Майки на ПЕТОКЛАСНИЦИ сме се събрали и преговор на материала правим....!!

нашенското образование никак не е френдли, учебниците са ужасни и няма време за затвърждаване на материала. И като капак проблемите с дисциплината навсякъде и съответно превръщането в стандарт на мързела и ходенето без домашно. Все по-рядкото срещане на добри учители. Навремето не можех да си представя и най-смотаният учител да допуска правописни грешки или да не си познава предмета, а сега все повече учители са неграмотни. Най-гадното го оставям за десерт - репликата "навсякъде е така", повтаряна като мантра и идеална за оправдание да не се свърши работа.

За българският, съпругът ми обясняваше навремето, как майка му помолила съпругата на колега, която пък била доцент в СУ , да напише някакво есе ли или нещо подобно и жената откликнала на молбата написала го, съпругът ми го преписал със запетайки с всичко както си трябва и му написали 4  . Та той каза, да не тормозим децата по български език, да са спокойни и каквото такова.

В седми клас учебниците са доста по-добри и на нас ни става ясно за какво иде реч 

този номер ми харесва. Навремето майка ми все ми мрънкаше, че на темите имам петици, веднъж тя седна и написа една тема, аз я преписах ииииии получих....... 4! Оттогава спря да ме порицава на тема писане на тема. А на матурата си имах шестица, и то бяха някакви измишльотини с анонимност и прочие.

Джуди, завиждам ви на решителността - на нас не ни стиска вече!Подкрепям ви с две ръце!

Теста е бил с осем задачи, Лъчезар е направил вярно 3 (дори едната била наполовина вярна).Сигурно помниш как беше прочел миналата година вместо карфици - картофи...бърза, не внимава, не вниква, гони количество вместо качество...беше повече от сигурен, че ще има отличен  .Попитах го снощи защо има двойка - дори не знае, а теста му е бил в ръцете, за да си го види - видял е поправките и дори не си е направил труда да ги запомни - маркирал е червеното и това е.Не можа да ми отговори точно на какво е сгрешил, защото магарето не се интересува дори!
Снощи си покрещях - подбрах ги всичките - и мало и голямо и татково...

Навремето и аз бях отличничка, не съм ходила на уроци - ами то си беше срамно, а сега е обратното.Спомням си само как майка ми искаше да и разказвам урока по биология и то е било инцидентно...

Преди дни бащата се прибрал по-рано и заварил сина пред ТВ в 3 .30 - почивал си!Казвам ви - ако не му виси никой на главата, няма да спазва правилата.Насочил е усилията си да ни заблуждава.Обяснявам му, че това не е редно и е в негова вреда, ама му дреме...

Винаги съм споделяла становището, че мързеливи хора няма, има такива, които не се занимават с това, което им е интересно, с това, което им е призванието. Нашето училище не търси и никога не е търсило индивида у детето, не развива интереса и зададената му насока, никога целта му не е била извличане на полза за децата и развитието им. То, образованието ни, си е отчитане на една работа, свършена по едно време от някакви хора, назначени на едни длъжности, доста от тях попаднали в учебна среда по случайност, поели в руслото и не желаещи да излязат от работа, която за самите тях е омразна. Причини- много- не желаят да рискуват, не могат друго, навик и т.н. Таз работа е ценена по  някакви изкуствени съчинени показатели, катко матурите в края на годината с тестове а,б,в.
След като не може да отговори на нуждите от качествено образование, лично за мен училището поне следва да заема формално възможно по- малко време на децата. Без друго качественото обучение е обикновено навън или вкъщи.
Не мисля и че материалът е нещо много сложен. Дори тази година учебниците биват, за разлика от предходните. Моето дете се готви само и е най- обикновено дете. Разбира урока, може да ми го разкаже, чете допълнително, интересува се. Но, за жалост, често от децата се иска не знание или показване на умения, не разсъждения и творчество, а чисти глупости, нямащи нищо общо с целта на пребиваването им в училище. Тогава, ако детето не е осведомено своевременно от родител за наличието навсякъде на подобни хора, то губи интерес и дори намразява предмет, което за мен си е направо трагедия.  
Системата ни е толкоз безнадеждно стара и грохнала, че по никой начин не може да отговори на един буден и търсещ ум. Ако от мен се иска всеки ден по 7 часа да възпроизвеждам нещо четено, без да бъде въвлечена мисълта ми и творчеството ми, за година аз ще се изчерпам. Ще изгубя интерес. Не съм мързелива, просто ще съм и съм немотивирана. Немотивираният вътрешно човек не може да бъде съсредоточен в нещо, което за него е пълна досада и от което изпитва понякога дори отвращение.
Значи сядам и зубря днес десет неща, утре- десет нови /произволно/, като на поточна линия. Вие обичате ли работата на поточна линия? Колко време ще я работите? Ще заемате ли с нея мисълта и чувствата си? Ако никой не се интересува от това, дали схващам наизустеното, дали чета нещо странично, дали знам нещо повече, дали мога нещо повече, то аз пък колко ще се интересувам от предмета? То често и самият учител просто не знае дори по собствения си предмет, т.к. не е мръднал и на сантим с години от учебника, по който преподава. Човекът насреща ми се интересува само дали съм научила неговите десет неща, преразказала съм нещото Х сбито или подробно, без да пропускам или добавям, правя граматически упражнения по език без грешка, но дали разбирам, дали говоря, дали превеждам свободно- все едно. Пиша по теми от типа "Какво е искал да каже авторът" според това, което ми е обяснил учителя, а моята мисъл къде остава е неясно. Цяла тема тух се вихри за сродни и производни думи, в която дори учители не могат да се разберат по отношение въпрос, зададен на дете в начална степен. Примерите са ми произволни. Колко дни мислите, че ще ми е интересно и приятно? И голям мерак да имам, определено ще го изгубя. Лично аз- твърде бързо.
Като се вземе предвид и препускането при новите наизустявания, то картинката става още по- ясна.
Близко дете замина да учи в Русия. По математика били сега на материал, който тя е взимала вече. Кое е по- добре- че сме година- две напред у нас или че "там" децата са имали време да упражнят и разберат? Инак се бием в гърди с шепа състезатели по предмети. Че тяхното ниво не се дължи на общото ни образование. Що се бием в гърди? За мен ситуацията е дори много плачевна, като сравня такива едни резултати с тези в масовката. Такова образование не виждам кому е нужно въобще.

