Защо кучетата са без каишки и наморник?

А защо трябва да се избира? Защо да не се полагат усилия в двете посоки? Проблемът с решаването на проблемите в България, включително този с домашните любимци и уличните кучета, е именно в непрекъснатото залитане само в една посока. А ситуацията ще се оправи, когато се прилагат всички адекватни мерки едновременно и постоянно. Но това всичко е толкова дъвкано, дъвкано...

Ако собствениците на кучета ги разхождат с намордник, водят ги на каишка, събират им лайната и ги водят на определените места, може би нямаше да ме е страх толкова от кучета, може би само от бездомните, може би. И тогава може би и детето ми нямаше да има насаден страх от мен към кучета, може би.
Аз не искам да избирам, не искам да уча детето да не го е страх.
Искам да се съобразяват с мен, а не аз с тях. Тъпо звучи, нали. Да. Аз се съобразявам с много неща, с които не ми се иска, например, да мина по улицата, когато някой си храни кучето на тесния тротоар, да настъпя лайно на детската площадка, детето ми да играе в пясъчник опикан от кучета, може би бездомни, а може би не.
Не, не искам да се съобразявам.

Presi хубаво предложение. Ще снимам, ако мога, ако имам възможност.
Когато ми се случи, тази случка вчера, си помислих да снимам, но ме хвана страх, честно. Нямах нито психическа, нито физическа възможност да го направя.
Дори и да имаше телефон, на който да звънна, дори и да го знаех, какво щеше да стане като звънна, щеше ли да дойде някой? Стопанина с кучето, щеше ли да чака? Не!

И една друга случка съвсем не по темата. Лятото, виждам в двора на детската ясла, група младежи да пият бира и да пушат. Обаждам се в полицията. От там ме прехвърлят на две места, свързах се с някой, представи се, не запомних име. Обясних какво виждам, помолих да дойдат да направят забележка. Човека отсреща ме попита дали чупят бутилки, аз отговорих че не, но се забавляват в държавна ясла, той каза, че след като не чупят нищо, не е проблем, помолих пак да им направят забележка, той каза "Да,да!". След два часа купона беше голям. На следващата сутрин двора на яслата беше пълен със супени бутилки и опаковки, фасове и какво ли още не. Е и! Обадих се на когото трябва. Но Полицията така и не дойде. Значи аз правя каквото трябва, плащам данъци, спазвам правилата, а те защо не го правят. Какво трябва да направим. С кучетата и стопаните им е същото. Ако има глоби, нали някой трябва да ги глоби, ако се обадя на този някой, той дали ще дойде? Не, съмнявам се. Тъпо, нали?

Голяма част от майките вече ги е страх от кучета. Те няма как да обучават малчуганите си.
Дори и друг да ги обучава, като останат сами, тревогата на майката ще се предаде на детето, на кучетата, и т. н.
Нагло е някой да иска група от хора да променят поведението си, да положат усилия, заради друга група, която не ебава да спазва наредбите, продиктувани от интересите на обществото.
Това е същото, като поставяне на метални решетки на вратите и прозорците, СОТ и т.н.
Свиване на ареала, личното пространство на гражданите, защото нарушителите са на свобода и се чувстват ненаказуеми.

Децата не се раждат с мозъци, прекопирани от мозъците на майките си. Нито имат вградено wireless устройство да изпитват всяка емоция, която майката изпитва и да не могат да изпитат собствени, неподадени от майката.

 
Виждам, че пишеш за бъдещо дете - т.е. все още нямаш.
Я, моля те, върни се малко назад и прочети моят пример. От какво точно, според теб се е уплашила едната ми дъщеря и коя точно моя реакция е причината само едната от двете ми дъщери-близначки /т.е. еднакво наблюдавали моите реакции/, израстнали с достатъчно животни, да изпитва панически страх от кучета и котки?

 

Добре де, това не е психологичен подфорум, както подсказва заглавието му и просто давам едно свое разсъждение, което ми е хрумнало. Знам, че хората са различни, но такива реакции ми се струват прекалени. Не съм казала, че твърдението ми е научен факт, че да има реакции от рода на : 'Я, моля те, върни се малко назад и прочети моят пример. От какво точно, според теб се е уплашила едната ми дъщеря...' Просто тонът, който лъха е излишен с това "Я" еди кво си.Щ
е приема и коментарите към изказването ми просто като разяснение, че това не е истината и готово.   

Хм, аз пък не възпитавам децата си към безгранична любов към животните.
Не виждам кому е нужно.
В крайна сметка животното си е животно и домашно, улично, горско, пустинно от него може да се очаква всичко.
Гледам доста майки насочват вниманието на децата си към кучетата: "Аууу, мамиии, виж какво сладко кученце....!"
И у детето остава нагласата, че кучето като цяло е безопасно, може да се пипа, гали, подритва /чисто добронамерено/.

