Деца, отгледани от един родител

Ммм, дааа. Може и така да е.
Tanya -много грубо, много. Не виждам персонално, къде, как и по какъв начин съм се набъркала на някого в живота или пък съм характеризирала и определила някого. Практически това беше една идея и за това исках и мнението на околните (т.е на вас).
Ако пък лично ти си се почувствала засегната (което е обезсмислено), то моля те, помъчи се да разшириш мирогледа си и се постарай да дискутираш, а не да нападаш безпричинно.

А замисляли ли сте се, колко много деца живеят с един родител. Има страшно много бащи, аз лично познавам поне трима, които са в Щатите от години и контактуват с децата си само по тел, скайп. Виждат се един път на две години. Но явно в детското съзнание го има това спокойствие- Тате го има и той е в чужбина. 

simon9 остави тоя мъж на мира и си продължи живота без него. Детето ти ще се справи по-добре с живота, ако ти не го ръчкаш по въпроса кооолко пък му липсвал баща му.

Аз не знам историята на Симон, но щях да кажа нещо много в този дух - че отношението на детето към дадено събитие в огромна степен зависи от това как го приема самият родител. Ако той се тръшка че, ето видиш ли, "постъпиха зле с нас, колко е ужасно че ни изоставиха/ или "баща ти беше такъв гад, че трябваше да се разделя с него/, той сега не те търси, о, ужас, дете, животът ти е съсипан", най-вероятно и детето ще започне да се психира прекомерно. Майка ми не направи драма от развода си, затова и моето детство си тече относително гладко (като изключим една вродена аномалия на бъбраците и трудностите, свързани с това). Особено предвид факта, че избра страхотен втори баща, покрай когото да раста  .  

Saul, радвам се за теб и за майка ти. Това е най- правилната стъпка...в случай, че биологичният създател се е оказал негоден родител.
Между другото малко встрани от темата, гледах предаване за едни маймуни, животът в групата..Докато мъжкарят е водещият на стадото, лидерът..абсолютно не става за родител. Грижата му е да опложда женските, да си поддържа харема и да се бие с другите мъжкари. И водачът си имаше една дъщеричка, но не и обръщаше внимание. В момента, в който друг мъжкар завзе позицията, старият лидер се превърна в превъзходен татко...цялото си време прекараше с дъщеричката си..да я пощи, да си играе, да я носи....
Това просто го разказвам ей така...като тема за размисъл 

Това не е клише а право на избор. При една раздяла обикновено единия е по наранен, по обиден, по нещастен, по ядосан и реагира по някакъв начин, което води до прекъсване на контактите ( между родителите, децата не влизат в това число ).
Няма сила която да ме накара да контактувам с БНД, но това не значи, че искам да прекъсвам връзката му със синът ни. Във времето през което все още се правеше на родител, успешно уреждахме контактите без да се налага да се чуваме или виждаме.
Ако един човек не желае да бъде родител, няма начин да бъде принуден. Аз не бих се опитвала да натрисам детето си в къща където е нежелано с цел събуждане на някакви чувства.

Mishi, същият подход приложих и аз, когато ми дойде време да се развеждам 
Аз учтиво помолих БНД и мой съпруг да напусне, защото бащинството просто го убиваше. Буквално, беше изпаднал в депресия до степен почти да му съчувствам. Аз и преди усещах, че не гори от желание да имаме дете, той правеше и невъзможното, за да отложим този момент максимално, дори сме обсъждали дали въобше иска. Когато детето все пак се роди (не съм му извивала ръцете, но той усещаше, че ще ме загуби, ако 4не се стигне до там"), а и през цялата ми бременност, той се държеше сякаш животът му е свършил. БНД е един много честен, очарователен, интелигентен човек, когото продължавам да уважавам много. Само, че беше лош съпруг и ужасен баща. Обичаше - и още обича купоните и безгрижния начин на живот. Признавам, изненадах се, когато детето не събуди нищо у него, той продължи живота си точно какъвто си беше и преди брака. 6 месеца след раждането на детето аз се тръшках, ревях, страдах за отношението на мъжа ми към сина ни ... и после разбрах, че той просто е такъв, аз съм го избрала такъв и макар, че не успях да прогнозирам колко истински голяма е непригодността му към родител, не мога да го мразя за това. Но не мога и да живея с него, докато моят ден започва в 5.30, а неговият - в 12.30 на обяд, понеже е играл бридж до 5 сутринта (в нашата кухня!).   

