Нямам си татко вече...

  • 11 187
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 502
Момичета, исках да ви споделя, че наближава година откакто тате го няма...
Не ми е по-лесно,не съм си преживяла детето, но си мислих, че с тате ще е по-лесно, защото все пак света устроен така-децата да погребват родителите си....
Ама не ми е по-лесно, смазвам се от болка просто...
Незнам какво да правя вече...

# 31
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 736
 Hug

# 32
  • Мнения: 7 132
 Hug
Асе, нещо хубаво трябва да се случи, за да живееш поне малко по-леко.  Hug

# 33
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
По-леко НЕ става. Аз ти писах още тогава. Трябва да се научиш да живееш с тази болка. Тя няма да изчезне. Никога.

Намери смисъл в живота. Намери някого или нещо за което да живееш. Така ще ти е малко по-леко. И пак не съвсем...

 Hug

# 34
  • Мнения: 240
Мила, седем месеца вече се опитвам да свикна, че мама я няма... опитвам се, както казах. Не става по-леко, защото колкото повече време минава, повече ми липсва, но пък от друга страна тя ми е пример и съм горда, че точно тя беше моя майка. Гледам да мисля за хубавите неща и случки с нея и разказвам на хората за тях. Вярвам, че е на хубаво място и че ни се радва там отгоре....

# 35
  • Мнения: 298
Моят татко почина много отдавна,внезапно бях само на 10 години сега съм на 32г и още ми липсва,децата които имам осмислят живота ми,всички хора започват да украсяват къщите си от първи Декември и моето момченце се чуди защо ние изчакваме да мине 15 ти,вече е по голям и му казах,че моят татко е починал на тази дата.Показвам му снимки знае името му знае,че му е дядо.

# 36
  • Плевен
  • Мнения: 197
Здравейте момичета, в събота ще правим помен - 9 месеца от смъртта на мама. Иска ми се сама да направя некролог, но не мога да намеря рамки. Можете ли да ми помогнете със съвети и идеи. Благодаря ви

# 37
  • Мнения: 31
Вече 1 год.моят баща го няма и мъката си е мъка ,не се забравя.
Всеки ден се моля  там да е добре .

# 38
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ирка, моите съболезнования, мила. Четвърта година започна да тече от както моят татко също го няма. Боли, да знаеш, много боли и не спира. Понякога спомени нахлуват и така ми се иска, ама така ми се иска да е до мен, да хвана ръката му, да почувствам топлината му...

Няма.

Ех, тате. Cry

Но ние ще бъдем заедно в по-добрият свят.

Написах ти всичко това, за да знаеш, че не си сама. Че те разбирам напълно и истински. Прегръщам те с огромната прегръдка на приятел и ти казвам: "Да, по-добре е. И те пази." Hug

Когато ти е тъжно - поплачи си.
Човекът има честа нужда от това.
Но после в спомените разрови се.
Там винаги те чака добрина. 
 Hug
 

Последна редакция: ср, 04 яну 2012, 22:08 от Марѝ

# 39
  • Мнения: 31
Мари, Благодаря за милите думи. Hug Heart Eyes
Дано наистина да е добре и да ме пази ,в момента имам нужда от това.   smile3518

# 40
  • Мнения: 74
Моите съболезнования  Sad

Общи условия

Активация на акаунт