Моля за съвет, имах крадла в къщата си

Здравейте!
Проблемът е с дъщерята на моя приятелка. Всичко започна миналата година, но явно назря момента да сложа край на проблемите си/им. Първо трябва да поясня, че никога не съм посягала на чужди вещи, следователно никога не съм предполагала, че в дома ми ще влезне човек, който ще посегне на нещо мое, затова нито си крия парите, нито си крия скромните бижута. Наречете ме наивна, глупачка, такава бях.

Моя приятелка, познаваме се от 4г 8м, защото родихме по едно и също време децата си, има дъщеря от първи брак, която сега ще направи 15 г. Бащата на момичето мята всеки месец една кирлива издръжка от 70 лв и не взима никакво отношение по въпроса за възпитание, отглеждане и контакти с дъщеря си.

Миналата година, пролетта мисля, че беше, от бюрото, където в един тефтер беше оставена заплатата на съпруга ми, изчезнаха 100 лв, една банкнота. Тогава и аз изкарвах пари, не бяхме супер-супер финансово затруднени, аз плащат в тези дни сметки, такси, пазарувах, и съответно не можахме да установим къде са се дянали тези пари. Някой ще каже, че това са цели 100 лв, но наистина не можах да им хвана спатиите на парите и реших, че нещо съм объркала, някъде съм се набутала сама по магазините, бях с малко бебе и едно палаво момче на ръце, недоспала и т.н.
След няколко месеца, идвайки това момиче вкъщи, за да му помагам с решаването на задачи по математика, понеже беше много закъсала в у-ще, на масата имахме точно 2 бр по 10 лв, от които с тръгването й от вкъщи видях, че липсват 10 лв. Започнах да я моля да си види учебниците, тетрадките, рових по масата, търсих, но така и не намерих парите. Тогава вече мъжът ми беше вкъщи и ясно ми даде да разбера, че малката ми е задигнала парите. Вече уведомих майка й, последваха бурни скандали у тях, пердах, рев, говорене, даже беше изгонена една седмица да спи у баба си, защото майката каза, че крадла не е възпитавала и тя няма да гледа крадла вкъщи. Дойде й в повече, след неизвинените отсъствия, двойките, сега и кражба на пари. На свой ред аз бях обвинена, че не съм я извикала да си прибере дъщерята, за да може лично да си я съблече и прерови, т.е. приятелката ми беше права - повярва на мен за парите, като подложи на съмнение твърденията на дъщеря й, че не ми е откраднала тези 10 лв. Но наказание за детето имаше, въпреки всичко.

След месеци реших, че всеки може да сгреши, че са в такава трудна възраст, че говоренето, молбите и всички роднини, които тогава взеха отношение са помогнали. Нима не сме били деца и ние, и не сме правили по някоя поразия... Дъщерята беше станала по-ниска от тревата пред мен, малко по малко започна да идва, но вече аз и пазех портмонето. Споделяше с мен проблеми, които я вълнуват, аз я съветвах, тя с майка си не иска и не може да говори. Приятелката ми знае, че тя идва у нас, или стои с децата на двора, знае, че тя с мен споделя и все ми казва, че няма нищо против, такива са й разбиранията - не можело една дъщеря да говори с майка си за всичко, нормално било да има доверен по-възрастен човек, с който да споделя.

В началото на лятото, се усъмних, че липсват 2 златни висулки на синджирче, които не можах да разбера къде са се дянали. Разхвърляна съм, у нас понякога има 2-3 деца, реших, че може да са ми бръкнали в кутията за бижута, въпреки, че никога не са ми ровили по тези неща - момчетии са, не пипат, на тях само коли и влакове са им в главите, а са и малки на по 1-2-4 годинки. Чистих пода, рових под шкафове, питах ги - те са малки деца, ще кажат ако с нещо са играли, аз бях спокойна, все мислех, че са някъде я под бюрото, я в някое чекмедже изсипани. Не се намериха много време. От месец и нещо няколко пъти се сещам да си сложа моето бижу - на едно синджирче си имам 2 висулки. Бре, не ги намирам! Вече започна да ме друса параноята, отново търсене, ровене, отчаяно мислене как да си "върна лентата" и да се сетя къде може да са. Бях на море с тях, апартамента е на моя позната, щеше да каже ако ги е заварила, аз бях огледала всичко като си тръгвахме, но на мен ми се губи кое кога съм носила. Пак себе си изкарах виновна, че аз съм отвеяната, която някъде си ги е прибрала и сега не ги намирам. От месец търся отчаяно по всякакви местенца, кутийки, все преглеждам, но не ги намирам.

