
Няма ги миличките ми ангелчета вече една седмицаааа ... Сърцето ми се къса от мъка, част от него остана там, в онази болница ... Пред очите ми още е гледката как аз съм разчекната на масата, а докторите и акушерките си говорят "Ето, ЕКСПУЛСИРА И ДРУГИЯ ПЛОД" ... първото изпадна още докато се качвах на магарето ... ЕКСПУЛСИРА ... сякаш са нещо нежелано, нещо, от което бързам да се оттърва ... Не можах да ги опазя, не можах да им дам живот - тази мисъл ме побърква ...

В неделя ми се обади свекърва ми - да ме попита как съм, но най-вече да ми говори за подаръци за Коледа и да ме пита какво искаме за подарък - нещо за къщата ... Какви празници, какви подаръци - особено за къщата!!!!!! Къщата ми е ПРАЗНААААААААА и нищо не може да я запълни ... Не издържах, разплаках се и я попитах мисли ли, че ще има празници за нас, а тя само ми каза да не рева ... А толкова я обичах тази жена ...
Миличка, не се настройвай срещу свекърва ти.Тя се опитва да те разсее, да не мислиш постоянно за болката.И на нея и е трудно, повярвай.В нас миналата година никой не говореше за болката и за случилото се.Аз плачех тайно от всички.Препоръчвам ти да отидете на почивка за някой ден с мъжа ти - ние така направихме и помага.Оставате само двамата на друго място с други хора.Бъди силна и вярвай, че след всяко лошо идва добро.Прегръщам те.

. Природата се обърка ,живота се обърка и Господ ли се бърка като взема децата ни??????????????????????? незнам.