АВГУСТинчета № 3

и аз не мога да сваля тези 4 кг наследено от бремеността,а май са вече и 5, постоянно ми се яде сладко,като полудяла съм на моменти.. уж правя йога но когато имам време, лягам си в 10 дори до 10,30 не мога да издържа...,днес бяхме на ваксина беба е 6050гр само на кърма,доволна съм..

момичета ако ви се занимава подкрепете ни в един конкурс
:
първо се харесва този линк:
http://www.facebook.com/pages/Naj-fotogenicno-blgarsko-bebe-za-v … 2112760389?ref=mf
а след това нашата снимка
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1703393471063&set=o.1 … 760389&ref=nf

Един глас от мен.Цял ден се чудя как става номера с харесването, ама кой да се сети, че първо трябвало да харесам сайта.

Хей, здравейте на всички! Желая много щастие на вас и бебетата ви! 
Следя ви от известно време темичката и ми иде тъй да попитам дали приемате още една мама ентусиаст, демек мен тук при вас, защото, колкото и да съм щастлива от общуването с хората около мен, осъзнавам, че наистина от време на време човек има нужда да сподели не с баба, която услужливо дава съвети и с баща, който се чуди повече и от мамата, а с някой, който минава през абсолютно същото..
Ще разбера, ако е малко късно вече, все пак тук повечето сте се поопознали.
Всичко добро от мен!

P.S. Това с килограмите - голям тормозител. Такъв зверски глас не ме е гонил и през бременността. Пък да кажеш, че не ям... 

Форумът е точно за това-да споделиш и да получиш помощ или подкрепа  или просто да се пооплачеш и да срещнеш разбиране.Вярвам ,че всички мами ще ме подкрепят като ти кажа добре дошла! 

marrah- Добре дошла.

И на мен ми е правило впечатление,че посинява ръчичката и все съм си мислила,че е защото нещо аз съм съм я държала неправилно,но явно при тях често се случва.

Да питам оставяте ли малките да се нареват понякога,мен все ми е притеснено ,че може да е гладна,да я боли коремчето,така и не съм намерила случай да кажа лигави се,ще я оставя да се нареве.

Хм..може би ми е рано да раздавам акъли, но ще ти кажа как правя аз - никога не съм го оставяла да се нареве, защото когато аз рева, не бих искала някой мен да остави.
Аз съм фен на т.нар. "привързано родителство" в най-основните му краски (все пак, нищо прекалено не е хубаво....може би само бебеправенето  ). Смятам, че родител, който се води от детето си и го уважава от самото раждане, няма да сбърка - досега моят малък пехливанин не ме е подвел - винаги, когато плаче има нужда от нещо. Винаги. Дали е от мен или от нещо друго - все е нужда. Та нима аз нямам нужда от баща му, например, понякога и то чисто физически - да ме прегърне и целуне, а не само от храна или аспирин за нещо, което ме боли. Ако в такъв момент някой ми предложи пластмасова щуротия вместо да ме гушне - еми поне мен би ме избило на бой 

Здравейте момичета, да ви успокоя доколкото мога с порастването на краката. Това всъщност е от тежестта на тялото защото по този начин пада свода. Моя крак беше с един номер по-голям и бях изпаднала в див ужас защото никои от любимите ми обувки не ми ставаше и се наложи спешно да купувам нови, но напоследък съм поотслабнала( остават ми 3-4 кг. да сваля) и забелязвам че вече и обувките които допреди месец не ми ставаха посмъртно вече са си ок. Така че споко и това ще се оправи след време. 

Имам въпрос - мога ли да добавям изцедена кърма към вече замръзена такава и да продължа съхранението във фризера?

Starry, ако доливаш кърма към вече замразена - количеството на доливаната трябва да не е по-голямо от вече замразената и първо да е охладено, за да не разтопи замразената кърма (повторно замразяване не се препоръчва). За да избегнете разхищение на млякото и за по-лесно размразяване и затопляне, кърмата би могла да се съхранява на порции от по 30, 60, 90 или 120 грама 

Ох, успокоих се за това посиняване. Явно не е само при нас.

