От каква възраст детето ви започна да се храни само?

Гласувах с първата опция. Дъщеря ми ядеше сама, когато беше на 10-11 месеца. После, поради моето нетърпение към година и 3 месеца отново искаше аз да я храня, защото иначе ядеше по 12 час. В яслата ядеше смесено, а в къщи, за да не яде по 2 часа - аз или баща и. Сега на 3 год. Яде сама, тъй като госпожата в детската градина помоли да не ги храним в къщи, така че колкото изяде толкова. За авторката на поста - не се притеснявай, ще се научи, но трябва да бъдеш твърда и последователна и да имаш огромно търпение.

А какви са тези играчки и забавления, докато сте на масата и ядете? Храненето по никакви причини не оправдава цирка, който се разиграва непосредствено до чинийката и лъжичката. И защо го храниш ти? Оставяш му лъжицата и никакво ставане от масата, докато не изяде поне половината сипано. Веднъж ще наложиш правилото и нататък ще е ясно и няма да има проблеми. Ако не иска да яде, ок, на следващото хранене ще огладнее, а дотогава никакви бисквитки и банани. Може, разбира се, вместо на масата за хранене, да прекара времето за вечеря наказан, че не яде, но това - ако е разглезен по твоя преценка и не хваща лъжицата, защото те чака ти да го храниш или напук да ти покаже, че не можеш да му се наложиш. И пак казвам, ако прибегнеш до последното, веднъж или два пъти (за потвърждение) ще го направиш и оттам нататък детето ще яде нормално като всички.

Както всичко останало - зависи от детето. Големият ми син (4 г и половина) може да се храни сам, и го прави в градината, но вечер се размотава, и пак го храня. Да се надяваме до гимназия да прояде.

Малкият (14 месеца) си проявява желание от 9ти месец, опитва с лъжижа, вилица, ръце, сега вече почти сам си се храни.

И нашият се размотава, но не го храня. Каквото изяде сам. Ако вечерта не яде, сутринта ще прояде. Ако не, значи го тъпча твърде много.

На около 1 годинка и 2-3 месеца се справяха добре с пръсти, и с малка виличка. След годинка и половина започнаха да се справят долу-горе успешно и с лъжичка (но когато е по-гъста храната- кус-кус, карт. пюре и т.н.). Не съм ги поощрявла по никакън начин, сами искат да подражават. Дъщеря ми понякога стои гладна, но не дава друг да я храни, иска сама.

Почна да се храни сама, след като тръгна на ясла. Беше на 1 година и 9 месеца.
Там гледаше явно другите деца и се справяше.
Вечер вкъщи ми проявяваше претенции, както и до днес, но и аз я оставям да изяде каквото иска, ако ли не ще си остане гладна, не я гоня с паницата.

№1 започна да се храни напълно самостоятелно за мой ужас около 18-месечна възраст.
За това и порциите бяха поне двойни, та освен постлания на пода найлон, да влезе нещо и в стомаха.
№2 е на 16 месеца. Прави опити да се храни самостоятелно, но нито аз припирам, нито детето има особено желание.

Много лесно се дават съвети отстрани, особено ако човек не е попадал лично на същия проблем.
Как можеш да задържиш едно дете на масата насила? Аз моето не мога да го задържа. Но и да го задържа, как да му отворя устата и изсипя вътре храната?
Ако става на обиколка из стаята, поне после се връща и малко по малко изяжда всичко (аз имам проблем, че не търпя недоизядено ядене и приемам храненето за приключило едва, когато чинията е абсолютно празна). Но ако започна да повишавам тон и да се ядосвам, това немимуемо води то тотален отказ от ядене. В момента, в който стана "лоша", губя абсолютно всички шансове за успех.

С пропускане на яденето също не става. Веднъж реших да я държа гладна, докато се предаде. Три дни стоя гладна. Беше неописуемо нервна и озлобена от глад, не можеше да се живее нормално покрай нея, но пък шансовете да склони и да прояде ставаха все по-малки.

Голямата доста късно започна сама да се храни - сигурно чак като тръгна на ДГ  . Тя не е от най-ядящите, може би затова... А баба й до скоро все още посягаше с лъжицата 
Малкия на около година и половина започна да се справя доста добре и с виличката и с лъжичката, но да си изяде сам цялото ядене все още не се е случвало. Яде докато е гладен, т.е. не повече от половината порция и след това му става скучно, търси си други занимавки... та мама все още дохранва

Ескарина, мерси, че си отговорила вместо мен   Нямам какво да добавя.

