Паническо разстройство - част 6

  • 98 102
  • 743
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: X
 Baby girl, сега прочетох историята ти. Аз съм много по-възрастна от теб, но с подобна история от детството и младостта. И аз съм се страхувала, че не съм нормална, ще се побъркам и т.н.  Да те успокоя, че с годините свикнах да живея със страховете си. Вече съм много по-спокойна и уверена в здравето и себе си, въпреки, че не съм по-здрава от някога. Но като се замислиш ,болестта си е част от битието , а няма нищо по-ужасно от страха. Аз буквално един ден си казах, че ако ще се страхувам толкова много, по-добре да умра. А винаги съм обичала живота и знаех, че той винаги би бил моят избор. Каквото и да му се случи на човек, наистина нищо не е по-страшно от самия страх. Трудно е да го изтласкаме насила от нас, ще си остане наш съквартирант, който обаче не управлява живота ни.

# 496
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Бони, никакъв проблем и пари няма да ти вземам  Mr. Green. Сериозно, когато имаш нужда винаги можеш да ми пишеш на лични, ако искаш мога и скайп да ти дам  Peace. Понякога стига само споделянето с някой препатил. 
А, въпросът не е само да си затрупана с работа и задължения, а това да удовлетворява нуждите ти като личност. Аз например нямам ли някаква силна положителна тръпка, емоция, нещо ново, което да ме мотивира, яко се сдухвам и започва да се обажда ПР  Tired.

Момичета, ще си позволя да ви дам един съвет ... не подтискайте чувствата си, когато ви се плаче - плачете, споделяйте, научете се да релаксирате и да си обръщате нужното внимание, позволявайте си да сте "слаби" /в кавички, защото това не е слабост/. Ужасно пагубно и ненужно е да се мъчите да се правите на "железни", "оправни" и "незаменими", все някога се получават пробойни. Знам го отлично от собствен опит.

# 497
  • Мнения: 1 516
ivap , права си за това, че на нас сякаш повече от всички останали хора ни е нужна мотивация , нещо , което не само да работим и правим машинално , а нещо , което истински да ни радва и доставя удоволствие. Приемам го все едно , че сме хора на изкуството , на които им е нужна муза , за да творят Grinning. Започнах да мисля , че хората с ПР са необикновени , ние изпитваме нещо по - различно от останалите , нещо , с което се справяме със силата на волята си и вярата си . За това и често си мисля , че ПР не е "създаден" за слабите хора , а за силните. Това да се изправиш срещу нещо подобно и д го пребориш - значи си силен . Не знам до колко ми е вярна моята си теория , но това ме кара да се чувствам по - добре. И още нещо - в очите на близките изглеждаме , като някакви откачалки сигурно или по - скоро като хора , които не могат с нищо да се преборят , защото ги е страх. Много пъти съм чувала упреци от майка ми , от приятелки за това, че ме е страх от дадено нещо повече , от колкото би го било страх някой друг. Да , така е и какво от това? Аз съм такава , това съм аз , който иска да ме приема такава каквато съм , който не иска да не ме приема , но и да не ме укорява , защото с това нещата няма да станат по - добре. Когато ми се говори за това, че съм страхлива и трябва да се променя сякаш нещата стават по - зле. Задълбавам се в мислите си , започвам да се упреквам защо не мога да съм като останалите хора и така.

# 498
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Elizabett, всяка теория, която те кара да се чувстваш по-добре е правилна  Grinning. Не се подтискай от упреците на другите. Тях пък ги е страх от нещо друго, от което теб вероятно не. Страхът е продиктуван от чувството за самосъхранение. Няма нормален човек, който да не се страхува, липсата на страх е патология. Важното е да не робуваш на страха, което е проблем при ПР и тревожните разстройства. Но това се преодолява, нали това е целта на всяка една от нас  Peace.
Опитвай се да не се самоанализираш прекалено и да се товариш с чувство на вина. Приеми ПР като даденост и работи по подобряването на състоянието си. Ако се разболееш от грип, не прекарваш часове и дни да мислиш защо си се заразила, ама как, а започваш веднага да се лекуваш  Wink.
И последно, няма нужда да си като другите хора /аз лично и не искам/. Всеки човек е различен, с различен живот, характер, навици. Идея си нямаш, какво крият останалите хората под маската на "нормалността" и какви проблеми ги тресат.

