Операция на щитовидна жлеза - 3

Пупинка, направо се опулих с твоите 35 възела! Радвам се, че си попаднала на добър спец и че сега си добре! 

Аз първия път имах много широк (от единия до другия край почти) разрез и ужасен изобщо, а тогава ми махаха само малка част от левия лоб. После като ме оперира доц. Димов, беше събрал белега колкото може (понеже има гънки по шията и си личи), разреза тогава беше тънък и не по-широк от 3см. Ама невероятен, така сме се радвали с майка ми, като знаем как ми се подкосиха краката първия път...Така че според мен си е до опитност. Заздравяването после явно е индивидуално, моят прилича като на Мецанка, но по-скоро заради следите от първата операция, иначе предполагам щеше да е като на едно момиче, което видях след месец там - едва забележима драскотина, като от коте.
Пак първия път след операцията ми трябваше минимум месец да се възстановя, имайки предвид трудно зарасналата рана тогава. Но жлезата си беше ок, така да се каже
Сега ми трябваше повече време, и относно раната, и относно тонуса. Явно също е индивидуално, тъй като някои момичета споделиха, че са се върнали седмица след това. По принцип се предвиждат до 6 месеца. Моят съвет е да се вслушваш в тялото си, но и да не си даваш много зор.
Аз не мога да си представя да не се прикривам на работа, а и изобщо, имайки предвид, че учениците забелязват всичко. И ми е неприятно - я кой попита, я кой се пресегне да ми каже, че имам нещо. Слагам си герданчета, а от сега до пролетта почти винаги съм със шал. Добре че много ги обичам и имам доста. Герданчетата също си ги правя сама

И... не ми се искаше да разваля доброто начало на темата, но да ви се оплача - преди месец ходих да ми източват киста на черния дроб, тогава нещо се обърка уж, но професора ме увери, че в крайна сметка всичко е ок и кистата я няма. Вчера между другото си направих един ехограф и -  кистата си е там! 

Благодаря ти за обстойния отговор. Вълнуват ме тези неща, както всяка от нас, на която предстои нещо такова.
Ще се радвам да събера повече мнения по темата.
А герданчетата как ги нацелваш да са точно върху белега - покажи някое, ако не ти представлява проблем.  
6 месеца ми се струват ужасно много да не се работи?
А всъщност освен зарастването на раната, има ли нещо друго като страничен ефект при възстановяването. Четох за гласа. Но има ли и разни проблеми като нервно напрежение, или сънливост или нещо подобно - ак оса разбити хормоните?
Човек в час ли е след тая операция?
Аз съм оперирана от апендисит веднъж и 2 пъти съм имала секцио - знам какво е операция, но се възстановявах доста бързо, дори след секцио-тата - на 10тия ден вече си бях като неоперирана. Естествено се пазех, но пък имах тонус.
Щитовидната обаче ми е неясна материя.

И аз мисля, че най-важното е да сме здрави и да се чувстваме добре! Колкото до белега, въпрос на професионализъм и опит от страна на хирурга, съчетани с индивидуалните особиности но всеки!
Колкото до 35 възела, не съм имала никакви оплаквания, просто една сутрин, 29.09.2010, се събудих с подутина на гушката!
Филмът "Следите остават!", белегчето де, не ми е любим, но нали сме в главната роля, трябва да си го обичаме!

Collibri ,на мен не ми трябваше много време да се оправя,операцията ми беше на 27,05,и на 12,06 вече бях на работа,имайки предвид че пътувам по 30 км на отиване и връщане.Единствено ме мъчеше гласа и ме наболяваше като говорех продължително,но за месец и половина и това се оправи.А,ти си млада и мисля, че при теб ще е по лесно.Относно белега-не го прикривам,не се притеснявам от него.Опитах веднъж да сложа гердан и не можах да го изтърпя.Ако нещо те вълнува , с удоволствие ще ти отговоря.
4ик4ирик,съжалявам,че така ти се е получило с кистата.Ти как я откри,какво чувстваше?
Collibri,не всеки си губи гласа като мен.Аз бях отчайваща,отивам в магазина ,говоря,ама никой не ме чува.
Но,повечето хора си говорят нормално след операцията.Аз даже се бях примирила,че така ще си остана.На работата колегите ми се смееха,че много са ми намалили копчето.Но изведнъж,след едни почивин дни като се развиках всички онемяха,и аз не знам как се оправих-просто се получи.
pupinka 68,значи и ти като мен-аз една сутрин си пипнах врата и хоп-топче.Колко ли време сме си ги отглеждали?!

МЕЦАНКА 2610, доц.Димов каза, че поне преди 10г е започнало"засаждането"!

Аз имах възел 22 мм,и киста,сигурно и аз тогава съм се "засадила".Късмет е че бяха в левия лоб,но не е изключено сега да се "посади"нещо в десния.Ама каквото е рекъл Господ.Ще приемаме с отворени врати.

