Подсъзнанието може всичко 33 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Ивонска, благодаря за отговора - сега ми стана по-ясно. Пожелавам ти - ако ти се пътува пак по този начин - да продължиш - явно ти е харесало много  
Били - честит празник! Да си много обичана, да обичаш и да сбъдваш мечтите си!

Абиес, пращам ти положителна енергия. Ще се справиш, няма никакво съмнение в това. На мен ми се струва, обаче, че май им работиш повече, отколкото ти плащат - така ли е? Високо квалифициран труд? Като преговаряте за постоянен договор, поискай си по-висока заплата.
Темата за Хари Потър много навреме ми я почвате... И аз вчера размишлявах, ама от друга гледна точка. Гледах повторно предпоследния епизод, доста е черен... Плаках накрая, като умря Дъмбълдор (такава съм си, лесно се разплаквам на филми). Замислих се... каква част от това е истина. Не питам дали има истина - сигурна съм, че има. Всички големи филми съдържат истина на някакво ниво. Дали тя я усеща... авторката, де.

Ще гледам това интервю, има го в Ютюб, sv_harmony, много е интересно това, което казваш. Мисля си, ако тя не си е представяла, че е богата - дали това всъщност можем да го разглеждаме като нейно постижение?   Излиза, че жената е удовлетворила някаква своя вътрешна емоционална нужда с тези книги, обаче парите не са били между целите... Май не я правят и щастлива... Ще трябва да прочета повечко, много е интересно това, което си споделила, благодаря.

Добавка: Гледах интервюто. Всъщност, въпросът е (в мой преразказ)  "Представяла ли си си някога живота си такъв, какъвто е сега?" - И тя отговаря в смисъл - не, той надмина всички мои очаквания - никога не съм имала някой, който да ме учи какво да правя, когато журналистите почнат да се ровят в боклука ми - и т.н. Всъщност, отговорът е, че не си е представяла, че нещата ще отидат толкова далеч, защото, както и Опра каза - това не се случва на писателките - ако станеш актриса, можеш да очакваш негативната част от славата да те застигне по този начин, но не и ако си писателка.

Колкото до усещането за нея - моето е съвсем друго. В момента, когато си говореха дали се страхува, че ще загуби придобитото (в смисъл на пари), въпреки че каза "да", тя уточни, че само понякога мисли така. Като цяло, за мен в това интервю тя имаше излъчването на една жена, уверена в себе си, която е направила най-доброто нещо в живота си вече, не очаква да го надмине в бъдещето, това, което е преживяла, е част от книгите сега, но както тя сама каза - има невероятен инстинкт за оцеляване, въпреки депресивните уклони. Абсолютно категорично изглежда щастлива. Дори го каза ясно и категорично - че е щастлива. Без уговорки.

Човешкият ум трудно може да обхване всички фактори, който дават/не дават възможност да сбъднем желанията си (да не говорим, че желанието често съществува на по-дълбоките нива, които мисълта не обгръща). Не е достатъчно да познаваме всички практики и звездната карта. Невидимото е доста по-сложно.

Например, всяка мисъл създава торсионно поле. За тях говорили ли сте тук?  


"Вселената се изразява чрез трептения и всички вълнообразни форми на израз се смесват в главната холограма, всеки аспект на Вселената съдържа знания за цялото, всеки отделен аспект има способността да притежава познание за всички други отделни аспекти вътре в главната холограма. Времето в тази холографска Вселена е възможно да се движи многоизмерно в много посоки."

"Оказва се, че в тази "реалност" не остава никакво място за проява на случайностите. Наличието на информация за цялата физическа реалност както за минали, така и за бъдещи събития, обаче не означава твърда опеделеност на нещата."

От тук

Горното обяснява и идеята за цялото - ние всички всъщност сме едно. Отхвърляйки друг индивид (любимото ми високомерие ), всъщност на дълбоките нива ние отхвърляме себе си и си оформяме травма...

"Аз искам...." всъщност е много по-сложна проекция на минало, настояще и бъдеще и се простира отвъд възпитание, образование и опит.

А егото ни как се опива от идеята за успех "с много труд" и бла-бла... Труд винаги има - тя динамиката на случването е такава, но труд има и без резултати...

