Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 841
  • 749
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 7 947
А, не, не - за другите случаи говоря аз  Peace

# 496
  • Пловдив
  • Мнения: 28 217
Аз искам да попитам - тези родители, които не помагат - защо го правят според вас това?
Искам да кажа - от преди ли нямате такива добри отношения, половинките ли не харесват или...просто така?
Защото си имат други грижи на главата.

# 497
  • София
  • Мнения: 10 280

П.П. И да те попитам - ти съвсем сама ли се оправяш с всичко? Помощ като чета - май нямаш...което пък е жалко, особено във вашия случаи, когато грижите са в повечко  Tired
Но всъщност ти си достатъчно силна, така че  Hug


За радост децата ми си имат прекрасен баща, с него се справяме абсолютно сами във всякакъв аспект- морален, материален и въобще. Липсва ми помощ от страна на бабите, да, липсва ми моралната им подкрепа, липсва ми и материална такава Mr. Green. Извън кръга на шегата- понякога много ми тежи. Но вече свикнах и чисто физически като че ли ми беше много по-трудно, когато момичетата бяха малки. Безкрайно много обичам родителите си, уважавам свекърите си, но ....има си едно Но, което ще си тая сигурно до последно в себе си. Да ме живи и здрави ние с мъжа ми, че иначе не ми се мисли. Около нас масово младите семейства се справят абсолютно сами. Било по желание, било по стечение на обстоятелствата.

# 498
  • Мнения: 7 947
Аз искам да попитам - тези родители, които не помагат - защо го правят според вас това?
Искам да кажа - от преди ли нямате такива добри отношения, половинките ли не харесват или...просто така?
Защото си имат други грижи на главата.

Да де - аз нали това питам - какви?  Laughing
Уточнихме липсата на възможност, това е ясно /работа, заетост, отдалеченост и тн/.
Аз лично чисто егоистични подбуди някак не бих приела...

Вале - разбирам те обаче, защото родата на мъжа ми - ви5наги, когато звънят - два-три пъти годишно примерно - все много искат да го вземат малкия, ама така и не става...за Коледа не се сещат за един шоколад...

# 499
  • София
  • Мнения: 47 348
това вече не се ли разискваше....длъжни ли са?

# 500
  • Мнения: 7 947
това вече не се ли разискваше....длъжни ли са?

Къде питам аз дали са длъжни?
Не мога да разбера защо някои са готови веднага да правят подобни заключения!

Питам чисто човешки!
Не за да се спори, не за да се надскачаме кой колко може да се обосновава или налага!

# 501
  • Me? I'm a raging sea trapped inside of a raindrop.
  • Мнения: 21 575
Ами, viliko, нали знаеш, че като не искаш да направиш нещо си намираш причини. Wink Ако пък имаш желание- намираш си начини. Отношенията може да са прекрасни , обичат внуците си, обичат и зетя/снахата.....но все нещо друго изкача. Един път е отдалечеността, другия път е някаква заетост, след това нещо друго...месеците си текат, после годинките, децата растат и в един момент самите те/децата/ не желаят да имат кой знае какви контакти с бабите и дядовците си. Искат си мама и тати и това е. Wink Първоначално тежи, после се опитваш да говориш с бабите и дядовците, после им се сърдиш, докато в един момент разбираш, че те обичат внуците си, но дотам. И се примиряваш....но отвътре пак ти тежи.

Точно така.  Peace
Примерно моята майка не работи, по цял ден виси у нас, уж за да види как е внучката, но идва и си пуска сериала, или започва да чете вестник, или да ми разказва с ненужни подробности как е, какво е сънувала, къде е ходила и т.н.  Crazy
Преди години ми беше обещала да вземе детето да спи у тях за една вечер, за да можем ние със съпруга ми да излезем някъде - е, още не е дошъл този момент /детето е вече на 10 години  Laughing/. Все си измисля някаква пречка - ако е студено, казва, че щяла да я вземе като се стопли, ако е топло - обратното, ако дядо й не е вкъщи /работи в провинцията и се прибира само в събота и неделя/ - като си дойде, ако си е вкъщи - като го няма.  Joy Ако я помоля да постои с нея няколко часа, за да изляза до някъде, все се оказва, че тя точно по това време е много заета .... И всичкото това без да сме в лоши отношения или да не харесва зет си, просто си е такава...
Преди години, детето беше на 3, получих перитонит вечерта, докато бяхме у тях на гости. На другата сутрин тя беше излязла на пазар и се наложи брат ми да пропусне изпит, за да остане с детето, че да може съпругът ми да ме закара до болницата за операция.
Всякакви хора има.   33uu

