Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - V ЧАСТ

Влияят се. Очевидно е.
Не мога да повярвам, че питаш.

Да, така ми се види на мен. В много случаи хората реагират почти еднакво в дадена ситуация. Химия, к'во да пра'иш.
Е, всяко правило си има и изключения.
Лошото в случая е, че няма как да си 100% сигурен/а как ще реагира съответния индивид. За масите май е по-ясно.

А физика?

А сега повярва ли за рибата  

Снощи в яда си съм пропуснала да уточня какви закони точно имам предвид. Ей, много се бях афектирала!
Всъщност, спорехме за това, дали природните закони важат и за човешките взаимоотношения глобално погледнато.  Т.е. бихме ли могли да разглеждаме средата ни на живот, като една затворена термодинамична система и взаимоотношенията в нея като функция на състоянието на тази система? Дали човек, който цял живот е бил зъл, лош, несправедлив, постигал е материалното си благополучие, тъпчейки останалите, издигал се е на техен гръб и през цялото това време е трупал омразата на хората - дали той би могъл да остане до края на живота си с илюзията, че е щастлив. Възможно ли е системата да го "пропусне"? И никога, по никакъв повод той да не усети логичното противодействие на силите в нея, ако тя е организирана по точно определени  правила.
Кои са правилата, обаче?

ПП. Снощи ми беше късно, тази сутрин ми е рано - предполагам, че не ми се разбира много. По-късно ще опитам пак .

А какво е щастие? Без да отклонявам темата, само за изясняване на въпроса.

Тъй де, физика на последния електронен слой. 

Хммм, ти ме замисли с писанията си. Но защо природните закони да са непременно в сила и при човешките взаимоотношения? Има нещо вярно в действието и противодействието - да. Човек, който тъпче другите, не ги уважава и прочее, ще предизвика отрицателни реакции към себе си, но не е задължително да ги усети. Все едно да очакваш тухла четворка да разбере, че я побутваш.
Освен това не знам дали има човек, който наистина да се смята за лош, дори престъпниците. В определени моменти може да се смята за такъв разбира се, но дълбоко в себе си не вярвам да има човек, който да се мисли за лош.
Много често самото общество поставя закони, правила на поведение, норми, рамки и прочее щуротии, които трябва да се спазват. Безплатен обяд няма. Друг е въпросът, кой колко и какво плаща. Може пък онзи безскрупулния "зъл, лош и несправедлив" елемент да заплаща с глупост и самозалъгване.
Това най-грубо казано, защото всичко в човешките взаимоотношения взето по отделно може да е просто, но съвкупността от всички фактори толкова ги усложнява, чеее...май само частни случаи можем да разглеждаме.

Тук не мога да се съглася. В противен случай, трябва да забравим такива думи като самообвинение, съвест... Естествено тук въпросът е, че човек може да се мисли за добър, но да определя някой свои постъпки като лоши. Когато обаче се опита да се отърси от лоши навици и се почувства безсилен да го направи, най-често има момент на самоопределяне - аз съм си такъв... примиряване и "прегоряла съвест". 
Мисля обаче, че има много хора, на които им е много по-лесно да простят на другите отколкото на себе си. Това между другото никак не е лесно.

Добър въпрос.
Щастието е личен избор. Дали е беден или богат, добър или лош човек- няма значение, важното е да е в хармония със себе си.
Горица, ти май имаш друга гледна точка?

Абе ти като се ядосаш не приличаш на себе си  
Ако все пак само ти си знаеш паролата, само ти си пишеш през акаунта и ти ги питаш тези работи, хич не са трудни за отговор.

Взаимоотношенията между хората зависят от няколко очевидни неща: физическото здраве на човека, психическото здраве, въображението, безусловните и условните рефлекси (тука е възпитанието), интелекта.
Химия и обмяна на веществата.
Когато два организма са с такива показатели от изброените по-горе, които им дават възможност да "трептят на еднаква честота" - т.е. нищо от горното при единия не води до съществени противоречия с другия, взаимоотношенията им са по-скоро добри. Така е и в група.
Може и да се разминават в изброените фактори горе, но интересите им да съвпадат - взаимоотношенията им пак ще са вероятно добри.

Въпросът за взаимоотношенията не е като въпроса за съзнанието. Отделен е. Не ми става ясно какво точно питаш, защото звучи сякаш ги смесваш тези неща.

ПП
Естествено, чисто формално взаимоотношенията се регулират и съвсем пряко - от закони, морални норми и всякакви други "частни" правила. Вземи този форум например - даже и той си има правила, а те моделират взаимоотношенията между потребителите (ако правилата се спазват, разбира се). Даже едно "Не се сърди човече" ти налага точно определени "взаимоотношения", щото и тази игра си има правила.
Въобще... Не задавай хипотенузи, молим...  

