Защо кучетата са без каишки и наморник?

И да не са домашни кучетата, оказва се, че няма на кого да звъннем. Всичко опира до съвестта на въпросните стопани, които ги разхождат по площадките. И аз да споделя опит: аз с приятелка на детска площадка, децата ни си играят до нас. Възрастен господин се приближава с куче без каишка (площадката е неоградена, не му се заобикаля, явно минава напряко). Кучето се кандилка право към нас, стопанинът не реагира, аз се ужасявам. Кучето се приближи, започна да ни души от долу до където стига, аз съм вече в потрес. Господинът ни успокоява - няма нищо, спокойно, то е старо вече и не вижда - за това ви души, да разбере дали ви познава. Без коментар.
Няколко дни по-късно приближаваме детски кът, с/у нас върви друг възрастен господин с куче на каишка. Двамата сме на еднакво разстояние от входа на къта. Господинът накара кучето да спре и да седне долу, чинно ни изчака да влезем в къта с детето и едва когато влязохме и затворихме вратата, каза на кучето да стане и се отдалечиха. Не успях да благодаря на човека, постъпката му ме трогна.

Каке, а има ли някакви научни доказателства по въпроса? Питам, защото едната ми дъщеря изпитва страх към животни, откакто се е родила /по принцип я е страх и от доста други неща, без да сме й насаждали страхове, дори напротив/. Откакто е родена, винаги сме гледали животни на вилата - 2 кучета /остана 1 и пак си търсим второ/, 2 котки, декоративни зайчета, даже и кокошки по едно време. От всички я е страх първоначално, докато не види как самите ние и сестра й отиваме, гушкаме животните, галим ги, не ни е страх и т.н. Когато взехме котето вкъщи, тя близо 2 седмици не искаше то да я приближава и едва след това се престраши да го гушка и мачка. Т.е. при нея страхът предполагам е или вроден, или е по-плашлива по характер.

Не знам дали има. 
Говорех въз основа на собствените си наблюдения. Ти обаче, имаш пример за съвсем обратното.
Явно моето мнение не е меродавно. 

Мисля, че децата нямат страх на подсъзнателно ниво. Едва ли осъзнават коя е породата, просто протягат ръчичка да погалят.
Случвало ми се е дете да се разпищи при вида на нашето куче, и той настръхва целия. Моментално се пръждосваме от там, защото въпреки че е с намордник , с неговите 60 кила може да затисне и нарани детето..Де да знам, животно си е.

Полагам големи усилия да не покажа пред синът ми безумният страх, който изпитвам към всяко куче, различно от лабрадор и голдън ритрийвър. Той не се страхува, но рдовно му обяснявам, че не може да пипа животните без да ги е питал дали искат или дали им е приятно Това с цел, да се прибилижа, преди да е нападнал кучето да го мачка.

По темата с кучкарите и кучетата им-зависи си от стопаните и ГЛОБИТЕ!Като разхождаш куче,трябва да носиш паспорта му-моята съседка има дого аржентижо и ми е казала,че задължително го носи и е винаги на каишка.Като е с паспорта по-лесно може да му се наложи глобата-има данните предполагам вътре на стопанина.Как глобяват примерно в градския транпорт!?
Относно воденето на големи и опасни кучета от деца ,също лесно може да се промени в закона.
Колко са злобни малките кученца-на моя приятелка тръгнала да погали дакел,така я захапа,че и счупи пръстена
А относно страха на децата-искам дъщеря ми да я е страх! Тя обожава животните и се опитва всякак да ги гушка независимо от порода,големина,смрад и т.н.Няма думи и гледки,които да и променят чувствата.Може да ми дадете съвет за това!Да уточня,че хич не и пука да им бърка и в устата,а и е много бърза.

Аз откакто имам куче,забелязвам,че почти всички,които имат кучета са ненормални.Моето куче не го разхождам в Морската градина или някъде другаде,защото го отглеждаме на голяма площ.Но сега специално се заглеждам в другите кучета и колкото и да не искам -по стопаните им.Безпардонни,нагли и изобщо прости в по-голямата си част хора.Но най-смайващото е,че не им пука за децата,за чуждите деца.Аз много обичам моя Неро,но посегне ли на дете,ще го убия.

Не съм съгласна с това обобщение. Сигурно има и такива случаи, но със сигурност не е общовалидно.
Аз много обичам животните и винаги съм полагала усилия да насаждам подобни чувства и у детето си. Тя също обича всички животни, с изключение на кучетата, от които я е страх. Дори вълците в приказките за нея са положителни герои, защото са животни. В Червената шапчица смята, че лошият е ловеца, който убива вълка. Това си е лично нейната интерпретация на приказката.
Но от кучета я е страх. Като ги види замръзва и започва да се катери по мен панически. Всички усилия, които съм полагала, са били точно в обратна насока - да не се страхува, да им се радва. Но в градинката, където е площадката ни, се разхождат десетки думашни кучета, без поводи, без нищо, и си тичат на воля. И явно я плашат. Нормално, предвид че в началото като започнахме да ходим там, повечето кучета бяха по-високи от самата нея.

