Млада ли съм да бъда майка ?

  • 12 281
  • 89
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
След две седмици живот и здраве навършвам 21години. Имам сериозен приятел от 5 години, с когото сме се разделяли по една или друга причина, но наистина много се обичаме вече дълги години. Бях малка, когато се запознахме и се събрахме. 3 пъти сме се разделяли за по-дълго , уж да си починем един от друг, но сме си давали един рефреш на връзката, който ни показа, че нито една глупава дискотека или флирт не може да ни раздели, а напротив да ни сплути.  Наистина много сме преживели и много се обичаме.
От ското си говорим за бебе и сватба.. той много иска, аз също, но дали не сме малки? Той е на 23, почти 24. Аз съм студентка, работя също така и домакинствам в къщи, тъй като загубих майка си, когато бях на 17 и ми се наложи бързо да порастна и да се боря с живота. С баща ми никога не съм се разбирала, но откакто почина моята страхотна мама, той се промени, подкрепя ме, видя, че мога сама да се справя с образование, работа и домакинство, помагал ми е винаги. Но се страхувам, че съм малка, макар за годините си да имам акъл , тревожа се, че прекалено много искам момиче, защото искам да я науча и да й дам, онова, което моята майка успя и не успя да ми даде.
Четох доста теми във форума, кой кога е родил, кой е загубил родител.. Но искам да чуя (прочета) малка ли съм, а ако го чуствам защо да чакам?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 748
......тревожа се, че прекалено много искам момиче, защото искам да я науча и да й дам, онова, което моята майка успя и не успя да ми даде.

А ако имаш момче, какво става ? Детето не бива да е средство. Ако причината да го искаш е, за да избягаш или да си донесеш нещо- по-добре изчакай.
Иначе ако решението ти е зряло, не виждам защо да си малка.

# 2
  • Мнения: 329
Antonelly най-важно е ти как се чувтваш и дали си готова за тази стъпка . Ако наистина и двамата сте готови да поемете отговорността за дете и сте помислили за всички промени и трудности които то ще ви донесе , значи го направете  Hug
Но ако се чувсташ малка и неготова за такава голяма стъпка - тогава изчакайте малко , + това живота е пред вас и няма нужда да бързате , все пак си само на 21 год., спокойно може да изчакате още малко, но тези неща зависят от теб. Peace

# 3
  • Мнения: X
Аз казвам, че искам да бъда майка и да имам дете, и , че много се надявам да е момиченце, пък ако е момче да ми е живо и здраво, то си е Дар от Бога ! Simple Smile
Мисля си, че съм малка, защото всеки казва , че на 20-21-22 е рано да родиш, много мои съуъченички се омъжиха, някой родиха, други са на път, и не се съжаляват, всяко начало е трудно, но с въоръжени сили и желание, няма нищо недостижимо Simple Smile
Вие на колко сте родили ?

# 4
  • Мнения: 148
Може и да си малка от гледна точка на години, но на акъл?! Има жени и на 30 не стават за майки, и са трагични отстрани, и други родили по-рано, но отдадени, любящи родители. Всичко е до човека. Отговора на този въпрос го знаеш само ти, а мисля, че и сама се досещаш какъв е. Peace

# 5
  • Мнения: 5 768
Фактът, че си задаваш този въпрос и търсиш мнението на другите, показва известна несигурност. От друга страна, какво значи малка - учиш, работиш, имаш сериозен приятел, а и за съжаление ти се е наложило да пораснеш доста бързо. Значи не си толкова малка. Аз лично на 21 години извън университета мислех само за дискотеки, купони и парцалки и у дома го използвах малко като хотел (към 26-27 започнах да се замислям за деца, а в момента на 31 г. водя битка за положителен тест за бременност). При теб очевидно не е така. А готова ли си да бъдеш майка - това е въпрос, на който само ти можеш да си отговориш - годините сами за себе си не са проблем.

# 6
  • Мнения: 585
 Много пъти съм писала във форума, че най-важното според мен, за да се появи на бял свят едно дете, е любовта между мъжа и жената. Ако наистина се обичате и вярвате един в друг, просто правете любов, а детето ще се появи, когато му е писано. Това разбира се може да стане и на 1вия месец, а може да стане и след година. Нищо в този живот не е сигурно. Така че, ако наистина вярваш, че това е мъжът за теб, човекът от който искаш деца и който мислиш, че би се грижил за теб и детето- давай и не му мисли. Аз също млада пожелах да имам дете (някъде около) твоята възраст, но по една или друга причина все още нямаме. Никога не ме е притеснявало, че ще изпусна нещо от живота- купони, излизане и така нататък. Вкрайна сметка съм излизала достатъчно, а и не мисля, че с раждането социалният ми живот ще спре. Така че успех!!! Simple Smile

# 7
  • Мнения: 9 728
Щом чувстваш,че си готова да поемеш тази отговорност,не си млада да станеш майка,тъкмо навреме е.
С първото си дете забременях на 21 години Grinning

# 8
  • Мнения: 100
И аз съм на 21. Като възраст не сме малки.
Но ето въпросите, които аз си завадам и чиито отговори искам да изясня преди да предприема крачката да имам дете:

Имам ли нужните финансии и ще продължа ли да ги имам за да не бъде лишено детето ми от нещо?
Достатъчно ли съм зряла?
Мога ли да издъжа психически и физически на напрежението и стреса по време и след бременността?
Мога ли да осигура спокоен и пълен с любов дом за детето ми?
Ставам ли за родител и възпитател?

