Паническо разстройство - част 6

Може би трябва да направим нова тема за ТЕС, за да не разводняваме тази. Мен също движенията ме успокояват, но не мога да се справя с ключовата фраза...започвам да я формулирам с най-големият си страх, но сега страха за бебето засенчва всичко...Може би е грешка, че го правя преди сън, уж да се успокоя...а сънувам едни филми... Все едно организмът ми представя на 3D всички неща, които са оставли следа в мен през годините.

А за да сме по темата ще споделя с вас пъкленият си план.Утре съм на ЛКК за болничен. Вече имам такъв, който изтича на 03.01 догодина:) Знаете за напредъка ми за месец , купих си елха, ходих на изложба и пицария....мисля да премълча това...

Ще кажа, че никъде не съм излизала, отделно ще си призная, че не съм пила пак химията, това поне е истина. Искам още един месец, не зная от лекарската комисия дали имат право да ми дадат, но заради бременност никой няма да ми даде болничен ...имам два спонтанни след дъщеря ми, точно защото работата ми беше по-важна...и независимо от всичко се влачех, да смятам продажби..Сега приоритетите ми са други. От една страна не мога, да напусна, защото после ще взема 100 лв майнчинство, от друга ми е съвестно. Ето обърках се съвсем !Аз наистина не мога да излизам, без да има някой до мен, но утре мисля да преувелича...

Не мога да си представя на 03-ти отново да се кача на метрото и после да пътувам, час, с автобус , за да ида на място, на което не искам да съм!

Пак стана дълго...

Amira_BG,честито и от мен.В хомеопатичния подфорум има тема за ТЕС,както и линка който съм дала вчера.Аз чета и изпълнявам и вече да чукна на дърво  съм доста по-добре.Както и есенциите на д-р Бах.
За болничния-мисля,че няма да ти откажат.Имаш доста основания.Аз също имам спонтанен аборт в 5 месец,и при следващата бременност ми даваха болничен до края още щом я установиха.
Всичко ще се нареди,казвaли сме го много пъти проблема е в главите ни.  

Здравейте.
Да споделя-снощи бях на банкет без кризи,без страх
Танцувах Бях много щастлива.
Само дето изпуших 1 кутия цигари.
Алкохол не посмях и да си близна.
Гордея се със себе си.
Днес сама влязох в болницата на преглед при психиатъра,сама взех детето от училище.
Щастлива съм

Браво десислава83 давай все така смело напред      
Amira_BG ще се справиш, ще се качиш и в метрото и в автобуса, ти си смела жена  
После да се похвалиш  
Момичета много се радвам за вас 

десислава83  Само така !

lina,lasi  Благодаря за подкрепата !

Днес съм много тъжна, разстроена  и ядосана на психиатъра /вече бившият/. Като се поуспокоя ще ви разкажа по-късно или утре.

