Мили хора, дъщеричката ми страда от рядко генетично заболяване-болест на Зандхоф, което е винаги терминално като смъртта настъпва до третата година. Няма лечение. Луиза е на 1, 5 години. Как да живея с тази мисъл и да я гледам как всеки ден умира, без да мога да й помогна?
- Публикувана: 25 окт. 2010, 15:38 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2011, 12:49 ч.
Как да се справя?!
ООх миличка, какво да ти кажа...незнам, как да те успокоя-немога, никой неможе. Незнам нищо за това заболяване 
, много съжалявам, че ще е с фатален край...... Можеш само да си до нея, да те усеща и ти нея. Не се обвинявай за нищо и не се разстройвай пред нея 
.
Лекарите какво казват?от къде сте миличка?
Ще се моля за вас
, много съжалявам, че ще е с фатален край...... Можеш само да си до нея, да те усеща и ти нея. Не се обвинявай за нищо и не се разстройвай пред нея . Лекарите какво казват?от къде сте миличка?
Ще се моля за вас
. 
Извинявам се ако нараня някоя мама предварително.
Най лошото на този свят е да гледаш как детето ти се мъчи,да знаеш,че няма лек за него,да стоиш цели нощи буден до него,да държиш безпомощна ръчичкаи накрая да издъхне в ръцетите.
Не знам какво да ти кажа в такъв момент мила lloraсила и пак сила
Най лошото на този свят е да гледаш как детето ти се мъчи,да знаеш,че няма лек за него,да стоиш цели нощи буден до него,да държиш безпомощна ръчичка
и накрая да издъхне в ръцетите. Не знам какво да ти кажа в такъв момент мила llora
сила и пак сила 
Наистина, на всеки му се струва, че неговата мъка е най-голяма.
На мен ми се иска, дори в такъв болезнен момент от живота ми, да мисля че да се родиш на Земята е невероятно преживяване. Ние трябва да го приемем, с всичко добро и лошо, което ни се случва. А аз просто няма да се предам на мъката.
На мен ми се иска, дори в такъв болезнен момент от живота ми, да мисля че да се родиш на Земята е невероятно преживяване. Ние трябва да го приемем, с всичко добро и лошо, което ни се случва. А аз просто няма да се предам на мъката.
Наистина, на всеки му се струва, че неговата мъка е най-голяма.
На мен ми се иска, дори в такъв болезнен момент от живота ми, да мисля че да се родиш на Земята е невероятно преживяване. Ние трябва да го приемем, с всичко добро и лошо, което ни се случва. А аз просто няма да се предам на мъката.
На мен ми се иска, дори в такъв болезнен момент от живота ми, да мисля че да се родиш на Земята е невероятно преживяване. Ние трябва да го приемем, с всичко добро и лошо, което ни се случва. А аз просто няма да се предам на мъката.
Точно така миличка,
не се предавай Целувам теб и малката Луиза, нека Бог е с вас! 
Мила llora, каква съдба..... Разбира се, че няма да се предаваш. Дори напротив използвай оставащото време, радвай се на всеки миг, макар изпълнен с много болка. Трудни моменти ще има много но все пак си до детето си. Това е най-важното!! Много сила и много, много кураж ти трябват!
Разбира се, че няма да се предаваш. Дори напротив използвай оставащото време, радвай се на всеки миг, макар изпълнен с много болка. Трудни моменти ще има много но все пак си до детето си. Това е най-важното!! Много сила и много, много кураж ти трябват! 
Скъпа ,едва ли някой ще успее да те утеши!
Смъртта на дете сполетя и моето семейство преди много години,само,че от тогава времето някак се разми и стана понятие,което спрях да разбирам.Той беше на 19 и се случи внезапно.
Скоро отново загубих много близък човек,с когото само допреди седмица се смяхме заедно и си мислех-Господи,само ако знаех какво ни е писала съдбата...А в следващия миг си отговорих сама-щяхме да изживеем агонията да гледаме как умира и не можем да помогнем по-дълго,отколкото всъщност се случи.
Не е дете,но въпреки това те разбирам.Но формула никой не може да даде.
Сигурна съм,че в живота ни нищо не се случва без причина,но не разбирам много от това,през което преминавам,а за някои от събитията предпочитам и да не мисля.
Какво мога да ти кажа,скъпо момиче-радвай се на всеки миг,който ти е подарен с твоите малки ангели.Това,което мисля,че можеш да направиш за момиченцето си,е да направиш всеки миг от живота и безкрайно щастлив и никога да не вижда отчаяние и сълзи в очите ти. Ти си майка и това е твоята съдба,въпреки мъката,в която е потопено сърцето ти,едното ти дете се нуждае от безмерната ти любов ,а другото-освен нея и от пример колко силна и смела е мама,защото то също има нужда от теб!Нека това,което се случва не оставя в него травма за цял живот,ти трябва да живееш и заради него!
Целувам те и те прегръщам,бъди силна,бъди смела ,нека всеки един миг с децата ти е благословен!И нека това е твоето чудо!
Смъртта на дете сполетя и моето семейство преди много години,само,че от тогава времето някак се разми и стана понятие,което спрях да разбирам.Той беше на 19 и се случи внезапно.
Скоро отново загубих много близък човек,с когото само допреди седмица се смяхме заедно и си мислех-Господи,само ако знаех какво ни е писала съдбата...А в следващия миг си отговорих сама-щяхме да изживеем агонията да гледаме как умира и не можем да помогнем по-дълго,отколкото всъщност се случи.
Не е дете,но въпреки това те разбирам.Но формула никой не може да даде.
Сигурна съм,че в живота ни нищо не се случва без причина,но не разбирам много от това,през което преминавам,а за някои от събитията предпочитам и да не мисля.
Какво мога да ти кажа,скъпо момиче-радвай се на всеки миг,който ти е подарен с твоите малки ангели.Това,което мисля,че можеш да направиш за момиченцето си,е да направиш всеки миг от живота и безкрайно щастлив и никога да не вижда отчаяние и сълзи в очите ти. Ти си майка и това е твоята съдба,въпреки мъката,в която е потопено сърцето ти,едното ти дете се нуждае от безмерната ти любов ,а другото-освен нея и от пример колко силна и смела е мама,защото то също има нужда от теб!Нека това,което се случва не оставя в него травма за цял живот,ти трябва да живееш и заради него!
Целувам те и те прегръщам,бъди силна,бъди смела ,нека всеки един миг с децата ти е благословен!И нека това е твоето чудо!