? към младите шофьори(КИ) - 8

  • 38 763
  • 836
  •   1
Отговори
# 825
  • София
  • Мнения: 865
Едно нещо много ме е глождело винаги. Защо след като ви е страх, се качвате на автомобила?
Мен като ме е страх от змиите не ходя да се вра в къпинака.
Най - лошото е, че докато вас ви е страх, ставате толкова невнимателни, защото просто сте съсредоточени във волана и пътя пред себе си. Останалите обекти и субекти на пътя не се забелязват. Масово жените отнемат предимство и пречат на движението. Масово не знаят как да прилата правилника за движение.

Не го разбирайте като заяждане! Просто много често си задавам въпроса защо на пътя има толкова много жени, които определено не могат да карат и са опасни за себе си и най - вече за нищо неподозиращите околни.

Повечето от вас наистина твърдят, че ги е страх. Защо тогава се качвате?

# 826
  • Мнения: 5 832
Защото е нормално всеки млад шофьор да изпитва страх и несигурност, а това се преодолява с каране. Или не си шофьор, или си забравила каква си била като начинаеща. Далеч съм от мисълта, че някой си е взел книжката и е бил уникален и безгрешен още в началото. И мен ме е страх, ама карам доста. Страх ме е от лудите на пътя, дето си мислят, че като летят със 120 в града и са е..ти гъзарите. Страх ме е и от скутерите, щото тука са много и изскачат от всички посоки, навират се между колите, изпреварват от дясната страна и т.н. И аз взимам предимството всеки ден почти в кръговите, щото ми писва да вися като ненормална, да не ме пуска никой, а в същото време да ми се влачи с 20 км. , а аз да седя и да го чакам, докато мръкне, като зад мене има още поне 20 коли, които чакат да се шмугнат в кръговото. Помага ми факта, че карам автоматик и че съм по-голяма от повечето коли на пътя от гледна точка на габарити и искат или не, съобразяват се с това. Ако някой иска да се навира в мен, рискът си е за него, аз най-много да огъна броня. И не мога да разбера защо е толкова интересно, че жена кара мощна кола, седят и ме гледат като гръмнати, когато ме видят в какво се качвам. Ама те тук са си малоумни по рождение. Жените карат малки пикливи сапунерки, а мъжете карат истинските коли и то доста нескопосано.

# 827
  • Мнения: 417
tanch,ще ме извиняваш,но това ,че караш голяма и мощтна кола изобщо не ти дава право да отнемаш предимство и да се самоуспокояваш,че най-много да огънеш някоя броня.Това показва,че не се съобразяваш с движението и изобщо не те интересува какво би се случило на околните.Големите коли не ви правят неуязвими. NaughtyЗА останалото съм съгласна-всеки начинаещ малко или много чувства несигурност.При това съм сигурна,че това не е само при жените Peace

# 828
  • София
  • Мнения: 156
tanch, то лошото е че не всеки млад шофьор изпитва страх и несигурност. Имам много жени познати, които вчера са взели книжка и днес карат със страхотно самочувствие и увереност. То не, че е лошо да си уверен на пътя, ама да е с покритие и на база умения и опит (!), а не просто личностна черта. И те си вярват, че карат страхотно, ама аз като се кача при тях треперя и се изумявам от глупостите които правят. Когато сгрешат пък не си признават грешките - за тях винаги другите са виновни, другите отнемат предимство, другите не се съобразяват... KiaraTiara, много по-добре е да си предпазлив, отколкото да нямаш грам страх. „Страх лозе пази” или в случая с шофирането – живота пази. Като се страхуваме (не до ниво на панираност и вкочаненост зад волана, говоря за премерено ниво страх) – тогава сме предпазливи, тогава внимаваме, тогава мислим и обмисляме какво правим, спираме на пешеходни, даваме предимство, а не караме със 120 в града, засичайки, бутащи се и смятайки се за безсмъртни... За мен зад волана е най-добре винаги да имаш едно наум и да си даваш сметка колко катастрофи на ден стават, да го мислиш постоянно ако трябва и да изчакаш моткащия се пред теб за една минута (от страх), отколкото да го задминеш без видимост и в насрещното...

# 829
  • Мнения: 22 533
То от страх до страх има бая разлика....
Като чета тук, има хора, които се потят като седнат зад волана, пищят им ушите и т.н. признаци за това, че ги обзема паника и в такъв случай не са особено адекватни на пътя.
Аз подобни неща не съм изпитвала.
Притеснение да, но страх и паника, не ми се е случвало.
Мъжа ми в началото също обясняваше много, дразнеше се, ядосваше се и т.н. Но това беше няколко месеца, в които аз всеки ден бях зад волана.
Щом след 6месеца ме оставяше вече сама да карам детето, значи се е уверил, че мога и не бих застрашила живота му с поведението си на пътя.

Но както той казва, човек зад волана трябва основно да мисли. И то да мисли и гледа с 15м пред себе си и с още толкова отзад. Тоест постоянно да преценяваш обстановката и да реагираш спрямо нея. А не да мислиш единствено за себе си в колата и да смяташ, че си неуязвим.

