За мъжете и...лекарите

Аууу не си го пожелавай, казвам ти . Имам пример, братът на мъжа ми - мъж хипохондрик, е нЕма такъв ужас просто. Този си запазва часове за всякакви специалисти с месеци напред. Излиза му странна пъпчица  - хайде най добрия дерматолог, веднага. Кръста го понаболява...сам си назначава ЯМР със заплащане   Не е истина. Постоянно си се наблЮдава, човека... Като били тийнейджъри с мъжа ми, един ден, връщайки се от училище го заварил да реве над един учебник по патоанатомия, бил убеден че има вода в мозъка
Та и това не е на добре.

а, това, че вашите си купуват АБ и си го пият-си е във вашата градинка, моя не прави така.АБ не пие принципно. и диагнози не си поставця-като го питам-какво ти е-а, нищо, не знам нещо се подух, ама ще ми мине.И му минава, хахаха Мъж ми пие само аспирин, евентуално след тренировка.Него и капки в носа не мога да му предложа.Голям човек е-да се оправя.

Няма как да го опиша по-точно, та се налага да използвам цитат.

Ауууу, моят пък е педантично-досаден, за "кожата си" трепери! Не е хипохондрик, но има лекарите за някакви шамани - ходи му разправяй, че хрема минава за една седмица с лекарства, за 7 дни - без! И мене юрка, а аз съм като мъж ти, но имам причина -  страдам от хронична алергия, облекчението е случайно, няма нищо общо общо с лекарите!

Моят мъж трябва да е на умирачка, за да отиде на лекар. За 10 години се сещам само за 2 случая, при които посети лекарски кабинет. Първият случай беше сериозен, понеже някакви хемороиди го мъчиха яко и той стиска зъби цели 7 години. Вторият път ходи на очен лекар просто така, за да се наслади на думите, че вижда повече отколкото е необходимо  За сметка на това пък се влачи достатъчно по лекари заради мен и детето. Нямам болести, но съм педантична спрямо здравето си.

Наш къФ ефект ще има, ще се обърне , пренебрежително ще ме стрелне със сините си очи и ще каже "Че нали си направих застраховка живот"?

Кафе с мед, не е за смях, но аз се посмях искрено!

На мен етърва ми е такъв случай. А като излезе "Доктор Хаус", няма да ти казвам какъв ужас настъпи. Почна се с рак на гърлото, а последният (засега) бисер е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, щото била изморена сутрин (е как да не е изморена, като спи по 4 часа?). Голям смях е с нея, аз я скъсвам от майтапи, щото сме си близки.

А мойто мъж си ходи на лекар, ама когато той прецени, че има нужда. Аз затова не му и опявам. Не само за лекар, а за всичко е така - неговите работи той си ги гони, не ме чака да му дам зор, аз съответно не му се бъркам  По-скоро обратното е при нас, той ме юрка да се грижа за себе си.

Ауу, не споменавай Хаус, щото след всяка серия и аз изтрещявам!
Веднъж за мене, веднъж за детенце, празно немА.

И моя е от трудните,а и припада като му вземат кръв....Като си правихме изследвания преди да се оженим човека като пребледня,като се отпусна и подбели зъркели...картинка...,на него му е зле ,а мен ме напуши такъв смях...

Огромен проблем, не стига че не иска да чуе за лекар, ами е толкова вещ и компетентен, че си слага и диагноза даже   
Затова вадя тежката артилерия и заплашвам. С каквото се сетя,  той обикновенно за една кашлица или хрема казва "сега дали е рак", аз отговарям "да рак е, ама се лекува в начален стадий, отивай на лекар", той " не, те не могат да ме излекуват всичките са неграмотни, но съм спокоен, че съм те подсигурил" аз " отивай защото ще умреш, не мислиш нито за мен, нито за децата" 
Ако не помогне, звъня на майка му, тя вече е супер досадна, и го тормози по 10 пъти на ден, накрая отива, казват му че нищо му няма (защото съответно е оздравял докато се е моткал), и той заявява, ето видя ли, нищо не разбират 
И така до следващият път. Като го видя болен и се изприщвам, голям мъж, а се лигави. При моя не е от страх, а от мързел!

Пък това с вземането на кръв, хехе, явно е при всичките.

