И аз станах мама на ангелчета ;(

много съжалявам ,така се надявах да няма повече ангелски мами така ми се иска никой да не го преживява този кошмар ,а всички да си останем в нашите приказки красиви ,но уви ...незнам какво е станало при вас ,но знам че страдаш ужасно знам че  болката е нечовешка но трябва да се бориш както всички ние се опитваме да бъдем силни и да вървим напред .сега не виждаш път и аз едва намирам сили да живея,но трябва да се бориш и да бъдеш силна .ужасно ми е мъчно за твоите две звездички и за теб прегръщам те силно и пиши винаги когато искаш това поне на мен ми помага

Много ми е мъчно за теб мила ,аз съм от Април ки 2011 .
Знам какво е да нямаш мечти ,знам и в момента как се чувстваш ,знам какво е да си задаваш непрекъснато  въпроса Защо ?  първо ще се обвиняваш ,после ще се съжаляваш ,след това ще свикнеш да живееш с тази болка и ще опиташ отново .
Дано по скоро се възстановиш психически и физически  ,и опиташ отново ,си горна съм ще следващата ти бременност ще е с щастлив край .

Мила zet, благодаря ти за подкрепата!
Прочетох за твоята неимоверна мъка за твоето грахче ...  
Всички думи са безсилни, наистина само човек, който го е преживял, може да те разбере ...

На мен самата все още ми е трудно да проумея какво точно се случи и най-вече ЗАЩО ... Но отговор на последния въпрос едва ли някоя от нас някога ще получи ...

kroelahai, съжалявам за твоята загуба и за твоята Никол ... Да са ти живи и здрави щерките и лека и успешна бременност с бебо !  

Прочетох историятати и неможах да се здържа....казах си пак ли?Пак ли имам майка загубила рожбата си..... ...Боже незнам какво да тикажа,наистина.Без думи съм само времето малко ще ти помогне,а за сега ...просто споделяй не дръж мъка та си в себе си говори! -те мила.

Включвам се за да те прегърна макар и виртуално.  Изживяваш страшна мъка. Не ми се случва често да изгубя дар слово.Но сега е така. Плачи, ако ти се плаче. Пиши и споделяй, ако много ти тежи и ако това, че ние/майки със твоята съдба/ще сме тук винаги, когато ти потрябваме по някакъв начин те успокоява, то можеш да разчиташ винаги на нас...

akseltwo,... за твоите дечица

Боже,кога ще спре ужасът майчици да губят децата си!?

Непрекъснато си задавам въпроса ЗАЩО - едва ли някога ще получа отговор!!!
След поставяне на диагнозата за незабременяването ми (мразя думата "стерилитет"! ) - генетичен проблем при мен - балансирана транслокация на две хромозоми, имах чувството, че целият свят се срути върху мен. Оказа се, че благодарение на уникалността ми, мога да образувам 16 типа яйцеклетки, от които само 2 могат да дадат начало на нов живот. Но медицината е напреднала - след един неуспешен опит през октомври м.г., ето че това лято чудото стана - след ИКСИ и предимплантационна диагностика на ембрионите от 23 извадени яйцеклетки имаше 2 балансирани ембриончета!!!!! След положителния тест не можех да повярвам и не смеех да се зарадвам - въпреки втората чертичка на лентичката отидох и си направих кръвен тест - да, бях бременна!!!
След това животът ми се превърна в очакване на следващия преглед при лекаря - дали има имплантиране в матката, дали ще се чуят сърчица, дали се развиват нормално, дали всичко е наред ... На 24.09., два дни преди поредния преглед, през нощта получих кървене, постъпих в МД, но нещата бяха овладени - така и не можаха да ми кажат точната причина. Лошото е, че никой не предприе никакви мерки за гъбичната инфекция и дисбактериозата (липсата на лактобацили) във влагалището ми !!!!!
Дните пак се занизаха в очакване на следващия ми преглед - на 25.10. Тогава се оказа, че е започнал родилен процес - шийката много скъсена и наличие на джоб с инфекциозно огнище в матката. Веднага започнах силен АБ и бях планирана за 28.10 за серклаж. В деня на серклажа се оказа, че вече имам разкритие и единия мехур е започнал да излиза. Но доктора направи някакво чудо - прибра мехура и сложи конеца. На следващия ден излезе резултата от микробиологията - освен гъбичките във влагалището имам и бактерии. Следващите 5 дни бяха критични ... но преминаха и отново добих надежда ... уви!!! Продължих с леченито - първо гъбичките, после локален АБ за инфекцията ... На 11.11 бях на поредния преглед и уж всичко беше наред ... Но на 16.11. се появи леко зацапване, отидох при док, беше ми излязъл резултата и от стерилната урина - и там бактерии ... и се започна Зацапването беше станало кървене, по спешност в Шейново, но вече течаха и води ... Как съм изкарала нощта и аз не зная ...При прегледа на сутринта се установи,че единият мехур се е спукал, предизвикаха ми раждане и ме кюртираха - бях само в 20та седмица ...
Болката по загубените ми дечица е неимоверна 
Но ме ужасява мисълта, че чудото никога няма повече да се случи ... Не знам как ще живея по-нататък ... 