Съществено е че може да има постигнати резултати, които (постигнати с малко или много труд) може да се окаже, че не е това което ни е направило "щастливи" или дори напротив - създало е нови по-големи проблеми, въпреки че желанието е "постигнато"
Идеята е да не слагаме "каруцата пред коня" - първо разбиране и осъзнаване на нещата ..."холографски", отчитане на многоизмерната Вселена и миналото, настоящето и бъдещето, и чак след това...магийки:)
Това отчитане само с логика може да е слабо вероятно да стане - за това интуиция и трето око, и според мен там трябва да е акцента, за да не излезе, че сме направили сметка, за която не разполагаме със средства да платим , в.. Ресторанта на Края на Вселената 

А може би точно в тази предопределеност по рождение е написано, че в един определен момент ти ще се замислиш над това как се случват нещата, ще се опиташ да им влияеш по някакъв начин  Може би всичко, което ни се случва си ни е начертано, а това дали ние го предизвикваме да ни се случи няма как да го разберем.....поне аз така си разсъждавам 

Abies, разбира се, че ще се справиш!   
 
 

 
И какво се случва ако се трудиш като магаре, даваш всичко от себе си, а насреща почти нищо като финансов израз на усилията? Имам предвид труд, който даже ти носи и удоволствие, а не някакъв такъв насила и само и само да го свършиш.
Какво означава, че ти е писано цял живот да се чудиш как да вържеш двата края, независимо от всичко ли?

Не знам дали някой би се наел да тълкува... При всички случаи си в матрицата на своите причинноследствени връзки.

Е, няма що. Мноого полезна информация. Някаква идея какво да правя с нея? 

Не знам и едва ли някой знае това, но е факт, че има такива съдби...Но пък би могло да означава, че точно този труд ще те накара да се замислиш и ще предприемеш нещо за подобряването на ситуацията и ще я промениш. По-добре е така да го приемем  , нали?

Ами... Аз лично смятам и семейните констелации за добър терапевтичен метод при зацикляне (също от опит). Румен Янкулов е наистина добър тук в БГ.

ПП. А иначе приемането е най-терапевтично, но от сърцето да приемеш, не само в мислите, е доста мъчно.

Зацикляне на такова ниво, финансово? Ако вземеш да ми обещаеш, че ще ми отблокира паричните чакри...

Клемс, подсещаш ме за най-обичайната гледка по време на семинар с такава насоченост - всички питат "Добре, де, какво да направя?"  Фасилитаторите даряват широка усмивка и започват да те насочват навътре, към теб самия. Там някъде са всички решения... (много ти помогнах, знам!!!  )

 
Ще направя значи това, което ми говори кораба Майка - да си седя на задните части и нещата ще се наместят. 

 Klemy,и аз бих описала ситуацията около мен по подобен начин. Забелязвам,че колкото повече усилия полагам и въпреки успехите, които постигам в областта си,финансовия израз е обратно пропорционален. Ситуацията започва да става критична дори, в година,в която не съм имала и ден отпуска и голямо натоварване. Това ме кара да преосмисля позицията си. Реших да направя крачки в полза на самостоятелна изява и лична инициатива. Не вярвам на хората,с които работя, не намирам подкрепа. Или трябва да им се доверя,което не мога,защото не споделям техните критерии или да тръгна по собствен път.

A m b e r, аз в момента работя сама. Но в един момент точно на финансово отчаяние бях започнала в друга фирма работа. Освен, че ми скъсаха трибуквието от работа друга полза не видях.  И пак си се върнах на стария вариант, защото при последната промяна на условията ми излизаше по-изгодно да не работя даже. На всичко отгоре тогава, когато най-много ни е вървяло финансово най-лесно сме изкарвали парите.
Та реално не виждам какво да променя. Не мога да си смянам работното место, докато попадна на такова, където хем да се чувствам добре, хем да изкарвам прилична сума, а не 350-500лв, което за София и за квалифицирана работа е просто смешно. Остава ми да вярвам, че нещата за пореден път ще се обърнат и че цялата тази, на моменти тъжна, ситуация ме е накарала да оценя в пълна степен другото, което имам.
А от друга страна си мисля, че не привличам парите, защото не са ми приоритет. Искам да имам толкова, че да покриваме най-елементарните разходи и за малко разпускане. Никога не съм мечтала за 6-звездни хотели, на мен ми стига и палатка. Други са ми ценните неща и мисля, че тях съм ги намерила.