Преди да се съберем да живеем, си направихме пълни изследвания, ХИВ, сифилис, хепатити....И...след година и кусур забременях планово, трябва да подписваме, искат се, обаче , изследвания, нали, за медицинското и аз му викам "Айде бе, муци, кога ще отидеш и ти да направиш" , а той:"Е, нали от ЖК на тебе ти направиха и няма нищо, аз за какво да ходя и аз"?

Моят не ходи на лекар и лекарства не пие, щото е Мъж - обаче всъщност е голяма трепетлика и ако нещо се одраска веднага си слага един километър бинт на пръста. Иначе се самолекува по един единствен начин - хване ли го вирус,  тръшва се и не става три дни и след това е кукуряк. Аз вече му научих табиетите и направо се изнасям с детето от зоната на зараза.

о, аз трепетлика нямам, смело сЪрце юнашко е той,просто му е досадно бих казала-да ходи до някъде си, да се обяснява сто часа, да виси пред кабинети-не е за него това.Инак няма драма с кръв, инжекции и подобни, ник'Фи.

Е, и аз да се присъединя към жените с мъже дето отказват да ходят на лекар 
То и аз не обичам, ама като усетя, че нещата не отиват на добре, отивам. Познавам си тялото, знам кога имам настинка или просто грип и знам кога е време да посетя лекар.
Мъж ми обаче има тактика:
1) Отрича, че е болен. Просто казва, че нищо му няма.
2) Ако все пак не може да отрече, кашля силно например, казва че лекарите няма да разберат какво му е и по - добре просто да изчакаме, защото той ще се оправи.
3) Бил ходил на лекар - когато е бил на 12 години примерно и тогава не са му помогнали  - това по повод едни обриви, които му излизат периодично. На доводите ми, че за повече от 20 години медицината все е напреднала мъ-ъ-ъ-ъничко, отговаря, че нищо ново няма относно неговия проблем, какъвто и да е той.
Единствените случаи когато ходи на лекар - влезе му стружка в окото, търпя 2 дни и накрая отиде на очен, да му я извадят и като се върна заяви, че то нищо особено не било, някаква игла с магнитен връх и стружката сама излязла и се залепила на магнита, щял да си направи една такава игла и другия път ще си извади стружката сам.
Като се пореже - просто си връзва нещо на пръста, за да не тече кръв - обикновено някакъв парцал  или парче тиксо. Не промива рани, не слага лепенки, не пие никакви лекарства, не слага капки за нос, не маже с нищо.
Ходи само на зъболекар и то при нужда, профилактично - не.
Не му се меся, оставям го да прави каквото си иска, не съм му майка да го водя за ръчичка.
Съветвам те и теб да го оставиш на мира, смисъл няма, не вярвам да го промениш твоя мъж 

По този случай да ви разкажа
Моят мъж имаше два мъдреца, които наполовина бяха израстнали под коста, болеше го а и се разваляха.
Ама той още като бил 18-19 годишен, отишъл на зъбар, в един друг град( не в София) и оня му каза, че като израстнат хубаво единственият начин е да му отрежат бузата и от там да ги извадят, и понеже това си било лицево-челюстна операция имало опасност да не му засегнат някой нерви  и лицето да му се изкриви.
В резултат 5 години от както сме заедно, той страда, пие аналгини и отказва да отиде на лекар. То не бяха безсънни нощи, минах през състрадание, през опити да му помогна, накрая ми идеше да го перна с тигана и с клещите да му извадя проклетите мъдреци.
Както и да е стана чудо, отиде на зъболекар за една пломба, и човек аму казал, че ще му извади мъдреците без проблем и без въобще да му реже бузите. Моят се почуди седмица - две, все пак такова голямо светило го е гледало едно време, ама накрая болката стана нетърпима, и отиде, върна се след два часа, без проблем, без рязане на каквото и да е, съвсем обикновенна манипулация, е малко се е наложило да счупи пърченца от зъба, ама всичко е минало леко (макар че в очите на мъжО си е много сериозна операция  ).  Та така години мъки, се приключиха за два часа, и всеки нормален човек ще си помисли, този вече има обица, и ще ходи овреме по лекар, е да ама не.....това било изключение видите ли.