Съжалявам за всичко преживяно от всяка една от вас. Надявам се всяка жена, която го иска да гушка живо и здраво бебче скоро.
При мен вече е втора загуба. Страх ме е от следваща бременност, въртят ми се всякакви мисли в главата - изследвания, нов опит, дори осиновяване. Сънувам странни и плашещи сънища...Не знам къде е причината за проблема, но явно има такава. Първият път беше преждевременно раждане и след месеци на мъка и страх, но и на много надежди ми звъннаха от неонатология с най-лошата вест. 7 месеца след секциото отново бях бременна...гледах да не мисля лоши сценарии, всичко беше прекрасно, от време на време се прокрадваше страха, но гледах бързо да го прогоня. И така до 17г.с. когато ми казаха, че сърчицето на бебчето ми е спряло. Последваха кошмарни дни в болницата - приеха ме за медикаментозен аборт, но имаше усложнения и се наложи отново секцио. Сега чакам с нетърпение да мине поне 1 година и да започнем отначало... и дано този път да е до край, щастлив край със сълзи от радост. Искам да заспя и като се събудя вече да се ражда моето живо, здраво и доносено детенце, да го гушна и тази болка и страх да отшуми поне малко. Правя се на силна, усмихвам се и гледам да не натоварвам близките, но усещам как в един момент просто ще се срина.
За сега чакам да излязат резултатите от изследванията на абортивния материал (най-вече да се открие причината защо не мога да износя до край едно живо и здраво бебче) и се моля времето да минава по-бързо и да се възстановя достатъчно, за да съм готова за нова бременност.
Успех на всички.
Прегръщам те и се надявам скоро да намериш сили да продължиш. Нямам думи просто. Ще изгрее слънцето, ще видиш. За съжаление отнема повече време.
Не знам. Следващата бременност, с малкото ми дете, беше много напрегната(тя и първата беше, толкоз рев изревах) и нямах минута спокойствие. Непрекъснато очаквах да спре развитието, на всеки преглед ходех, като на заточение. Ако нещо се случеше и сложех инжекцията по-късно от дадения час, си представях как кръвта ми се сгъстява. Наложи се и амниоцентеза и покрай нея ми сложиха пауза на инжекциите за седмица. Тогава пък какво беше, докато чакам резултатите(а бях и вече 22-23 седмица). Говорим понякога за трето дете, но като си представя пак да мина през тези неща и бързо ми минава ентусиазма. Просто за нас няма спокойна и щастлива бременност...за жалост е така.
Много тежък период е това за всяка жена, за цялото семейство, навярно и за близките..
или други близки. В повечето пъти май кръгът е силно стеснен, особено като минат първите месеци, всичко се забравя от околните, и аз поне, чувствам, че сякаш се очаква и ние да забравим..