Е, сега наистина ще стане дълго...малко по-спокойна съм. Също така не зная, дали аз съм повече от чувствителна в това състояние или просто попаднах на идиот. Имам с него общо 3 срещи днес ми беше третата. Личната ми лекарка ми даде направление и го представи, като страхотно светило. Лекар от ВМА, който всеки понеделник от добро сърце дава дежурства в VII-ма поликлиника, която ми е районната. Когато отидох за първи път бях в истерия плачех и постоянно повтарях, че искам да си ида в къщи. Приятеля ми ме вкара едва в кабинета му. Оня седеше, като Господ, аз се опитвах да обясня какво ми е, а той с една противна усмивка ми обясняваше, че не чува. Освестих се малко, помолих за чаша вода, заяви че не бил сервитьор . Чешмата била ей там, но чаши нямало. Намокрих си китките и ръцете със студена вода и общо взето обясних, като той ме прекъсваше почти на всяко изречение. Изписа ми Велаксин+Ривотрил+Флуаксон. Още тогава не го харесах, но защото никога преди не съм била при психиатър, се чудех дали не се държи нарочно грубо за да ме мотивира.  Е знаете писах вече, как безпаметно спях седмица с тази химия и я спрях На 13-ти ми беше втората среща с него. Държа се като класната, сочи ме с пръст и ме порицава...после започна да си говори за частната практика и, че много би ми помогнала психотерапия при него, но преди това трябвало да  ме вдигнат на крака, да започна да излизам и т.н. Въпреки, че му казах, че повръщам яко от Велаксина /то не е било от това, а от бременността по скоро, но тогава не знаех/ Той започна да ми говори някъкви глупости, че той бил само огледало и дали харесвам това, което виждам било мой проблем. Опитах се да му обясня, че аз наистина повръщам, твърдеше си, че е огледало. После ми каза най-умното нещо, което съм чувала писах вече за план, който съставяш и спазваш всеки ден...без да се съдиш прекалено, ако не успееш.Този човек се променяше пред очите ми от невъздържано груб..ставаше мил заинтересован и съветващ... Накрая на сеанса , направо се размазваше...пожелавеше успехи, сила и т.н.И до днес, може би защото го сецнах още в първата фаза, та не се подлъгах пак... Имам си час аз за ЛКК /за болничен/., а това е той и още една лекарка.Той ми е дал направлението за ЛКК и ми е определил часа 18,10. Строявам се там с майка, защото моето момче не можа да излезе от работа та си чакаме повече от час. Всички пред нас минават лекарката излиза и тръгва нанякъде, той се появява и ме гледа с празен поглед. Аз му обяснявам, че също съм за лекарска комисия, той започва да крещи, че талончето /което ми е дал/ е за плеглед, а не за ЛКК  Изкара ме малоумна, как така да не съм разбрала. Казах му никой не ми обясни, вие ми казахте, че съм за лекарска комисия и държа собственото му направление в ръка.Рови в некви листи, явно разбра, че не е прав, защото държеше и размахваше, като малоумен някъкъв лист имена и викаше ето няма ви за ЛКК , аз си видях името на листа и му го показах...той вика, за преглед съм те записал не за лекарска комисия. Хубаво разбра обясни ми какъв компромис ще направи извика лекарката обранто и ми написха болничният. Докато им диктувах къде работя...сумтеше престижна професия...а един час да не можеш като хората да запишеш.... Заклевам се така каза !Въздържах се със неистови сили да не се разкрещя, само защото ,исках да кажа за бременността и какво да пия или правя....Другата лекарка от комисията ми подаде болничният и си тръгна. От мен се очакваше същото, но на вратата се обърнах и започнах "Вижте трябва да ви кажа нещо...тези лекарства...." Прекъсна ме с думите " ТИ нали имаше направление за лекарска комисия, значи това за преглед ти отпада и въроса ти е неуместен"зави ми се свят, а той тръгна да обяснява нещо, не чух какво... Казах "ДОВИЖДАНЕ" и тръгнах да излизам, а той... "Какво каза ?" Повторих "Щом мислите въпроса ми за неуместен  Довиждане" Чух го да говари... ама, чакайте не така...не става..." Затръшнах вратата и майка ме прибра. Плаках много, просто е безмислено... няма нужда да нараняваш някого, който и без това е наранен и се е обърнал да помощ. Цяла нощ мисля, защо го направи, дори да не съм му симпатична, ние сме се виждали само 3 пъти, в живота си не съм усещала такава злоба и надменност.... Да вярно с направление съм, не в частната му клиника, но той сам е решил да работи там !Милички сега на кой да имам доверие, че му пука за мен ?А ще ви покажа моят герой.... ако модераторите сметнат, да ми изтрият поста...
http://mpc-bg.org/?st=5
Ето го !