# 830
  • Варна
  • Мнения: 6 891
Eeee...страх трябва да има някакъв, ако човек има чувство за самосъхранение... И тук подкрепям  BlaCk RoSe.
Аз пък се чудя какво има да се обяснява 6 месеца!! Mirama, да не помислиш, че се заяждам. Laughing
6 месеца.... са си бая време за ежедневни обяснения:-)

# 831
  • Мнения: 22 533
Flash*, не съм казала, че 6месеца ми е обяснявал.
Обсненията бяха точно 5пъти, в които карах заедно с него. След това ме остави сама да се оправям и чат, пат го возех.

Някой и 10г са зад волана, но пак са си също толкова некадърни, все едно са седнали за сефте...
Така че мен не ме е срам да си призная, че съм имала нужда от напътствия.

А и един начинаещ шофьор не може да ми каже, че има уменията да кара в тъмната част от денонощието, в сняг на напълно неразчистен път и т.н. И няма да има нужда от подкрепа и някой друг съвет...

# 832
  • Варна
  • Мнения: 6 891
 Simple Smile Не исках да те обидя ама наистина така го прочетох, 6 месеца ежедневни обяснения и ми се видяха бая... Crazy
За останалото си права. Трябва време за да се натрупа опит, и този опит да изкара най-доброто според възможностите на шофьора. Което не значи непременно, че ще е кой знае какъв резултата, някои просто могат повече от другите. Но ако се спазват основни правила за движение и има малко повече търпимост на пътя, смятам, че рисковите ситуации на пътя могат да се сведат до минимум.
И да ви питам - ползвате ли аварийните светлини когато спирате за малко, или докато паркирате?
Вчера един бус успя да ме ядоса здраво за пръв път. Спрял да зарежда на 10м от светофар, на еднопосочна улица с две платна  в лявото платно, с включен двигател, съответно светят само стоповете. Приближавам, червен светофар и се нареждам зад него естествено, решавам, че си чака светофара. Зад мен спират още коли, до нас колона за десен завой/Т кръстовище/. След секунди виждам някакъв да носи стока и разбирам какво се случва... настана хаос, колите зад мен започнаха да свирят, някои тръгнаха да изпреварват.... изпокараха се. Всичко това нямаше да се случи ако имаше аварийни светлини, имаше възможност от далеч да го заобиколим и  т.н. защото преди този светофар се движим всички в едно платно. Ей такива елементарни неща неизискващи кой знае колко мозък ме ядосват наистина...заедно с не подаването на светлинна сигнализация при завиване.

# 833
  • Мнения: 22 533
Flash*, абе сега като го прочетох....и аз така разбрах от собствените си думи. )))))

Факт е че в началото бях крайно нетърпим шофьор...ама аз съм си така по принцип. )
Бях на мнението, че щом съм си в правото и предимството е мое, аз трябва да мина на всяка цена.
После доста бързо се светнах, че в повечето случаи е по-добре да пуснеш нахалника и този, който не е в час с правилата на движението....отколкото да се буташ между шамарите.

За малко не спирам никъде...или паркирам, или не спирам, та аварийни не ползвам в такъв случай.
Но винаги пускам, когато ще излизам от дадено място с маневра на зад и нямам добра видимост. Така се подсигурявам, че идващите зад мен ще ме видят, че маневрирам.

# 834
  • София
  • Мнения: 3 072
няма млад шофьор, който да не се е страхувал в началото - то това е ясно. ама има хора, които по-бавно свикват с уникалния трафик, особено в София. аз страха от самото шофиране го преживях отдавна, повече не притеснява когато тръгна на някъде и не знам пътя. не че не си пише, но много ми се разделя вниманието и това ме притеснява. но да кажете, че жените са по-лошо шофьори само заради единия страх никак не съм съгласна! често ми се случва да карам зад мъже шофьори, които са захапали волана и ги е страх да вдигнат 30! колкото до отнемането и даването на предимство - аз му викам толерантност към другите!

# 835
  • София
  • Мнения: 156
Flash* , много позната ситуация. На мен по центъра постоянно ми се случва да попадам на такива индивиди - караме и той просто спира, без аварийни, без нищо - случвало се е и на големи булеварди, сега на прима виста се сещам за една дето на бул. България,както карахме с 70 км/ч. в крайна лява спря, за да вземе нейна приятелка, друг на бул. Евлоги Георгиев, посока НДК в най голямото задръстване спря за да си купи кафе от павилиончето, блокирайки цяла лента и два автобуса, които не можеха да потеглят от спирката - всичко това без аварийни и се чудиш защо спират, ако е бус и нямаш видимост съвсем не знаеш какво става и се нареждаш да чакаш. Друг смешен случай беше на бул. Прага, лента за десен завой от двайсетина коли, едно бусче четвърта кола на светофара - пуска ляв мигач и намалява, отляво го пуска една кола, той не реагира, пусна го друга кола, но човека не се престроява, ами спира - ситуацията беше че десния мигач не му работеше, а той пуснал аварийни човечецът, ние се нахендрихме три коли зад него и после давахме дружно на заден...
Аз винаги паркирам и маневрирам с аварийни, ако съм спряла за кратко, също ги пускам, като благодаря на някой не пропускам да ги включа - скоро ме бъзикаха че ще строша копчето от толкова използване...

# 836
  • Мнения: 743
Момичета, ето новата тема  Hug

НОВАТА ТЕМА

Общи условия

Активация на акаунт