П.П. Явно често детската е големия крайъгълен камък, покрай който детето завива в правилната посока - т.е. към самостоятелното хранене.

 

Блажени са вярващите. №1 още го хранят там, защото иначе рискуват да припадне от глад. 

Не-е-е-е-е!
Ти уби всичко детско в мен!

Повярвай ми, имах точно същия проблем - ако аз не го накарам да яде, няма да яде. Ако не го накарам да стои на масата, няма да стои. Как го правя? Казвам му, че не може да става от масата, докато не приключи яденето и ако видя, че "забравя" да яде, му напомням ("Има ли храна в устата?" - "Няма" - "Бързо да има "). Детето слуша. Защо слуша? Защото преди няколко месеца, като не ме послуша, отиде наказан и се върна едва когато реши да слуша. Оттогава е мир и любов по време на ядене. Знае, че трябва да яде и че няма шанс да замести времето за ядене с игра. Идеята е детето да разбере, че мама наистина има предвид това, което казва, и то не подлежи на обсъждане, особено пък на промяна заради детските капризи. Твоята, ако е свикнала, че може да не яде и да си става от масата, въпреки настояването ти да остане и да яде, приложи веднъж най-стария възпитателски метод и виж как ще седне и ще прояде, а на следващите хранения даже няма да става на въпрос. И проблемът тук е възникнал по-рано - още първия път, когато си я оставила с идеята, че може да си прави каквото иска по време на ядене, вероятно е било отдавна, преди да навърши годинка (хранела си я, докато си играе, или си й давала да става от детското столче и разни други). И при нас беше така - "Искаш ли да обядваш?" (сега като се замисля, луда ли съм била да питам така за всяко ядене...), разбира се, следва отрицателен отговор, след няколко минути слагам на масата ядене, детето няма да седне на масата, ще си играе някъде, "Хайде, моля те, ела още една лъжичка да ти дам" (забележете - "ела!", защо не е на масата?), след което пак следва отказ, после започваме да храним играчките, току-виж нещо по невнимание влезе и в неговата уста... Точно така бяхме. Обаче веднъж ми мина през ума, че не мога да се боря за всяко ядене (4 пъти на ден) и да постигам една изядена лъжичка, и то с увещания и кашон играчки в ръцете на малкия, докато той седи пред детското или играе на пода Дотам бяхме стигнали. И веднъж, след малко литература по въпроса и оформена идея в главата, го повиках за ядене, той не дойде (отказа там, играеше си), отидох при него, хванах го за ръчичка и го доведох до масата. Изви се, размрънка се, разтръшка се... И отиде наказан (това го впечатлява, ако не го впечатляваше, сигурно и до по-традиционните методи щяхме да прибегнем), постоя, порева, казах му да дойде на масата, дойде, обясних му, че трябва да яде на масата и че може да стане, когато си изяде всичко (сам при това, не аз да му подавам с лъжичката). Той вече знаеше това, виждал ни е много пъти да ядем като хора, докато той се мотае между играчките и от време на време идва някой да му пъхне лъжичка храна в устата, защото този някой го е повикал, не че детето се е сетило само да дойде. И на следващото хранене детето дойде, вече знаеше какво се иска от него, седна си на масата и беше леко объркан от новата ситуация, но затвърди идеята за ядене на масата. На второто хранене след революцията вече сядаше весел, с готовност, още преди да сложа храната на масата.
Ако едно дете се научи какво се прави по време на ядене още като започне да разбира какво може и не може, след време няма да го има този проблем. Но ето го проблемът и решението може да звучи неприятно, но еднократното му прилагане оправя недоразумението, създадено по-рано.

Извинявам се, само да попитам, как се връзва последното ти изказване с това

Преди се размотаваше в буквалния смисъл. Дадох го само за пример. Едва от няколко месеца ядем нормално. Под размотава имах предвид ослушва се на масата, заглежда се в нещо друго. Идеята беше, че не го храня аз. Но РАЗБИРА СЕ тука идеята на поста няма значение, имат значение подробностите около ситуацията, които трябва да обяснявам до последната глътка въздух какво и как е точно.