Отне ми 3 месеца да го убедя да се изнесе. Той не обича промени. Докато, в един момент, в моя собствен живот се разигра истинска холивудска история. Срещнах Мъжа, много се съпротивлявах и борих със себе си "да не си усложнявам живота" точно в този момент, но не се получи... и страшно се радвам за това. Вече почти година и половина съм с мъж, който е пълната противоположност на бившия ми съпруг - работи много, когато детето изплаче през нощта, той е при него още преди аз дори да съм се събудила, грижи се отдадено за това на детето да не му липсва нищо. На него може да се разчита за всичко, вдъхновяващ е, отношенията между нас са романтични, но основани на много старание да се разбираме един-друг. Обмисляме той да направи някакъв вид осиновяване на детето, планираме и общо, той има дъщеря на 15.   

Но, по темата за БНД - отне ми 6 месеца да преодолея и да приема поведението на БНД, не ми се навлиза в подробности на какво се нагледах за това време. Но - не всеки човек е подходящ да бъде родител. Мога да се тръшкам от сутрин до вечер или просто да го приема и да го обясня един ден и на сина ми.

И сега идва любимият ми момент. Заради работата на сегашния ми мъж, трябваше да напусна България и да се преместя в Брюксел (което се оказа добър кариерен ход и за мен, макар, да ми е много мъчно за България  ). Когато попитах БНД за декларация за извеждане, той просто подписа и ми пожела щастие. Вижда детето по веднъж на 3 месеца, за час, въпреки, че стоим в БГ по седмица и аз не преча на контактите по никакъв начин. По едно време и го кандърдисвах да идва при него по-често, после се уморих и спрях. Мисълта ми е, че аз, в душата си, надживях сииилно отрицателните емоции, които ми създаваше отношението на БНМ къв детето. Което пък помогна на БНД да запази нормални отношения с мен, да не ми създава проблеми напук (можеше да ме върже в България, формално "зарязаният4 е той, има за какво да отмъщава, но не е реваншист по природа - факт). Един ден, когато детето порасне и стане "по интересно", ще може да го вижда понякога и да знае кой е биологичния му автор.

И в резюме - с брата на бившия ми мъж сме много добри приятели, с БНД си правим услуги понякога и се чуваме ей така (той почти никога не пита за детето  ), детето обожава сегашния ми мъж, чувствата им са взаимни, аз не се разкъсвам от отрицателни емоции и вини, а си гледам детето и работата и се надявам на още едно, БНД има животът, за който винаги е мечтал - без досадни ангажименти. Детето има достъп до всички хора, въвлечени в създаването и отглеждането му, а аз съм щастлива с мъжа си.

Не всичко е цветя и рози, де... Наскоро загубихме бременност  Много ни беше трудно. Но поне направихме всички възможни изследвания и са наред. Репродуктивният специалист каза, че най-вероятно става дума за някакъв дефект в ембирона и ни окуражи да продължаваме. Та- Нова година - нов късмет.

Разказвам всичко това, за да кажа, че нещата можеха да вземат много различен обрат, ако се бях предала на гнева и огорчението от периода на бременността ми и след раждането на детето. Можех да меля на главата на БНД  от сутрин до вечер, да остана с него и да се опитвам да го променям, синът ми да живее в нетърпима обстановка и да взема наистина лош пример за мързел, пиене и т.н от биологичния си баща... и всички да сме нещастни. Благодаря на бога, че не зациклих там!     

Да, и аз те поздравявам за това! Защото аз за съжаление зациклих ТАМ точно както го описа. Че и второ ни се роди. Стана така защото нямах увереност в себе си. Нямах критерии за мъжете, за бащите...за това какво значи добър родител и си мислих, че може пък и в мен да е причината. Много глупава съм била, много.
Твоята история ми звучи като сбъднат сън...какъвто бих си пожелала, ако можех да върна нещата.
Така трябва да се постъпва, вече го знам, но е твърде късно за нас.Ние ще се борим с пораженията.
Наистина се радвам за вас, желая ви много зраве, щастие, което си е заслужено..и сбъдване на всичките ви мечти

Миши, съвсем добре те разбирам за цикленето. Нищо по-нормално няма от това, ако една ситуация е прекалено болезнена, да стоиш в нея, докато я разрешиш! Неудобно ми е да разкажа какво отношение търпях от БНД и колко ниско паднах, за да си върна... и то години наред. Но, в един момент се оказва, че животът е най-добрият терапевт. Просто настъпи пренасищане и най-вече - почувствах, че заради детето ми не мога да си позволя да продължа по същия начин...
В един момент човек просто продължава нататък. Желая ти всичко при теб и децата да се подреди по най-добрия начин! И ще се случи, ще видиш... само го позволи  

Saule ,

 

Не мога да се похваля с точно такъв развой на събитията , но също като теб интуитивно разбрах , че е пълна утопия да се заблуждавам , че мога да променя БНД , начина му на живот и поведенито му като родител .
Просто хората са различни , някои наистина не умеят да бъдат родители , или нямат потребност от това . По-често мъжете , но има и жени , които не са ОК като родители  .
Затова е безсмислица , късане на нерви и губене на време да очакваме някой да се промени , само защото ние мислим , че така трябва  .
Не може да принудиш един човек да бъде добър родител , нито да забраниш на друг да поддържа връзка с детето си и да бъде активен , дори и след развод ( раздяла ) .
Истината е , че трябва да ти идва отвътре ...