Преди 3 дни, въпросната госпожица беше вкъщи, под мое наблюдение, в портмонето си имах 20+4 лв, то стоеше на масата до лаптопа, говорихме си, аз започнах да приготвям вечеря, но все я наблюдавам с половин око какво прави. За няколко минути бях с гръб и не я виждах, когато чух как ми хлопва телефона, явно пак кликнала на някоя приятелка, за да й се обади. Но не последва разговор. Трябваше ми подправка и тя предложи да отиде до магазина, за да ми купи и аз...си отворих портмонето. Звукът от хлопване не бил от GSMа ми, а от копчето на портмонето. Нямаше ми 20 лв, само 4 бяха останали. Побеснях. Бях станала червена, тя ми вика "Спокойно, Ангелинче, я каква червена си станала!" Не знам дожаля ли й и за миг за мен, на какво ме подлага.
Този път не подходих като идиотка, да я пусна да си тръгне и да търся като изтрещяла, а направо изсипах всичко на масата и казах, че ми няма 20 лв. Питах я, тя ли ми е пипала парите, последва отричане, кле се с живота на брат си /пълни глупости/ Каза ми, че веднъж ми е крала пари /!!!/ но си била направила изводите, че никога не би ми посегнала на нещо, аз съм й простила и съм й гласувала доверие, дрън-дрън. ..Аз бях непреклонна, обясних й за това, че този път е лош, че води към Сливенския затвор, че приятелите й са лоши, че има много голям проблем и да ми признае какво става и т.н. Отиде в детската стая, аз ровя се тръшкам, обаче минавайки натам я виждам как си е свалила долнището и нещо си намества в чорапогащника. След като казах, че грешката няма да я повторя и че майка й ще получи шанса сама да я съблече и да намери парите, но не ми се мисли какво ще последва, момичето извади 20-те ми лв и ми ги остави на масата. Беше си ги напъхала в чорапогащника под долнището, което беше обула. Същинска циганка! Призна ми:
1. Изхрачила за цигари и по кафенето 20 лв, които майка й  дала, за да си плати за родителското настоятелство в у-ще
2. набъркала е едни пари, които са от касата на входа, за да плати след това в у-ще
3. продала е златен пръстен на майка си, а тя го търси и мисли, че го е загубила на пазара
Започна да ми се извинява. Бях не само много обидена, а започнах открито да я обвинявам, че ми е откраднала висулките на детето, че е окрала и моите бижута, тя само мълчеше , а после започна да мрънка, че трябвало да ходи на психолог, кой щял да й помогне, тя от малка така била започнала и не можела сама да се справи. Не каза "Никакво злато не съм ти пипала" - само мълчеше, когато крещях, че няма как да възстановя кръста, с който детето ми е кръщавано, че няма какво да търся, явно нищо не е загубено, а просто е откраднато....
Тръгна си. Опитах да се обадя на майка й, не можах да говоря с нея, но на следващия ден й се обадих и й разказах всичко от-до - какво й липсва, колко пари й е взела точно, къде й е пръстена : "Кой пръстен, халката ми от .....?!" - "Да, точно тази, която си търсила!" - абсолютно съвпадение на това, което ми призна момичето, и това, което липсва от дома им.
Беше шоков момент, не питайте просто как се чувствах - да обвинявам дъщерята на жена, която сама си отглежда двете деца, която ми е помагала често пъти, и която е идвала да ядат у нас, когато са нямали и филия хляб, защото просто е имало моменти, в които няма какво да ядат.
Случката с 20-те лева се развива в четвъртък. В петък отварям кутията си за бижута, която стои в гардероба на децата, вече на достатъчна височина, за да не могат да я стигнат /не че са ми я пипали/, и каква сила ме накара да си я разровя и да си проверя едни златни плочки, гравирани и двете по случай ражданията на децата ами и....просто отварям и виждам една голяма празнота! Не мога да кажа колко секунди нямах сърцебиене, такъв шок не съм изживявала от много време!  Изпаднах в истерия, точно бях говорила с приятелката ми, отново й се обадих и виейки като вълчица й крещях как ми няма златото. От там не знам какво е последвало, но у тях е имало голям скандал. Мъжът ми се прибра, завари ме в окаяно състояние, казва, че все едно някой ме е пребил. И сега , когато пиша отново плача. На кой направих нещо лошо, на кого не помогнах, кой не прибрах, не му сложих храна на масата, с какво заслужих да ме окрадат и не само мен, ами и децата ми, защото повечето неща са техни. Толкова зле се чувствам, не е като да ти разбият вандали вратата и да ти откраднат имущество, още по-лошо е! Да пуснеш човек, и той от вътре да ти изнася малко по малко.
Какви са тези деца, къде са тръгнали?
Мъжът ми е категоричен, че ще подадем жалба в полицията, дала съм 2 дни време да се свържат с бащата, за може той да вземе ако ще взима някакво отношение, момичето да и признае кога, как, какво е взела и къде го е дала. Златото няма да ми се върне, това е ясно. То е заминало по заложните къщи. Казаха ми, че от малелетни взимат и плащат веднага, без да се залага с/у документ. Нейно гадже е на 21 г, ако е искала да залага може и той да го е дал.

