Любители на кучета-17

  • 55 288
  • 729
  •   1
Отговори
# 615
  • Пловдив
  • Мнения: 9 185
Момичета, не се страхувайте толкова от кастрацията, моят котарак е мъжки и преди около 2 г. го кастрирахме по ред причини. На мен също не ми се искаше да му нарушавам природата, но знаех, че при мъжките кастрацията е фиктивна, е като чух, че операцията е час бая рев му ударих, щото си мислех, че е нещо за 15 мин. и се попритесних. Единственото неприято беше докато излезе от упойката, но след това не сме имали никакви проблеми, даже раничките от манимулацията бяха като две, три точици и той не се занимаваше с тях /не ги ближеше, не му дразнеха/. След кастрацията не напълня и не стана по-ленив, каквото е всеобщото схващане, само липсват онози изнервени моменти, които ги имаше като се разгони. Абе, въобще за мен плюсовете са доста. След ден, два, доколкото си спомням не си личеше по поведението му, че нещо са му правили, а аз мислех, че ще има болки. Това е за мъжка котка, като предполагам, че е сходно при мъжкото куче. Виж за женско животно нещо ме е шубе от тази манипулация, защото е доста по-сложна и не знам каква ще я мислим с малката пакостница, ама засега не мисля за този проблем, като му дойде времето, вярвам, че всичко ще си дойде на мястото.

# 616
  • София
  • Мнения: 776
Аз съм наясно, че това е добре за животното, просто съм паника заради самата операция, упойка.....шубе съм си, да не говоря, че от рани изтръпвам, дори се потрисам от раните на децата - като се пребие някое от тях, мъжът ми ги чисти и дезинфекцира  Embarassed, а съм една почти завършила детска мед. сестра, срам....
иначе, не съм ви писала, нооооооо, имаме идея да осиновим един сетер от Варна - стар и скитащ се доста време, слаб до болка, прибран от добри момичета в хотел и плановете са другата седмица към края да го доведат в София, да го вземем и ако всичко е наред между него и Виктор, да го гледаме момчето. В къщи сме много ентусиазирани, дано всичко да е ОК. Стискайте палци

# 617
  • София
  • Мнения: 3 789
Утре сме на кастрация  Simple Smile

Вие добре сте на кастрация, ама може би старите/новите собственици няма да искат кастрирано куче, помислихте ли за това?

A6,  супер! Ще чакаме снимки  Hug

# 618
  • Пловдив
  • Мнения: 9 185
А6, идеята ви е много благородна и ви се радвам много, дано се спогодят кучовците Grinning
Аз предполагам, че знаете плюсовете от кастрацията, не това исках да кажа, по скоро исках да ви успокоя, че не е тежка интервенция - раничките трудно могат да се нарекат рани, защото /поне при нашия котарак/ бяха колкото точки и понеже има козина дори не се виждаха ако не ги търсиш усърдно. Не се налага никакво промиване впоследствие. Само най-жалното е докато гледаш как горкото животинче, което нищо не разбира, излиза от упойка и не може да си стой на краката и гледа с тези разширени зеници ужасено, но това минава за няколко часа.

# 619
  • Мнения: 5 710
Утре сме на кастрация  Simple Smile
айде успех, аз съм голямо шубе, цял месец се настройвам за тая кастрация на Виктор...


Аз бях така около операцията на Диди, не че ме е  било страх за самата операция, колкото едни въпроси си задавах дали постъпваме правилно и т.н. Операцията е лесна, аз присъствах през цялото време, дори помагах, после за 2 дни дойде на себе си, хем е дребно куче и очаквахме големи драми ( не че нямаше:)
Мястото, което ще се реже ( разрезът е около 2см) се обръсва, нашата докторка доста смело с бръснача я беше обръснала нашироко, после кучето първо се седатира, за да може малко да се унесе, после се слага анестезията и после лесно. Като почна да я шие трябваше да излзяза, после си я прибрах, гушната в едно одеало. Поставих постелки на дивана ( от тези, като памперси), одеала и тя си лежа така докато се съвземе. Няколко дни ме караве да я вдигам на дивана, че не можеше да се качва ( уж), а после при батко си се качваше на леглото, което е с 10ина см. по-високо без проблем:)

Мястото на шева тя си го ближеше непрекъснато, дърпаше конците. Теоретично трябваше сама да ги извади, единият успя, другите зарастнаха в месото, защото мн. бързо зарастваше, трябваше да я заведем при лекарката да й ги извади. Промивах всяка вечер.