Happy mama, вярно е, че или го имаш, или го нямаш. Какъв родител си, зависи много от базисните ти преживявания като дете (казват). Едва ли с "превъзпитание" в зряла възраст можеш да постигнеш нещо друго, освен яростен отпор  .
Но, колкото и сексистки да звучи, и аз клоня към нещо, което ти загатна, че неидването отвътре да бъдеш родител ходи повече по мъжете... Честно казано, измежду моите близки, познати, роднини, приятели и прочее, сещам се само за двама мъже, които истински бащинстват така, както ние го разбираме... Чета тук таме обяснения, че при жените родителството идвало по-естествено, органично... ама ми е трудно да съ съглася съвсем. Не знам защо мъжете издишат повече като родители... преди само 30 - 40 години, никой не е очаквал от тях да правят нещо повече от това да подхвърлят децата във въздуха няколко пъти, когато се приберат от работа и това е. Сега нещата много са се променили... Но на мен не ми стигаше БНД да стане от леглото в 12 - 1 на обяд и да подхвърли детето във въздуха. Не така си представям бащинската роля? Можех ли да го променя - не мисля, а и коя съм аз, че да го правя? Можех ли да прогнозирам, че ще е такъв родител? Не знам, но знам, че ако го бях предвидила, детето ми нямаше да се роди... Щеше да е ужасно жалко.

Точно така - защо да си късаме нервите, обяснявайки някому какъв трябва да бъде, ако той не иска  

Ти имаш ли деца??? Защото ако нямаш(предполагам че, е така), няма как да знаеш много неща.

Saule,   Мисля, че е много хубаво, че сподели с останалите историята ти! Моята също е с добра (но не изцяло розова) развръзка. А това, което си написала за първия си съпруг все едно, ама 1:1 го е казала майка ми за баща ми, включая бриджа:-)

Извинявай, ако съм те нападнала. Съжалявам, че бях така пряма. В случая, обаче, моят мироглед е далеч по-широк от твоя, т.к. аз приемам всички и всичко такова, каквото е и не се опитвам на никого да давам наклон в живота, да критикувам, поучавам или вкарвам в правия път. Гледам само себе си и моето семейство, независимо колко члена има то и на никого не плащам данък обществено мнение. Мисля, че за теб би било по-добре ти да си разшириш мирогледа и да избягаш от клишетата и хорските приказки, които явно не ти дават мира. Това го казвам и предвид последния ти постинг Аз имам две деца (много весели, щастливи и необременени), развод и лишаване от родителски права (на път) - мисля, че са достатъчни, за да знам туй-онуй, ако не много неща. Нищо лично

Tanya -наклон в живота на никой не се мъча да давам. Предложението беше във връзка с темата, и с други такива. Но, уви хора като теб например го приемат много лично и се стремят да отвърнат като персонализират темата към мен. В това число визирам и Nesiha. Това имах предвид.
Предложението е за това за да се предлага и приема, да се изслушват мнения, становища и други, т. е нещото което се нарича КОМУНИКАЦИЯ между хората, па макар и в едно такова виртуално пространство. Но уви, както писах по горе. Човек трябва да разгледа монетата от двете страни.
И практически темата е в насока РОДИТЕЛ-ДЕТЕ , а не родител-родител, в което има много разлика.
Ще постна твое мнение от друга тема:
- Таня, ти практически какво разказа на децата си за баща им????Защото сама го казваш, че те приемат това което им разкажеш. И да, ако си го представяла само с лошите му качества, естествено че детето ще го възприема като лошият татко и възприятието му към този родител никак няма да е добро.Но това практически задоволява самата теб, не и децата, тъй като тук влагаш своите чувства и емоции, а не това от което детето ти се нуждае.

simon9 ,

Децата растат и дори да сме представили бащата през нашата призма идва момент , когато детето само преценява вярно или невярно е било това .
Ние с БНД се разделихме , когато дъщеря ми беше на 1 г. и 6 мес. Тя няма спомени от нашия съвместен живот . Не съм злословила за баща й , но съм й казала истината . И тя днес , на 11 г. се убеждава сама , че е имало сериозни причини да се разделим . Среща се с баща си , прави сравнение между неговия и моя начин на живот ...
Така , че децата не можем да ги лъжем  .

А това , което ти предлагаш , да въздействаме по някакъв начин на БНД , така , че той сам да стигне до прозрението , че трябва да е отговорен родител за мен звучи като утопия .
Мен никой не ме убеждава , че трябва да обичам детето си и да се грижа за него , аз просто го правя  .