# 499
  • Мнения: 135
Момичета-провал! Днес излязох навън без да пия хапче/нарочно/ и на десетина минути път от къщи започна да ми става зле-знаете за какво говоря. Не бях ги получавала от много време. Доколкото можах се овладях и седнах на една пейка наблизо. Докато синът ми дойде......абе страшна работа. Започнах да плача от мъка, че пак се повтаря. А уж вече свикнах да излизам сама. Днес исках да е без лекарство, но уви не се получи. Взех един валидол. Ох, понякога не ми се ще да живея. Неудобно ми е от семейството ми. Започвам да чувам упреци, че съм мързелива/защото не ходя на работа/. виждам, че съм в тежест, ненужна се чувствам.
А миналата седмица си мислех, че вече съм готова да си търся работа.
Давах кураж на вас, а на себе си не мога.

 Elizabett, ние сме прекалено чувствителни и изживяваме всичко много навътре. Не сме необикновени. Аз упреци само от дъщеря си чувам, но съпругът ми и без да ми казва нищо-очите го издават. Чувствам се като ненужна вещ. Да, сигурно е, че изглеждаме като откачалки-как да разберат, че ни е страх от улицата, като не им е минало през главата.

# 500
  • Мнения: 0
Момичета-провал! Днес излязох навън без да пия хапче/нарочно/ и на десетина минути път от къщи започна да ми става зле-знаете за какво говоря. Не бях ги получавала от много време. Доколкото можах се овладях и седнах на една пейка наблизо. Докато синът ми дойде......абе страшна работа. Започнах да плача от мъка, че пак се повтаря. А уж вече свикнах да излизам сама. Днес исках да е без лекарство, но уви не се получи. Взех един валидол. Ох, понякога не ми се ще да живея. Неудобно ми е от семейството ми. Започвам да чувам упреци, че съм мързелива/защото не ходя на работа/. виждам, че съм в тежест, ненужна се чувствам.
А миналата седмица си мислех, че вече съм готова да си търся работа.
Давах кураж на вас, а на себе си не мога.


Миличка, прегръщам те много силно! Спри да се укоряваш! Знам, че на думи е много лесно, но това, което трябва наистина да се научим да правим, е да спрем да се упрекваме. Според мен ти си направила една основна грешка, с която аз съм се сблъсквала много пъти със социалното си тревожно разстройство - изпитвала си се! Никога не се изпитвай! Остави нещата да стават естествено! Не го прави с мисълта: 'Я, да видя сега... какво ще стане като изляза без да съм пила хапче!"  Знаеш ли... преди два месеца... бях решила, че ще спра антидепресантите... оставаха ми две хапчета... и си мислех: "Когато свършат... край! Няма да купувам повече!" и в този момент... всичко се завърна! Ужас... страх... кошмар! В крайна сметка не ги спрях... Ще видиш, че в един момент всичката ти защитна сила ще се включи в действие, за да те "спаси"... Но не се вглъбявай... Няма нищо лошо да имаш слаби дни... Всеки има... Много ми хареса сравнението с грипа... Човек приема това като нещо временно, с което трябва да се справи... и не се замисля много... Основният ни проблем е, че в такова състояние ни е ужасно трудно да упражняваме контрол над мисълта си... Сякаш, когато решим да се изпитваме, сами си връщаме кошмара... Не го прави! Това е бил просто един лош ден... Утрешният няма да е такъв! Simple Smile Heart Eyes Hug

# 501
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Златна превъзходна, щом Валидола ти помага, ами пий си го, какъв е проблема. Даже лапвай един предварително, преди да излезеш  Peace.

# 502
  • Мнения: 135
Baby Girl  Hug
Да, сгреших като реших да се правя на "героиня". Не трябваше да рискувам, защото сега ще ми е много по-трудно да излизам сама. Много си права, че се вглъбявам в себе си. През цялото време се ослушвах дали ще имам някакви симптоми и те се проявиха. Защото мислех за тях. Де да можех да ги изтрия от съзнанието си.
Като вървях по улицата, една възрастна жена падна на два метра пред мен. Покупките й се разпиляха, помогнах й да стане, попитах я как е, наранила ли се е много. Трогна се много за това, че съм й помогнала. Започна да ми благодари , а на мен ми стана неудобно. Кво толкова направих-просто й помогнах. И след десетина минути и аз имах нужда от помощ. Но разбира се ,случката с жената нямаше нищо общо с ПР.

# 503
  • Мнения: 135
Златна превъзходна, щом Валидола ти помага, ами пий си го, какъв е проблема. Даже лапвай един предварително, преди да излезеш  Peace.


Валидол смуча много, много рядко. Нося си го в чантата винаги. Не бях сигурна дали ще действа-като че ли малко ми е слаб.