да, така трябва да е - да приемаме с отворени врати... а сякаш това е най-трудната част за мен поне..
Имам какво да уча.
Трудно ми е да преценя, докъде ще си помогна или попреча с операцията  - особено в случай, че така се чувствам добре, всичко ми е в норма и "те" на нищо не ми пречат.... някакъв вътрешен глас ме кара да не бързам. Не мога и аз да се разбера себе си

Колибри, аз преди да се реша на операцията, смених 3-ма доктори и професори и всеки казваше различно - да, не, изчакай. Но доц. Пандев категорично отсече, че всяко мнение е субективно и единствено значение имат различните фактори - възраст, големина и вид (след биопсия) на възлите. Тоест най-добре е хирургът да си каже думата, защото именно той е с най-голям опит в разграничаването на различните случаи. Твоите какви са по вид?

Колибри, всички сме имали тези колебания и страхове преди операцията, но според мен освен мнението на няколко специалисти от изключително значение е  и интуицията , и нагласата на човек! Ако нещо те спира и не можеш да го обясниш, изчакай да се почувсваш готова!

Collibri ,решението наистина е трудно,на мен ми помогна един колега да се реша.Той имаше проблем,ходи къде ли не 4-5 години и на края пак се оперира.Аз ходих при двама ендокринолози и мненията бяха еднакви,като ми казваха,че може и есента да се оперирам.Но аз не можех да живея с тази мисъл и направих операцията веднага,за което не съжалявам.
 Всеки сам си решава,дали да се оперира,но аз се чувствам добре,спокойна съм,върна ми се съня,нервите не са така опънати,както бяха.За мене си си мисля,че съм взела правилно решение.Сега ако не си гледам белега,не усещам нищо вече,само понякога леко ме пристяга мястото при промяна на времето,но мисля че това е нормално.Предстои ми преглед(6 м.)дано всичко да е наред.
 И ти ще си вземеш решение,което се надявам да е правилно за теб.Късмет ти желая.Ако имаш въпроси-питай.
 Забравих да кажа,че при мен всички хормони преди операцията бяха в норма,само безсънието,леко вдигане на кръвно и нервност имах,но по същото време имах и неприятности в работата и го отдавах на това.Тогава случайно пипнах топчето и както обикновенно никое зло не идва само.Вече всичко е зад гърба ми-надявам се.

Здравейте!
Ха честита нова тема и благодаря за което на monata   ! Да я напълним само с положителни емоции!
pupinka_68, здравей и бързо оздравяване. Ти си герой!   Къде ги събра тия 35 възела? Иначе сме "колежки" и аз съм оперирана там, а също и други момичета от темата.
temenuga2 , усещаш ли някаква разлика между Еурирокс и елтироксин?
Collibri и аз мисля, че разреза зависи от "стила" на хирурга. Аз съм оперирана на 1 юни и още си личи. Понеже разреза е по- високо от на МЕЦИ и по трудно се прикрива. Аз работя с деца и се притеснявам да не се плашат. Кордисвам едно герданче, но колежките все си мислят че ме души, защото го връзвам високо. Абе гадна работа, но права си здравето е най- важно. Относно последствията и връщане на работа 4ик4ирик ти е обяснила точно. Всичко е строго индивидуално. Аз също съм оперирана от доц. Димов, само с два възела, но още не мога да се оправя- и глас и хормони и изтръпвания.
4ик4ирик , спомням си за интервенцията. Иди пак при професора, дано е някаква грешка Моля се всичко да приключи възможно най- добре Само не се плащи!
А сега ето ме с и без герданче- в цялата си прелест!
http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2424/111708572016336377271288 … sRjEXTrkIMb8S.JPG

http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1638/193122176980377132212889 … A9wrnlDYAoaxl.JPG
Желая ви леки почивни дни!

gelikas
белега ми изглежда добре!
_{(аз не знам как се качват снимки, ако можеш да ме светнеш  )}
Collibri
щом нямаш някакви сериозни оплаквания, по-добре не бързай и се опитай да не мислиш за това известно време. След това виж пак какво е положението и ако се почувстваш готова, действай. Наистина всички малко или много сме се чувствали така раздвоени преди операцията, струва ми се нормално. Аз преди операцията се учвствах супер изнервена и се потях ама страшно много (което отдавах на това, че бях родила наскоро, а и беше горещо лято, докато един ден не се надух). След операцията - сънливост и липса на тонус.

Мецке,
кистата на черния дроб ми откриха случайно. Грешка няма да е-тя е голяма и няма как да се сбърка, видях я. Но съм в чуденка, докато се свържа отново с професора.
 А герданчетата дразнят, ако е суха кожата. Аз не съм много упорита в мазането със спец.кремове, но сутрин и вечер нанасям на белега от кремовете си за лице

gelikas, тя докторката реши да мина на еутирокс, разлика не виждам.