Сега се сещам, че говоря за женско куче, а вие кастрирате мъжки

# 620
  • София
  • Мнения: 3 789
Най-страшното е когато започват да заспиват и когато се опитват да излязат от упойката  Cry Джеси отказа да слезе от ръцете ми няколко часа, скимтеше и виеше насън, направо си беше страшно.

# 621
  • София
  • Мнения: 776
Добро утро, аз съм убедена, че постъпвам правилно, при това на Виктор тестисите са в корема, тъй че въобще пред мен не стой въпросът да го правим или не.
Евала как издържате на гледките, да седите на операция..... аз ще се съсипя, говорила съм с нашите ветове - водя го, оставям го и чак вечерта го изписват когато ще се е посъвзел,  не че няма да вия аз пред клиниката...оф  Sad
да не ви говоря, че какъвто е кекльо, алергичен към какво ли не, очаквам да направия някоя реакция, скоро кастрираха сестра му, оказа се и тя алергична към - спирт, кис. вода, към конците, с които са я шили и които се разграждат в нея, та й тече дълго време гадост от раничката......
Както и да е....знам, че ще мине
пожелавам хубав ден

# 622
  • Мнения: 654
A6 Hugвсичко ще е наред.

# 623
  • София
  • Мнения: 1 936
Утре сме на кастрация  Simple Smile

Вие добре сте на кастрация, ама може би старите/новите собственици няма да искат кастрирано куче, помислихте ли за това?

A6,  супер! Ще чакаме снимки  Hug
Ами кучо е намерен в ж.к. Славия и обяви с него са разлепени в кварталите Овча купел, Павлово, Бъкстоун, Красно село, Борово, Хиподрума, Лагера, Красна поляна и в други квартали, много хора разпечатваха сами и лепяха из кварталите си, така че, вече ми се струва много странно, че никой не го търси - ако аз загубя кучето си, но не ми се занимава да го търся... е поне като изляза хляб да си купя ще мина през 5-6 залепени обяви, или дори да не мога да излизам, все на някого ще спомена, че и той ще ме уведоми от наплива на обяви по диреците.  Отчайвам се вече, жал ми е много за момчето, днес като го оставяхме в клиниката си поплаках, защото ме е яд как може да го оставят. Толкова е мил и обичлив...
Ако все пак се намерят собствениците, и изявят претенции към кастрацията ще ми дойде в повечко, поне аз ако загубя Рая и я намеря кастрирана едва ли ще мисля за кастрацията и толкоз, колкото за това че вече си е при мен.
Здраве да е, обадиха ми се, вече е обезташен  Laughing, всичко слава богу е минало добре, към 5 ще си го взимаме и така. Една приятелка изяви сериозен интерес, иска да го вземе, така че вече имаме евентуален осиновител.

# 624
  • София
  • Мнения: 776
Витаминка  Embarassed liliot,....много е деликатна ситуацията, от вчера чета и мисля....честно - аз не бих могла да преценя как да постъпя в подобен случай.  Peace стискам палци да се разреши случая по най-добрия начин

# 625
  • София
  • Мнения: 1 936
И аз не мога да преценя дали постъпката е правилна или не, но тъй като никой не подаде ръка за приемен дом, тъй като аз сама виждам това куче как се привързва към мен и не ми се иска да сменя още един несигурен временен дом, тъй като кучето 90% е натирено а и е бито, щом е толкова страхливо. Не знам, само то си знае какво му се е случило, но някак си смятам, че мъжествеността му няма да му липсва, дори ще стане по-спокоен.
Не знам по какъв начин да се поставя на мястото на стопаните му, за мен както казах по горе, не би имало проблем това че кучето ми е било кастрирано.
Както и да е, мнения различни чух по въпроса, но късно е вече, тъй че времето ще разкрие какво ще се случи.