Холо, изчерпателен и точен!

Рени, тук смятам, че с Холо ще сме по-близо в мненията отколкото с теб. Не знам дали има някаква връзка, но наскоро гледах едно интервю със Слави Трифонов, дето ги каза почти същите неща - да живееш в хармония със себе си. Може би наистина изглежда така, но аз мисля, че тук става дума по-скоро за химия. Някой вземат наркотик и са много "щастливи". Други се напиват, смеят се, танцуват, после...
Въпросът ми е -  доколко щастието е истинско? Повечето хора дето отиват "на кръчма" в петък вечер го правят съвсем съзнателно - отиват, за да се напият и да изкарат "щастливо". После ги боли глава, но както и да е - следващият петък пак са там. Ясно е, че това не е истинско. Въпросът е какви цели си поставяш и доколко значими са те, за да те доведат до осмисляне на твоето съществувание. Живееш ли или просто съществуваш. Това което правиш носи ли реална полза на теб или се заблуждаваш. Ами ако в един момент "живял в хармония със себе си" се окаже, че животът си е изтекъл между пръстите ти, а "хармонията" се е оказала само шум? Съжалявам, че обобщавам така, но вероятно най-простите хора живеят в "съвършена хармония" със себе си. Вероятно всички познаваме такива самодоволни и самодостатъчни хора. Те са мъка за близките си. Много често има някой до тях, който се скъсва да оправя бакиите им, но те го приемат длъжен да го прави... Често седим отстрани ако не сме пряко потърпевши и недоумяваме до кога ще продължи дадена абсурдна ситуация, а тя се влачи с месеци, години и ни се струва, че на някой живота му така ще си протече, а този някой живее в "хармония със себе си"...

Не пиша това от позицията на човек, който има отговорите. Просто разсъждавам.

Ох, и Слави ли го е казал... тогава да оставим хармонията за по-духовните индивиди.
Имах предвид, че щастието е въпрос на желание, не е нещо което можеш да видиш и пипнеш. И не зависи от отношения или блага.

Горица, имаше една тема в бившия ДиС "Връща ли се всичко?" (или подобна), нещо такова ли питаш?

Mмм, може да се каже, но по-скоро питам за конкретния механизъм, чрез който се постига "връщането". Venda най' ми е отбрала от дрънкостите - чисто физичните (химични, биохимични и пр.) процеси искам да открия.
Но, не на ниво индивид или на малка група от индивиди, Холо, а общо. Да приемем, че хората са точки, в една голяма затворена система, в която действат именно тези закони, които търся...

И наблюдателен 


Не съм го гледала, но пък сега почвам това:
http://www.youtube.com/watch?v=GHgi6E1ECgo

Ако смяташ, че отношенията между хората са термодинамични системи, то не, нищо не се връща. Една термодинамична система няма да се самоподрежда сама, а ще върви към хаоса (энтропия и др. глупости). Аз съм противник на "връщането" и обобщаването на човешкото поведение .

Дори и в тези случаи, когато човек се осъзнава като лош (това лош е много размито и звучи наивно, но ако тръгна да се обяснявам ще стане прекалено дълго) си мисля, че това е моментно състояние. След това пак се обвинява друг - "гените са ми виновни", "мама така ме е възпитала", "татко ме биеше". Дори престъпниците, дори убийците намират свое оправдание пред себе си. Може да се залъгват, може да са прави, кой знае. Разкайващите се убийци пък се успокояват именно с това, че си виждат грешката и я осъждат - това все пак е "добро" нали? Въобще много е трудно човек да поеме отговорност за собствените си лоши постъпки. Защо е измислен Бог, ако не, за да ни прости това, което ние не можем да си простим?
И тъй де мисълта ми е, че човек е способен на какви ли не еквилибристики, само за да си докаже (много надълбоко в себе си), че всъщост има и зрънце добро в себе си (или поне нещо да харесва). Интересното е, че най-вероятно е прав. И това се отнася само за тези, които могат да се осъзнаят. А какво да кажем за онези, които не могат. Къде от липса на сиви клетки, къде поради липса на информация, къде поради мода. Не е ли модерно да се смята, че "добрите" са глупави? Всъщност не е модерно, още от време оно добротата е считана за глупост. Колко по-престижно е да си хитър, да преметнеш другарчето, да се надсмееш над чуждата глупост/доброта.
Допускам, че може и да не съм права, но не вярвам човек, който не намира нищо хубаво и добро в личността си да може да живее със себе си.
Много се отплеснах.

Във всеки случай третият принцип на Нютон не е точен за човешките отношения. Жалко. Щеше да е яко - влюбваш се и веднага обекта на чувствата ти отвръща с равна по големина любов, насочена точно към теб! 
От друга страна пък почти винаги агресията поражда агресия...