 4ик4ирик,сигурно е от сухата кожа,защото моята е такава,но не ми е идвало на ум,ще мажа и аз с кремчета.Благодаря,че ме светна.Тая киста боли ли?И друго,аз като теб не знам как се качват снимки,ама temenuga2 ми ги качи.Ще се радвам ,ако някой обясни как става
 Collibri,аз пък след операцията се чувствах сякаш бях навита на пружина,всичко ми се правеше,постоянно ходех някъде и в къщи ми се караха че не се щадя.Може би около седмица не шофирах,че ми беше трудно да гледам насам натам с тоя врат. Беше ли леко на душата ,защото се бях отървала от възлите.
 gelikas,вече имам конкуренция с тия снимки-хубавица си ми ти Ще те пусна на първо място. 
  Хубавици,пожелавам ви почивни дни изпълнени със слънце,усмивки,любов и всякакви положителни емоции Радвам се,че ви има!

Благодаря ви много момичета за отговорите! Страшно ми помагате да се ориентирам, да знаете   в тази така чужда ми област.

Мецанка, радвам се много, че  стеб всичко е наред и че е било правилното решение за теб, от което ти е олекнало!

Аз съм ходила преди да забременея с второто при доц. Начев и доц. Тодорова - които още тогава казваха операция на 3см ми кистовъзел и един 1см малък възел в средата - струма нодоза го водят ІІ степен, каквото и да значи - на едно място пишат І, на друго ІІ степен.
Но ми разрешиха да опитвам да забременявам, и през 6 месеца да следя да не растат. Слава Богу, не растяха тези възли. Износих и родих детенце - сега е на 11м. и ми предстои да се връщам на работа след месец. Още го кърмя и това е и част от причините да задържам интервенции оперативни, защото не е спешно, а детенце има нужда явно от моето млекце.
Също нямам оплаквания от хормонално естество, винаги са били в норма, но леко са нараснали с по 2-3 мм през бременността. Аз някак си все  си мисля, че ако се успокоят и не растат, дали не мога да си живея така с тях, приемайки ги тез възелчета? И да ги следя на 3-6м?
Ходих при Ралица Иванова от ендокринологията след като родих, при Брусарска от Студентска поликлиника и при доц Тодоров - хирург от ендокринологията - всичките казваха, че е за операция, защото размерът бил над 3см. Това бил норматива. Но други причини не ми изтъкват. И всички казват, не е спешно, но общо взето е въпрос на време да си решиш.
А моята интуиция тъпо и упорито ми казва, че бих могла и така да си живея, следейки го... Явно още не ми е дошъл момента да клъцвам, но от 2-3 години насам, просто живея на по 6 месеца - отивам на преглед, отлагам , 6 месеца не мисля и си живея щастливо, чат пат се гледам в огледалото, как яйцето подскача като преглъщам, но бързо забравям, защото нищо иначе ми няма... и така до следващия преглед, когато успявам да се стресирам, мисля 1 месец и отлагам отново...

Геликас, белега ти изглежда много добре и сякаш съвсем скоро ще изчезне. А той е асиметричен, защото ти е рязан единия лоб ли? Наистина е по-мъничък. И герданчето като го сложиш нищо не личи. Хитро. Тези снимки много ми помагат, ще се радвам ако и други момичета качат.

За успокоение да кажа - дъщеря ми като бебе си цепна главата на челото, много гадно и я лепиха, имаше ужасен белег в началото и аз се притеснявах да не е грозно, защото все пак е момиче и на лицето й такова чудо... Обаче сега е на 6г и има само бяла чертичка като косъмче, изобщо не дразни и не се забелязва. Така че и вашите белези ще се заличат с времето, сигурна съм, до степен, в която няма да ви дразнят. На моята колежка операцията е отдавна преди 8-10г... и е точно същия - бяла чертичка, почти невидима. Тя не носи нищо, с което да прикрива, но то няма и какво.

Геликас, точно това ме смущава, реакциите след операцията - сънливос ти липса на тонус - предполагам е от хормоните и разбъркването им.
Дано тази киста на черния дроб не е нещо сериозно, стискам палци.
Аз пък имам миомка на матката - тъкмо се чудех има ли връзка с щитовидната, няма да се учудя, ако има. Нали това са все женски навързани проблеми. Добре поне, че успях да родя две дечица... моята мечта - просто за мен беше много важно това и с всички тези женски проблематики се притеснявах да не стане някъде фал по трасето.

Успокоително ми действа като чета за момичета, чиито мами и лели са били оперирани и се радват на дълбоки старини и добро здраве! Как са те с хормоните след толкова много време. Пият ли лекарства?

Интересното е, че в моя род нямаме такива заболявания. Аз съм първата. И честно да ви кажа допускам като вероятна причина чернобилското детство, стреса и нискокачествения начин на живот в мръсната София. А дали е така ?! кой знае. Питах докторите трябва ли да опазвам по специален начин дъщеря ми, казаха ми просто да се храни разнообразно. И това е.

За снимките  - можете да влезнете в prikachi.com и там да сложите снимките, след което от бутоните, докато пишете мненията си избирате първото от втория ред - с картината - [ img]   [ /img] и между средните две скоби копирате линка, който ще вземете, когато качите снимката си там