# 502
  • Мнения: 128
Ох,майко мила. Аз затова казвам - да сме живи и здрави, че моята свеки ми беше казала веднъж, че ако се случи нещо лошо с мен, да не си мисля, че тя щяла да гледа децата ми.  Praynig Сакън, дано не ми се случва нищо.  Simple Smile

# 503
  • Мнения: 2 215
моята свеки ми беше казала веднъж, че ако се случи нещо лошо с мен, да не си мисля, че тя щяла да гледа децата ми. 
Поне знаете, че не може да се разчита на нея. Неприятно е, ако човек се надява и очаква помощ.....
Забелязвам в парка все по-често баби, на които не бих си поверила детето.

# 504
  • София
  • Мнения: 47 348
Аз искам да попитам - тези родители, които не помагат - защо го правят според вас това?
Искам да кажа - от преди ли нямате такива добри отношения, половинките ли не харесват или...просто така?
Защото си имат други грижи на главата.

Аз лично чисто егоистични подбуди някак не бих приела...

е те това ми говори, че ги приемаш за длъжни по някакъв начин.... ако хората след 60 години работа и грижи за собствените си деца, родители имат нужда да си починат просто....и на внуците искат само да се радват от време на време...имат пълното право.

# 505
  • софия
  • Мнения: 2 572
Не говорим за случай, че някой трябва да почива , а че когато се наложи поне като опора трябва да ги ползваме. Например детето ми беше с тежка бъбречна операция в Пирогов. На 25 ден след безсъние и  спане на "табуретка" нямах сили и 2-3 колабирах . Естествено  майка ми ме смени за 2-3 нощи . Свекърва ми отказа на мъжа ми. Там нямаше как да спи мъж , иначе той щеше да остане. В случая на Валенцето  с перитонита нямам думи.
Аз това разбирам за помощ , а не да викна някого да ми гледа детето , защото трябва да си изживявам неизживяното детство по кръчмите. И когато е болна дъщеря ми майка се притичва на помощ. Детегледачки не размитат да гледат астматици. Пък й трябва да си запазя работата. Какво щях да правя - да я водя на работа с инхалатор или да безработнича.

# 506
  • Мнения: 7 465
Длъжни сме си поне връзката ни с моите родители и свекърите е такава .
Ако не мога да разчитам на тях  съответно и те на нас значи просто не сме семейство .

# 507
  • София
  • Мнения: 10 280
gabelas17, пази Боже, не е при мен перитонита. Praynig
 Аз пък за такива изключителни случаи не говоря.  Случвали са се и при нас, разчитали сме на приятели, да са живи и здрави. Аз говоря за емоционална връзка между баби и дядовци и внучета. Трябва да я има, децата имат нужда от такава, възрастните- също. Не за физическо гледане са моите думи. Аз съм доста чувствителен човек и грешката ми е , че очаквам всички да са такива.
 Angel_Dust, според мен за съвсем различни неща говорите с Вилико.




# 508
  • софия
  • Мнения: 2 572
Извинявай, Валенце!Не съм разшифровала цитата.

# 509
  • Мнения: 7 947
Разбира се, че говоря за съвсем друго аз, но Angel_Dust си умира да на прави политически въпроса!  Crazy

Ето и аз ще споделя нещо, което много ме обиди - баба ми болна, бронхопневмония, ние на работа, без възможност за отпуска, детето се разболя също. Сестрата на мъжа ми работи 3 на 3 дена, не нещо натоварено /знам, защото работех на същото място време оно/. Пада се почивка тези дни, звъним ние да я помолим да дойде да гледа малкия. Първо недоволства, че трябвало да си направи компотите днес, после нямало начин, защото аз излизам в 8.20 за работа, това значело тя да стане прекалено рано. Да го заведем детето при нея, нищо, че е болно и ще го разнасяме /нямаме кола/, нищо, че това би значело да станем и тръгнем ние преди 7.30ч, а детето не спеше по цяла нощ от болестта. И отгоре на всичкото - така щяла да може и зимнината да си направи - на двора на огън!

Общи условия

Активация на акаунт