Напоследък съм се отказала да я убеждавам колко добри и мили са кучетата. Веднъж като се прибирахме от градинката, пред мен изскочи едно момиче на около 12 години и започна да приплаква: "Помощ, това куче ме хапе!". Обърнах се и видях 5-6 бездомни кучета и едно наистина я хапеше. Направо се вцепених от ужас. Бях с детето на ръце, което се разпищя и започна да рита панически, а кучетата ни наобиколиха. Една жена се доближи и ми подаде пръчка и ги разгонихме.
Дъщеря ми пищеше панически още доста време и трудно се успокои. Периодично се присеща за тази случка и иска да я разиграваме вкъщи и да "гоним кучето", което я хапе. Явно изпитва още неовладян страх от преживяното.
Така че... аз съм последният човек, който има вина за това, че я е страх от кучета.

Да и аз скоро пак изпаднах в такава паника от 5-6 кучета.Седим си с дъщеря ми на една люлка и и пея.Изведнъж между колите/люлките бяха до паркинг на блок/,като наскачаха псета и като ни заобиколиха на люлката и като се започна един лай и вой и стесняват кръга около нас.То че хубаво пея е ясно  ,ама като си затръгвахме краката ми бяха като кашкавали.Само си представих тези помияри как ни се нахвърлят.

Не,не искаш . Защото този страх в повечето случаи е придобит от такива случки като сина ми.
По-добре да се научи детето към уважение към животните по методите за които говори Как Сийка,отколкото от такава стресираща ситуация. И макар че, дребния се утърва само с уплаха,която не е за пренебрегване,разбира се,съм благодарна. Четейки и слушайки всеки ден ужасяващи истории за нахапани хора и дечица.

Мен точно от това ме е страх,защото някой път не мога да я хвана -тя буквално търчи да ги гушка и не искам да мисля какво може да се случи.Да не говорим,че тази радост не всяко куче би я приело положително.После ще я е страх,но не се знае на каква цена.Аз много и говоря,но по тази тема нямам никаква успеваемост.

Не съм съгласна, че децата нямат страх от кучета. Особено ако контакта е с куче, което е по - едро от детето. Може малките породи да ги възприемат като играчки, но големите едва ли. Все едно ние да не изпитаме страх от среща с крава примерно, нищо че дори знаем, че е тревопасна и има малка вероятност да се поинтересува от нас.
Иначе и аз скоро се възмущавах по повод липсата на намордник. Едно момиче разхождаше по алеята на Борис 3-ти една от бойните породи (не ги различавам много). Кучето не само, че беше без намордник, но стопанката му го разиграваше с клон, при което това животно подскачаше от единият до другият край на алеята. Така че, ако не те ухапе, поне да те понатъпче или блъсне.

Не знам дали е заради големината. Дъщеря ми еднакво се страхува и от огромни кучета и от тип катеричка. Има толкова малки, дето ако ги настъпи с крак ще ги смачка, обаче тя пак пищи и се катери по мен като ги види.

Проблема е , че няма кой да налага глобите . Извеждам си кучето в парка до нас (пълен със строителни отпадъци и всякакви други боклуци), не е привлекателно място за разходки , в предвид строежа на магистрала "Люлин" , но пък за любимеца е идеално място . Преди няколко вечери излизаме и се засичам с една съседка , тръгнала и тя на разходка с любимеца . Каня я с нас да се разхожда , а тя ми вика :"Ти луда ли си , чак там да ходя (500м от блока ни ) , давай с мене от зад (на детската площадка )! " . А аз я питам дали не й е малко неудобно - там си водя децата да играят ,пък и може и глоба да отнесе , на което тя избухва в смях и ми обяснява как никога не е виждала някой да проверява дали се разхождат кучета там и т.н. Аз пак упорствам , ама нали деца там играят , очаквате внуче скоро , там ли ще го заведете после . Врътна се , дръпна си песчето и все едно нищо не й бях казала. Мисля , че докато не почнат сериозни проверки няма нищо да се промени , обичам си животинчето , то е порода Чау-Чау , но си ходи до мен с повод , в повечето случаи буквално го задушавам , когато ни се нахвърлят деца да го галят ,просто не знам дали няма да прояви характер или да се стресне (колкото и да ви е странно) и да направи беля.  Липсата на контрол кара и собствениците на кучета да са супер спокойни относно това как и къде си разхождат любимците . Не знам дали така спокойно ще ги пускат ,ако им лепнат солидна глоба .

Проблема с агресивните безстопанствени кучета и с тези с безотговорни стопани е толкова голям, че приучаването на правила на поведение няма да помогне - какво от това че детето е научено да не посяга рязко към непознато куче, ако докато тича за здраве в парка в гръб го връхлетят глутница бездомни?

Правиш аналог с правилата за движение - колко предпазено ще е дете, което знае и спазва правилата на движение, ако града е пълен с пияни шофьори каращи със скорост два пъти по голяма от разрешената, често и по тротоарите и минаващи на червено?