# 626
  • София
  • Мнения: 3 789
Лили, откакто взе кучето, чак сега за първи път пишеш, че е "натирено и бито", останах с впечатлението, че кучето е добре гледано  newsm78. Защо чак сега реши да го дадеш на други хора, без повече да чакаш стопаните-садисти? Нали преди няколко дни писа, че има много желаещи да го вземат? На твое място, ако бях видяла, че кучето е бито, изобщо нямаше да лепя обяви и да чакам да се появи някой, който ще го пребива пак, а веднага щях да го дам на някой, който наистина го иска и ще го обича. Тази постъпка много ме озадачава  newsm78

Последна редакция: сб, 08 яну 2011, 13:30 от -=Деси=-

# 627
  • Мнения: 1 982
liliot, аз мисля, че постъпваш правилно и те подкрепям. Hug
Защото при следващите стопани, ако не са отговорни  и го натирят милото, всички знаем какво следва. А не мисля, че някой от нас го иска. Peace Hug
А не можеш ли да го задържиш хубавеца? Blush Аз оня ден се бях замислила за второ кученце, колкото и налудничево да звучи. Но това са си някакви мои си мечти, които едва ли ще станат реалност някой ден. Tired
Вчера с Каринестото имахме сблъсък. Навън намери някакви пилешки кокали, които естествено налапа. Аз веднага реагирах, ама тя пък така здраво стиска. И ми скочи. Не се уплаших, даже си подложих ръката (бях с дебелата пухенка, която е за кучешки цели), захапа ме предупредително и като видя, че не реагирам, отстъпи. И стана по-ниска от тревата. Аз направо не можах да позная себе си, нито крещях, нито беснях, просто си подложих ръката спокойно. Laughing Та според мен Карина осъзна вече кой е шефа. След това я храних и направих друго. По принцип, когато яде, ако започна да я викам не ме чува или яде, но приръмжава. Снощи й дадох да яде, изчаках хубаво да започне да яде и я повиках на 2 пъти през някакъв интервал от време. И двата пъти дойде и разбира се, получи награда. Heart Eyes Сутринта пък открадна едни ядки, аз й ги взех пак без проблем. Praynig
Спирам да се хваля, че обикновено като го направя и после всичко отива на кино. Tired
Много целувки на всички кучовци. Heart Eyes

# 628
  • София
  • Мнения: 776
браво,
от три дни виктор ме върти на малкия си пръст и не разбирам къде е проблемът.....бях ви разказвала, че като не му се обръща внимание ходи и пишка на нашето легло, два пъти го е правил преди месец, примерно. От няколко дни пак започна - 1 след обед се вмъкнал в спалнята и се изпишкал отгоре, на другата сутрин,  докато си обувах чорапите на леглото, той се качи и го направи пак пред мен, карам му се, гоня го, гледа снишен, обаче продължава - днес на дивана, а преди малко до тръбите на парното в кухнята - пак пред мен.....
За последната серия опикаване съм сигурна, че не е от липса на внимание, не е от неразхождане, защото го прави след разходка, и то дълга.........не мога да разбера
 newsm78 приемам съвети

# 629
  • София
  • Мнения: 1 936
Ами не знам, няма следи от бой, обаче след като никой не го търси мисля че е натирено и свързвам страхливостта му със тормоз. Не знам  Confused Дано греша.
При всички случаи при обаждане ще се срещна с тях и ще го върна, дори приятелката ми да го вземе и тя ще го върне ако го поискат.
Но това ме притеснява, че никой не го търси. Аз бих обърнала цяла София и бих разлепила обяви на всякъде, но АЗ. Може и възрастни хора да са го гледали, да не могат да го търсят, но за това сме залепили обяви в доста широк окръг, а и в други квартали. Странно ми се струва всичко.
Иска ми се с цялото си сърце да го задържа, много се привързвах, но само аз май съм на това мнение в къщи. Писна им на всички да водя през седмица нови и нови животни, кутрета, изгубени, улични... вече всички ме мислят за луда, вместо да последват постъпките ми и да помагат.
Ама сърце не ми дава да гледам как мръзнат и се скитат. Cry

Общи условия

Активация на акаунт