Асе, приеми съболезнованията ми. 
- Публикувана: 28 окт. 2010, 16:08 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2012, 10:25 ч.
Нямам си татко вече...
Ася, приеми и моите съболезнования...
Познавам тази мъка - тежка е, горчива е, като черна дупка е, ще я има винаги... всеки път, когато се сетя за татко изпитвам огромното желание
да мога да поговоря с него, да го прегърна, да взема най-вкусната ябълка, която той е откъснал за мен, а него го няма.
Но не! Има го - той е в сърцето ми! Всеки път, когато разказвам случка, спомен за него - се чувствам добре, защото сега разбрах силата на думите,
че човек е жив, докато живее в спомените на другите...
Прегръдки и много сила за утре ти изпращам
Познавам тази мъка - тежка е, горчива е, като черна дупка е, ще я има винаги... всеки път, когато се сетя за татко изпитвам огромното желание
да мога да поговоря с него, да го прегърна, да взема най-вкусната ябълка, която той е откъснал за мен, а него го няма.
Но не! Има го - той е в сърцето ми! Всеки път, когато разказвам случка, спомен за него - се чувствам добре, защото сега разбрах силата на думите,
че човек е жив, докато живее в спомените на другите...
Прегръдки и много сила за утре ти изпращам
Нека татко ти почива в мир!
Аз загубих майка си преди 2 години, също след месеци лечение, но с фатален край, много загубени надежди, безсънни нощи и молитви. Дълго време думи от типа на "сега е на по-хубаво място" ме дразнеха и не ми помагаха. Не можеф да си предсатавя живота оттук нататък, искаше ми се да изчезна, сякаш всичко беше сиво и никога нямаше да бъде същото. И никога не стана същото. До ден днешен всеки ден се сещам за нея, всеки ден безумно ми липсва, но едно е вярно - времето лекува и само то ще ти помогне. Болката ще намалее и ще видиш, че след време ще се сещаш за татко си с усмивка, а не с огромна буца в гърлото и напиращи сълзи. Знам какво ти е, аз лично няколко месеца бях на успокоителни, защото не можех да ям, да спя, да живея....И до днес не влизам в църква, загубих част от вярата си в Бог, но .... за всяко нещо в живота си има причина, дори когато ни се струва, че няма така и че не е честно, ако толкова боли.
Дръж се, докато мине време. То ще ти помогне. Дотогава мога да ти препоръчам нещо, което на мен единствено помогна, една книга на американски доктор, д-р Майкъл Нютон "Пътят на душите".
Пожелавам ти сили!
Аз загубих майка си преди 2 години, също след месеци лечение, но с фатален край, много загубени надежди, безсънни нощи и молитви. Дълго време думи от типа на "сега е на по-хубаво място" ме дразнеха и не ми помагаха. Не можеф да си предсатавя живота оттук нататък, искаше ми се да изчезна, сякаш всичко беше сиво и никога нямаше да бъде същото. И никога не стана същото. До ден днешен всеки ден се сещам за нея, всеки ден безумно ми липсва, но едно е вярно - времето лекува и само то ще ти помогне. Болката ще намалее и ще видиш, че след време ще се сещаш за татко си с усмивка, а не с огромна буца в гърлото и напиращи сълзи. Знам какво ти е, аз лично няколко месеца бях на успокоителни, защото не можех да ям, да спя, да живея....И до днес не влизам в църква, загубих част от вярата си в Бог, но .... за всяко нещо в живота си има причина, дори когато ни се струва, че няма така и че не е честно, ако толкова боли.
Дръж се, докато мине време. То ще ти помогне. Дотогава мога да ти препоръчам нещо, което на мен единствено помогна, една книга на американски доктор, д-р Майкъл Нютон "Пътят на душите".
Пожелавам ти сили!
Съжалявам мила,
Татко ти сега е на хубаво място. Вече няма болка. На мен това ми помага. Помня последните месеци на моят баща. Помня колко го болеше. Помня всеки ден измъченото му лице. Рака бавно го взе от нас. Борихме се толкова много, толкова дълго. Толкова исках да вярвам, че ще се оправи. Толкова искам да вярвам, че е на по - добро място. Искам но не мога. Боли. Винаги боли. Не боли по - малко. Винаги когато си спомня боли и все с една и съща сила. Дори и когато си спомням хубавите ни монетни пак ме боли защото повече няма да ги има. А аз имам нужда от него. Искам детето ми да го познава. И не намирам начин да преодолея това. Остава само болка и съжаление. Усмихвам се само когато си спомня колко много ни обичаше и колко много ние го обичахме.
Татко ти сега е на хубаво място. Вече няма болка. На мен това ми помага. Помня последните месеци на моят баща. Помня колко го болеше. Помня всеки ден измъченото му лице. Рака бавно го взе от нас. Борихме се толкова много, толкова дълго. Толкова исках да вярвам, че ще се оправи. Толкова искам да вярвам, че е на по - добро място. Искам но не мога. Боли. Винаги боли. Не боли по - малко. Винаги когато си спомня боли и все с една и съща сила. Дори и когато си спомням хубавите ни монетни пак ме боли защото повече няма да ги има. А аз имам нужда от него. Искам детето ми да го познава. И не намирам начин да преодолея това. Остава само болка и съжаление. Усмихвам се само когато си спомня колко много ни обичаше и колко много ние го обичахме.
.
Съвсем случайно попаднах на тази тема. Преди влизах доста често във форума, но след като загубихме мама нито ми се чете, нито пише. Разбирам те колко ти е тежко и на мен ми е ужасно тежко, направо не знам къде да се скатая и усамотя и да си мисля за нея по цял ден. Имам бебче, а не мога да бъда изцяло отдадена на него, защото всичко ме боли и мъката е ужасна. Вярвам, че с времето ще спре да боли толкова, че ще мога да се радвам на живота и спомням за нея само хубави неща, но истината е, че това сигурно ще стане след 100 години...
Целувам те и трябва да се държим!
Целувам те и трябва да се държим!
Препоръчани теми