Амира, съжалявам за това, което си преживяла. Наистина, това не е твоят психиатър. На лекаря си трябва да имаш доверие, да си спокойна когато си в кабинета му, иначе какъв е смисълът. Вярно, че работата му не е да те глези и да плаче с теб, но определено, грубото и бездушно отношение в никакъв случай не помага на хора в твоето състояние. Няма от какво да се чувстваш виновна, изобщо не е нужно да си му симпатична или да си в частния му кабинет, за да се държи професионално. Вярно е, че първо трябва да се стабилизираш, преди да започнеш психотерапия, но медикаментозното лечение, ако такова се налага трябва да е съобразено лично с теб и това как те кара да се чувстваш. Щом лекарствата, които пиеш те карат да се чувстваш зле то явно нещо трябва да се коригира, било доза, било вид медикамент.
Имам горчив опит с психиатър от кварталната поликлиника, макар и не светило. Тогава още не знаех какво става с мен, бях неорентирана, а тя ме претупа измежду тълпата от пациенти пред вратата й, метна ми рецепта с хапчета и ми каза, че като си намеря работа ще се оправя. Няма да разказвам подробно какво се случи с мен след като свърши "лечението" и потисканите симптоми се върнаха със страшна сила - беше кошмар. Слава богу после намерих подходящия лекар. И за нея съм чувала и негативни мнения, но на мен ми помогна и получих това от което имах нужда.
Та, съветът ми е да си намериш психиатър-психотерапевт и ако имаш финансова възможност не с направление. Не е нужно да е супер светило важното да почувстваш, че е твоят човек.  

Към Amira - неколкократно, в различини теми съм препоръчвала специалист-психиатър. Лекувала съм депресия по време на бременност, при първия преглед не можех да спра да плача, ако някой се беше отнесъл по подобен начин с мен..., в толкова тежък момент! Мога да ти дам координати на лични, работи със Здравната каса.
Да допълня - какво ли щеше да се случи с мен, ако бях попаднала на квартален психиатър? А аз попаднах на страхотен лекар и човек. Стана случайно, приятелка ме заведе.

Моми4ета ЦИПРАЛЕКС  с кои билки не се съ4етава,4е пих един 4ай с валериан,мента,мато4ина,дяволска уста и направо ме удари някаква вълна неприятна,Имам топка в гърлото ,зви ми се свят и отидох да повърна 4ая(с извинение),ама още ми е  едно замаяно и гадно.Внушение ли е или не???

Билките по принцип не би трябвало да имат странични действия 
Amira_BG и аз мисля като ivap  , много се ядосах на това което ти се е случило и на тоя лекар 
Обаче ти все пак  получи още болничен нали , погледни от тая страна на нещата и забрави за неприятната случка, на бебчо му трябва спокойствие 

Четох,че такива лекарства не се комбинират с кантарион и аз лично го избягвам.

амира, много съжалявам за това, което си преживяла. но всяко зло за добро- така поне си го видяла в цялата му светлина и навреме ще го смениш  вместо да губиш месеци напразно при него.
аз понякога се питам тези хора, лекарите, давали са клетва ....как е възможно да се държат така. и мен лекар ме съсипа, та едва сега след цяла година, вдигам глава малко 

Как сте момичета,на мен не ми е много празнично,но съм доста по-добре.И това ми дава кураж,наистина ТЕС много помага,може да е просто внушение или самия факт че правиш нещо за да си помогнеш те движи напред.Пишете,на мен лично тази тема ми е подкрепа.

И на мен някак не ми е празнично.
И аз съм добре.
Само крайниците ми изтръпват и понякога е болезнено.
Снощи бях на концерт на дъщеря ми,не се чувствах радостна,само се оглеждах,заглъхна ми пак дясното ухо и ми беше много криво.
Уж трябваше да почна да намалям ривотрила и да го пия само при нужда,но явно няма да се получи.

Аз за сега го пия редовно,докато се почувствам напълно добре,защото все още се появяват мисли-ами ако пак получа атака,а така с него съм спокойна.Щом успях да го спра преди 3 год. сега пак ще успея.