Има и още въпроси, но те се изясняват вече с появата на бебето. За мен тази са най-важните. Поразгледай ги, опитай да дадеш отговор на себе си и сама ще разбереш дали си готова или не.

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 780
Съгласна съм с РО54 GRL.

# 10
  • Мнения: 1 088
Да малка си! Според мен. Но не малка на години, но недоузряла за това решение. Давай по-полека. Щом се обичате и искате сватба - направете го. Не е нужно всичко да направите едновременно, може и едно по едно. Завърши си образованието.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 161
Не си млада според мен. Поне биологично със сигурност не си, дори си в идеалната възраст - аз поне смятам, че една жена трябва да роди възможно най-рано (е, нямам предвид тип "ромска майка"). Говоря от позицията на човек, който е на 27 и няма деца все още.

Иначе, според мен са три основните въпроси, на които да си отговориш:

1. Готова ли си за дете, искаш ли го наистина?
2. Сигурна ли си, че човекът до теб е подходящ за баща? Защото това е обвързване за цял живот.
3. Можете ли да се справите финансово?

Женя, как прецени, че момичето е недоузряло? Аз познавам майки на по 20-21, които се справят повече от чудесно и дори по-добре от "зрелите" жени, именно защото са млади и енергични, животът още не ги за направил завършени киселячки и се радват на децата. Клишетата "първо си завърши ученето", "първо си стъпи на краката" са характерни за разни бабички, които виждат света в черно и бяло.

# 12
  • Мнения: 1 088
Женя, как прецени, че момичето е недоузряло? Аз познавам майки на по 20-21, които се справят повече от чудесно и дори по-добре от "зрелите" жени, именно защото са млади и енергични, животът още не ги за направил завършени киселячки и се радват на децата. Клишетата "първо си завърши ученето", "първо си стъпи на краката" са характерни за разни бабички, които виждат света в черно и бяло.

Колебае се. Значи не е напълно готова. Стъпка по стъпка няма да я забави много в крайната цел.
И аз смятам, че е хубаво да ставаме майки на по-ранна възраст, но това не означава да ставаме такива на всяка цена без да сме готови за това.
Аз познавам и млади и по възрастни майки които се справят чудесно. Както и млади и възрастни, които не се справят толкова чудесно.. Разликата при справящите се и при тези  на които им е трудно далеч не е във възрастта, а е в обмислянето и вземането на решението "ГОТОВ СЪМ да бъда родител"

# 13
  • Мнения: 56
Аз родих на 21 г, непланирано. Общо взето за тези неща никога не си готов. Като дойдат и в движение се учиш, и на 20 и на 30 и на 40 за първото си дете винаги няма да си съвсем подготвена, важно е желанието. Нито за момент не съм съжалила за дъщеря си, че я родих толкова рано, бях още студентка. Финансово си е доста трудно, гледането на дете също не е никак леко, но е прекрасно да си имаш семейство.
Според мене все пак си преценете финансово дали ще издържите едно бебе, особено ако няма кой да ви помага.

# 14
  • Мнения: X
Аз не мисля , че съм неузряла.. Научих се да бъда домакиня и да поема мястото на майка си  докато бях ученичка, което ми помогна да съм по-силна и по-уверена в себе си. Наистина има малки лигли на по 21 години. Но мен не ме е страх, че ще пропускам дискотеки, кръчми и т.н Напротив от малка мечтая за семейство, защото нашето все някой беше по чужбините и много мои близки, като на всички други все още са там.
Хубави въпроси изникват - финансово.. Тук вече сигурността трябва да е голяма, а мисля, че ще се справим.
Имам съученички, които се ожениха, а и вече родиха, няма по-щастливи от тях. Наистина има разлика да родиш на 20 и на 30, друго е възпитанието, друг е подхода. Аз искам да имам дете, не бързам да го имам. Всяко нещо казвате по реда си. Първо да завърша, а колко много млади майки са студентки? Моята е била с брат ми бременна и е била млада майка, учейки в УНСС редовно, и брат ми е страхотен мъж ! Според мен е до човека дали може да си поеме толкова много тежести на раменете си..
Както казаха някой от вас, не е важна възрастта, а как го усещаш.

Общи условия

Активация на акаунт