Публикувана: 2 ноем. 2010, 22:11 ч.
Последно мнение: 14 март 2011, 14:26 ч.

Паническо разстройство - част 6

98 100
743
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е лечението с Флуанксол?
Какво е вегетативна дисфункция?
Може ли паническата атака да причини шизофрения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е лечението с Флуанксол?
  
  Флуанксолът е антидепресант, използван за лечение на депресия и тревожност. Въпреки че някои потребители във форума съобщават за липса на ефект или странични ефекти, важно е да се отбележи, че ефектът от лекарството може да варира от човек на човек. Винаги се консултирайте с лекар преди започване или спиране на приема на каквито и да било лекарства.
- Какво е вегетативна дисфункция?
  
  Вегетативната дисфункция е състояние, характеризиращо се с различни физически симптоми, като например сърцебиене, изтръпване на ръцете и краката, високо или ниско кръвно налягане, изпотяване и други. Това състояние често е свързано с тревожност и стрес. Важно е да се консултирате с медицински специалист за точна диагноза и лечение.
- Може ли паническата атака да причини шизофрения?
  
  Не, паническата атака не може да причини шизофрения. Това са различни психични състояния. Паническата атака е свързана със стрес и тревожност, докато шизофренията е сериозно психично разстройство, което включва нарушения в мисленето, възприятието и поведението. Важно е да се консултирате с психиатър или психолог за професионална оценка и лечение.
- Какво е дереализация?
- Какви са симптомите на паническо разстройство, панически атаки и как да се справим с тях?

# 435 24 ян. 2011, 12:00 ч.

Мнения: 135

Добре де, Amira_BG, доктора не знае ли, че още не си готова да ходиш на работа?
То хубаво, че аз се разболях, като ме съкратиха от работа, та нямах нужда от болнични.
Ох, не знам какво да ти кажа.....трудна работа.
Може съпругът ти ,или дъщеря ти да те водят на първо време до работата. Ти и с придружител ли се страхуваш от транспорта? Ако -да, то не се страхувай да опиташ. И аз бях така. Имах чувството, че нямам въздух като се качвах в таксита и автобуси, но лека-полека свикнах и сега няма проблем-но винаги съм с някой.
За колегите-ако има насмешливи или подигравателни погледи-не им обръщай внимание.
И аз като теб се страхувам от хорското мнение за състоянието ми, и не им казвам. До вторник имаш време-опитай да се качиш в превозно средство-дори само за една спирка. Успех мила. Hug

# 436 24 ян. 2011, 12:19 ч.

Мнения: 52

Наистина поговори за удължаване на болничния,а междувременно както те съветва Златна превъзходна всеки ден се качвай за по една спирка,постепенно увеличавай и си мисли,че си добре и в безопасност.
Аз откакто получавам Рейки се чувствам доста уверена и спокойна,можеш и ти да опиташ.Влез в темата им в хомеопатичния,с готовност ще ти се отзоват.

# 437 24 ян. 2011, 16:26 ч.

София
Мнения: 268

tilde хипохондрията не предава наследствено Peace

, не се притеснявай. Разбира се, нормално е майка ти да е оказала влияние върху теб, така че и ти да имаш подобни притеснения на моменти Hug

.
Важното е, че осъзнава проблема и се опитва да намери решение...

# 438 24 ян. 2011, 17:25 ч.

Мнения: 5

Златна превъзходна ,lina bouquet

Благодаря ви милички. За удъжаване на болничният, не зная дали имат право да ми дават повече. Аз все пак бях 2 месеца. Няма кой да идва с мен. Приятелят ми работи в другия край на Сф. Дъщеря ми е на лекции, а и моята работа е много далече от дома. Пътувам с две превозни средства повече от час. Не смея да шофирам вече, че още един идиот на пътя ще дойде повече. А в автобусите и такситата, точно както казва Златна превъзходна нямам въздух и изпадам в паника, че се задушавам. Днес си мислех да пробвам да се повозя за спирка-две в някой автобус. Но ми беше много мрачно и студено и нямах никъкво, ама никъкво желание за излизане. Горе-долу вие за колко време успяхте да го продолеете този страх /поне да стане контролируем/? Два месеца не са ли вече твърде много ? Може би направих грешка още в началото, че отказах лекарствата и се справям само с едната воля и ТЕС. Страхувах се, че от една беля ще си навлека друга, после със спирането на химиите. Имам напредък, щъкам малко из квартала, но всичко при мен става мноооого мнооого бавно. Сега ще почета в хомеопатичният за Рейки. Вече за всичко се хващам. Само да не са АД и гадният Ривотрил.