Вчера така две деца за малко не си изпросиха ухапването. Бяха на около 2 години, ако не и по-малки и се хвърлиха да прегръщат спящо улично куче....после имаше много лай, викове и рев....

Съжалявам, ако си приела тона ми за особен - не съм целила това. Просто те помолих, изхождайки от твоето разсъждение и моя опит, да споделиш дали ти хрумва друга идея. Странно ми е винаги, когато хора без деца приемат, че децата винаги са продукт САМО на реакции, действия и думи на родителите си /казвам го без грам заяждане/.

Ок, подпитах небрежно психолог току-що, научих един факт: Няма вродени страхове.
Другите неща са относителни и немогат да се кажат просто така. Принципно малките деца към около 3 годишни проектират страховете си, тоест може да се страхуват от нещо, а да насочват страха си към друго. Например ако ги е страх от човек, могат да изразяват страха си към кучето. При вас са семейни кучета и едва ли детето го е страх от вас, че да го проектира по този начин, но просто казвам вариант. При близнаци пък често срещано било едното дете да се чувства потиснато или пренебрегнато, защото обикновено единият близнак е по-лидерски и така може някакъв такъв страх негов си на детето да проектира върху домашния любимец при там разни обстоятелства че всички му се радват и т.н. Пример за проектиран страх: Като детето вече му стане време да спи отделно от родителите си, то се противи и казва, че го е страх от тъмното, което може би е и така, но главно го е страх да се отдели. Натвърдвам, че това беше раговор неглиже и психолозите съм забелязала, че не обичат да генерализират с конкретен отговор, защото тяхната работа била сложна и те колко учили и т.н и зависи от конкретноя човек и т.н. затова това е по-общо приказки просто от специалист, без претенции да се разрешават случаи и да са валидни думите за всеки на Земята.

П.С. Няма лоши чувства, аз просто гледам да подхождам положително и както и да е. По букви по-трудно познаваш тон, така че вярвам, че не било така, какато съм го приела.

И мен не ме е страх, големият ми син не го беше старах докато два "безобидни" пинчера не го напднаха, докато ходим един до друг , аз с една ръка го държа него с другата бутах количката с брат му, дори не е посегнал да ги докосне, тогава беше на  година и 8 месеца сънуваше кошмари и ревеше от всички кучета които срешнем по пътя си близо година след случката.  Малкият ми син също не го беше старх, докато една немска овчарка не му се излая в лицето, тогава беше на 1.1 година, ревеше и трепереше всеки път като видеше куче неискаше да слиза от количката да ходи доста време. И двете случки стават на детска площадка с пясъчник, катерушки и всички там артрибути за такава.

Майка ми много я е страх от кучета, точно толкова колкото и мен. Ще си кажете, майка ми ми е насадила страх. Но не, сестра ми няма никакъв страх от кучета и от каквито и да е животни. Когато бяхме малки и ходехме на село, тя по цял ден беше при животните, аз умирах от страх да се доближа до оградата. Една майка ни е раждала и възпитавала.

Не знам дали има насадени страхове или не, но въпроса изобщо не е в това. Нека детето да не го е страх от кучета, но нека и стопаните на такива да са по съобразителни. 

 

Авторката, оправи си заглавието най накрая!!!
Колкото и да е важна една тема, като и видиш елементарно неграмотното заглавие,
ти се отщява да пишеш. Виждам, че доста хора са писали пренебрегвайки неграмотността,
но и два пъти повече не са писали поради същата причина.....

ПП Нямам какво да кажа по темата!

Наморник, наморник, колко да е наморник, явно кучетата са били морни, за да им се слага допълнителен наморник....

ПП Мразя тиретата, та не ми придиряйте...

Ох, явно съм много зле, наистина.
Не те разбрах?!
Искаш да сложа д в думата намордник ли? А ти защо го пишеш така?
Ти ако искаш не пиши в темта. Всъщност се чудя защо изобщо пишеш, щом не ти е кеф.
Има доста по неграмотни хора от мен в този форум. И аз се дразня. Но к'во от това?
Игнорирай ме.
Темата ми не е за наморник или намордник.
Темате ми е за нещо друго.
Извинявай ако съм те притеснила с неграмотността си!

Думата наморДник идва от думата морДа - муцуна, значи нещо, което се слага на муцуната.

А познай

Мога, пиша....тук не иде реч за кеф....доколкото схващам, а за проблем който вълнува колцина....
Кефа е другаде....но неграмотността явно е навсякъде....


Jaritta , мерси, но мисля беше излишно предвид питанката на авторката....ей така съм от въпроса и...