Паническо разстройство - част 6

Юка радвам се ,че книжката ти харесва, дано и на теб да помогне така, както на мен 

Момичета, какво лекувате с Флуанксол? Това не е ли само успокоително? Обикновено го предписват с АД.

момичета, как сте днес? аз съм свалила знамената нещо  вчера настинах, днес вече започнах с диагнозите си и лошите очаквания, болестите и т.н.  и опитвам да се разсейвам, но щом ме свие нещо малко и паниката е налице.

И аз съм така,започне ли нещо да ме боли си поставям най-страшните диагнози,а то може да е най-безобидното.А и аз да ви питам как сте 10 дни преди да ви дойде.Това е най-ужасния момент от месеца-избиват ме топли вълни,паниката ми е на 6,не мога да спя вечер.Добре,че е сиропчето мента,глог,засега от него най-добре се чувствам.

Не знам за вас , но на мен определено ми се засилиха внушенията за болести от един месец насам. Нищо ми нямаше преди , т.е. от дълго време, освен разбира се оня страх , когато видя някой съмнителен тип около мен.

Момичета от времето е, все пак есента отключва тези ,,трудни ''периоди 

Привет на всички 
Нямах време за форума известно време, та сега минавам да видя как сте ?

Записвам се да ви следя.Аз от няколко дни съм със световъртеж и леко изтръпване на ръката и вече започнах да си внушавам страшни болести .

Аз днес на обяд получих страшна криза - изведнъж ми изтръпнаха краката,получих сърцебиене,пулс 105 и си викам умирам.Обадих се на бърза помощ,аз вкъщи сама с децата.Дойде лекар,прегледа ме цък диазепам и отсече невроза.Но аз съм решила да си видя щитовидната жлеза.Нещо си викам да не е от нея.Проверявах я миналата година,ама викам айде пак.Не знам вече,притеснявам се от това,миналата година бях така зимата.И сега пак ме почна.

А аз преди малко бях като във филмите . Да ви разведря малко , че гледам сте унили - видях един тип , който миналата година ми беше взел акъла. На мястото където си чаках служебната кола всяка сутрин идваше и след като се кача го виждах как си тръгва. Аз и друг път съм писала за това отдавна. Един път реших да се скрия зад едно дърво и го наблюдавах какво прави - стоеше и мина бая време , аз не се появих и си тръгна. После смених мястото на чакане на служебната кола, казах на мъжа ми , който разбира се не ми повярва , че този мъж идва там заради мене. Изглежда като бездомник , в неогледен вид, дооста съмнителен. По стечение на обстоятелствата го видях къде живее , до нас близо. Днес докато излизах от един магазин пак в нашия квартал го гледам пред мен - изведнъж се стъписах , той не ме видя, аз реагирах адски бързо , обърнах се в другата посока, сложих си качулката на анцунга на главата и закрачих с нормална стъпка . Скрих се зад една кола и го изчаках да мине и така се прибрах. Днес не се страхувах от него , макар , че като го видях се паникьосах леко да не вземе пак да ходи подире ми , но този път някак си не се страхувам от него. А и съм напълно убедена , че това не е плод на развинтената ми фантазия , както се опита да ме изкара мъжа ми. Напълно съм убедена , че тоя човек ме преследваше и след него развих страх и от други хора и сега имам проблем вече реален с това. Като споделих на една приятелка за този случай с този мъж тя каза , че на нея й изглежда доста плашещо това да виждаш всяка божа сутрин един и същи човек , който очевидно работа няма на мястото където си чакам колата (мястото дори не е спирка).Поне тя ме разбра , защото си мислех , че съм на път да откача . А , да , тоя нищо не ми казваше , но ме гледаше и се усмихваше някак си.

denislava79, да те успокоя, но моя пулс от нищото тава 135. Щитовидна жлеза - наред, сърце - наред. Всичко е на нервна почва. Не пия никакви успокоителни, това си е нервно - вегетативна симптоматика, а на това няма как да влияем. Всичко е от главата и лошите мисли. Наложи си да мислиш само положително и такива мисли от рода - сама съм с децата и ще получа инфаркт, инсулт да не ти минават през главата....

Време е да се пооплача.Тази седмица се сривам нещо-от юни месец нямах никакви оплаквания.Ще разкажа  за един месец какво ми се случи-баща ми пак влезе в болницата,антибиотика който му вливаха даде реакция на миастенията.Вдигане на дозата,от това на другия ден се почувства стабилизиран,но на по другия се оказа висока доза и ми изкара акъла.Трябваше да питам все едно малко дете,какво му е,това боли ли го,как е дишането и прочие.Изкарах си акъла,защото аз сама с детето и него,книжка нямам,а най-близката ни болница за вероятна криза с неговата болест ми е в Монтана.Както и да е,това отмина,но се почна детето с бронхит,парното незнам си какво,аз се попарих с вряла вода,оказах се длъжница на милата ни държава...Държах се някакси до неделя,но от понеделник съм зле-върти ми се главата,обливат ме топли и студени вълни,сърцето ме боде редовно,боли ме всичко,а нямам признаци за настинка-абе ужас...Дано устискам до понеделник,че да си свърша задълженията на работа,че не ми се мисли...Паниката ме е обзела от всякъде,но се надявам да устискам без хаповете и да не си докарам някоя по-голяма криза

Момичета я по-ведро 
Не може без проблеми и тежки моменти, но нали знаете, че отминават.
Какви са тези паники, мислете си за празниците , които идват, на мен вече започва да ми става коледно 
Усмихвайте се повче и ще видите как всички лоши мисли ще избягат от вас 

момичета по ведро всичко отминава важното е да не се взима навътре
отдавна не съм писала вече не пия АД но пия по 0.25мг ривотрил кво да се прави няма начин
но поне се научи да се самоиронизирам и в никой случай да не очаквам разбиране от който и да било просто няма как да ни разберат ако не им се е случвало
и на мен редовно ми изтръпва това и онова но не обръщам внимание
лек ден от мен и горе главата

На мен ми се е случвало преди много години. Бях с постоянен задух, задушавах се, мъкнех се по лекари. Бях и при кардиолог, защото си мислех, че е от сърцето, дори бях убедена, че имам инфаркт. И аз постоянно си поставях диагнози. Преди това бях в болница за операция и това още повече засилва паниката. Ако имате близки болни или ходите при тях по болници, чувството се засилва многократно.

При мен всичко това съвпадна с период на голям стрес, недоволство и нещастливост. Успях да се измъкна сама от всичко това. Упълчих се срещу всичко, което ми тежи, моите си страхове и нещастия.  Отговорът е във самите вас.