Холограма, защо смяташ въпроса за хипотенуза? Човешките взаимоотношения могат да са толкова неразгадаеми и интересни. Направо са си повече от наука. Как беше? "Психоистория" ли? Науката за предвиждане на човешките реакции във "Фондацията" на Азимов. Забавна идея.

Горица, мисля че социологията би ти отговорила на част от въпросите. Може би не с доказателства, които биха те удовлетворили, но все е нещо.

Неее, аз разглеждам отношенията като процеси в една ТД система. Забележи разликата.

Venda, точно като теб разсъждавам:
Ето за това спорех онази вечер, но не ми се прие тезата.


Всички тези процеси, които сте изредили (влияещи върху човешките взаимоотношения) могат да се изразят с математични уравнения, да се свържат в математичен модел, който да описва както поведението на един индивид, така и на група от хора. В по-голям мащаб, за цялото човечество, напр. ще е малко по-различно и по-сложно, но не невъзможно. Така може да се проследи промяната в системата (в глобален план), при малки флуктуации в нея, например, при промяна в поведението на един индивид.

Ако аз се влюбя в някого, няма гаранция, че и той ще отговори с чувство, равно по големина на моето. Но, почти 100% е сигурно е, че ще му стане поне приятно от факта . И така ще има ответно чувство, качествено същото (на ниво добро/зло), разликата ще е в количеството.
Мисля си, че можем да приемем, с известно приближение, че третият принцип важи за случая с любовта, положителните емоции, сторените добрини и т.н.

Това е добра идея, ще поразровя

Случвало ми се е да мисля аналогично за събитията в живота на хората, определяни като "съдба".
Може да е ставало дума в темата, но не е сигурно. Аналогията не е пълна, естествено.

Случвало ми се е да си представям човешкия живот като онази маса в игралните зали, дето се изстрелва едно топче и почва да се блъска в разни прегради. Тръгва насам-натам, движи се нагоре-надолу, избутват го разни бутала наляво-надясно, като през цялото време лъкатуши и по наклон, защото масата е наклонена. Действат му изцяло физически сили.
Дето викат - "Всичко е предначертано". Предначертано е, защото има краен брой възможности за бутане и блъскане, колкото и да са много. Възможните траектории са краен брой. Значи, ако ти си топчето, то твоят живот може да протече по една от всичките възможни траектории. Те могат да бъдат описани и предвидени: ако топчето се е отклонило в една посока, тутакси отпадат вариантите, които биха били възможни, ако беше тръгнало в друга посока. Със следващия милиметър от придвижването му отпадат още възможности, със следващия - пак... и така, докато стигне до изхода, където има два подвижни "водача" - прегради, които ти сам решаваш да преместиш рязко нагоре (с по един бутон от двете страни на масата). Ако в този момент топчето попадне на някой от водачите-бутала, то се отклонява отново рязко в някаква посока, възможните му траектории пак могат да бъдат изчислени по законите на физиката и пак са краен брой... Топчето пак минава по някакви траектории и пак в крайна сметка стига до долу в дупката.
Сега, ако си представим, че има и много други топчета, които се движат в същото време на същата наклонена равнина, възможните траектории скачат като брой драстично - за всяко топче поотделно и за всички заедно. Ако си ги представим 5 милиарда и можем да ги опишем с краен брой траектории, ще е нещо като да опишем възможните "съдби" на всички топчета, които с всеки милиметър осъществено придвижване ще се редуцират до единствената осъществена траектория - тяхната "действителна съдба". Ако всяко топче е човек и всички възможности са описани в компютър, с този компютър бихме могли да разгледаме живота на всеки един човек на планетата - като възможности пред него и като действително "сбъднат" път. Ако знаем в даден момент какво се случва с човека, можем да погледнем точно този вариант от всички възможности, който в момента се реализира и да знаем оттам нататък какво е възможно да му се случи. Ще се случи, естествено само една от всички по-нататъшни възможности, но с всеки изминал момент ние ще знаем и какво вече изобщо няма да му се случи - това са отпадналите възможности. Един вид - можем да наблюдаваме движението на отделния човек по трасето на неговата "съдба" като на онези табла в екшъните с влакове, на които една мигаща лампичка показва докъде са стигнали. Влаковете се движат по релси, разбира се, и не изглеждат като нещо, което може да се промени, но аз все пак си представям всички онези 5 милиарда топчета да се отклоняван всяка милисекунда насам-натам при налични милиарди теоретично възможни релси. И в този смисъл може да се каже, че разбирам донякъде вярата на някои хора, които смятат, че "всичко е предначертано", но "предначертанията могат да се променят".
Това не е баш по въпроса на горица, обаче тъй и тъй го написах, ще го оставя