Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 705
  • 749
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 9 806
Добри хора срещу пет лева на час.  Laughing
5лв, 5лв, ама после чиста работа! Няма да ми казват " аз ти отгледах детето/децата". И детегледачката е подбрана да изпълнява общите правила - легане в еди си колко, не дава чипс и сладко, не разрешава бясно вилнеене. Докато собствената ми майка разрешава какво ли не, голям проблем ми е.

Ползвала ли си детегледачка?
Такива волни програми играят, че предпочитам 300 пъти прабаба ми да гледа новороденото ми трето бебе пред такава особа.


П.П. Ясно е, че и там е като при бабите- има добри и лоши.
П.П.2 Като нямаш пет лева, нямаш и отмяна. Т.е. бедните го  Whistling  Laughing

# 61
  • Пловдив
  • Мнения: 28 149
Тя не е за цял ден, понякога за да излезем идва у нас. Simple Smile Майка е на приятелка.

# 62
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Помагат много - и двете. Едната живее в съседния вход, другата е на 10мин. с кола. Работят, но никога не ми отказват помощ, когато имам нужда от такава.
Супер!
Аз много искам някой да ми помогне поне за 20 мин. - не искам повече- само 20 мин. някоя събота....
Но пък от друга страна - радвам се, че се чувствам някак си свободна по този начин.... Rolling Eyes

# 63
  • Мнения: 613
Авторката разказа, че докато е била на изпит, бебето е гледано от кумата и на двора на университета. Това за мен не е нормално. Никой не може да ме убеди, че майка и или някой от свекърите и не е имал възможност да отдели няколко часа.

Авторката каза  също, че бабите работят. Колкото те могат да си вземат отпуск да гледат детето в тази ситуация, толкова и бащата би могъл.

# 64
  • Мнения: 2 478
Да, майка ми помага. Работи 6 дни в седмицата, но в събота веднага след работа взема внук си и ми го връщат в неделя вечерта. Това е по тяхно желание, никога не съм ги насилвала и никога не са ми правили изречения от рода: "Добре, че бях аз"
Имаше период ( 1г), в който синът ми не спеше през нощта и тогава оцелях само благодарение на родителите ми, които го вземаха, за да се наспим.

# 65
  • Мнения: 395
аз съм в следната ситуация - майка ми иска, но не може, зълва ми може, но не иска...всички останали са на небето, дето вика сина...Добре, че сина ми тръгна на детска, та започнах, донякъде да си отдъхвам, защото малката, поне е много лесна за гледане, за разлика от големият, който за 4 години ми изпили нервите... #Crazy

# 66
  • Мнения: 132
моите живеят на 1000 км от нас и като доидат на гости само проблеми в отношениятя ни възникват....нали спят в къщи по 1 месец....
таааа не разчитам на никой,ама да живее детската градина! инъче детето го мъкнем по гости, и къде ли не в късни вечери и спи в количката.

# 67
  • Мнения: 66
И аз не съм очаквала, нито пък искам някой да ми гледа детето. Ако говорим за отглеждане, самата аз не бих си оставила децата при друг, дори и това да са родителите ми. Но ако говорим за помощ, когато живеем на 5 мин. (пеша), смятам, че е нормално. Всъщност ставаше дума за двойния аршин, ако майка ми и баща ми ни бяха отгледали със сестра ми съвсем сами, добре, но при положение, че първите 2-3 години са живеели в една къща с баба ми и дядо ми, родителите на майка ми, все пак не е много честно да ми казва после "който има деца да си ги гледа", защото тя никога не е чула подобни думи от майка си. Да не говорим за това, което ми е казвала баба ми, че дори когато са заминали родителите ми в друг град, баба ми е пътувала едната събота и неделя при едната си дъщеря, другата седмица при другата, за да им помага с чистенето, прането, гладенето. Това за мен е прекалено, но така ги е чувствала нещата. Аз никога не съм си и помисляла да искам помощ от майка ми за домакинството, винаги сме живеели отделно от тях, говорим просто за помощ, но при всеки е различно.
И веднага се сещам за думите на една моя колежка, чиято дъщеря е на моите години и беше родила малко преди мен. Та тя ми казваше: "Ще й помагам разбира се, на мен толкова са помагали, затова сега е мой ред." Това за мен е по-честно - получил си помощ, даваш помощ. А не - получил си помощ, когато си имал нужда, но после забравяш и останалите да се спасяват.
А за справянето, човек знае, както се казва, две и двеста. Много ясно, че като няма никой близък подръка, все някак ще се справят хората, и то се справят прекрасно, въпросът е, защо когато има възможност да не се помогне. Доколкото разбрах, в това положение е и авторката, но действително насила хубост не става, още малко търпение и като поотрасне човечето нещата ще станат по-лесни (за отглеждането имам предвид). 