По принцип съм честен човек. Как да не споделя тези си разсъждения с децата си? Споделям ги, а и едното е вече достатъчно голямо, за да разбере само честите безсмислици, с които буквално му губят времето. Е как да искам от него да отговори на изискванията на една система, която всички знаем, че е остаряла и некачествена в този си вид?

elia_gg: и ние сме на същият учебник. Успокояваш ме. Иначе имаме ЗИП история и г-жата им пуща да гледат филми - я за неандерталци, я за Аспарух. М/у другото аз изтеглих онзи ден и трите части и ги гледахме през почивните дни. Хареса му. 

Judy , много истина има в думите ти относно системата...

Уффф, направо ми прилошава от мисълта, че детето ми прекарва м кръговрата на тази система по 7 часа на ден, прибира се и пак трябва да сезанимава с нея, става в 6 заради тъпата система, влачи непосилно тежка раница...и като ми каже някой учител, как трябвало да се намалят извънкласните занимания на децата, защото преди всичко били УЧЕНИЦИ 
Племеницата ми (12 г) прекарва в училището си 24 ч в денонощието, 6 дни в седмицата (имат обаче много ваканции), има половин-един час на ден свободни, не повече, но...останолото й време е заето от: физика, химия, математика, език, литература, два чужди езика, музика, рисуване (до тук стандартен познат ни комплект предмети), от там-нататък в зависимост от способности и интереси на конкретното дете: задълбочена музика, задълбочено рисуване, технически дизайн, компютърен дизайн, крикет, плуване, езда, фехтовка, тенис, футбол, приложни изкуства и т.н. и т.н списъкът е безобразно дълъг и разнообразен и се мени в зависимост от възрастта... Това е в Англия, обаче Частно, скъпо училище, бординг-скул (тип интернат).
Има една екстра обаче - непрекъснат, хроничен, циркулярен  педикулез (въшки) Е, не могат да се отърват от тях и туй то  !

Дано - желая ви от сърце. И аз бих искала, но.. май не ни стиска. Благородно завиждам на всички смелчаци дето измукнаха децата си от тази каша ( дето с всеки изминал ден се сгъстява)

Мами, имаме да пишем преразказ на легендата за Лорелай, а не я намирам в нета.
Някой може ли да помогне?

Джуди, това все едно аз съм го писала.   Георги е съвсем наясно с мнението ми за образователната система, неграмотните учители /уви, много са/ и пълната безмисленост на поне половината му занимания в училище.
Ако някой преподавател направи нещо, което е в разрез с мойте разбирания, поне детето си ще уведомя за това, което считам за правилно  
Стига са обвинявали децата ни, че били  такива или онакива. Да погледнат накрая на какво е заприличало родното школо и хората, които преподават там. Пък и програмите, и учебниците. А пък аз като родител няма да си затварям очите пред пропуските на  детето ми /или неговото възпитание/...

Голд, Георги решително отказа ЗИП- история. Мно-о-ого зле му повлия ЧО до сега... Идеята да ходи на ЗИП- история му звучеше налудно  

Има някаква легенда за момиче, дето се влюбило, па се хвърлило от скала в река. Световно известно обаче е едно стихотворение на Хайне. Да не става дума за него?

http://nano.free.fr/lor-heineD.htm

И български превод:
http://liternet.bg/publish12/h_haine/lorelai.htm

Ето това повече мяза на легенда:
http://www.angelfire.com/moon2/lorelei10/Lorelei2.html

Намерих няколко легенди с това име на немски.  http://www.google.bg/search?q=%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0% … clira:c,clirtl:de

Ето още малко:

http://www.kakvo.org/ptext/lt-br-gt-spored-nemskiya-legenda-na-l … 7eea7322d1b42enbg

http://www.receptite.com/forum/viewtopic.php?p=20045


Все ще си хареса нещо детето, върху което да сътвори преразказ.

Ние всяка вечер сменяме превръзката на счупения пръст. Вече го правя с вързани очи. Детето не издържало и в петък играло футбол в училище, но на тренировки още не смее да се пусне. Ако го ритнат или му запратят топката по ръката?

Стихотворението го намерихме, но ни трябва самата легенда.
Преводите са ужасни. 
Това ще свърши работа, но госпожицата казва "нееее, госпожата друго ни чете в клас".