Как мислите, ще има ли някакъв възпитателен или наказателен ефект такава жалба?
Майка ми се притеснява, че в полицията само ще направят досие на момичето, колкото да й съсипят бъдещето, и че няма да има положителен, а по-скоро отрицателен ефект. Тя казва, че тези институции не възпитават, а съсипват по-скоро хората.
Приятелките й съща крадат това-онова се оказа. Веднъж-два пъти е идвала с 2 момичета у нас, стояли са на двора, но се е случвало някоя да влезне до тоалетната, не съм им засичала време, не е изключено да са ми претършували и те кутията. Знаеше се къде стои, не съм си го поставяла за цел да я крия, от нея съм вадила едни обички, които й дадох да носи преди време, не са ценни и бяха подходящи за възрастта й. Т.е. тя щом е знаела къде я държа, значи може и те да са знаели.

Говорила съм с мой близък, който е службите, той ще се опита да изолира отпечатъци от кутията. Поне ми е близък и знам, че ако може да се направи, ще го направи по най-добрия начин.

Знам, че стана много дълго, просто ми се искаше и хора отстрани да погледнат на случките и може би ще забележат някакви мои грешки, или просто ще дадете мнение.
Днес е неделя, смятам, че ако има желание, за два-три дни или родителите ще се намесят както трябва, или заминавам в полицията и подавам жалбата. Призна си за предишните ми липси на пари, хванах я с 20-те лева, това ми е достатъчно , за да подам жалба. Крала е от майка си, призна си за нейния златен пръстен, значи веднъж видяла, че може да даде в заложна къща злато и да изкара пари, няма логика да не рови у нас.
 
Има жена, която идва от няколко години, за да ми помага с децата, за да ги гледа ако имам работа. Не е често у нас, но и тя е идвала, оставала е сама вкъщи. Не ми е давала повод да се притеснявам по някакъв начин, да не говорим, че е наша далечна роднина, живее в квартала, винаги съм й давала парички, не искам да повярвам, че тя може да ми е откраднала нещата. Донякъде и това ми е довод да повдигна обвинения, защото сега не мога да я извикам, нали си представяте как и нейното име има петно, докато не разбера точно кой е виновен.