# 68
  • Мнения: 4 618
За мен пък нещата не са толкова до помощта. Да, и тя ми е необходима, защото като се случи да съм с болно дете вкъщи, навън да вали сняг и аз да не мога да ида дори хляб да купя, не е никак лесно. Или като ме заболи зъб, пия болкоуспокояващи, докато дойде уикенда, за да мога да оставя детето на мъжа ми и да ида на зъболекар. Не е нужно някой да ти отглежда детето, достатъчно е да е насреща в такива моменти. И когато нямаш никого насреща, е много осезаемо. Но някак се оправяш.
Това, което мен лично повече ме притеснява е, че нашите баби и дядовци като че ли не изпитват кой знае каква потребност да общуват с внучето си. Не под формата на помощ към мен, а просто тяхна, собствена потребност. Като чета тук как някои баби вземат децата всяка седмица!!! или един-два пъти в месеца (което беше определено като рядко), а нашите тази година се видяха с дъщеря ми след 9 месеца пауза. И направо се запознаха наново, понеже тя не ги помнеше.
Иначе й се радват много, обичат я, играят си с нея много, когато сме при тях. Но инициатива от тяхна страна да се видят просто ей така, защото много им е залипсвала, не е имало. И не знам дали те губят от това, защото детето много ги обича, непрекъснато говори за тях. През лятото, след последното гостуване на свекърва ми, всеки божи ден в продължение на два месеца, щерката повтаряше как иска баба й пак да дойде или ние да отидем при нея, колко много я обича и т.н.
Искам да кажа, че тя им се радва и ги обича и без да се налага да отделят от личното си време за нея и да правят някакви компромиси с личния си живот. Така че... нищо не губят.

# 69
  • Мнения: 3 423
Не. Не мога да разчитам на тях.
Ползвахме детегледачка.
Благородно завиждам на всички, които имат помагащи родители.

# 70
  • София
  • Мнения: 6 999
Ползвала ли си детегледачка?
Такива волни програми играят, че предпочитам 300 пъти прабаба ми да гледа новороденото ми трето бебе пред такава особа.

Обикновено волни програми играят възрастните бавачки 40-50 годишни и нагоре. Те са отглеждали много деца и според тях много по-добре от родителите знаят кое как се прави... Допълнително не желаят да гледат деца вечер.
За това и винаги наемам млади (19-25годишни) бавачки без опит и без собствени деца, но с ентусиазъм.

За помоща от родителите мнението ми е, че който има деца следва да си ги отглежда. От всичките баби и дядовци, единствено майка ми помага за дъщеря ми /основно за 1-2 седмици през ваканцията и когато пътуваме/, но нейната заплата я плащам аз поради точно тази причина. 