# 439 24 ян. 2011, 17:35 ч.

Мнения: 5

И да взема и на вас да се похваля. Вече се изфуках в Хоби, какъв подарък направих за един малък кресливец, който е вече на 1 месец. Толкова ми е хубаво да си седя в къщи и да се занимавам с ей такива неща....защо трябва да ходя да работя нещо, което не харесвам само за едните пари Sad

http://mell1972.snimka.bg/baby/torta-ot-pampersi.565921.22184261

# 440 24 ян. 2011, 19:20 ч.

Русе, у дома
Мнения: 787

Amira_BG, и аз намерих огромно удоволствие от направата на торта за пеленаче. За сега съм направила само две, ама за 3 бебета общо. Може би трябва нещо да творим, за да се избавим от мислите си, който ни носят "мрак" и "влага" в душата. Hug

Аз сравнително бързо се избавих от агрофобията. Беше ми трудно, но си налагах да излизам с децата. Страха ме парализираше, но нямаше как, трябваше те да дишат въздух. Даже и на плаж ги водех сама (бяхме на почивка, с характер на командировка и тати през деня беше на работа).
Всичко се случва много бавно, всъщност то така се е натрупвало, няма как да ни мине от раз.
Аз и сега не се чувствам добре, не мога да избягам от тихата хипохондрия и това ме побърква.
Но знам, че ще се справя и по-зле съм била...
Горе главата момичета, силни сме...

# 441 24 ян. 2011, 21:06 ч.

Мнения: 5

barfly Точно така е, удоволствието е огромно. И се чувствах, толкова щастлива, никакви лоши мисли. Само че за творец не ставам, не умея да рисувам, или пиша, или каквото и да било. Иначе наистина си мисля, че това е страхотна терапия. Пък и хоби си нямам. Освен готвенето, но не мога да готвя по 12 часа.
А ти си направо късметлия, малките деца страшно мотивират. Ако това ми се беше случило години по-рано си мисля, че щях доста бързо да се освестя. Нямаше да допусна дъщеря ми и ден да не излезе на разходка. Но сега тя е голяма и аз нямам такъв силен мотив за излизане. А и нищо навън не ми липсва Simple Smile

Приятелите идват при "планината" На кафета и заведения съм се находила за цял един живот.
Единственото, което истински би ме измъкнало са разходки из планините, но за съжаление сезона не го позволява.
А да яд ме е, че на 23-ти демек вчера изпуснах концерта на Helloween & Stratovarius все любими мой групи. Успокоявам се с това, че вече съм ги гледала.

# 442 24 ян. 2011, 23:11 ч.

Мнения: 306

Ето ме и мен, отново тук, но малко по оптимистично настроена, може би защото последната седмица и половина беше слънчева и успявахме да се разходим на воля. Така добре ми се отрази, че не почуствах и за момент онези гадни неща, но сега когато отново наваля сняг и времето е студено, надявам се да не се върнат. Немога да излизам в това време с детенце, тъкмо се закрепихме, че бяхме болнички... Вярно е когато има с какво да се разсееш, всички натрапчиви мисли изчезват...

# 443 25 ян. 2011, 17:16 ч.

Мнения: 135

Amira_BG, не искам да те плаша, или обезкуражавам, но аз съм така вече 2г.и 4м. Доста дългичко. Едва от няколко дни излизам навън съвсем сама. Иначе с човек до мен мога без проблем и на луната да ида. Вчера бях съвсем сама в голям супермаркет, пазарувах от щандове с хора пред мен, чаках на касата-това за мен е голям напредък. Е, вярно-телефонът е в мен, и мога винаги да разчитам на синът-той знаеше къде съм, но не беше в къщи или наблизо. Това за мен си е голяма работа.
Ние хората сме различни-независимо, че страдаме от еднаква болест/за мен пр си е болест/, и всяка от нас ще се подобрява по различен начин и за различно време. При теб може да е по-бързо. Успех.
Поздравления за тортичката от памперси bouquet

За първи път виждам такова нещо-какво ли не прави фантазията на хората?Много е красивка.

# 444 25 ян. 2011, 18:29 ч.

Мнения: 5

Златна, направо ме разби. Това е адски много време. Представям си как на 38 г. се затварям в къщи и излизам 40 годишна...плашещо е. Е ти за 2 год. никъде ли не си ходила сама или е на периоди ? Как се справяш с работата, с паричките ? Дори и лятото на хубавото време ли не ти се излиза ? Аз съм писала вече, все си мисля, че ако това ми се беше случило лятото, щях да го преодолея по-лесно. Сега и на здрав, прав човек не му се ще да е навън.