Колкото до нареваването - правила съм го до сега два три пъти. Това е защото ние със Софи сме като залепени една за друга - непрекъснато се гушкаме, играем, разнасяме. Дори в активната гимнастика не я оставям сама - стоя до нея, показвам играчки и т.н. Тя много обича просто да съм до нея, да й говоря. Спи при нас на спалнята, но е важно не просто да е между нас, а да съм я гушнала хубаво. Но примерно има моменти, когато просто не виждам никаква причина да плаче - нахранена е току що, преобута, спинкала преди малко, гушкам, разнасям, показвам играчки - не и не. Реве и това си е. А колики вече няма. Обикновено причината е, че иска да ми смуче пръста и никакво гушкане не помага, но искам да я отуча от този навик. Биберони не приема, а и аз не настоявам. Но пръста ми иска непрестанно да го смуче и понякога се ядосвам и я оставям да поплаче. Всъщност както казах - 2-3 пъти. По принцип не съм привърженик и не ми е никак приятно, но понякога просто не се издържа. В тези случаи след 10-20 мин. я намирам заспала, като преди това си е засмукала блузката.

Моите бебета по принцип са много кротки - и щом заплачат значи има причина. Но  нещо хич не ни се получава гушкането  - в момента, в който гушна някое от бебетата, то започва бясно да ме мирише и да ме души / буквално като хрътка става/. Почва да се гъне и да се опитва да достигне някоя от гърдите ми и когато най-накрая успее, започва едно лудо близане на блузата ми. Следва рев, щото блузата нищо не пуска... А не са гладни, че да си мисля, че от глад го правят - имам чувството вече, че виждат в мен само източник на храна и че щом ги взема, значи обезателно ще ги храня  С татко им и бабите им не се държат така - носят се, гушкат се,  а мен като ме видят почват веднога започват  да мляскат насреща ми.

marrah,  !

misleto, като цяло не ми се е налагало да оставям Бобо да се нареве често. Обикновено пробвам защо плаче в следния ред: хранене, смяна на памперс, оригване (много се сърди, като му е тежко на коремчето), скука - т.е. мама трябва да се прави на маймуна, за да е доволно чавето, колики - ако е това, помага гушкане като за кърмене + биберон (защото като яде повече има по-силни колики). В 99% от случаите някое от горните неща решава проблема. Понякога ми е правил номера и е искал примерно цяла нощ да го гушкам, тогава му уйдисвам 1-2 пъти, но на третия път го оставям да пореве 5-10 минути. След това, като го успокоя и заспива.

Друг случай, в който съм го оставяла да реве е, като се къпя, ходи ми се до тоалетната или върша нещо, което трябва да бъде приключено в момента и не мога да отложа (примерно бъркам нещо на котлона и той се разплаква). В такива случаи обаче съм сигурна, че е на безопасно място и няма какво да ме тревожи - т.е. или е в леглото си, или съм го сложила на столчето и е пред очите ми.

Според мен, е хубаво първо да провериш каква може да е причината за плач. Но мисля, че не е ненормално да оставиш детето да поплаче известно време - в крайна сметка човек не винаги получава това, което иска. Факт за малки и големи Когато се приберем с количката, например, искам да се събуя, да вляза до тоалетната и да си измия ръцете, преди да го взема в мен. За съжаление не успявам да се оправя достатъчно бързо и той винаги се разплаква, преди да съм свършила тези неща - съжалявам, но смятам, че е важно да го пипам с чисти ръце, така че - за негово добро, ще плаче, докато приключа.

Грета, много сладко си го описала

Мерси за welcome-а на всички! Не е лошо при вас

и аз мисля, че когато правиш нещо, не е нужно да го захвърлиш веднага щом бебето се разплаче и да отидеш при него... ако мия, гладя, къпя се или нещо такова, разбира се, оставям антония да плаче две-три минутки, докато свърша с това, което ми е в ръцете! тя пък - да чукна на дърво!! - е много кротичка и едва ли се събира и 1/2 час плач на ден в последния месец! напоследък дори понякога, ако има нужда от нещо не започва веднага да плаче, а се опитва да "каже".. напр. ако си лежи и без иска си изпусне дрънкалката или пък си издърпа завивката на главата започва да повтаря "гу, гу, гу, гу!" много е смешна! 

по повод темата с нареваването се сетих как малко след като антония се роди една позната педиатърка ми каза, че е хубаво, когато е гладна и започне да плаче, да я оставя да си поплаче 5 минутки "за да разбере, че животът е тежък!" ...