# 71
  • София
  • Мнения: 10 278
Никога не са ни помагали.Нямат желание никакво.Децата ми са на 6г и 9г.Като пиша "никога" имам предвид точно това.С тях съм ходила на лекар,зъболекар и  къде ли не.Не ми е тежало,приела съм го.Чисто физически имам предвид,че съм го приела.Обаче емоционално не съм и никога няма да приема,че бабите и дядовците на децата ми нямат никаква  връзка с тях,имам предвид нямат нужда да общуват с внучетата си.Факт,от който ме боли и колкото и да казвам,че не ми пука,си зная,че не е така.Не искам да ми помагат,не ходя ня работа,смея да твърдя,че се справяме достатъчно добре с таткото в отглеждането им.Искам просто децата ми да имат нужда от бабите си,да си говорят с тях,да излязат заедно на сладкарница,без мама и тати,да си имат време само за общуване баба-внуче.Няма такива филми.Мисля си,че някой ден бабите ще съжаляват за пропуснатите моменти с децата ми....според съпруга ми няма да дойде такъв момент,щом вече не е дошъл.Това ми тежи и то много.
Малката ми дъщеря беше на 2г когато някой я попита как се казват баба и и дядо и.Тя каза имената на наши възрастни съседи. ConfusedРазплаках се и ,признавам си,с чисто садистично чувство после го разказах на двете баби....не мисля,че им направи някакво впечатление.

# 72
  • Мнения: 448
И аз съм в графата на тези които трябва да си искат сами помоща.Сами не се предлагат Laughing Често получавам физиономии когато искам да ги оставя особено когато искам да оставя и двете.По-голям кошмар за тях няма на света  Mr. Green Обаче пък на мен не ми пука особено.Преди ми беше кофти от това,че нямат потребност,но какво да направя...насила хубост не става,тоя лаф май ще стане мото на темата .
Иначе пък мога да разчитам на тях да дойдат да почистят,сготвят и изперат.Т.е всичко което обхваща домашната работа.Дори не се налага да ги моля за това,правят го сами,нооо за децата е друго...
Татко примерно ги води на разходка,мамето ич не я бива.Седи си на пейката,а татко търчи след тях.На 70 и 75 години са,но не мисля,че е от възраста.Просто някой хора им идва съвсем естествено да се занимават с деца,до като за други това е тежко и изморително бреме,какво да се прави.
Примерно когато Алекс беше новородено,се скъсваше от рев,не можех да разчитам да ида до магазина с него,умираха от ужас да не им го оставя.Заболявала ги главата от рева и вдигали кръвното.Та така на кратко.
Въпреки,че не им допадат особено грижите за дребните,аз си ги оставям и си излизам,обръщам нещата на майтап и не се карам.Мрънкат малко и им минава,но пък гледам винаги да взимам едното дете с мен за да не им е толкова тежко.В крайна сметка никой не е длъжен да гледа внуците на бабите,нали,ама ха  Heart Eyes

# 73
  • Мнения: 631
И аз съм кандидат за медал. Много съм си щастлива, че с помагачите имаме един океан по между. На дърти години смятам да съм от лошите баби - ще си харча парите за мен, от една ваканция ще скачам на друга, свиждане с внуците само по празници. На дърти години ако не може човек да си по живее , то кога.
А тована дърти години да работиш през седмицата и в почивните  дни да ти пищят деца е форма на изтезание.

# 74
  • Мнения: 9 806
Ползвала ли си детегледачка?
Такива волни програми играят, че предпочитам 300 пъти прабаба ми да гледа новороденото ми трето бебе пред такава особа.

Обикновено волни програми играят възрастните бавачки 40-50 годишни и нагоре. Те са отглеждали много деца и според тях много по-добре от родителите знаят кое как се прави... Допълнително не желаят да гледат деца вечер.
За това и винаги наемам млади (19-25годишни) бавачки без опит и без собствени деца, но с ентусиазъм.

За помоща от родителите мнението ми е, че който има деца следва да си ги отглежда. От всичките баби и дядовци, единствено майка ми помага за дъщеря ми /основно за 1-2 седмици през ваканцията и когато пътуваме/, но нейната заплата я плащам аз поради точно тази причина. 

И аз търсих такава за целодневна грижа, но не открих.

Общи условия

Активация на акаунт