Главата горе! Не се отказвай от мечтите си

Akseltwo не губи вяра и надежда! На въпроса ЗАЩО никоя от нас не си е отговорила! Една  - ка за теб!

akseltwo съжалявам че си една от нас! Въпросите винаги ще те терзаят, но уви няма да намериш отговора! Не се предавай, за всяка една от нас има щастие и то идва! Слънцето ще изгрее на нашата улица! Тук има много примери за това как се сбъдва най-съкровената мечта да имаш детенце, живо и здраво! Ще го мачкаме този живот, както той ни мачка! Банално звучи, но е така, повярвай ми!

Мила akseltwo,с риск да се повтарят нещата който ти пишем искам да ти кажа че ужасно съжелявам за това което ти се е случило,но тук всички знаем каква болка,мъка и тъга изпитваш в този момент и знай че тук с нас ще намериш най силната подкрепа и разбиране!Пиши,поне на нас това ни помага,както сигурно вече си прочела,опитай се поне малко да не мислиш за това че няма пак да изпиташ чудото!Всички тук това ни крепи-надеждата за чудо!Има вече доста мйчета,които след тези тежки загуби,отново са щастливи от новите за бъдещи бебчета.Знаем,че сега ти е трудно да мислиш за това,но просто трябва нямаме друг избор!Бъди силна!Вярвай и мечтай!

Мила, akseltwo, мъката е голяма, ние можем да те разберем. Пиши ни, мила, този форум мен ме накара да се чувствам много по-добре. Да се почувствам отново нормален човек. Зная, че сега ти е трудно да погледнеш напред и мисълта ти е с твоите красиви ангелчете, но ще дойде и друго време. Не губи вяра! Плачи, пиши, мисли, страдай, но не губи вяра. Ние сме тук и сме с теб! Винаги, когато имаш нужда!

akseltwo ,ужасно много съжалявам за загубата ти,миличка! Не мога да спра сълзите си,искам да ти кажа,че тук ще намериш разбирането,защото жалост,всяка една от нас познава тази болка и мъка!Сега плачи и страдай,споделяй,говори,а ние ще сме тук винаги ще те подкрепяме,така както твойте две ангелчета ще са винаги живи в изпепеленото ти майчино сърце!Сега е твърде рано,минали са само няколко дни и едва ли нещо от думите  би те утешило,но повярвай че ще дойде ден,в който животът ще придобие нов смисъл и ние пак ще сме тук,за да го споделим с теб!Кураж,мило майче!  За твоите ангелчета  

Знам, че никой не може да избере нито кога да се роди, нито кога да умре ... Но моите две ангелчета ме напуснаха точно един ден преди рождения ми ден ... По-голям "подарък" никога не съм получавала и сигурно никога повече няма да има празник за мен ... 
Благодаря ви, момичета, че намирате сили да подкрепяте и други, изпаднали в беда !!! Въпреки че всяка от вас носи болката дълбоко в сърцето си ... Нямам сили да прочета за всяка - започвам и се разплаквам неудържимо ...