# 504
  • Мнения: 0
Baby Girl  Hug
Да, сгреших като реших да се правя на "героиня". Не трябваше да рискувам, защото сега ще ми е много по-трудно да излизам сама. Много си права, че се вглъбявам в себе си. През цялото време се ослушвах дали ще имам някакви симптоми и те се проявиха. Защото мислех за тях. Де да можех да ги изтрия от съзнанието си.
Като вървях по улицата, една възрастна жена падна на два метра пред мен. Покупките й се разпиляха, помогнах й да стане, попитах я как е, наранила ли се е много. Трогна се много за това, че съм й помогнала. Започна да ми благодари , а на мен ми стана неудобно. Кво толкова направих-просто й помогнах. И след десетина минути и аз имах нужда от помощ. Но разбира се ,случката с жената нямаше нищо общо с ПР.

Защо казваш, че ще ти е по-трудно? Няма пък да ти е по-трудно! Мисли го така: Един кофти ден по никакъв начин не може да повлияе на целия ти прогрес до момента! Майната му! От кой град си? Може да излезем заедно, ако искаш! Wink

# 505
  • Мнения: 305
Бони, никакъв проблем и пари няма да ти вземам  Mr. Green. Сериозно, когато имаш нужда винаги можеш да ми пишеш на лични, ако искаш мога и скайп да ти дам  Peace. Понякога стига само споделянето с някой препатил. 
Ива, златна си, ще се възползвам от услугите ти   love001

Момичета, аз като ви чета и установявам, че и ПР-то не ми е нормално. Повечето от вас имат някакви страхове, не излизате, страх ви е от болести, от гратски транспорт и т.н., нещо провокира атаката. А аз и фобии нямам. Просто така стоя си в къщи спокойна, върша си нещо обичайно и хоп става ми лошо. И не минава и да заминава, а това състояние може да продължи с дни. Съответно започвам да си мисля, че нещо ми има, идва вече притеснението, оттам още повече ПР и ето един затворен омагьосан кръг. И как се излиза от него?  Наистина, нямам обяснение. В понеделник съм на скенер. Само това не съм правила, доктора предложи, поне да няма друго какво да се прави. Боли ме ужасно глава постоянно. И по този повод исках да ви попитам дали някой е правил скенер да ми разкаже как протича процедурата. Имам още едни размисли тези дни, но ще ги оставя за другия път да не ви омръзна днес  Hug Лек и слънчев ден ви пожелавам  Simple Smile

# 506
  • Мнения: 1 516
Оф, с това главоболие и аз не знам. Чак до скенер не съм стигала , но мен честичко си ме боли. Оосбено сутрин след сън , а като пия 1 кафе минава. Пробвала съм да меря кръвно , като ме боли и е най - много 130/90 , което пак си е височко де , защото аз съм предимно със 115/75 или нещо около тези граници. Понякога имам чувството , че е мигреноподобно главоболие , защото така ме боли зверски и тупти само от лявата страна и много рядко от дясната в областта на челото. Имам някакви спомени , че от както почнах проклетите противозачатъчни ми се получи това главоболие и си го влача сега постоянно.

Последна редакция: чт, 10 фев 2011, 09:38 от Elizabett

# 507
  • Русе, у дома
  • Мнения: 787
И на мен тези дни това ми е болната тема - главоболието. Имам го от години, тип - мигрена е. Напоследък започва с болка отпред в синусите. Ходих на УНГ - чисти синуиси, но имам някакво образование в челото и малко одебелена кост и заради това една близка докторка ме кара да си взема направление за невролог и скенер евентуално. А мен ме е страх. Човек колкото повече знае - толкова по зле. Ето сега заради това образование си докарах главоболие от два дни. Личната и УНГ-то казаха, че това не страшно, често срещано и т.н. а другите - не, скенер.
Иначе главоболието ми откакто съм тревожна е по-често, дори всекидневно, а мигрените пристъпи веднъж месечно.
bonni, да ми споделиш за скенера, може и на лични... Hug

# 508
  • Мнения: 305
bonni, да ми споделиш за скенера, може и на лични... Hug
Ще споделя, разбира се. В понеделник   Hug

И аз бях днес на УНГ, защото тази тежест която имах в главата имаше предположение да е от ушите и май така излиза. Не разбрах много какво ми е, но нещо от сорта на някаква невралгия някъде по ушите, която пък е причинена от някаква екзема #Crazy  Много ми беше оплетено разяснението на доктора и като чух, че глава тежи в такива случай исках по-скоро да си тръгна и да разкажа на целия сват  "добрата новина"  Mr. Green

# 509
  • Мнения: 209
Здравейте намерих една чудесна статия в която всичко което прочетох го знам до болка основното в нея за хора като нас е да СЕ ВЪРНЕМ КЪМ СЕБЕ СИ ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ Ето и линк който има желание нека я прочете страхотна е http://zdrave.rozali.com/konsultaci-zdrave/p15058.html

Общи условия

Активация на акаунт