Поздравявам те за супермаркета ! bouquet

За мен това също е голямо постижение. Особено чакането на опашката. Още преди, като излизах и си пазарувах съвсем спокойно , имаше ли и двама човека пред мен на касата изпадах в паника и ми се струваше, че всичко става ужасно бавно...на забавен кадър, а аз се задушавах. Това е огромна крачка. Браво !!! Може пък да се вижда краят на цялата гадост.

Иначе с човек до мен и аз мога да излизам, но не винаги. Днес дъщеря ми имаше изпит по непрофесионално актьорство в университета. Много исках да ида, защото може и публика. Бях сигурна, че ще успея. Обличане гримиране, всичко свърших и в момента, в който дойде бившият ми мъж да ме вземе...бях до там. Обадих се аварийно на майка да се облича и тя да иде. Сега чакам да гледам снимки и мнооого ме е яд, че тая гадория така ме ограничава.

# 445 25 ян. 2011, 20:35 ч.

Мнения: 802

Цитат на: Златна превъзходна в вт, 25 яну 2011, 17:16

Ние хората сме различни-независимо, че страдаме от еднаква болест/за мен пр си е болест/,

Златна, поздравления Simple Smile

Аз бих го нарекла просто състояние Peace

Един поздрав от мен :

http://www.youtube.com/watch?v=nqHubzaLZJc&feature=related

# 446 25 ян. 2011, 21:21 ч.

Русе, у дома
Мнения: 787

Усмивка !, улучи 10-ката. Тази песен винаги си я усилвам и си "денся" когато съм сама или с децата. Много позитовно ми действа.
Така, че музика и танци, каквито ви харесват... Опитайте и докладвайте... Hug

# 447 25 ян. 2011, 21:46 ч.

Мнения: 135

Усмивка ! Мерси за поздравчето Simple Smile

Amira_BG Е...ти пък сега-затваряш се и не излизаш. Няма такова нещо. Това е в началото. После все някой ще се намери с когото да излезеш.
Жалко, че не си успяла да гледаш дъщеря си, но живот и здраве друг път ще стане. Няма да си все така, и аз съм минала по тоз път. Вяра му е майката.
И на мен много ми се ще вече да му идва краят на това мъчение.

# 448 25 ян. 2011, 21:53 ч.

Мнения: 1 288

амира, не съм започнала още работа, другата седмица. обаче и аз като теб има да си пътувам....
аз вече започнах да мисля как ще стигам до там...и аз имам поне час път, поне 2 превозни средства, освен това поне 10 минути пеша....единият вариант е метрото, а аз просто не знам как ще вляза в него сама, всяка сутрин- всяка вечер Rolling Eyes

при мен лошото е, че първата въобще атака беше в градския транспорт. от тогава малко или много го избягвам- пътувам с кола или такси, но сега не мога да си позволя всеки ден такси Rolling Eyes

но пък от друга страна, някак си съм мотивирана да преодолея и този страх. че аз до преди няколко месеца не можех да отида до магазина на 2 минути от нас...а сега се движа спокойно с кола или такси, ходя пеша навсякъде. май е време да хвана за рогата и Twisted Evil

градски транспорт.
не искам да казвам от колко години са атаките при мен, за да не отчайвам тези, които отскоро са в групата. само като съвет- не си давайте срокове да преодолеете нещата. колкото повече ритате срещу тях, толкова по-силни стават. поне при мен е така. Rolling Eyes

# 449 25 ян. 2011, 23:38 ч.

Мнения: 5

Златна ,то и сега се намира с кой да поизляза, но водя непълноценен живот. Сама не мога, а най-лошото е, че нямам и желание. Писах вече , нищо навън не ме съблазнява. Може би, ако си върна някък желанието за излизане ще се справя и сама. Но сега единствено ходенето до библиотеката ме държи, защото зная, че остана ли без книжка ще откача от скука. Ама тя е на две преки от в къщи. Дори детето си не можах да гледам, а е било много смешно...сега гледам снимките.

Юка ще стискам палци ти от 1-ви ли си ? Получих добри съвети тук, защо и ти не се възползваш от тях ...изтренирай ден два пътуването. Аз не успях да го направя, но ти ще можеш сигурна съм !Още утре мини маршрута, за да не ти дойде в повече първият ден !Тогава и без това ще имаш известен дискомфорт от запознанството с новите хора и работа. Давай мила, още утре иди до там, просто за да си знаеш, че можеш и докладвай Hug

Препоръчани теми

моля за съвет!

Как да постъпя?

Съмнения

На 16 съм. Помощ!

Причина:

Причина: