akseltwo съжалявам,че си една от нас 
приеми една прегръдка и от мен.Бъди силна и вярвай,че пак ще бъдеш майка и то щастлива 
приеми една прегръдка и от мен.Бъди силна и вярвай,че пак ще бъдеш майка и то щастлива - Публикувана: 21 ноем. 2010, 14:23 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2010, 16:27 ч.
И аз станах мама на ангелчета ;(
zdraveite na vsi4ki mami na angel4eta!otdavna 4eta tozi sait,no vse ne se registriram i ve4e ne izdarjah!iskam da spodelq s vas i moqta bolka,predi 3 meseca i moeto slan4ice po4ina v 35 g.s.bez obqsnima pri4ina.bolkata e mn golqma.iskreno sa4yvstvam na vsi4ki koito sa go prejiveli,neznam za6to tolkova 4esto se sy4vat tezi ne6ta. az mnogo iskam ve4e da zabremeneq pak,no sled sly4iloto se izpitvam strah ot doktori,kogato vlqza v bolni4no zavedenie izpitvam yjas i cqlata treperq,racete mi se potqt i korema mi se sviva na topka ot strah.dali ima nqkoi koito e izpitval sa6tiq strah, sled prejivqniq yjas?neznam moje li da se iznosi 1 dete v neprekasnat strah!
ivelina86 Аз също загубих бебето си преди 3 месеца много боли много ми е трудно да го приживея даже не съм почнала работа още.Моето живо родено и живя 2 дена.Имам страх от болници от лекари от всички който носят бели престилки защо от една лекарска грешка аз нямам дете.Много боли и всички майки който са загубели децата си могат да ни разберат.
Трябва вси4ки ние да бадем силни и да имаме вяра,че живота ще ни дари с щастие.добре че има този форум да можем да се подкрепим една-друга и да не губим надежда!аз вярвам,че всяка една от нас заслужава да изпита това щастие рано или късно. защото след тази силна болка остана само една надежда,която още ме крепи!
Ивелина86,ужасно е това което ти се е случило,мъчно ми е че си поредната мама,която страда заедно с всички нас!Знай мила че тук можеш да споделиш всичко,защото ние ще те разберем и ще те подкрепим.Трябва да се борим,за да може един ден отново да се почувстваме щастливи и отново да усетим че живеем!Никое живо същество не заслужава да изпита такава мъка и болка в душата си!Пиши ако искаш,на нас това ни помага.Не ти ли обясниха какво се е случило с бебчето ти?Пиши и на лични ако искаш.
akseltwo,
много ми е мъчно заради това, което ти се е случило. Просто нямам думи, затова единствено те силно.
Сигурна съм, че отново ще бъдеш бременна, желая ти го от сърце и душа
Затова се подготви за този момент, когато ще трябва да бъдеш силна и спокойна. Не задържай болката в себе си - плачи, крещи, изхвърляй я навън. Изчисти се от нея и се приготви за бъдещото щастие, което сега сигурно ти изглежда непостижимо, но ще дойде. Ще видиш.
За ангелчетата ти
много ми е мъчно заради това, което ти се е случило. Просто нямам думи, затова единствено те
силно.Сигурна съм, че отново ще бъдеш бременна, желая ти го от сърце и душа
Затова се подготви за този момент, когато ще трябва да бъдеш силна и спокойна. Не задържай болката в себе си - плачи, крещи, изхвърляй я навън. Изчисти се от нея и се приготви за бъдещото щастие, което сега сигурно ти изглежда непостижимо, но ще дойде. Ще видиш.
За ангелчетата ти
Днес пак е СРЯДА - ЧЕРНА СРЯДА 
Няма ги миличките ми ангелчета вече една седмицаааа ... Сърцето ми се къса от мъка, част от него остана там, в онази болница ... Пред очите ми още е гледката как аз съм разчекната на масата, а докторите и акушерките си говорят "Ето, ЕКСПУЛСИРА И ДРУГИЯ ПЛОД" ... първото изпадна още докато се качвах на магарето ... ЕКСПУЛСИРА ... сякаш са нещо нежелано, нещо, от което бързам да се оттърва ... Не можах да ги опазя, не можах да им дам живот - тази мисъл ме побърква ...
В неделя ми се обади свекърва ми - да ме попита как съм, но най-вече да ми говори за подаръци за Коледа и да ме пита какво искаме за подарък - нещо за къщата ... Какви празници, какви подаръци - особено за къщата!!!!!! Къщата ми е ПРАЗНААААААААА и нищо не може да я запълни ... Не издържах, разплаках се и я попитах мисли ли, че ще има празници за нас, а тя само ми каза да не рева ... А толкова я обичах тази жена ...
Няма ги миличките ми ангелчета вече една седмицаааа ... Сърцето ми се къса от мъка, част от него остана там, в онази болница ... Пред очите ми още е гледката как аз съм разчекната на масата, а докторите и акушерките си говорят "Ето, ЕКСПУЛСИРА И ДРУГИЯ ПЛОД" ... първото изпадна още докато се качвах на магарето ... ЕКСПУЛСИРА ... сякаш са нещо нежелано, нещо, от което бързам да се оттърва ... Не можах да ги опазя, не можах да им дам живот - тази мисъл ме побърква ...
В неделя ми се обади свекърва ми - да ме попита как съм, но най-вече да ми говори за подаръци за Коледа и да ме пита какво искаме за подарък - нещо за къщата ... Какви празници, какви подаръци - особено за къщата!!!!!! Къщата ми е ПРАЗНААААААААА и нищо не може да я запълни ... Не издържах, разплаках се и я попитах мисли ли, че ще има празници за нас, а тя само ми каза да не рева ... А толкова я обичах тази жена ...
Не се настройвай срещу свекърва си. Със сигурност и тя страда, но понеже е страничен човек (т.е. извън теб и съпругът ти) се чувства съвсем като в небрано лозе. Нормално е да й е неадекватна реакцията и да казва необмислени неща; в такива моменти човек блокира и не знае какви ги говори, за съжаление. Няма как да не си свръхчувствителна към всяка една дума, която е отправена към теб, много добре те разбирам. За съжаление дълго време ще е така - чак до момента, когато вътрешният ти свят бъде изграден наново и притиснеш мечтата в обятията си.
Много силно те прегръщам.
Много силно те прегръщам.
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ !!!!!!!!!!!
Не още една майчица !!!!! Мила melisa_82, знам, че болката е ужасна, знам, че сърцето ти е изпепелено, знам, че всички думи ти се струват кухи и изпразнени от съдържание ... Плачи, крещи, пиши, споделяй - болката няма да стихне, но не я задържай в себе си ...
за твоите ангелчета
Не още една майчица !!!!! Мила melisa_82, знам, че болката е ужасна, знам, че сърцето ти е изпепелено, знам, че всички думи ти се струват кухи и изпразнени от съдържание ... Плачи, крещи, пиши, споделяй - болката няма да стихне, но не я задържай в себе си ...
за твоите ангелчета 
не се отчайвай мила,знам много е трудно ,но трябва да си силна за да може един ден мечтата ни да е реалност и да си гушкаме малките бебчета .надявам се един ден всички да си пишем само колко сме щастливи и как живота на всяка една се е променил и как всички си имаме бебечета .бъди силна и вярвай