за твоята загуба дано бог ти даде едно живо и здраво бебче и да притъпи поне малко болката от загубата

Мила Радка, много съжалявам за загубата ти. Да те оставят да се мъчиш да раждаш нормално толкова едро бебе е безумие, аз се радвам, че ТИ си жива и здрава. ..
А за тая глупост, че щели да срежат друг орган при секциото, нямам думи. И аз се наслушах на лекарски лъжи.
Минаха три месеца от загубата на моето момченце, болката си е същата, образът на милото ми изстрадало и умиращо дете ще ме преследва цял живот от тук нататък.
Справянето психически явно при всеки е индивидуално. Аз взимам хомеопатични лекарства, които донякъде успокояват разбитите ми нерви и ми помагат да се почувствам по добре. Желая ти много сили и вяра, надявам се близките ти да са до теб и да те подкрепят. Подкрепата на майка ми и свекърва ми беше безценна. Мисля, че ако не бяха те, щях да умра от мъка и  болка.
Прегръщам те, теб и дечицата ти!

Безкрайно съжалявам за загубите ви, момичета! Мъката е смазваща, но не се предавайте. Изисквайте от лекарите, притискайте ги. Не настояваш ли, навсякъде се отпускат и те претупват. Мила Радка, търси утеха в другите си две дечица. Посвети им се всецяло, мисля, че това ще ти помогне да се съвземеш - те се нуждаят от теб. Съберете сили и смелост! Желая ви от сърце по-скоро да гушнете живи и здрави бебчета - те ще са истинският балсам за душите ви!

Да знаеш,че трябва да продължиш напред,но психически да си на предела на силите си това боли адски много празнотата в сърцето ми е огромна незнам дали времето ще помогне надявам се поне да притъпи болката вече 1 месец от случилото се и все си повтарям защо боже мой,защо точно на мен?Какви са тези изпитания?Докога?

Раде съжалявам!Кошмара е огромен!Все едно си в някакъв филм на ужасите!Мен всеки път ме изумява бройката на мъртвородените деца в България!Това не е нормално просто!Лекарски грешки ли?Ние ли някъде по пътя сме сгрешили?Но толкова много деца просто ги няма.Моето,твоето и още стотици други.Просто статистика.И болка.И сълзи.Но за нас.За никого другиго.При тези "модерни"техники?!Толкова абсурдно ми се вижда всичко,което се случва....Кураж момиче.

До преди да ми се случи не знаех, че вътреутробната смърт е толкова много. От както се случи толкова много мои познати има, на които също им се е случило, поне по един път, или имат поне по един познат, който да го е преживял. Направо е ужасно...

Изпитания ще имаме до края на живота си. Затова сме хора, за да се сблъскваме с тях. Мъртвородени бебета за съжаление също има често. И не само в България се случват. Аз живея в чужбина и тук родих моето трето дете като мъртвородено без никаква причина. Просто изведнъж спря да диша. Направиха ми всякакви изследвания и причина не се откри. Предполагат само, че при рязко движение на ръце или крака е прекъснал притока на кислород от пъпната връв. Както и да е...И тук също се случват всички тези неща, които и при вас ги има, но отношението е съвсем друго.
Ради, много е тежко и те разбирам напълно!Черното петно в душата ти ще стои вечно там. Аз никога не елиминирам това ми дете и винаги, когато ме попитат колко деца имам аз казвам, че имам 4, но три са ми живи. Когато се появи малката, фокуса се измести някакси и започваш да мислиш за бебето, за грижите покрай нея и за починалото не остават много мисли. Мъката е заместена от радостта. Но когато заговорим с моя мъж за бебето, което никога не чух да заплаче, никога не накърмих, а изхвърлях с голяма болка кърма в мивката, за бебешката миризма просто ....и двамата се потапяме в онази злокобен момент на самота, страх и безнадежност, за онази тишина в моята болнична стая, огласена единствено от нашите страдания.
Ще настъпи момента, ще видиш, когато и ти ще изпиташ онези майчини радости отново! Не се предавай, вярвай че ще си отново бременна, искай го на всяка цена! Това ще ви избави от нещастието, това ще ви върне усмивките, така ще се огласи отново къщата ви с детски плач и лудории!
Изпращам ти много вяра и надежда! И те прегръщам от много далеко! Не си сама, да знаеш!

Радка, моето дете не беше толкова голямо - 3400гр, но не излизаше. А ми е първа бременност. Докторите бяха ми казали,че ако нещо стане, ще ме закарат за секцио, но и при мен само викаха "напъвах, напъвай". Неонатоложката се потеше отстрани и само повтаряше, че трябва да съм секцио. Факт е, че незнайно поради какви причини не един лекар рискува живота на бебето и на майката, вместо да направи секцио. Няма ден, в който да не съжалявам за избора си. Явно при теб да са си мислили, че при две раждания това ще мине бързо... Толкова съжалявам. С всяка история се връщам назад на 16- ти октомври, в болничната стая с онова разрушено и празно сърце... И въпросът "ЗАЩО"...