И на мен нещо не ми се пише напоследък, все едно и също. Въпреки, че време не остава, а съм отпуска от тази седмица. Криси си го гледаме вкъщи, тъжно му е за децата в яслата, но няма да рискувам да го пусна и да ми направи още един спазъм.
От януари ще го гледат баба ми и дядо ми когато аз съм на работа, те живеят на около 10км. от нас. Старички са, но много го обичат, Крис също ги обича, живеят в къща с двор и ще може и навън да ходи без проблем. Така че се надявам всичко да е наред и да се справят старците. Криси не е лошо дете, много е обичлив, а пък ако го изведат навън и гласът му няма да чуят. Иначе си е пакостник, ама те всички деца правят бели.
Приготвяме се вече за рождения ден, с триста зора се мъчи да говори милия, хич не го умее това чудо говоренето.
Днес и с мъж ми имах ядове, направи алергична реакция и отново посетихме болницата, за система и орбазон




...
. 
тъй че, който вчера е месил, да му мисли